Как и защо Лион – Сент-Етиен се превръща в най-жаркото регионално дерби на Франция

Тази неделя френската Лига 1 ще ни представи нов епизод на най-яростното регионално съперничество в страната световен шампион- Сент-Етиен приема Олимпик Лион. Със съвършено изравнени показатели в сблъсъците дотук (44 победи за всеки и 33 равенства), двата тима ще търсят наклоняване на везните в едната посока. Но победата в такава битка има много по-мощна значимост от чисто статистическата. Нека видим как всъщност  дербито на Рон-Алп се превърна в най-ожесточеното местно противоборство- различията в типажите градове, доминацията в отделни футболни епохи, съседските закачки, но и инцидентите- ще се спрем върху всеки детайл.

Два града с различна историческа значимост

Противопоставянето между Лион и Сент-Етиен започва във време, когато футболът дори съществува в Хексагона. Точно така, тук говорим за конкуриране между два града, стартиращо през 19-и век. Това е епоха, когато в Лион процъфтява тъкането и производството на коприна, а чрез делото на братята Люмиер се създава и развива киното, докато в Сент-Етиен просперира минната промишленост. През 20-и век Лион все повече се обособява като още по-значим местен икономически и политически център. Сент-Етиен от своя страна се затвърждава като важен индустриален град, продължаващ да гравитира основно около мините, макар кризата след 70-те да нанася тежък икономически удар.

Неслучайно съперничеството между Лион и Сент-Етиен на ниво градове, а впоследствие и на ниво футболни клубове е считано и за отразяващо противопоставянето на различни социални пластове- буржоазията срещу работническата класа. През годините обаче се развиват и други причини за подсилването на противоборството.

Две различни ери на властване във футболен аспект

Двата френски гранда кумулират общо 17 титли на страната, което е най-висок сумарен актив, събран от регионални противници. Тези отличия обаче са печелени в различни епохи, като десетилетието на доминация на всеки един от клубовете се разминава с това на другия. Между 1967 и 1977 „зелените“ печелят 7 титли на Франция, докато Лион завоюва 7 поредни пъти златните медали на Хексагона през първата декада на новото хилядолетие (2002-2008). В края на 60-те тимът от „Жофроа Гишар“ нанася и най-съкрушителните си победи над ОЛ- 6:0 и 1:7. Лион също материализира силните си години през 21-ви век, печелейки впечатляващо с 4:0 и 0:5, поставя също така и рекорд по непобеденост срещу „Les Verts“ от средата на 90-те до 2010 .

Най-значимите европейския епопеи на двата клуба също датират от различни времена- Сент-Етиен достига до финал в КЕШ срещу Байерн Мюнхен през 1969, докато Олимпик Лион се класира на два полуфинала в Шампионска лига, както и един в Лига Европа- всичко това между 2010 и 2020 („хлапетата“ имат и още едно място в топ 4 на континентален турнир- през далечната 1964 в КНК). Ето защо дербито на Рон-Алп носи и силен исторически заряд- то представлява битката на доминанти в различни ери.

Хитови случки и реплики

Дербито на този югоизточен френски регион е синоним на колорит, местен фолклор и множество анекдоти и крилати фрази, които допринасят за него. В епохата на възход за „зелените“ техният тогавашен президент Роже Роше произнася изречение, в което заявява, че във футболно отношение Лион остава предградието на Сент-Етиен. Той се позовава на контраста в съотношението на силите  между двата града и двата клуба по това време.

В началото на 90-те по време на контролен мач между двата отбора играч на Сент-Етиен е повален с шпагат, направен от… Лионски привърженик, нахлул на терена. След въпросния инцидент полицията дълго време се опитва да залови извършителя, но без успех. След срещата тогавашният наставник на „хлапетата“ Раймон Доменек заявява, че шпагатът е бил чист. Самият Доменек никога не е крил афинитета си към това да подсилва пиперливостта на дербито чрез допълнителна доза закачливи изречения.

През 2006 Олимпик Лион отпада драматично от Милан в четвъртфинал на Шампионска лига, а за предстоящия сблъсък на „Жерлан“ срещу Сент-Етиен вратарят на „зелените“ Жереми Жано се заканва да излезе да играе с фланелка на италианския гранд, отправяйки открита провокация към домакините по повод европейското им разочарование. Това, разбира се, отприщва вълна от недоволство. В крайна сметка стражът така и не се появява с въпросния екип, като заявява в  интервю, че е имал намерение да го облече, но е забравил да го вземе в сака си. Ефектът на допълнително раздразнение обаче е постигнат и Лион печели с разгромното 4:0, празнувайки рекордната си 5-а поредна шампионска титла.

Друг любопитен момент се разиграва след като Сент-Етиен побеждава ОЛ на „Жерлан“ през септември 2010, прекъсвайки дългогодишна черна серия. Привържениците на домакините са изключително гневни и лионският президент Жан-Мишел Олас отива лично да говори с тях, за да ги успокои като казва на високоговорител, че отборът ще има възможност да играе Шампионска лига само няколко дни по-късно, докато „зелените“ могат да го правят само на Плейстейшън. Това изречение, естествено, придобива гласност в публичното пространство. Историята не остава без продължение. При последвалото гостуване на „Жофроа Гишар“, докато седи в ложата на стадиона, Олас получава директно от привърженик на домакините кутия, а в нея има… Конзола Плейстейшън. След двубоя босът на „Les Gones“ заявява: „Първоначално помислих, че в кутията има бомба, която ще се взриви… Точно както Сент-Етиен се взриви днес“, правейки препратка към убедителната победа на неговия тим.

