На прага на класирането- разбор на октомврийските евроквалификации на Франция
След като в септемврийския квалификационен цикъл „петлите“ записаха отлични игри и резултати, дойде време и за още по-ключовите изпитания месец по-късно, а именно- тестовете срещу преките конкуренти за директна квота за Евро 2020- Исландия и Турция. Имащи еднакъв точков актив с третите в света от Мондиал 2002 и 3 пункта повече в сравнение със сензацията от Евро 2016, възпитаниците на Дидие Дешан влизаха в тези мачове с нагласата да подпечатат официално визите си за предстоящия форум идното лято. Нещо, което щеше да стане факт в случай на 6 спечелени точки в тези срещи.
Групата от играчи и стартовите състави
За разлика от сблъсъците няколко седмици по-рано, нито един дебютант не записа минути с националната фланелка:
Важно е да се уточни, че Канте отпадна от състава за мача с Исландия в последния момент поради контузия, а мястото му във вътрешността на полузащитата зае Муса Сисоко. Така ключовите отсъстващи бяха шокиращо много- Юго Лорис, Самюел Юмтити, Нголо Канте, Пол Погба и Килиан Мбапе нямах възможност да вземат участие в двата двубоя, а ситуацията се утежняваше допълнително и от казуса с Люка Ернандес, около когото витаеха съмнения дали е напълно възстановен от скорошна травма, поради което пък се създаде известна нагнетеност между клуба му Байерн Мюнхен и останалите замесени страни. В крайна сметка Ернандес бе оставен на скамейката за сметка на Люка Дин при гостуването в Рейкявик, докато 80-милионната покупка на немския гранд все пак се появи в игра за синята селекция на „Стад дьо Франс“ срещу Турция.
Другите разлики между двете стартови единайсеторки идваха от разпределението в халфовата линия- и в двата случая идеята бе сходна- едно крило, на което е оставена по-сериозна свобода (Кингсли Коман) и един по-дефанзивно ориентиран флангови футболист (съответно Блез Матюиди срещу Исландия и Муса Сисоко срещу Турция- играчът на Тотнъм всъщност оперира на десния фланг в този мач, вляво този път бе Коман, а Матюиди игра до Толисо във вътрешната зона на полузащитата). Двойката в централната част на терена, по подобие на мачовете от септември, отново трябваше да запълни празнината от отсъствието на установеното дуо Канте-Погба, като отново видяхме нови разновидности тандеми, този път с променлив успех; в предни позиции пък дойде най-голямата изненада- включването на Висам Бен Йедер на мястото на Оливие Жиру в директния спор за първото място в групата срещу тима на Шенол Гюнеш.
Макар и в двете игри световните шампиони да бяха в ролята на диктуващия темпото и притежаващия топката отбор, обликът на срещите все пак бе доста различен. Двубоят в най-северната столица на Европа оправда всички предварителни очаквания за здрава физическа битка, за мач, изпъстрен с множество единоборства, борба, сведени до минимум пространства и ограничен брой възможности пред двете врати. Сблъсъкът с Турция бе доста по-динамичен, като в него „петлите“ разкриха и по-голяма част от разнообразието на офанзивния си потенциал.
Манданда и защитата- общо 2 допуснати точни удара в 2-та мача
Сумарно за 2-та мача „Les Bleus“ допуснаха едва 2 удара в очертанията на вратата на Манданда, нещо, което бе плод на като цяло надеждното представяне на тима в дефанзивен план и в частност- това на двойката централни бранители Варан-Лангле. Все пак, имайки предвид, че офанзивните набези на отборите, играли срещу Франция в последните 4 срещи, не бяха никак чести, то буди известно безпокойство поведението на Лангле при определени ситуации като грешката при покриването, довела впоследствие до дузпа за Албания преди месец или пък положението за Турция в 59-ата минута, когато дълго центриране отляво не бе добре разчетено от бранителя и той не съумя да стигне първи до топката, което пък бе напът да изведе гостите напред в резултата, ако не бе неточният изстрел на Йълмаз. Стабилен и хладнокръвен в цялостното си представяне, играчът на Барселона има своите спадове в концентрацията в някои отделни възлови епизоди.
Колкото до Манданда, опитният страж се отчете с едно качествено спасяване в Рейкявик, което позволи на съотборниците му да съхранят резултата нулев в онзи момент (пасив при подобно гостуване се наваксва изключително трудно, имайки предвид, че островитяните не бяха губили квалификация на свой терен от 2013 насам). Вратарят носи обаче вина при гола на Турция, където можеше да излезе по-умело при центрираната топка на втора греда. Както бяха заявили самите национали след двубоя- те са очаквали тъкмо такъв подход на гостите при статичните положения, но въпреки това противодействието не бе налице. Разбира се, Манданда далеч не е единственият отговорен за това попадение, тъй като Павар не съумя да опази персонално Айхан, но това имаше възможност да бъде коригирано посредством добре преценено излизане.
