Най-паметните издания на френското Класико

Френската класика ПСЖ-Олимпик Марсилия предложи нов свой знаков епизод- сблъсък за Трофея на шампионите (Суперкупата на Хексагона), донесъл първо спечелено отличие за Маурисио Почетино като треньор. Този мач се вписва в цяла една поредица от високоволтови двубои между столичани и южняци, така че нека разгледаме подбрана селекция, включваща дузина запомнящи се такива.

ОМ-ПСЖ 4:2 (мач за първенство през сезон 1971-1972)

Източник на снимката

И до ден днешен във френската футболна общественост се водят ожесточени дебати кога точно стартира истинското голямо съперничество между Олимпик Марсилия и Пари Сен-Жермен, но едно е сигурно- първата официална среща между двата се провежда именно във въпросния сезон. Създаден през 1970, ПСЖ прекарва първата си година във френския елит, а при гостуването си на южния бряг в 18-ия кръг понася тежко поражение. Ключова рола зя победата играе югославският играч на домакините Йосип Скоблар, който бележи 2 попадения. Резултатът реално отразява съотношението на силите по това време, тъй като в края на кампанията „фокейците“ печелят титлата, а парижани финишират на 16-а позиция, успявайки да се спасят от изпадане (за сметка на други два гранда, Монако и Лил, които поемат към по-долния ешелон).

ОМ–ПСЖ 1:0 (мач за първенство през сезон 1988 – 1989)

 Почти две десетилетия са необходими, за да се стигне до сезон, в който мачът между двата тима да е определящ в битката за титлата. До такъв дуел се стига 3 кръга преди края на кампанията, а срещата отново се провежда в средиземноморския град. Победителят ще окупира първата позиция и и двата отбора търсят успеха. Столичани пропускат отлична възможност да го постигнат, но Амара Симба не съумява да реализира отворилата се ситуация и в заключителните минути Франк Созе от Олимпик Марсилия с далечен удар носи трите точки на домакините и им дава предимство за златните медали. То е използвано подобаващо, защото в оставащи кръгове провансалците така и не допускат грешна стъпка.

ОМ–ПСЖ 3:1 (мач за първенство през сезон 1992-1993)

Отново край Старото пристанище и отново директен сблъсък за титлата. В анкета на „Франс Футбол“ сред читателите (проведена през 2017) именно този двубой обира най-много гласове в класацията за най-паметен епизод на Le Classique. И има защо. Мачът се играе само три дни след като Олимпик Марсилия е победил Милан във финала на Шампионска лига, носейки на Франция първи и засега единствен трофей от турнира. Освен това срещата се състои в предпоследния кръг от шампионата, като преди двубоя ОМ е 2 точки аванс. Столичани повеждат в резултата с ранно попадение, но до почивката домакините осъществяват обрат, като особено открояващ се със своята виртуозност е голът, дето на легендарния бранител Базил Боли. Така в рамките на седмица той за втори път става автор на исторически гол (след като носи и успеха над италианците с 1:0). През втората част марсилци бележат и трети гол, който слага точка на спора.

Но събитията на терена далеч не изчерпват всичко, случило се тогава на „Ведодром“. Трибуните стават арена на инциденти без аналог, като срещата дори е прекратена за известно време. Налага се Давид Жинола да отиде лично да помоли феновете в агитката за гости да се успокоят, тъй като ексцесиите придобиват заплашителни размери.    

Драматизмът обаче не спира дори след края на двубоя. Спечелената тогава титла от ОМ е отнета вследсвие на корупционния скандал с главно действащо лице Бернар Тапи (тогавашен президент на южняците). По този начин сезонът, в който френски клуб покорява Европа, остава без шампион в местното първенство.

ПСЖ–ОМ 2:1 (мач за първенство, сезон 1998-1999)

2 европейски трофея, спечелени в изиграни 5 финала, плюс още 3 полуфинала на континенталната сцена- такава е сумарната равносметка на Олимпик Марсилия и Пари Сен-Жермен през 90-те години. Блестящи в Европа, двата гранда предоставят пореден паметен спектакъл и в Лига 1. Мачът се играе на „Парк де Пренс“ в последния кръг на кампанията, като домакините изживяват кошмарен сезон, в който са се борили за оцеляването си. Макар то да е било гарантирано, жертви не липсват- през въпросната кампанията парижани сменят трима треньори и двама президенти. Марсилия е пряко замесена в битката за титлата заедно с Бордо.

