Финалната отсечка към първото място- разбор на ноемврийските мачове на Франция
Ноември по традиция е месец, в който квалификационнните цикли за най-големите футболни форуми получават своите развръзки и тъкмо такъв бе и случаят през 2019 за френския национален отбор. Възпитаниците на Дидие Дешан имаха за мисия да обезпечат класирането си за Евро 2020 и по възможност да финишират на първа позиция в групата си, възползвайки се от евентуална грешна стъпка на Турция. Макар и второто място в крайното подреждане да дава директна квота за континенталната надпревара през идния юни, спечелването на групата увеличава шансовете за по-добри позиции при жребия. Още преди стартирането на домакинския мач с Молдова стана ясно, че класирането на Франция официално е факт, тъй като в другия мач Турция и Исландия завършиха 0:0. Оставаше предизвикателството да се финишира на лидерската позиция.
Франция – Молдова 2:1
Както се случваше често в предходните срещи на „петлите“, селекцията в синьо отново не можеше да разчита на множество ключови фигури: Юго Лорис, Самюел Юмтити, Люка Ернандес, Пол Погба и Блез Матюиди. Това обуслови една добре позната тактическа формация, като елементът на промяната бе фактът, че този път и на двете крила бяха избрани да действат футболисти с ясно изразени атакуващи функции (в предишните мачове на единия фланг задължително имаше по-защитно ориентиран играч- Матюиди или Сисоко, докато сега там бяха Мбапе и Коман):
Този на теория офанзивен облик на „Les Bleus“ обаче практически не бе материализиран успешно на терена. Въпреки на първо четене доминантните статистически показатели (78 % срещу 22 % владение на топката, 17:2 отправени удара, 5:1 точни удара), Франция бе доста далеч от очакваното изобилие и разнообразие в нападателните си действия.
Ограничената мобилност на квартета атакуващи играчи Мбапе-Коман-Гризман-Жиру, затрудненията във взаимодействието им в плътно наситените от молдовски футболисти пространства, както и отсъствието на индивидуални изблици на гениалност, формираха бледото лице на домакините през целия двубой, особено през първото полувреме (Дидие Дешан призна, че ако е имал право, е можел да смени 5 или 6 футболисти на почивката). Слабо вдъхновени, те така и не съумяха да конкретизират притежанието на топката и разиграването й в противниковата половина в стопроцентови опасности. Въпреки 5-те си спасявания, стражът на гостите от Източна Европа така и не бе сериозно и трайно затруднен, като неговите съотборници в болшинството от случаите се справяха отлично с блокирането на френските офанзиви, особено в наказателното поле, а в пътите, когато бяха преодолявани, така и не се стигаше до прецизен завършващ удар нито от Жиру и Гризман, нито от Мбапе и Коман.
Главната активност дойде от включванията на десния бек Бенжамен Павар, който отигра цели 125 топки, най-много от всеки друг французин в този двубой, но както неговите центрирания, така и тези на колегите му, не се увенчаха с желания резултат- едва 4 от общо 23 центрирания бяха успешни.
Нголо Канте за пореден път се отличи с висока ангажираност и работоспособност в центъра на терена, съумявайки да изнесе цели 16 топки. Сърцатият полузащтник остана верен на стила си да покрива сериозни периметри и да се бори за всяка педя терен, пресирайки съперника с топка да последно. Играчът на Челси бе с основна заслуга за монополизирането на централната зона от „петлите“ и поставяше умело началото на акциите, но те впоследствие рядко бяха доразвивани качествено от неговите съекипници в останалите звена.
Колкото до защитния сектор, там преспокойно може да се говори за дежавю. Тъй като той отново не бе подложен на сериозна преса, а в един от епизодичните случаи, когато това се случи, се пропука. При гола за 0:1 Клеман Лангле демонстрира липса на прецизност в преценката си, което коства на тима му изоставане в резултата (за първи път на „Стад дьо Франс“ от 16 октомври 2018 срещу Германия). За сметка на това партньорът му в сърцето на отбраната Рафаел Варан изнесе образцов двубой с капитанската лента, бидейки непоклатим в единоборствата, отбеляза и изравнителния гол в срещата. Практически необезпокоявани в дефанзивен план, крайните бранители в тази среща играха много високо изнесени, имайки практически функции на крила. Левият бек Люка Дин бе пряко замесен в гола на победата, след като овладя подаване на Килиан Мбапе, поведе си топката и бе фаулиран в пеналтерията на Молдова, което доведе и до дузпата, реализирана впоследствие от Жиру за 2:1.
Под рамката на вратата пък Стив Манданда, по подобие на предишните евроквалификации, не бе подложен на сериозни изпитания, но също както и в двубоя с Турция на „Стад дьо Франс“, отново не действа умело при излизане, този път в ситуацията при гола на Молдова. Крачката назад, която направи преди да тръгне да посреща Вадим Раца, се оказа решаваща и му попречи да коригира своевременно неточността на Лангле.
За съжаление мачът бе белязан от незадоволителното ниво на съдийския екип, тъй като при изравнителния гол на „Les Bleus“ Оливие Жиру фаулира молдовския вратар, а ситуацията дори не бе преразгледана чрез ВАР. През второто полувреме пък нарушение срещу Килиан Мбапе в наказателното поле не бе санкционирано с 11-метров наказателен удар.