С оглед на все по-често затварящите се и насищащи зоните в и около наказателното си поле съперници, френските трикольори често се виждат принудени да търсят атаки през фланговете, където имат по-широко поле за изява, а тъкмо там идва и допълнителната добавена стойност, която носят крайните защитници със своите редовни включвания в тези зони. Срещите и с Исландия, и с Турция, не бяха изключение.
Халфовата линия- ротация на кадрите и позициите, но със запазен акцент върху сигурността
Доста по-деликатно стояха нещата в халфовата линия, където специално срещу Исландия двойката Толисо-Сисоко изпитваше немалко трудности. Футболистът на Байерн изгуби цели 10 единоборства от общо 14-те, в които участва, докато колегата му Сисоко, макар да бе с по-нисък от очаквания принос в офанзивен план чрез разбиването на противниковите линии, все пак успя да изнесе 10 топки (най-добър показател в това отношение сред всички от отбора), което няма как да бъде заличено от заслугите му за успеха. Звездата от септемврийските квалификации Кингсли Коман бе играчът с най-много свобода на действие и демонстрира някои интересни отигравания, но така и не бе с решаваща роля за развоя на срещите, като срещу северняците дори бе с най-висок брой изгубени топки (19).
Сред любопитните аспекти е ротирането на Блез Матюиди и Муса Сисоко като вътрешни халфове и крила- и двамата разполагат с необходимата поливалентност да оперират и на двете позиции, а Дешан запазва игровия принцип, за който стана въпрос в началото на статията- да дава на единия флангови играч най-силно изразена атакуваща роля (най-често на Килиан Мбапе или в негово отсъствие- на Кингсли Коман), докато другият да не оперира като типично крило, а да се стреми в по-голяма степен да уплътнява зоната си в защитен план. Разбира се, този принцип, конкретно с Матюиди, е добре познат от терените на Русия, където бе спечелена световната корона тъкмо така. И макар офанзивният принос на Матюиди и Сисоко в подобна роля да е доста лимитиран тогава, когато става въпрос за двубой, в който „петлите“ владеят топката и диктуват темпото в преобладаващата част от времето, то тази практика на Дешан е достатъчно устойчиво обоснована, защото неговата методика за свеждане на рисковете до минимум е доказано печеливша във времето. А застраховането на единия фланг е част тъкмо от нея.
Константата Жиру
Интересен парадокс пък се заформя при паралела между Оливие Жиру и Висам Бен Йедер. Двамата нападатели са на съвсем противоположни полюси на клюбно ниво- третият най-добър голмайстор в историята на френския национален отбор получава все по-малко игрово време в Челси, докато колегата му от Монако изживява период на личен фурор в клубния си тим. Съвсем по друг начин обаче стоят позициите на двамата в националната селекция, при това не само заради вече изградената йерархия.
Макар Бен Йедер да направи свежо и активно включване в игра през второто полувреме на мача с Исландия, той се отчете с един доста сериозен пропуск в края на срещата, а титулярното място, което получи в битката с Турция, не бе подплатено с достатъчно практично участие в атакуващия сектор на световните шампиони. Жиру от своя страна продължи да засвидетелства две от най-силните си качества- осезаемото физическо присъствие, ангажиращо внимание на защитата, както и прагматичния голов нюх, който покачи с още две попадения показателите му в ранглистата на най-добрите реализатори на „Les Bleus“ за всички времена (38 поразявания на целта). Данните, предоставени от „Le Club des 5“, позволяват изготвянето на любопитна съпоставка между игровите показатели на Жиру и Бен Йедер в сблъсъка на „Стад дьо Франс“:
На базата на всичко случващо се, Жиру уверено бетонира все по-силно ролята си на лидер в състава на „петлите“. Позицията на негов подгласник в случай на отсъствие обаче остава отворена, а въпреки незадоволителното си представяне, Бен Йедер със сигурност остава един от основните претенденти за нея. Колкото до Гризман, той отново не успя да се отчете с гол или асистенция, но за пореден път свърши обилно количество работа в подпомагането на съекипниците си от халфовата линия, като срещу Исландия бе в основата на победния гол, бидейки фаулиран в наказателното поле за дузпата, която впоследствие Жиру реализира, а също така снабди Бен Йедер с чудесно подаване, което обаче за негово съжаление не се превърна в асистенция, тъй като нападателят на Монако пропусна. Не криещ разочарованието си при напускането на терена срещу Турция, голмайсторът номер 1 на Евро 2016 за енти път доказа своя биткаджийски нрав и непримиримост, които обуславят непоклатимото му място в стартовите 11 на Дешан.
На крачка от класирането
Липсата на достатъчна прецизност при материализирането на головите ситуации този път неочаквано се оказа проблем пред Франция на собствен терен, като това в огромна степен обособи и равния резултат, при който приключи битката с Турция за първото място. При това стечение на обстоятелствата, Бурак Йелмас и компания все още са с едни гърди напред в групата, тъй като имат предимство в преките двубои благодарение на победата си в Коня с 2:0. Първите два тима в крайното класиране обаче получават директен билет за Евро 2020, така че в случай на победа над Молдова в Сен-Дени, „петлите“ ще валидират своя.