Провансалците се оттеглят на почивката с гол преднина, а в същото време Бордо изостава срещу Ланс и при това стечение на обстоятелствата ОМ се окичва със златните медали. В последните няколко минути на мача в Париж обаче столичани осъществяват пълен обрат, Бордо от своя страна сътворяват такъв в своя двубой. Така титлата отива при „жирондинците“, а ПСЖ финишира със знаменит успех една иначе мрачна кампания. 8 дни по-късно ОМ трябва да преглътне нов горчив хап, след като губи и финала за Купата на УЕФА срещу Парма.

ПСЖ–ОМ 0:0 (мач за първенство, сезон 2005-2006)

Източник на снимката

От съображения за сигурност ПСЖ решава да отпусне на гостуващите марсилски фенове по-ниска квота места на „Парк де Пренс“ за предстоящата Класика. В знак на протест, тогавашният президент на ОМ Пап Диуф изпраща в Париж отбор, съставен почти изцяло от младежи, играещи в юношеските гарнитури на клуба. В този си формат южняците сътворяват истинска сензация, удържайки нулевото равенство във френската столица. Резултатът е приет изключително болезнено от домакините, които са изпратени с освирквания от привържениците си, докато на другия полюс марсилци са посрещнати като герои при пристигането си на гара „Сен-Шарл“. Сюжетът на това издание на Le Classique и сагата около него остават един от най-ярките епизоди в ерата „Пап Диуф“ край Старото пристанище.        

ПСЖ–ОМ 2:1 (финал за Купата на Франция през сезон 2005-2006)

Източник на снимката

По-малко от 2 месеца след гореописания мач, двата гранда се срещат в ново знаково издание на Класиката- първи финал между парижани и марсилци в турнира за Купата на Франция. Пределно мобилизирани да вземат реванш за събитията по-рано през сезона, столичани изковават преднина от 2 гола посредством Бонавентюр Калу и Викаш Дорасо и през първата част, като чак в края на срещата тя е намалена до 2:1 от Теофилу Маулида. В крайна сметка стореното от „фокейците“ е недостатъчно за нещо повече от почетна загуба и ПСЖ спасява сезона си с трофей. Дуелът е белязан от чудесните хореографии на феновете на двата клуба по трибуните.   

 ОМ-ПСЖ 0:0 / 5:4 след изпълнение на дузпи (Трофей на шампионите / Суперкупа на Франция 2010)

След 17-годишна суша откъм трофеи, средиземноморците стават шампиони на Хексгона през 2010, а през същата година Пари Сен-Жермен печели Купата на Франция, което формира сблъсък помежду им за ново отличие. През въпросното лято Суперкупата (или Трофеят на шампионите, както е наричано отличието във Франция) за първи път се играе на територията на Африка- в Тунис. След равностойни 90 минути, в които всеки има своите шансове да отбележи, в крайна сметка не се стига до победител и двата тима според регламента трябва да пристъпят директно към изпълнение на дузпи. Решаващо се оказва спасяването на Стив Манданда срещу Людовик Жюли, а при следващата дузпа прекаралият 10 години в ПСЖ Едуар Сисе носи победата на марсилци с точен удар във вратата на Грегори Купе.

ОМ-ПСЖ 2:3 (мач за първенство през сезон 2014-2015)

Източник на снимката

Изправящи се един срещу друг 7 кръга преди края на шампионата, двата тима са делени от 2 точки, като парижани са лидери,а това представлява и първата Класика, играеща се на обновения за Евро 2016 „Велодром“, който бележи и рекорд по посещаемост за времето си- 65 148 зрители. Домакините на два пъти излизат напред в резултата посредством голове на Андре-Пиер Жиняк, но и в двата случая се стига до бързо изравняване, а впоследствие и до обрат. Любопитното е, че и 5-те гола падат в диапазон от 21 минути (между 30-ата и 51-вата). След този мач Марсилия рухва и дори не завършва в топ 3, докато ПСЖ стига до нова титла. Мачът остава във фолклора на френския футбол и с фамозната хореография по трибуните.  

