Раймон Доменек: 70 години градеж на един живописен образ
През първия месец на 2022 още една знатна особа от футболния свят във Франция имаше своята голяма дата- Раймон Доменек стана юбиляр. Сребърният медалист от Мондиал 2006 всъщност е една от най-колоритните фигури в Хексагона. 70-тата му годишнина предоставя отлична възможност да се взрем по-отблизо в един живот, посветен на най-великата игра. А той е всичко друго, но не и скучен- в него се обособяват периоди на крайности, генерирали многоцветна палитра от емоции.
Кариерата като играч- значима следа в Лион, Страсбург, ПСЖ и Бордо
Роден в Лион, 8-годишният Раймон започва да се занимава с футбол в големия градски клуб- местния Олимпик. И ако в детско-юношеските години техниката не е сред изпъкващите му страни, то мотивацията, настървеността и самодисциплината му помагат да си проправя път и да израства, достигайки с годините и до първия състав. Като професионалист прекарва на „Жерлан“ 7 сезона, а сумарно годините му в ОЛ като футболист (ако броим и тези в школата) възлизат на 17. Подвизаващ се на поста десен краен защитник ,той е част от тима, достигнал 3 финала в Купата на Франция, единият от които е спечелен- през 1973.
Следващата му авантюра отново е в Източна Франция, но по на север- в Страсбург, където спомага за спечелването на първата (и към днешна дата единствена) титла за елзасците през 1979. Няколкото му години на „Стад дьо ла Мейно“ са последвани от преминаване в Пари Сен-Жермен за един сезон, който обаче е достатъчен за вдигането на нов трофей- Купата на Франция (1982). Следва пасаж в Бордо- движещата сила на френския футбол през 80-те години. С екипа на „жирондинците“ фланговият бранител първо стига до сребърен медал от местния шампионат, а в ответния сезон се поздравява и с шампионската титла (1983-1984). Завършва кариерата си на играч в Мюлюз, където на практика прави и плавния транзицията към треньорството, ставайки играещ наставник на тима.
Треньорът, направил прехода за Лион от Втора дивизия към Европа и селекционерът, подготвял на едно бъдещо златно поколение от „петли“
Раймон Доменек се завръща в родния град (вече като треньор) в повратен момент. Амбициозният млад предприемач Жан-Мишел Олас става президент на Олимпик Лион през 1987- длъжност, която продължава да заема и днес. Състоянието на клуба по онова време обаче е доста тежко- и икономически, и откъм резултати. На фона на това формулираната цел от новия управленски фактор звучи не просто смела, а за някои дори безразсъдна- той залага като амбиция до няколко години Лион да се завърне в европейските клубни турнири. Всичко сработва по план и тимът скоростно печели терен във Франция, което му позволява в началото на 90-те да се завърне и на континенталната сцена- точно по установения график. За този летящ старт на новата ера ключова роля играе наставникът Доменек, ръководещ отбора между 1988 и 1993.
Работата му край бреговете на Рона и Сона привлича вниманието и на ръководните фактори във Френската футболна федерация, които му поверяват младежките формации на националния тим на страната. Тази си длъжност специалистът изпълнява в течение на 11 години, през които обработва таланта на бъдещи перли на световния футбол като Зинедин Зидан, Лилиан Тюрам, Кристоф Дюгари, Вили Саньол, Клод Макелеле, Патрик Виера, Силвен Вилтор, Давид Трезеге и Тиери Анри. Начело на различни формации от новоизгряващи звезди, той на два пъти достига с тях до място сред най-добрите 4 на Европейски първенства за младежи- в два от случаите тимът му достига до полуфиналите, а в третия и до мача за трофея, загубен от Чехия с дузпи. Доменек обаче все пак печели отличие- това от престижния младежки турнир в Тулон през 2004.
