Жан-Мишел Олас: визионерът-преобразител

Краят на една колосална епоха настъпи – след 36 години начело на Олимпик Лион Жан-Мишел Олас слезе от президентския стол. Мащабите на неговото дело с основание будят повсеместно възхищение и почит. Символ на амбицията и осъществител на мечти, той остава човекът, преустроил тотално „хлапетата“ и революционизирал френския футбол. Ето как.

От заварения упадък към трайния блясък

Млад и проспериращ предприемач в сферата на информатиката, Олас е подтикнат от Бернар Тапи да поеме юздите на институцията от Лион. И през 1987 предизвикателството е прието. Състоянието на ОЛ по онова време обаче е доста тежко- и икономически, и откъм резултати. Клубът е прекарал четири мъчителни сезона във Втора дивизия и е затънал в дългове. На фона на това формулираната цел от новия управленски фактор звучи не просто смела, а за някои дори безразсъдна- той залага като амбиция до няколко години Лион да се завърне в европейските клубни турнири. Един от първите мощни ходове на Олас е поверяването на треньорския пост на Раймон Доменек – личност, която е тясно свързана с клуба посредством кариерата си на терена. Всичко сработва по план и тимът скоростно печели терен във Франция, което му позволява да се изкачи в елита, а в началото на 90-те да се завърне и на континенталната сцена- точно по установения график.

Далновиден стратег, мислещ винаги с няколко хода напред, лионският президент продължава да гради камък по камък своята империя. В средата на 90-те, време, в което френският футбол е във възход, Олимпик Лион също оставя своята следа и в Европа, печелейки летния турнир Интертото и регистрирайки един от първите си знакови международни успехи в новата ера- двойната победа над италианския гранд Лацио. Нарастващите амбиции и глад за успехи и в местното първенство се отплащат и с резултати, които от година на година се подобряват и тимът се изкачва стъпало по стъпало в класирането през всеки следващ сезон.

Олас успява да привлече мощен спонсор в лицето на „Пате“ в края на 20-ти век, което драстично увеличава финансовите възможности на „Les Gones“ и те се превръщат постепенно във водеща сила на трансферния пазар на Хексагона. Знаков трансфер за началото на новата епоха е този на Сони Андерсон от Барселона за рекордните тогава за клуба 125 милиона франка (приблизително 20 милиона евро). С него като капитан ОЛ вдига първия си трофей след 28 години пауза- Купата на Лигата през 2001, а това е само предвестник за безапелационната хегемония, която предстои. 7-те поредни шампионски титли на Лига 1 (от 2002 до 2008) са постижение без аналог за времето си в 5-те големи европейски първенства. В Лига, където ежегодната смяна на шампиона дотогава е обичайно дългогодишно явление, ОЛ на Олас създава едно устойчиво и продължително властване, което и до ден днешен е неподобрено на местна земя. То е гарнирано и с 2 Купи на Франция (2008 и 2012), както и със 7 Суперкупи/ Трофея на шампионите (от 2002 до 2007, а след това и 2012).

В Шампионска лига тимът става редовен участник в пролетната фаза на надпреварата, където се записват някои от най-бележитите резултати в клубната история. Лион надвива редица европейски грандове през годините, сред които Реал Мадрид (на три пъти), Байерн Мюнхен, Интер, Ювентус, Манчестър Сити и Рома (конкретно „вълците“ са победени и елиминирани в Лига Европа). Изживени са знатни епопеи – на три пъти е достигнат и полуфинал – в Шампионска лига (2010 и 2020) и в Лига Европа (2017). През президентските години на Олас клубът установява трайно присъствие и влияние на международната сцена, а това обуславя ОЛ като френския представител с най-много мачове на континентални форуми.

Непреклонност в името на клубния просперитет

За да осигури благоустройството на клуба си на Олас се налага да преминава през най-различни битки. По негово настояване и инициатива през 2006 се вдига забраната, според която френски футболни клубове нямат право да бъдат котирани на борсата. Вследствие на успешния изход от усилията му през януари 2007 Олимпик Лион става първият клуб от Хексагона с акции на борсата.

Емблематичният президент среща сериозен отпор и при концепцията за построяването на нов стадион – общински съветници и местни асоциации се противопоставят на идеята, но след обстойни и методични действия голямата цел е постигната и работата по изграждането на новото съоръжение започва. През януари 2016 Жан-Мишел Олас сбъдва още една своя мечта – открива „Парк ОЛ“ , впоследствие придобил и настоящето си име „Групама Стейдиъм“. 60-хилядният шедьовър е изцяло собственост на Олимпик Лион – едва няколко клуба в цялата страна към днешна дата могат да се похвалят с подобно нещо. Ултрамодерната арена гарантира нов мащаб изживяване за привържениците и нарастващ приход в клубната хазна. 

