Анализи Френски клубен футбол 

Лилиан Тюрам на 50- колосът, превърнал защитата в изкуство

razborfr 85 коментара

Още с най-първите акорди на 2022 френският футбол имаше голям повод за почитане- в заранта на новата година една изпъкваща личност стана половинвековна. Лилиан Тюрам- бетонен защитник, вдъхновяващ лидер, знаменит шампион и известен общественик- образът му трудно може да остави някого безразличен. Ето защо.

Полет над океана… И към мечтите

Източник на снимката

Роден и израсъл в Гваделупа, 9-годишният Лилиан отлита за континентална Франция при майка си, която е осъществила същия път година по-рано. Конкретната локация е Ил-дьо-Франс и парижанската околия. Именно там детето започва и футболния си полет в Хексагона, играейки първоначално за местни тимове като Портюге дьо Фонтенбльо, Расинг Фонтенбльо и Мелюн.

Но същинското издигане стартира при ясното средиземноморско небе. 17-годишен, юношата интегрира школата на Монако, където започва стъпка по стъпка да изгражда детайлно профила си. Когато назрява моментът да направи прехода от младежкия към мъжкия футбол, Арсен Венгер, който тогава е начело на монегаските, му гласува доверие за първи път- това се случва по повод мач от края на шампионат 1990-1991, в който „червено-белите“ финишират втори. В следващата кампания Тюрам става доста по-често присъстващо лице на терена, записвайки 19 мача и спомагайки за новото вицешампионско звание, до което Монако достига, а паралелно с това е част и от тима, класирал се за финал в Купата на носителите на купи (КНК) през същия сезон (загубен от Вердер Бремен, срещу който обаче бранителят не се появява в игра). През следващите сезони Тюрам и тимът от Княжеството затвърждават впечатленията от предните години и се утвърждават като сила както във Франция, така и на континенталната сцена- те достигат полуфинал в Шампионска лига през 1993-1994 и превръщат подиума на Лига 1 в свой естествен хабитат, кумулирайки четири крайни класирания в топ 3 през 6-те професионални години на играча в клуба.

Лаври, пожънати на Ботуша

Източник на снимката

Изявите му не остават незабелязани и малко по на изток от Лазурния бряг. В Италия, където през 90-те години се концентрират впечатляващи и скъпоплатени съзвездия от тогавашното десетилетие, не липсва интерес и към Тюрам. Въпреки апетита на други клубове, сред които и Ювентус, французинът приема офертата на амбициозния Парма като се разминава с Христо Стоичков (който пък напуска „дуковете“ именно през 1996, годината на пристигане на Тюрам). На Апенините са във възторг от трансфера на защитника и той не разочарова. Нещо повече- рамо до рамо с Фабио Канаваро заформя една от най-респектиращите двойки централни защитници в Серия А. Индивидуалните признания към Тюрам се трупат, а правопропорционално с тях и постиженията на целия отбор, кулминирали в сезон 1998-1999, където Парма печели требъл от Купа на УЕФА, Купа на Италия и Суперкупа на Италия.

Надали е учудващо, че Ювентус отново напира за привличането на френския национал и този път на интереса е откликнато. Осъщественият трансфер за 240 милиона франка (36,6 милиона евро) прави Тюрам най-скъп френски футболист и най-скъп защитник в световен мащаб за времето си. През 5-те си години при „Старата госпожа“ мощният бранител се бетонира като стратегическа фигура за „бианконерите“, записвайки над 200 двубоя и способствайки за спечелването на 4 титли. Последните 2 от тях обаче са отнети по служебен път на торинци вследствие на корупционния скандал Калчополи през 2006. Тъкмо той бележи и края на апенинската ера за Тюрам, който приема предизвикателството да се присъедини към действащия по това време европейски шампион Барселона.

С екипа на каталунците той прекарва два сезона, но не успява да достигне нови върхове. От българска гледна точка е интересно да се отбележи, че взима участие в победата над Левски с 5:0 на „Камп Ноу“ през септември 2006. Иначе през 2008 е напът да подпише с ПСЖ, но сърдечни проблеми, установени в хода на медицинските прегледи, обуславят оттеглянето му от професионалната сцена като играч. Всичко казано дотук, разбира се, касае делото му на клубно ниво. На национално такова заветът му обхваща гигантски мащаби.

Войнът-рекордьор за френската селекция  

Източник на снимката

 Със своите 142 изиграни срещи Лилиан Тюрам продължава и към днешна дата да бъде човекът с най-много мачове за „петлите“. Всичко започва в една августова вечер на 1994 в Бордо, където Франция домакинства на Чехия. Във въпросния двубой за „Les Bleus“ дебютират и бранителят, и Зинедин Зидан- две фигури, които тотално ще преобразят облика и историята на трикольорите.

Макар да е част от отбора, останал непобеден в редовното време в 30 поредни срещи (в периода 1994-1996), роденият в Гваделупа атлет реално се утвърждава трайно като титуляр именно през 1996. Така перспективата за участие на Мондиал 1998 става все по-обозрима и в крайна сметка той се превръща в непоклатима част от типовата стартова единайсеторка по време на Световното, почивайки единствено в последната среща от груповата фаза (с Дания).