Контрастни години начело на „Les Bleus“- от славния поход на Мондиал 2006 до кошмар без аналог в ЮАР
През 2004 Френската футболна федерация е в търсене на нов селекционер, който да поеме юздите на отбор, отпаднал скромно в четвъртфиналната фаза на Евро 2004. Главните кандидати са 3- Лоран Блан, Жан Тиган и Раймон Доменек, а изборът в крайна сметка пада на родения в Лион наставник. Първата му година на скамейката на „петлите“ не е никак лека. Макар тимът да съхранява статут на непобеден, това звучи по-добре, отколкото изглежда- в 7 от първите 9 изиграни мача резултатът е равен (в това число влизат и контроли), а позицията на синята селекция в квалификационната група поставя под сериозна въпросителна участието й на Световното в Германия. През лятото на 2005 обаче завръщането си в състава обявяват първоначално оттеглилите се след Евро 2004 Лилиан Тюрам, Зинедин Зидан и Клод Макелеле. Импулсът от идването им дава резултат и Франция печели квота за шампионата на планетата.
А там въпреки тежкото начало„Les Bleus“ се преобразяват в елиминационната фаза, където последователно елиминират Испания, Бразилия и Португалия преди да загубят драматично битката за трофея с Италия (след изпълнение на дузпи). Представянето на отбора остава паметно, а Доменек се превръща във втория селекционер, успял да изведе Франция до финал на Мондиал. За турнира той преустройва схемата на игра в 4-2-3-1 и залага на нови лица (спрямо предходната значима надпревара), които се оказват печеливши ходове- Ерик Абидал, Флоран Малуда и Франк Рибери. Също така е любопитно, че наставникът на практика формира солидна двойка централни защитници от играчи, които са бивши флангови такива- Лилиан Тюрам и Уилям Галас.
Следващият голям форум под егидата на Доменек обаче предоставя едно съвсем различно лице на „петлите“ и те претърпяват сериозно крушение, бидейки елиминирани още в груповата фаза на Евро 2008. Истински разрушителните събития обаче предстоят 2 години по-късно в Южна Африка. Царящата в отбора обстановка не дава вид на особено надеждна още в самото начало на Мондиал 2010, но нещата придобиват съвсем други пропорции по време на почивката между полувремената от втория мач срещу Мексико. Раймон Доменек и Никола Анелка влизат в ожесточен дебат, свързан с придвижването на нападателя в предни позиции. Селекционерът упреква играча, че не търси подавания в дълбочина. Отговорът, който получава от тогавашния футболист на Челси, варира според различни източници, но сигурното е едно- въпросната реплика отприщва безпрецедентни скандали. Най-първото последствие, разбира се, е че Анелка е изваден от игра.
Разнебитеният от вътрешни трусове френски тим инкасира два безответни гола през втората част и свежда до минимум шансовете си да продължи, но още по-неприятното тепърва предстои. Вследствие на разразилия се конфликт, Френската футболна федерация взима решението да отстрани от отбора Никола Анелка, но го оставя да присъства на съвместно вечерно мероприятие с отбора, което се оказва никак не добре премерен ход. След напускането на острието френските национали бойкотират публично следващата тренировка, оставайки в автобуса си. Те считат, че Френската футболна федерация е отстранила Анелка, позовавайки се единствено на немеродавни информации от медиите. Шокиращото е, че играчите съставят в писмен вид декларация от тяхно име, прочетена пред медиите от самия Доменек. Катаклизмите предизвикват оставката на директора на федерацията Жан-Луи Валантен, а цялостната картина е позната във френските медии като „Фиаското от Книсна“. „Петлите“ напускат въпросния Мондиал с 1 точка и сериозен срам. Доменек пък очаквано губи поста си.