ПСЖ-ОМ 4:2 (финал за Купата на Франция през сезон 2015-2016)

10 години след първия финал помежду им в турнира, двата големи съперника отново се изправят очи в очи в директна битка за трофея. При това в по-дисбалансиран вид отвсякога- във въпросния сезон ПСЖ финишира в Лига 1 на първа позиция с 48 точки пред Марсилия (13-и). Събитията на терена и цифровото изражение на светлинното табло затвърждават разликата в нивото на двете формации. След равностойно първо полувреме, оставящо прозорец към интрига, втората част е силно доминирана от парижани и те в крайна сметка стигат до убедителен успех.

Срещата е своеобразно изпращане на Златан Ибрахимович, играещ последния си мач с екипа на столичани. Шведът бележи 2 попадения във вратата на Манданда, завършвайки подобаващо славния си период край бреговете на Сена. Срещата е последна и за наставника Лоран Блан, под чието ръководство ПСЖ печели цели 11 трофея за 3 години. Освен това с тази си спечелена Купа на Франция грандът от „Парк де Пренс“ се изравнява с ОМ по брой завоювани отличия в надпреварата-10- рекорд, който впоследствие е подобрен от столичани.

ПСЖ-ОМ 4:0 (мач за първенство през сезон 2019-2020)

Източник на снимката

Десетилетието на унищожителна доминация за парижани включва и други внушителни резултати като например победата с 1:5 при гостуването на „Велодром“ през февруари 2017. Но разгромът с 4:0 най-ясно подчертава и затвърждава властването на столичани във френското Класико през втората декада на ХХ век. Защото този успех представлява 20-и пореден мач без загуба срещу големия съперник от Юга, а от тези 20 срещи 17 са победи и едва 3 равенствата. В конкретната октомврийска вечер звездите на парижани са във вихъра си през първото полувреме и забиват 4-те безответни гола още до почивката. През втората част те смъкват драстично оборотите без да се стремят към още попадения, което е тревожна индикация за статута на мача ПСЖ-ОМ, тъй като в други времена вероятно щеше да бъде търсен още по-изразителен триумф. Десетина месеца по-късно обаче положението по оста между двата града и гранда става повече от напечено.

ПСЖ-ОМ 0:1 (мач за първенство през сезон 2020-2021)

Вследствие на загубения финал от ПСЖ в Шампионска лига, улиците на Марсилия се изпълват с бурни тържества, а Димитри Пайет публикува провокативно видео в социалните мрежи, правещо препратка към това, че „фокейците“ имат своята звезда над емблемата (за спечелена ШЛ), а парижани не. Кумулира се значително напрежение и предстоящото септемврийско Класико е чакано с огромен интерес. Двубоят е белязан от редица конфликтни ситуации, сред които расистки скандал между Неймар и Алваро Гонсалес, както и масова физическа саморазправа между играчите на двата тима. Всичко това води до равносметка от 14 жълти и 5 червени картона. Но тази своеобразна корида остава в историята и с факта, че за първи път от почти 9 години марсилци взимат победа над своя опонент (въпросният мач се състои през септември 2020, а последният успех над ПСЖ преди това датира от ноември 2011).  

ПСЖ-ОМ 2:1 (Трофей на шампионите / Суперкупа на Франция 2020 )

Източник на снимката

Ето че стигнахме и до най-прясното издание на Le Classique. Освен че носи първи треньорски трофей на Маурисио Почетино, този двубой остава в историята и по други причини. За първи път мач за това отличие се играе на закрити врати. Освен това, макар да представлява сблъсък между шампиона и вицешампиона за 2020, срещата се изигра през януари 2021, което също е без аналог в Хексагона. След като резултатът е открит от Мауро Икарди, интригата практически съществува почти до самия край преди Неймар от дузпа удвои аванса на финалиста от Шампионска лига. Няколко минути по-късно обаче Димитри Пайет връща едно попадение, но до нещо повече от страна на марсилци не се стига.

Това издание на Трофея на шампионите обаче ще се започни и със словесната онлайн война, която Неймар и Алваро Гонсалес водят в социалните мрежи след двубоя. Искрите между двамата играчи (имащи конфликт още от септемврийски мач на „Парк де Пренс“) и демонстрираната им привързаност към съответните клубове сякаш са показателни за нещо повече- съперничеството между двата гранда и желанието за надмощие се изострят, като това е бързо възприемано и от съвременните им чуждестранни звезди. Макар и силно доминирано от ПСЖ през последното десетилетие, Le Classique си остава събитие с мощен заряд в календара на европейския футбол.

Автор: Мартин Цветков

181 коментара за “Най-паметните издания на френското Класико

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »