Футболна Франция и Олимпийските игри

Взел сладък триумф над Аржентина и класиран за финалното каре на Олимпиадата, футболният тим на домакините търси втора в историята си титла на Игрите. Кой всъщност е първият случай, в който „петлите“ тържествуват, и как варира представянето им на олимпийските турнири през годините? Нека проследим.

Разнородни резултати в периода, когато футболът на Олимпиадите е единствено за аматьорски играчи

Дебютната  поява на френски тим се състои през 1900, а домакин на игрите тогава отново е Париж. Футболът обаче все още няма статут на официален олимпийски спорт и тимът, представляващ страната в изиграния демонстративен турнир, всъщност е клубен – Club Français (Клуб Франсе). Останалите отбори са само два – английският Ъптън Парк и белгийски сборен отбор на университетите от Брюксел. Французите инкасират поражение с 0:4 срещу британците и надвиват с 6:2 белгийския състав. Това носи на домакините 2-ро място в подреждането, за което по-късно получават сребърен медал.

През 1908 футболът е валидиран като олимпийски спорт и на форума в Лондон до 4 отбора имат право да представляват всяка една от участващите нации. В случая на Франция се формират два представителни тима, които обаче претърпяват покъртителни крушения – така нареченият отбор „B“ е разгромен с 0:9 от Дания на четвъртфиналите, докато „А“ тимът на „петлите“ дори „подобрява“ този рекорд, губейки с 1:17 от „червения динамит“ в полуфиналите. Въпросното поражение и до ден днешен остава най-голямото в цялата история на френския национален отбор.

Следващите френски изяви на такъв форум са през 1920 в Брюксел, където съставът отново стига до полуфиналната фаза, но там е спрян от Чехословакия.

В годините преди 1930, когато все още не се провеждат Мондиали, Олимпийските игри са надпреварата, позволяваща на селекциите да триумфират в световен мащаб. През 1924 Париж пак е домакин на форума, а убедителната победа на футболните трикольори със 7:0 над Латвия изостря апетитите на местната общественост за нещо значимо. В четвъртфиналите обаче водещата сила по това време Уругвай се оказва безкомпромисна и надвива с 1:5.  

Следват години, в които липсват пробиви до финалното каре, но през 1948, 1968 и 1976 поне са достигнати най-добрите 8. В последния от изброените случаи (1976 в Монреал) селекцията включва и младия Мишел Платини, както и Патрик Батистон.

Златният час

Големият пир за „петлите“ настъпва в Лос Анджелис през 1984. Това е първата Олимпиада, на която вече са оторизирани да участват и футболисти с професионален статус (стига да не са били част от Световно първенство или квалификациите за него). На последните условия не отговарят големите звезди на френския футбол по това време като Мишел Платини, Ален Жирес и Жан Тигана, поради което няма как да бъдат включени в състава за игрите.

Въпреки това обаче Анри Мишел изгражда чудесен тим, който печели групата си след равенства с Катар и Чили, както и успех над Норвегия. На четвъртфиналите два гола на Даниел Ксюереб носят победата над Египет, а в в следващата фаза опонент е коравият тим на Югославия. На почивката „Les Bleus“ водят с 2:0, а през втората част балканците получават два червени картона, но въпреки това стигат до изравняване. В последвалите две продължения по 15 минути обаче източноевропейците капитулират и инкасират още две попадения, като по този начин Франция валидира билета си за финала.

Дуелът за олимпийското злато се състои пред 102 хиляди зрители и противопоставя трикольорите на Бразилия, имаща в редиците си бъдещия световен шампион Карлос Дунга. В рамките на 5 минути през второто полувреме играчите на Мишел матират „кариоките“ чрез попадения на Франсоа Брисон и Даниел Ксюереб. Двубоят приключва 2:0, което носи първа и към момента единствена олимпийска футболна титла на синята селекция (това се случва в същото лято, през което е завоювано и първото Европейско първенство). Ксюереб пък печели приза за най-добър голмайстор на турнира (5 реализации), който поделя с югославските играчи Борислав Цветкович и Степан Деверич.

Дълги отсъствия и постни изяви през последните 40 години (преди 2024)

След триумфа изминават 12 години преди Франция отново да се класира за футболния турнир на Олимпиада. Това се случва през 1996 в Атланта при формат, който е в сила и до ден днешен – всяка национална гарнитура е съставена от играчи до 23 години, като 3-ма състезатели могат да бъдат и над тази възраст. Селекционерът Раймон Доменек може да разчита на поколение, изобилстващо от таланти, сред които изпъкват имената на Робер Пирес, Венсан Кандела, Клод Макелеле, Силвен Вилтор и Викаш Дорасо. Отборът съумява да спечели групата си, но на четвъртфиналите се препъва в Португалия (1:2 след продължения) и приключва надпреварата по-рано от очакваното.

Следващото участие е четвърт век по-късно на игрите в Токио. Селекцията на Силвен Риполи претърпява сериозно крушение в груповата фаза, където губи с 1:4 от Мексико и 0:4 от Япония, а в промеждутъка успява все пак да запише драматична победа с 4:3 над Южна Африка (след хеттрик и асистенция на Андре-Пиер Жиняк). 3-те точки обаче не са достатъчни и тимът отпада още в групите, а мислите започват още тогава да се насочват към Париж 2024, където футболният турнир за Франция е с много по-подчертана значимост.

И макар изначално обсъжданите имена да будят силен ентусиазъм у футболната общественост (сред които Килиан Мбапе), в крайна сметка множество бляскави играчи не са оторизирани от клубовете да представляват страната си. Въпреки това Тиери Анри сформира състав, който още преди старта бе считан за главен фаворит за титлата, а изявите до момента подхранват този статут. Ултимативните тестове и часът на истината обаче тепърва предстоят.

Автор: Мартин Цветков