Той обаче е треньор-рекордьор за времето си по брой мачове начело на синята селекция- 79 мача (постижение, впоследствие подобрено от Дидие Дешан). Доменек е и първият селекционер, минал успешно през 3 квалификационни цикъла, за да изведе Франция на съответните големи първенства (2006, 2008 и 2010). 69 различни футболисти са получавали повиквателни за националния тим при него в периода 2004-2010, а цели 40 от тях са били нови лица. Някои от тях са присъстващи сред трикольорите и днес- Юго Лорис, Карим Бензема и Муса Сисоко.
Куриозни фрази и случки
В началото на кариерата си като играч, през далечния август 1970, Доменек участва в мач между Олимпик Лион и Ница и е отговорен за опеката на бързоногия нападател на „орлетата“ Хелмут Мецлер. В един момент от срещата офанзивния футболист е фаулиран с груб шпагат от Жан Баеза, довел до тежка фрактура. Нарушението обаче е записано на младия Раймон и е съпроводено с червен картон. Медиите също се заблуждават, че действието е негово и го засипват с критични епитети. Самият Доменек обаче не протестира. След мача дава следното обяснение: „Баеза и аз имахме еднакви прически, заради това ни объркаха. Аз по никакъв начин не съм оспорвал. Тъй като дебютирах, считах, че е важно да се говори за мен, било то с добро или с лошо.“
Следващият епизод е бил споменаван и друг път, но няма как да не намери своето призово място и тук. В началото на 90-те по време на контролен мач между двата отбора играч на Сент-Етиен е повален с шпагат, направен от… Лионски привърженик, нахлул на терена. След въпросния инцидент полицията дълго време се опитва да залови извършителя, но без успех. След срещата тогавашният наставник на „хлапетата“ Раймон Доменек заявява, че шпагатът е бил чист. Самият той никога не е крил афинитета си към това да подсилва пиперливостта на дербито на Рон-Алп чрез допълнителна доза закачливи изречения.
Любопитство буди и нововъведената методика във френския национален отбор, когато Доменек встъпва в длъжност селекционер на мъжкия тим на „петлите“. Сред нововъведените изисквания са след всеки мач играчите да се самокритикуват на глас пред съотборниците си.
Сред най-култовите случки, в които той е действащо лице, обезателно се откроява и тази от юни 2008. В минутите непосредствено след поражението от Италия с 0:2, довело до отпадане от еврофиналите в груповата фаза, специалистът дава интервю, в хода на което предлага брак на приятелката си (водеща на спортна емисия). Двамата обаче така и не се бракосъчетават.
Поради спецификата на момента, в който е отправено предложението, френските медии заформят множество полемики около образа на Доменек. Ето защо на една от последвалите пресконференции, със закачлив и шеговит тон, той казва пред микрофоните: „Вие харесвате миризмата на кръвта. Доволен съм, че смъртното наказание вече не съществува, иначе някои от Вас биха ме пратили на гилотината.“
Автентичност пар екселанс
Верен на себе си, Доменек успешно съхранява духовития си изказ и присъствие и в годините след 2010. Оттогава той се е отдалечил от скамейката, но не и от треньорската среда. Нещо повече, от пролетта на 2016 е президент на Синдиката на френските треньори, като през март 2021 е преизбран. Автобиографичната му книга носи заглавие, напълно характеризиращо своенравната му, но автономна и силна и личност- „Tout seul“ (“Съвсем сам”). Не се притеснява да брани позиции в безбройните телевизионни студиа, където се изявява като анализатор.
В началото на 2021, след над десетилие пауза, се връща към треньорската професия, приемайки трудоемкото предизвикателство да застане начело на закъсалия и сериозно застрашен от изпадане Нант. Авантюрата обаче приключва след само 8 срещи, в които „канарчетата“ не съумяват да се поздравят с успех. Тогава лионецът се завръща във френското вечерно спортно предаване „l’Equipe du soir“, за да предоставя експертизата си по горещите теми. Както можем да се уверим, с оглед на всичко изживяно във футбола, той несъмнено има какво да каже.
Автор: Мартин Цветков