Албания – Франция 0:2
Най-любопитното явление покрай заключителния мач на световните шампиони в този квалификационен цикъл определено се явяваше новата тактическа постройка, която бе тествана: 3-4-1-2. Към многобройните отсъстващи възлови футболисти се присъедини и Килиан Мбапе, който бе с грип и нямаше възможност да вземе участие в срещата. Всички неналични единици, както и фактът, че Франция вече си осигури място на еврофиналите, подбудиха Дешан да експериментира с новата схема на игра за неговия мач № 100 начело на Франция като старши треньор:
При владение на топката от 58 % срещу 42 % и 0:5 точни удара в очертанията на вратата (9:9 общо отправени удара), изглежда така, сякаш Франция е имала по-малък контрол над събитията над терена спрямо ситуацията в мача с Молдова, но тези показатели са измамни. Защото срещата в Тирана протече изцяло по вкуса на „петлите“ и в цялото протежение на мача те държаха развитието му в свои ръце, след като стигнаха до ранно попадение на Корентен Толисо. Този гол бе първи за юношата на Лион с националната фланелка, а бе също така и 7-ми пореден случай, в който Франция бележи от статично положение или дузпа.
В новата си подредба трикольорите оправдаха очакванията към позитивите, които въпросното 3-4-1-2 трябваше да донесе- наситена централна зона, по-голяма ширина и още по-атакуваща роля за крайните защитници, както и подсилена свобода за Антоан Гризман.
Интересно бе също така как ще протече взаимодействието между двама нападатели, които по презумпция се счита, че се конкурират за позицията на върха на атаката (въпреки различните си профили)- Оливие Жиру и Висам Бен Йедер. В Тирана те заформиха тандем, който обаче не даде търсения обем от създадени опасности след разигравания между тях двамата. Жиру все пак достигна до стопроцентови ситуации, една от които дошла тъкмо след подаване на Бен Йедер, а други две след пасове на Гризман, но в тази среща голмайсторът на синята селекция не съумя да прояви обичайната си ефективност. Той обаче остава с вдъхновяващите показатели от 7 гола в последните 11 мача на „Les Bleus“. След срещата помощник треньорът на Дидие Дешан- Ги Стефан, защити пред френските медии представянето на Висам Бен Йедер, изтъквайки участието му в градежа на атаките. Паралелно с това, звездата на Монако предлага и способност за намиране на решения в по-малки пространства и игра на къси подавания. Липсата на достатъчно пряко участие в головите ситуации обаче (попадения или ключови подавания) със сигурност не е аргумент в негова полза за по-нататъшното му вписване в стартовите 11 на синята селекция.
Най-забележимият протагонист на вечерта бе Антоан Гризман, който преминава през деликатен период от кариерата си. Все още в процес на адаптиране към новия си клубен тим Барселона и в серия от 7 поредни мача без гол за „петлите“ преди тази среща, роденият в Макон футболист изнесе високостойностно представяне, като осигури центрирането, засечено от Толисо за 0:1 и сам завърши с попадение подаването на Лео Дюбоа в 31-ата минута. Бе автор и на още няколко забележителни пасове, най-открояващите се от които- тези към Жиру в 51-ата минута и в 72-ата минута. Както винаги, не щадеше усилия в защитен план. Но като цяло в тази схема на игра ролята му е много по-флуидна и по всичко личи, че ако това 3-4-1-2 се въпроизведе наново за в бъдеще, тъкмо Гризу би бил най-големият печеливш.
В отсъствието на Канте в халфовата линия, Корентен Толисо иззе диригентската палка в тази част от терена. Окрилен от ранния си гол, полузащитникът на Байерн бе на нужната висота през целия двубой.
Относно фланговете, подсили се впечатлението, че главният офанзивен акцент пада върху дясната зона, където Лео Дюбоа осигурява постоянна активност, откриване и възможности за центрирания, като по подобие на Бенжамен Павар, това, което е нужно да се подобрява, е прецизността им, което, разбира се, е пряко свързано и със синхрона между тях и включващите се в наказателното поле играчи (аспект, който би следвало да бъде изгладен във времето).
Макар да оперира за първи път в подобна конфигурация, защитата се справи с албанските набези и не позволи нито веднъж Манданда да трябва да се налага да прави спасяване.
Заключителна равносметка
Франция приключи квалификационния цикъл с 25 спечелени точки от 30 възможни, надделявайки по два пъти всеки един съперник с изключение на Турция, срещу която бе спечелена едва 1 точка. Постоянството на световните шампиони в останалите срещи обаче им позволи да спечелят групата си и то с убедителната голова разлика от 25:6. За разлика от други времена, „Les Bleus“ в никой момент не бяха реално застрашени от това да останат извън борда за предстоящата голяма надпревара идното лято. Те доминираха отчетливо в притежанието на топката в хода всеки един от 10-те изиграни мача, което бе в разрез с изградения имидж на контраатакуващ отбор. Основното оръжие на тима обаче, особено през есента на 2019, не бяха игровите ситуации, а статичните положения. Така ключът към осигуряването на приоритетните цели отново бе открит въпреки перманентно изменящия се кадрови облик на отбора, продиктуван от множеството контузени състезатели.