Главно действащо лице в целия турнир, Лилиан попада най-отчетливо в светлините на прожекторите в полуфинала срещу Хърватия. Първоначално това не става по най-желания от него начин- в началото на второто полувреме не успява да се изтегли навреме, за да е на линията на останали от защитата, като така покрива засадата и позволява на Давор Шукер необезпокояван да получи топката и да матира Фабиен Бартез, давайки предимство на балканците. Тюрам обаче светкавично се реабилитира за неточността си, като още в минутата след подновяването на играта се включва в последвалата атака и е завършва с попадение. В средата на второто полувреме отново той се преборва за топка на ъгъла на хърватската пеналтерия, откъдето отправя силен и точен диагонален изстрел с неудобния си ляв крак, за да осъществи пълния обрат за домакините, а радостта си след гола отпразнува нестандартно- с жест, показващ учудване от качеството на завършващия удар. Защото това са първите два гола на Тюрам с националната фланелка, като те впоследствие се оказват и единствените със синия екип за легендарния защитник. Впрочем, въпросният получен гол за 0:1 от „шахматистите“ остава единствен за цялото Световно, който „петлите“ допускат с Тюрам в състава си. А това само по себе си е красноречиво. Непробиваем на своя фланг, юношата на Монако закономерно е избран и в идеалния отбор на турнира.

Избран е също така и в идеалната единайсеторка в още два исторически форума за „Les Bleus“- Евро 2000, в което е вдигнат трофея и Мондиал 2006, където се финишира с вицешампионско звание. Така Тюрам се превръща в първия (и към момента единствен) френски защитник, имащ два златни и един сребърен медал от най-големите форуми (Световни и Европейски първенства) + още 1 злато от Купата на конфедерациите през 2003. Споменавайки по-рано Еврофинали, той е човекът, държащ френския рекорд за най-много участия на такива, 4 турнира, както и за най-висок брой изиграни мачове- сумарно 16. Заедно с Лолан Блан, Марсел Десаи и Бишенте Лизеразу формират внушителна защитна четворка, която нито веднъж не губи мач, играейки в този си вид.

След Евро 2000 и оттеглянето на Лоран Бран Тюрам започва да бъде използван и като централен защитник (обичайната му позиция от клубните тимове), но реално чак през есента на 2003 се затвърждава окончателно на този пост във френския национален отбор. Образцовият му турнир в това амплоа несъмнено е Мондиал 2006, в течение на който печели 95 % от единоборствата в защита! Състезава се със синята фланелка до финалните акорди на кариерата си- до 2008.

Защитник-еталон от старата школа

В днешни дни ролята на крайния защитник често е оценявана на базата на направени пробиви по фланга и осъществени центрирания без сякаш да се набляга отчетливо на чисто дефанзивните компоненти. Тюрам обаче е идеалното олицетворение на модела бранител, при когото обезпечаването на сигурност на съответния фланг е подчертан приоритет номер 1. И тъкмо в това отношение блести най-силно. Уповаващ се на съчетание от едър габарит, здрава мускулатура, скорост и атлетичност, роденият в Гваделупа играч има всички предпоставки да доминира съперниците си и обикновено прави тъкмо това. Агресивно пресиращ и непоколебим, той се справя еднакво добре и като десен бек, и като централен защитник. Отличното му позициониране, прочита на центриранията, силната игра с глава и лидерските характеристики оформят профила му като идеален и за сърцето на отбраната.

През дългогодишната си кариера успява да се справи с цяла върволица от най-класните нападатели в световен мащаб. Една от най-отличителните му характеристики са мощните, но прецизно премерени шпагати, с които неутрализира съперниковите остриета. Особено впечатляващо е неговото качество на изпълнението им в най-невралгичната зона- пеналтерията. На пръв поглед рискови, влизанията на Тюрам имат огромен коефициент на успеваемост и го установяват като пример в занаята. Неслучайно най-тиражираният италиански всекидневник „Ла Гадзета дело Спорт“ го определя като еквивалент на Зидан, но в защитен план: „класа, характер и страст“, пишат на Апенините. И разбира се с основание- трите компонента са неотлъчни от игровия му профил и цялостно от личността му.

Виден общественик

Източник на снимката

Лилиан Тюрам посвещава огромна част от енергията си на битката с неравенствата като цяло и с расизма в частност. Създава своя фондация, бореща се с дискриминацията на расова основа, също така пише и книги, свързани със същата тематика. Става член на Висшия съвет по интеграция във Франция, както и посланик на УНИЦЕФ. Почетното звание „Доктор хонорис кауза“ му е присъдено от Университета в Стокхоум.  

Автор: Мартин Цветков

Вижте още

Оксер– приказката за големия клуб от скромния град

razborfr 90

Рафаел Варан – фундаментът на едно лаврово десетилетие

razborfr 109

Революция по бретонски

razborfr 84

85 коментара за “Лилиан Тюрам на 50- колосът, превърнал защитата в изкуство”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »