Анализи На фокус 

Франция – България – футболната ода, неподвластна на времето

razborfr 69 коментара

В навечерието на Евро 2020 Париж ще бъде арена на сблъсък между две нации, чиито футболни епоси са тясно свързани именно с този град. Бележитият мач от ноември 1993 е част от едно близо 90-годишно съперничество между България и Франция. Резултатите в него са доста балансирани, а паметни дуели са налице в най-различни епохи. Нека ги съпреживеем отново.

България – Франция 3:5 (1932, приятелски мач)

Източник на снимката

Това е първият мач, провел се между двете национални гарнитури и той датира от тази далечна година. Тогава на стадион „Юнак“ в София пристига и самият президент на ФИФА Жул Риме, който е главно действащо лице във формирането на Световното първенство и неслучайно именно на него е кръстена и първата купа от Мондиал (връчвана между 1930 и 1970). Мачът се провежда пред 10-ина хиляди зрители по трибуните и при изключително тежки метеорологични условия- в този ден над София се изсипва истински порой. Това обаче не смущава „петлите“ и те повеждат с 0:5 още до почивката, като 4 от попаденията са дело на Жан Сесембер. Българският тим демонстрира характер и непреклонност и въпреки отчайващия резултат излиза преобразен през втората част, когато Асен Панчев бележи първия хеттрик в историята на „лъвовете“. До по-нататъшна промяна в цифровото изражение не се стига. Волята на българите обаче е оценена подобаващо от Жул Риме, който засипва със суперлативи домакините за проявеното мъжество в трудните условия.  

България – Франция 1:0 (1959, приятелски мач)  

Източник на снимката

Бронзови медалисти от Мондиал ’58 в Швеция, „петлите“ са поканени в София за приятелски мач, с който да се ознаменува 50-годишнината от началото на организирания футбол в България. Те акостират на „Васил Левски“ с цялата си плеяда звезди, начело с най-добрия френски голмайстор на световни финали Жюст Фонтен, както и Раймон Копа. Цели 7 играчи от Реймс фигурират в редиците- именно тимът от Шампан е двигател на френския футбол през 50-те, достига до два финала в КЕШ и е основен генератор на кадри за националната гарнитура. Срещата протича при изключително приповдигнато настроение по трибуните, където близо 50 хиляди зрители правят отлично впечатление на френската общественост и пресата в Хексагона отдава значимото на българските привърженици. На терена обаче, въпреки приятелския характер на двубоя, играта протича твърдо и изнервени моменти не липсват. При един от тях, в заключителните минути на срещата, „лъвовете“ получават правото да изпълнят дузпа. Поради споровете си с главния арбитър Жюст Фонтен се превръща в първия играч в историята на френския национален отбор, който получава червен картон. Иван Колев пък реализира отсъдената дузпа и носи на България първа победа срещу „петлите“.

Драматична трилогия с хепиенд за България (1960/1961, квалификации за Мондиал ’62)

Квалификационният цикъл за Мондиал ’62 в Чили представлява един от най-знаковите пасажи в хронологията на класически битки между „петли“ и „лъвове“. Първият мач се играе през декември 1960 в Париж и след нулево първо полувреме „Les Bleus“ налагат волята си през втората част, отбелязвайки 3 безответни гола и завземайки убедително първото място в групата. 11 месеца по-късно, в навечерието на ответния двубой между двете формации, България се намира непосредствено зад французите като точки и има шанс да се изравни с тях в крайното подреждане в случай на победа. До такава се стига, при това изключително драматично. Кулминацията отново се получава в последните минути, когато воле на Христо Илиев-Патрата оставя безпомощен стража Пиер Бернар. Попадението е последвано от бурно недоволство на гостите към арбитрите поради претенции за засада. Въпреки заформилия се скандал обаче решението остава непроменено, а последният съдийски сигнал означава, че двете селекции финишират с равни точки и ще трябва да се срещат трети път на неутрален терен, за да определят кой ще получи виза за световните финали.

Съдбовният дуел се провежда месец по-късно в Милано. В началото на второто полувреме Димитър Якимов поема пред пеналтерията, напредва и стреля, шутът му рикошира в крака на бранителя Андре Льорон и спира в мрежата зад Бернар. „Петлите“ така и не успяват да се съвземат от удара и срещата приключва при този резултат. Той узаконява първото в историята класиране на българския национален отбор за Мондиал. За Франция пък това е краят на едно силно поколение, стигнало до трето място в света. Нанесеното поражение е последвано и от 15-годишен период на криза за френския футбол.  