В месеците преди откриването на новия си стадион от Олимпик твърдят, че никоя седалка там няма да носи номер 42, тъй като той отговаря на номера на департамента на Сент-Етиен във френската държавна администрация. „Зелените“ изразяват публично възражението си относно всичко това и дори понечват да търсят решение по юридически път. От Лион обаче отговарят, че всичко това е било просто шега.

Когато играта рязко загрубява…

Духовитите закачки обаче далеч не са всичко, с което се изчерпва богатата гама от събития, съпровождащи тези големи дербита- редица инциденти са налице в хода на това 70-годишно съперничество.

Всъщност още през 1936, преди създаването на Олимпик Лион (1950), се заформя сериозен конфликт между играчи, треньори и ръководителите на Сент-Етиен и тогавашния лионски клуб Лион Олимпик Вильорбан- конфликт, прерастнал в интензивна физическа саморазправа. В резултат на това лионският бос отказва да споделя каквото и да е с управленския фактор на „зелените“, в това число и приходите от мача. В крайна сметка се стига до закриването на въпросния клуб и малко повече от десетилетие по-късно се появява Олимпик Лион- новият представител на града. Споменатите събития сякаш са предвестник за това, което предстои.

Ако противопоставянето но двата тима остава подчертано на футболния терен в продължение на дълги години, то от 90-те нататък нещата доста се изострят. През 1993 се стига до сериозни ексцесии на трибуните на „Жерлан“, като фенове на „Les Gones“ и „Les Verts“ се замерват се седалки, а в един момент гостуващата агитка дори чупи оградата между секторите. От този двубой нататък мерките за сигурност са значително подсилени. И те обаче се оказват неспособни да предотвратят някои от ситуациите, за които ще стане въпрос.

През 1996 в мач на „Жофроа Гишар“ метални предмети, в това число ножици, политат по посока на лионския вратар. В интервю непосредствено след двубоя той окачествява тези действия на привържениците на домакините като жалки и заявява, че мачът е трябвало да бъде прекратен, тъй като той самият вече не е имал желание да участва в него след всичко случило се.

В ранните месеци на 2007 двата гранда отново се сблъскват на „Жофроа Гишар“, като този път феновете на лионци и сент-етиенци взаимно се замерват с пиротехнически средства- от единия сектор в другия. Вечерта обаче приключва джентълменски поне между играчите- футболистите на домакините проявяват уважение и правят в коридорите към съблекалните шпалир, с който да поздравят ОЛ за победата.

През 2013 треньорът на вратарите в Лион Жоел Батс решава да завърже шал на ОЛ на вратата, пазена от тима му. Това обаче е прието като провокация от намиращите се точно зад мрежата ултраси на „зелените“.  Сценарият е добре познат- по терена отново полетяват предмети. Въпросният мач завършва с победа 1:2 за Лион, но в ответния мач през пролетта Сент-Етиен печели на „Жерлан“ със същия резултат и играчите решават да отпразнуват това непосредствено пред сектора с ултраси на Лион, което респективно води до сериозна доза разправии и масови скандали между футболистите около терена, както и в тунелите към съблекалните.

През есента на 2017 Лион нанася на Сент-Етиен историческа по мащаби загуба- 0:5. Но гръмкият резултат не е единственото нещо, с което двубоят ще се запомни. Обект на чести нарушения на терена и провокации от трибуните, Набил Фекир от ОЛ решава да отпразнува отбелязването на 5-ия гол като свали фланелката си и я опъне (с името си напред) към трибуната с привърженици на „Les Verts“. Това отприщва масови безредици, като феновете на домакините нахлуват на терена и играчите на двата тима са принудени да се приберат в съблекалните. След дълго умуване в крайна сметка арбитрите взимат най-нелогичното решение- мачът започва да се доиграва в контекст без аналог, но последният съдийски сигнал настъпва преди края на редовното време. В следващия домакински дерби мач на „Групама Стейдиъм“ лионската публика създава мащабна хореография в подкрепа на капитана си.

Спектакъл с гарантиран огнен характер

Любопитното е, че именно дербито на Рон-Алп е първият футболен мач излъчен по френската телевизия- това се случва преди 6 десетилетия. Оттогава насам зрелището не само се установява като водещо в Хексагона, но отдавна започна да завзема все по-полагащото му се внимание и в международен план. Пъстроцветно, емоционално, пребогато откъм традиции, предистория и свръхмощен заряд, то никога не губи давност, а значимостта му никога не се притъпява от позициите на двата гранда на Лига 1 в класирането.

Сега пред Сент-Етиен и Лион стои ново предизвикателство- да изиграят второ поредно регионално дерби пред празни трибуни. След всичко случило се през годините, подобна обстановка в „Котела“ (както е известен „Жофроа Гишар“) изглежда дори немислима. Надали обаче някой допуска, че жарта в битката не терена ще е угаснала.   

Автор: Мартин Цветков