Как Бернар Тапи направи лика и името си вечна част от френската (футболна) история
Началото на есента за жалост бе белязано от злочеста вест- Бернар Тапи напусна този свят, а на 8 октомври се състоя и церемонията, където многочислен брой хора си взеха с него последно сбогом. По предварително желание на самия Тапи това се случи в Марсилия- в града, в който историята бе незаличимо променена от незабравимия президент. Личността на родената в Париж фигура е многопластова и включва най-различни поприща- от пеенето и продажбата на телевизори до бизнес висините, политиката и разбира се- ръководенето на футболен гранд. Нека си припомним част от безбройните причини, поради които президентът, извел Олимпик Марсилия до европейския връх, остава трайно в съзнанията.
Много животи в един
Като дете Бернар израства в северните предградия на френската столица, живеейки в едностаен апартамент с майка си, баща си и брат си. След време споделя, че за него хората сами си поставят ограничаващи вярвания и че винаги е искал да покаже на хората, тръгващи с по-скромни финансови възможности, че всичко е постижимо. При него това се случва постепенно. Артистични заложби не му липсват и той пробва таланти си първо в музиката, лансирайки няколко хип-хоп парчета, но те не жънат желания успех. Впоследствие младокът намира работа като продавач на телевизори в магазин- именно там започва да усеща и развива бизнес нюха си. След като се справя отлично в това си амплоа, не закъснява времето, в което си отваря собствен магазин, впоследствие бройката се множи.
Влязъл в играта и трупащ капитал, Тапи постепенно започва да играе и все по на едро, купувайки фирми и дружества в окаяно състояние за символичната цена от 1 франк, но превръщайки ги в мощни и стабилни предприятия. Фигурата му започва да става все по-влиятелна и придобива гласност във Франция. Съчетанието от ерудираност, бизнес експертиза, грабваща визия и прям до болезненост изказ го правят примамлива хапка и за медиите- той често е канен в студиа на политическа и културна тематика. Втората половина на 80-те и първата половина на 90-те са силно белязани от него- в този период той влиза в политическия живот, бидейки депутат и министър, участва в остра конфронтация с Жан-Мари Льо Пен от Националния фронт, придобива марката „Адидас“, чийто бранд възражда, а по покана на съпругата на тогавашния марсилския кмет Гастон Дефер се съгласява да поеме юздите и на Олимпик Марсилия.
Лудата авантюра на южния бряг
Безнесменът оглавява гранда от „Велодром“ по добре изпитаната вече процедура- придобивайки го срещу 1 франк. По това време финансите на клуба са на червено, титла не е печелена от десетилетие, а отборът вегетира между 12 и 15 място в класирането. Тапи бързо инжектира амбицията, като за това не щади и средства, издигайки ОМ до статута на втория най-висок бюджет в европейския футобл (достигайки 300 милиона франка за кампания 1993-1994, отстъпвайки в това отношение единствено на Милан на Силвио Берлускони). Неговите усилия довеждат до привличането на опитни играчи от световна величина като Ален Жирес, Мануел Аморос, Жан Тигана, Енцо Франческоли, Карлос Мозер, Драган Стойкович, както и на млади проспериращи играчи, превърнали се впоследствие в клубни легенди като Дидие Дешан, Жан-Пиер Папен, Ерик Кантона, Базил Боли, Марсел Десаи, Фабиен Бартез, Ален Боксич, Крис Удодъл. Всички тези имена моделират трайно облика на марсилци. Босът прави избори за стратегически постове в органиграмата на клуба, които се оказват печеливши- френската легенда Мишел Идалго за генерален директор и белгийският специалист Раймон Гьоталс за старши треньор.
Беритбата на плодовете от всичко това е мащабна- спечелени са 4 титли на Франция (плюс още една, която обаче е отнета), 1 Купа на Франция и 1 Шампионска лига- първата и до ден днешен единствена, спечелена от френски клуб. Това става след няколко предходни сезона, в които „фокейците“ са близо до завоюването на отличието, но се разминават с него- отпадане на полуфинал през 1990 и загубен финал от Цървена Звезда през 1991. През 1993 обаче Марсилия триумфира срещу Милан. Именно завоюването на този трофей е и най-емблематичният епизод с положителен знак в ерата „Бернар Тапи“ край Старото пристанище. Вятърът обаче почти веднага след това рязко сменя посоката си.