Размяна на победи в групата за Евро ’72, но отпадане и за двете страни

Източник на снимката

Двете срещи между „петли“ и „лъвове“ се провеждат в последните два кръга от групата- през ноември и декември 1971. Те имат определящо значение за подредбата в нея. При гостуването в Нант българските национали се нуждаят от задължителна победа, за да съхранят шансовете си за класиране на четвъртфиналите. Срещата се развива в желаната за гостите посока след като Христо Бонев от дузпа открива резултата в началото на второто полувреме. Жорж Леш и Шарли Лубе обаче носят обрат за селекцията в синьо. Двубоят приключва при този резултат, 2:1, което прави последния мач на софийска земя протоколен за „лъвовете“.

Франция пък запазва шансове, но за това е необходим изразителен успех в София. До такъв не само не се стига, а „сините“ претърпяват ново крушение, губейки след голове на Петър Жеков и Начко Михайлов (Лулу Флош бележи почетното попадение за тима от Хексагона). Победител в групата обаче е Унгария, която според тогавашния формат отива на четвъртфиналите, докато България и Франция ще трябва да почакат още, за да изживеят най-бляскавите си мигове.   

Високоволтово равенство в София (2:2) и френски успех на „Парк де Пренс“ в квалификациите за Мондиал ‘78

Форматът на квалификационния цикъл по това време е доста странен и само 3 тима формират групата- Франция, България и Ейре. „Петлите“ гостуват в София, предвождани от треньора Мишел Идалго, който в последствие ще ги издигне до европейския връх. Визитата им на „Васил Левски“ също се развива обещаващо- те повеждат с 0:2 чрез пряк свободен удар на Мишел Платини, а легендата на Олимпик Лион Бернар Лакомб удвоява резултата. Гостите обаче надали подозират в какъв кошмар ще се превърне за тях остатъкът от мача. Първо Христо Бонев намалява резултата преди почивката с брилянтно изпълнен фаул, а след паузата в главно действащо лице се превръща главният арбитър Йън Фут. Шотландецът не отсъжда дузпа в полза на гостите при дискусионна ситуация срещу Мишел Платини в българската пеналтерия, а в ответната атака се стига до изравнителен гол, дело на Павел Панов. Комбинацията, довела до попадението, обаче изглежда включва подаване зад линията на френската защита. Но голът е зачетен. В заключителните минути страстите отново се нажежават до червено, след като британският арбитър отсъжда полемичен 11-метров наказателен удар в полза на „лъвовете“, който поражда една от най-култовите реплики във фолклора на френските медии- коментаторът на тамошната телевизия Тиери Ролан възкликва: „Сега вече мога да го кажа с пълно право- Господин Фут, вие сте мръсник!“. Човекът, предизвикал дузпата, се нагърбва и с нейното изпълнение- Христо Бонев. Ударът му минава край гредата и драмата приключва без победител. Това остава единственият „хикс“ между двете селекции на българска земя.

На „Парк де Пренс“ обаче събитията далеч не са толкова стихийни- „петлите“ взимат комфортен аванс с 2:0 чрез Мишел Платини и Доминик Рошто. В 85-ата минута Чавдар Цветков връща интригата, но за кратко- няколко минути по-късно Кристиан Далже слага точка на спора и „Les Bleus“ потеглят към световните финали в Аржентина.   

Нова размяна на победи по пътя към Мондиал ‘86

Квалификациите за Световното първенство в Мексико отново срещат добрите стари познайници. По това време Франция е в апогея си и разполага с първото си шампионско поколение- само няколко месеца преди да се изправи срещу България, селекцията в синьо е коронясана като първенец на Европа. В редиците им блестят имена като Мишел Платини, Ален Жирес, Жан Тигана, Доминик Рошто… „Les Bleus“ посрещат „лъвовете“ в първия двубой на „Парк де Пренс“ и макар и трудно, съумяват да се наложат с 1:0, след като Мишел Платини бележи от дузпа 32-ия си гол с националната фланелка.

На „Васил Левски“ обаче Иван Вуцов печели треньорския си дуел с Анри Мишел и с грамотен и дисциплиниран тактически футбол съумява да обезличи именития си съперник. Ключови са развитието на двубоя се оказват статичните положения- и двете попадения падат през първото полувреме след ъглови удари. И двете центрирания са дело на Пламен Гетов и са засечени с глава респективно от Георги Димитров-Джеки и Наско Сираков. Победата проправя пътя на българите към нов шампионат на планетата на южноамериканска земя. Впрочем, за там се класират и двата тима след като финишират групата с еднакъв актив от 11 пункта, оставяйки зад себе си Източна Германия, Югославия и Люксембург.  