Знаково събитие с пряко участие на Олас е четвъртфиналът в Лига Европа между Лион и Бешикташ през 2017. Класифициран като най-високо рисков мач от гледна точка на сигурност, първият сблъсък от Лига Европа между френския и турския гранд за съжаление оправдава всичките опасения. Множество ексцесии предшестват срещата- боеве между фенове на двата тима, както и между фенове и полиция се състоят около стадиона. А там, на самото съоръжение, се озовава рекорден обем гостуваща публика, чийто брой е трудно изчислим с точност, но според различните източници гравитира около 15 и 20 хиляди. Турските привърженици са настанени масово в най-горните сектори, откъдето замерват с различни пиротехнически средства домакинските фенове. Те от своя страна са принудени да потърсят „убежище“, насочвайки се към терена, където и остават за известно време. Бурните събития правят провеждането на мача полуневъзможно, но усилията на Олас са възнаградени – френският бос влиза в ролята на умиротворител и координатор, балансирайки между диалога с феновете и този с представителите на УЕФА, за да може в крайна сметка изцяло футболната битка да се състои. Около 50-минутно е забавянето до първия съдийски сигнал, но срещата е зрелищна и си струва чакането- късен обрат носи на Лион победата, а в ответния мач „хлапетата“ елиминират Бешикташ след драма с дузпи.

Школа, всепризната в световен мащаб, и женски отбор, доминиращ навсякъде

Крайъгълен камък в политиката на Олас за развитие е клубната академия. Тя редовно е класирана сред най-добрите в цяла Европа. Футболната обсерватория CIES я посочва като най-силната френска школа и през сезон 2022-2023. Понастоящем цели 34 юноши на Лион се подвизават на професионално ниво в първенства от структурата на УЕФА. Сред тях е и действащият носител на „Златната топка“ Карим Бензема. Списъкът с други знакови играчи, които са формирани в ОЛ през ерата Олас, е огромен. В него откриваме имена като Антони Лопеш, Александър Лаказет, Самюел Юмтити, Усем Ауар, Максанс Какре, Максим Гоналон, Корентен Толисо, Набил Фекир, Сидни Гову, Людовик Жюли, Антони Марсиал. Някои от тях покориха и световния връх с Франция през 2018 (Юмтити, Толисо и Фекир). Перманентна люпилня на таланти, академията осигурява постоянен поток от новоизгряващи младоци за първия отбор, а способността на един треньор да ги интегрира успешно винаги е била сред важните критерии за Олас при избор на наставник.

Друг огромен източник на гордост за „хлапетата“ също е продукт на далновидността и упоритата работа на Жан-Мишел Олас – женският отбор на Олимпик Лион, чието начало е положено от президента през 2004. От тогава насам тимът установява доминация без аналог както във Франция (15 титли, 9 Купи на Франция и 2 Суперкупи), така и в Шампионска лига, където печели цели 8 пъти трофея, 5 от които поредни. Никой друг френски представител в какъвто и да е колективен спорт няма във витрината си толкова богата колекция от международни отличия. С висотата на практикувания футбол дамската формация на ОЛ промотира и разширява влиянието и развитието на женския футбол в световен мащаб, превръщайки се в образец. За тима се състезава и водещата международна звезда- норвежката Ада Хегелберг, носителка на първата в историята „Златна топка“ за жени (през 2018).

Крилати фрази и бисери

Образът на харизматичния президент се характеризира и с неподправен колорит, водещ често до култови медийни изяви. Ето някои от тях (с придружаващия ги контекст).

„Мислеха ни за селяндури с барети на главите и франзели в джобовете.“ – ръководителят не се е харесал от пръв поглед с представителите на Челси в началото на преговорите за трансфера на Микаел Есиен. И дава ясно да се разбере, че сделка ще има само при много сериозна сума. До такава се стига- 38 милиона евро, правещи халфа най-скъп изходящ трансфер в клубната история за времето си (2005). Определено в джобовете няма място за франзели.

„Загубихме от Сент-Етиен за първи път от 16 години. Ние играем в Шампионска лига, а те участват там само на Плейстейшън.“ – лионският бос държи пламенна реч пред местните фенове, за да ги успокои след претърпяното поражение от регионалния съперник.

„Хартиите никога никого не са наранили, освен може би самолюбието на някой престараващ се делегат.“ – Олас коментира решението срещата между „хлапетата“ и Ница на „Групама Стейдиъм“ да бъде прекратена за 7 минути поради летящи хартиени топки от трибуните.

„Казах му, че е смешник и няма да се задържи толкова, колкото си мисли във футбола.“ – тази реплика е по адрес на Венсан Лабрюн, тогавашен президент на Олимпик Марсилия. През септември 2015 двата Олимпика се изправят един срещу друг на „Велодром“, но срещата е белязана от сериозни безредици – от трибуните политат множество опасни предмети. Лабрюн обаче се опитва да смекчи случилото се. Реакцията на Олас не закъснява…

„В Париж е петрола, у нас са идеите.“ – Жан-Мишел рядко пропуска възможност за закачка с катарските собственици на ПСЖ – това е една от най-популярните му изяви по техен адрес.

Творение за вечността

Измеренията, които понастоящем има Олимпик Лион като институция, са следствие от безусловната всеотдайност на президента Олас. Неговата страст и неспирен труд за развитието на клуба, продължили близо 4 десетилетия, са се превърнали отдавна в мисията и каузата на цял един живот. Живот, посветен на една емблема, един град и една любов. Значимостта на сътвореното е неподвластна на времето и ще отеква и занапред. А на „Групама Стейдиъм“ вече подготвят начина, по който да бъде изразен океанът от признателност към създателя на всичко – това ще се случи при последното за сезона домакинство (срещу Реймс). Отсега е ясно, че емоцията ще бъде несъпоставима с никоя друга.

Автор: Мартин Цветков