Избухва прословутият корупционен скандал, който е без аналог във френския футбол. Докато се подготвя за покоряването на Европа през 1993, ОМ се бори и на местния фронт, където търси спечелването на нова титла. В стремежа си към това обаче стига до крайности… Дирижирани от самият президент. Доказано е, че няколко играчи на Валансиен са били подкупени, за да може северняците да загубят двубоя си и пътят на провансалците към златото да е разчистен. В резултат на това Бернар Тапи е пратен за известно време в затвора, с кариерата му на президент и политически деец на практика се приключва, а клубът няма право да защитава трофея си в Европа и е санкциониран с изваждане от елитното ниво на френския футбол, макар второто да се случва чак година по-късно. Удар, от който съвземането е трудно. Така първият период на столичанина в Марсилия носи абсолютно пълния спектър от емоции, а краят му идва с гръм и трясък. Тапи обаче има и втори период при „фокейците“- като съдружник-акционер в началото на новото хилядолетие при Робер-Луи Драйфус, но в противовес с предходния пасаж, този път нещата протичат бързо и семпло.
Делото му на южния бряг не се изчерпва с футболния аспект- през новия век Тапи поема управлението на един от водещите френски регионални всекидневници „La Provence“. Пише и книги, а не губи контакта си и с артистичния и медийния свят, бидейки в актьорското поприще, както и по телевизионните студиа. Между камерата и Тапи любовта така и не стихва.
Възлови моменти и хитови случки
Да се откроят отделни запомнящи се епизоди сред цялата съкровищница от крилати фрази и белязващи деяния на Тапи е наистина трудоемко упражнение. Ето обаче все пак някои от случки.
Всъщност, още преди да е написал най-златните си страници в Прованса, той дава ключов тласък за развитието на друг голям клуб, който обаче преживява трудни години. В края на 80-те Олимпик Лион е във второто ниво на френския футбол, а Тапи е човекът, който подтиква Жан-Мишел Олас да се нагърби с управлението му. Над 3 десетилетия по-късно, Олас продължава да е начело на империята, в която превърна институцията ОЛ.
В началото на престоя му в Марсилия, за Дидие Дешан така и не се намира място сред титулярите, съответно баският халф първо е пратен под наем в Бордо, а непосредствено след завръщането му се гласи повтаряне на упражнението, този път в посока ПСЖ. Тогава обаче Дешан взима нещата в свои ръце и лично се обажда на президента си, за да му каже, че е дошъл в ОМ с амбицията да играе и е силно мотивиран да се наложи именно там, а не в друг клуб. Дързостта и прямостта на младия Дидие се нравят на Тапи и той приема представените аргументи. Решение, което впоследствие е възнаградено, тъй като тъкмо това е футболистът, който с капитанската лента на ръката вдига трофея от Шампионска лига.
А Тапи има пряко участие и във финала с Милан, довел до това отличие. В последния четвърт час на първото полувреме централният защитник на французите Базил Боли изпитва болки и пожелава смяна. Забелязвайки това от трибуните, босът на ОМ се обажда на старши треньора Раймон Гьоталс и предлага бранителят да остане на терена за заключителните минути на първото полувреме и ако продължава да чувства дискомфорт на почивката- тогава да бъде сменен. Белгийският наставник се вслушва в тези думи и… Именно Боли в края на полувремето бележи гола за 1:0. На почивката Тапи влиза в съблекалнята и го пита: „Е, по-добре ли си?“. Стълбът в отбраната продължава да играе и през втората част, помагайки на тима си да съхрани аванса от един гол и да се окичи с вечната слава.
Когато пък бушува аферата „Валансиен-ОМ“, бизнесменът коментира по следния начин подкупването на съперникови състезатели: „Измамих, но беше с добри намерения“.
Любопитното е, че четвърт век по-късно, когато ПСЖ играе финал в Шампионска лига срещу Байерн и по улиците на Марсилия се организират масови шествия в подкрепа на баварците, Тапи публично разкритикува това поведение и изразява становище, че парижани също заслужават да изживеят емоции като тези на ОМ от 1993. Това обаче не променя статута му парижанин, който е обожаван в Марсилия- нещо, което само по себе си феномен.
На прощаване
След 4-годишно боледуване, Бернар Тапи ни напусна на 78. Бори се докрай и се стараеше да генерира от присъщата му разпалваща енергия в комуникацията с медиите дори и в тежките моменти от периода на лечението. На 7 октомври „Велодром“ му отдаде почит по време на специална церемония, а ден по-късно многолюдна група марсилци го съпроводи в последния му земен път.
Автор: Мартин Цветков
