Ланс – монументалният клуб с неподражаема идентичност
Хитът на сезона в Лига 1 не просто е напът официално да си извоюва евроквота, но до средата на април бе пряко замесен в битката за титлата. Респектиращата настояща кампания представлява нова вълшебна страница в една обаятелна история, формирала мощна клубна автентичност. В тази статия ще разгледаме заедно отличителните черти на институцията от Севера и причините, поради които тя е толкова специална.
Силна регионална принадлежност
Сгушен в региона Па-дьо-Кале, град Ланс дълги години е епицентър на минната индустрия и съответно дом на хилядите работещи в нея. Футболният клуб още в зародиш, през 1906, е тясно свързан с местното население. Първоначалните основни екипи са зелено-черни (каквито са и настоящите резервни екипи) – първият цвят идва от Зеления площад – мястото в града, където младежи са играли футбол в първите години на ХХ век. Именно оттам идва вдъхновението за основаването на клуба. Черното пък представлява цвета на въглищата, добивани в мините. Титулярните екипи впоследствие стават тези, които и до ден днешен носят прозвището на Ланс – „Les Sang et Or“ („кърваво-златистите“). Тук багрите символизират от една страна кръвта на миньорите, жертвали здравето и дори живота си, от друга страна високата ценност на полезните изкопаеми, добити в мините. Миньорската лампа присъства и на преден план върху емблемата на Ланс, а песента на Пиер Башле „Les Corons“ (посветена именно на хората с такава професия) се изпълнява с пълно гърло от целия стадион при всяко домакинство.
Публиката на Ланс с основание е считана за еталон във Франция – не само заради отдадеността и гласовитостта си, но и поради факта, че представлява истински социален феномен – населението на града наброява 30-ина хиляди души, а капацитетът на „Стад Болар Делелис“ е 41 229 и празните места по трибуните са рядкост! Истински монумент за целия регион, Racing Club de Lens (както е пълното му название) обединява местните около ценностите, присъщи на цели поколения в Па-дьо-Кале – трудолюбие, солидарност и сърцатост.
Съперничеството с Лил
Дербито на Севера е винаги с изключително силен заряд. На ниво градове то представлява класическото противопоставяне между аристокрацията и работническата класа. Лил се обособява като средище на буржоазията, а Ланс- на миньорското дело.
Във футболно отношение зараждането на противоборството реално започва през 1948, когато двата тима се срещат във финал за Купата на Франция. При резултат 2:2 Лил бележи победно попадение в последните минути, печелейки третия си пореден трофей в турнира. В течение на годините двата отбора имат своите пикови периоди, но те не се засичат. Което обаче съвсем не означава, че липсват обогатяващи фолклора събития. През 1997 Ланс надвива своя регионален опонент по време на финалните акорди на шампионата и обрича „песовете“ на изпадане в по-долната дивизия. Година след това на „Le LOSC“ не му стига точка, за да се завърне в най-горното ниво на френския футбол, докато тимът от миньорския град се окичва със златните медали в елитния ешелон. 2 месеца по-късно, през юли 1998, статутът на Ланс става още по-подчертано открояващ се в местното съперничество, тъй като клубът се явява първенец на страната световен шампион.
Времената обаче се менят- точно десетилетие след това рулетката се завърта и Лил е този, който праща своите съседи в Лига 2, побеждавайки ги на „Метропол“ в заключителните кръгове. Впрочем, през ХХI век доминацията на „песовете“ е осезаема- в него те печелят 2 титли (при нито една за Ланс), а в период от 15 години (2006-2021) нямаха загуба в Лига 1 от големия си опонент. Възлови точки при покоряването на Лига 1 през сезон 2020-2021 бяха именно двете победи над „Les Sang et Or“ с 4:0 и 0:3. Серията обаче приключи в сблъсък помежду им през 2021 (1:0 за Ланс на „Болар Делелис“). Срещата ще се запомни и с масовите ексцесии по стадиона – агитките на двата тима се замерваха със седалки и предмети, а от един момент насетне домакински привърженици щурмуваха терена, отправяйки се заплашително към сектора за гости. Положението в крайна сметка бе овладяно от органите на реда, но мачът бе прекъснат за около половин час. Епизод пореден на един митичен за Франция дуел.
Достигнати финали за Купата на Франция
На 3 пъти в своята история „кърваво-златистите“ достигат до подножието на върха в турнира, оставайки обаче на ръка разстояние от най-стария трофей в Хексагона. Първият случай е този, за който стана въпрос и по-горе, и датира от далечната 1948, когато във финала е срещнат Лил. Ланс да два пъти изостава в резултата, но и на два пъти съумява да се върне в срещата и да изравни. Няколко минути преди края обаче инкасира третото попадение, което се оказва решаващо. Любопитното е, че по това време „Les Sang et Or“ се състезават във второто ниво на местния футбол, докато Лил се бори за титлата в Първа дивизия.
Следващите два финала са през сериозни времеви интервали и с доста по-малко драматизъм. През 1975 се стига до нова битка за отличието, но там шампионът Сент-Етиен надделява с 2:0, за да оформи дубъла си. Титлата на „зелените“ означава, че като финалист в Купата на Франция Ланс получава право на участие в Купата на носителите на купи, а това е първо тяхно класиране за европейски клубни турнири.
През 1997-1998 сезонът върви шеметно за Ланс и тимът подготвя финалния си щурм за атака на титлата в Лига 1, а паралелно с това в началото на месец май идва време за дуелът за Купата срещу Пари Сен-Жермен на „Стад дьо Франс“. Въпреки достойното представяне северняците отстъпват с 2:1. Седмица по-късно обаче те са възнаградени за качествената си кампания и тържествуват със златните медали в шампионата.
Златният край на 90-те
След трудния сезон 1996-1997 в Ланс се случват промени – тогавашният помощник-треньор Даниел Льоклерк е повишен в старши треньор, а трансферният прозорец е белязан от пристиганията на югославина Анто Дробняк от Бастия и Стефан Зиани от Бордо. Тези фигури дават жизнен тласък за нещо голямо. Льоклерк прекроява облика на отбора, загърбвайки по-дефанзивния стил на игра и поставяйки акцента върху атакуващия аспект. Играта на тима му е бърза, а предпочитана схема – 4-3-3. Новопристигналите фигури обогатяват формацията в офанзивен план и се вписват отлично в един вече сработен колектив, гравитиращ около стабилно ядро от играчи като Гийом Вармюс, Жан-Ги Валем и Ерик Сикора. Цели 10 от 22-мата футболисти, играещи през сезона, са продукт на клубната академия.
„Les Sang et Or“ завършват първия полусезон на 6-а позиция, но само на 6 точки от върха. Нещата се преобръщат в 30-ия кръг на шампионата, когато победа над лидера Метц носи на Ланс лидерското място и то не е изпуснато до самия край. Равенство в последния кръг при гостуване на Оксер узаконява една титла, дошла при драматични обстоятелства – точките с Метц в крайното класиране са равни и единствено по-добрата голова разлика носи шампионството на „кърваво-златистите“. Когато те се прибират у дома в 3 през нощта ги чака подобаващо посрещане – над 30 000 екзалтирани фенове (приблизително колкото и населението на града) са отишли на стадиона, за да пируват със своите герои. Празненствата продължават и на следващия ден.
През последвалия сезон 1998-1999 Ланс играе със статута на действащ първенец на страната световен шампион. В края на въпросната кампания отборът от миньорския град вдига нов трофей – този път това е Купата на Лигата. По време на похода си до него северняците отстраняват след изпълнение на дузпи Олимпик Марсилия преди да се справят с Льо Авър, Рен, Сошо, а на финала и с добрия си стар познайник Метц.
Блясък в Европа
Първата гръмка европейска вечер за клуба датира от далечната 1977. В 1/16 финал от Купата на УЕФА Ланс има тежката задача да заличи пасив от 2:0 в първия мач срещу Лацио. Реваншът на френска земя протича под пълната диктовка на „Les Sang et Or“, като това резултира в изравняване на общия резултат и 2:0 след 90 минути игра. Същинската лудост се състои в продълженията и по-конкретно в минутите между 109-ата и 120-ата – за този кратък интервал от време домакините помитат своя опонент, реализирайки още 4 безответни попадения, за да покачат общото измерение до крупното 6:0. Пътят им в турнира приключва на 1/8 финалите, което само по себе си е най-добро клубно постижение за тогава.
То обаче е надградено през издание 1999-2000 на Купата на УЕФА. Тогава Ланс изиграва фантастична кампания, елиминирайки последователно Макаби Хайфа, Витес и Кайзерслаутерн преди да последват и най-паметните двубои. На 1/8 финалната фаза се състоят два зрелищни сблъсъка с Атлетико Мадрид. Първият е на „Висенте Калдерон“ и приключва с реми 2:2. Ответният мач във френския Север е още по-резултатен, а устремът и жарта на „кърваво-златистите“ им носят престижна и безценна победа с 4:2. В следващия етап ги чака друг испански представител – Селта Виго. След 0:0 в Галисия, французите домакинстват в реванша, инкасират гол в началото на второто полувреме и се нуждаят от пълен обрат, ако искат да продължат. Постигат го в рамките на петнайсетина минути, а цифровото изражение 2:1 остава непокътнато до края. „Феликс Болар“ пирува – топ 4 е достигнат! Там Ланс играе достойно срещу Арсенал, но приключението приключва именно срещу „артилеристите“.
Срещу този съперник тимът от Па-дьо-Кале обаче вече има записан успех един сезон по-рано – в груповата фаза на Шампионска лига през сезон 1998-1999. Ланс гостува на „Уембли“ пред над 73 хиляди зрители, а 8 хиляди от тях са привърженици, дошли от малкия миньорски град. И прекосилите Ламанша фенове има от какво да са щастливи- техният тим играе с кураж и амбиция срещу именития си съперник. Двубоят е белязан от множеството класни изяви на двамата вратари Гийом Вармюз и Дейвид Сиймън, но в 72-рата минута британският страж капитулира след като Микаел Дьобев засича със шпагат топка, пратена в пеналтерията от Владимир Шмицер. Това се оказва и победният гол. Според тогавашния формат на турнира единствено победителят в групата излиза от нея, а възпитаниците на Даниел Льоклерк не стигат до завоюване на призовото място. Триумфът им на „Уембли“ обаче е първи за френски отбор на този стадион и остава знаков в историята на северняшкия клуб.
През октомври 2002 е взет скалпът и на друг европейски гранд в Шампионска лига – Милан. „Росонерите“ са надвити с 2:1 на „Феликс Болар“. В онази есен Ланс финишира пред Байерн Мюнхен в крайното класиране на групата (3-то място), получавайки излаз към пролетната фаза на Купата на УЕФА. В хода на лято 2005 пък е спечелено и първото международно отличие – трофеят в „Интертото“.
Приносът към славата на „петлите“
Над 50 са футболистите, преминали в кариерите си през Ланс преди да заиграят и за националния тим на Франция. Сред тях се открояват някои имена, станали част от големи поколения на „Les Bleus“. Такива несъмнено са Рафаел Варан и Алфонс Ареола – те стигат до най-значимия граал – световната титла от 2018. Бернар Лама е друг бивш кадър на клуба, който покорява върха на планетата – през 1998. Алу Диара през 2006 (тогава в качеството си на все още действащ играч на Ланс) участва на финала с Италия и също е близо до трофея, но след драматичните събития тогава си тръгва от Берлин със среброто. Европейски шампиони с Франция също не липсват – Дидие Сикс (1984) и отново Бернар Лама (2000). Към тях се присъединяват и футболисти, спечелили други отличия със синята селекция – Оливие Дакур (Купа на конфедерациите 2001 и 2003), Никола Жиле, Ерик Кариер и Зума Камара (Купа на конфедерациите 2001), както и тримата шампиони от Олимпийските игри през 1984 – Дидие Сенак, Франсоа Брисон и Даниел Ксюереб. В по-далечните години важна роля играе и Мариан Висниевски – възлов градивен елемент при достигането до третото място на Мондиал ’56 и четвъртото място на Евро ’60.
Ланс дава своя принос и при селекционерите – Жерар Улие и Роже Льомер са били наставници на „кърваво-златистите“ в хода на кариерите си, а на по-късен етап поемат и „петлите“. Улие изпълнява и длъжността Национален технически директор във Френската футболна федерация до 1998 (участвайки дейно в процесите, довели Франция до покоряването на световния връх). Роже Льомер пък е помощник-треньор на Еме Жаке по време на триумфалния Мондиал, а след това, в качеството си вече на главен селекционер, извежда трикольорите и до спечелване на Евро 2000 и Купата на конфедерациите през 2001.
Ренесанс в модерен вид
След 5 години в Лига 2, емблематичният тим от Севера се завърна в най-висшия ешелон на френския футбол през 2020. Оттогава насам фигурата, изпъкваща в най-голяма степен, несъмнено е Франк Ез – старши треньорът, който през миналата есен бе повишен и в генерален мениджър. Разполагащ с огромен спектър отговорности и правомощия, той е архитектът в изграждането и надграждането на стабилния настоящ облик. След две поредни кампании, в които възпитаниците му финишираха на 7-ата позиция, естествената следваща крачка е място в зона Европа – мисия, изглеждаща почти изпълнена. Апетитът обаче, макар и неизказан, със сигурност е за нещо много по-конкретно – директна квота за Шампионска лига, където да бъдат изживени нови големи вечери, а просперитетът да продължи и отвъд границите на Хексагона.
Автор: Мартин Цветков