Двойният български триумф, отекващ във вечността (квалификации за Мондиал ’94)

На 9 септември 1992 в мач от квалификационната група за Мондиал 94 българите изиграват мощно първо полувреме, в което взимат аванс чрез Камата. Правещият фурор с екипа на Барселона голмайстор реализира дузпа, отсъдена за нарушение на Жан-Пиер Папен срещу Емил Костадинов. Пловдивчанинът преодолява психологическата бариера, свързана с факта, че последната му изпълнена дузпа (в контрола с Мексико) е пропусната, а френският вратар Бруно Мартини е спасил два удара от бялата точка в мач на клубно ниво скоро преди двубоя в София. Пред препълнения „Васил Левски“ възпитаниците на Димитър Панев търсят усилено второ попадение и го постигат чрез Красимир Балъков, чийто шут среща крака на Еманюел Пти и прехвърля Бернар Лама. През втората част Стоичков и компания съхраняват уверено аванса си, печелейки важни три точки. Този успех затвърждава статута на София като негостоприемна крепост за френските национали- това е 7-и пореден мач, в който „петлите“ си тръгват без победа, регистрирайки 6 загуби и 1 равенство. Серията получава край чак през есента на 2017, когато „Les Bleus“ надделяват с 0:1.

Разбира се, най-незабравимият мач на между двете нации остава онзи от митичния 17 ноември 1993 на „Парк де Пренс“. Преди изиграването на финалните три рунда от тази квалификационна група „петлите“ се нуждаят от само две точки, за да се класират на световното първенство в САЩ. След равенство във Финландия и шокираща домакинска загуба от Израел мачът им с България се оказва пряка дуел за класиране. Те повеждат с резултата след като комбинация между Дидие Дешан, Патрис Локо и Ерик Кантона завършва с падение на последния, но само няколко минути по-късно Емил Костадинов засича с глава корнер на Балъков, за да възстанови паритета. Първото полувреме завършва така, а втората част не отваря особени възможности пред българския тим. Във финалните акорди на срещата обаче Давид Жинола греши свое отиграване при изпълнение на статично положение пред вратата на Борислав Михайлов, подарявайки владението на топката на Емил Кременлиев. Бекът от своя страна комбинира с Любослав Пенев, предоставил гениално подаване на Костадинов, чийто удар под гредата матира Лама в последната възможна секунда. Този подвиг е в основата на най-легендарната епопея от историята на българския футбол- тази в Щатите, кулминирала в бронзовите медали от Мондиал 94. Франция пък използва краха, за да си извлече необходимите поуки и да реформира из основи футбола си- нещо, което дава своите плодове и през 1998 „петлите“ покоряват световния връх, а веднага след това и европейския.

Франция – България 3:1 (Евро ’96)

Източник на снимката

През 1996 в Англия България дебютира на Eвропейско първенство. След като са събрани 4 точки в първите два кръга, третият мач, който е срещу Франция, трябва да определи кой ще продължи в четвъртфиналната фаза. Статичните положения се оказват определящи за изхода на тази конфронтация. Именно при такава ситуация Лоран Блан открива резултата с глава. По-късно отново Блан е в епицентъра на събитията- френският бранител е пазен персонално от Любослав Пенев при центрирана топка в пеналтерията и българският нападател си отбелязва злополучен автогол. Камата връща на тима си надеждата за нещо повече след безупречно изпълнен пряк свободен удар, с който намалява резултата. Грешка в подредбата на линията на българската защита обаче поставя Патрис Локо непокрит и нападателя на „петлите“ бележи  третото попадение, сложило точка на спора. Събитията от двубоя в Нюкасъл предизвикват сериозни трусове. Димитър Пенев е освободен от поста национален селекционер. Любослав Пенев пък, в отговор на критиките по негов адрес, казва в интервю, че който не го уважава, може да „духа супата“. Вследствие на това е санкциониран с отстраняване от трикольорите. В израз на несъгласие с предприетите действията спрямо Димитър и Любослав Пенев Христо Стоичков бойкотира българския национален отбор, взимайки решение да не се състезава за него за определен период от време.

В един момент обаче Камата се завръща с националния екип, за да помогне на България да се завърне на световно първенство. И го прави успешно- „лъвовете“ взимат участие във форума на планетата в Хексагона (макар да отпадат в груповата фаза). Именно там е и последният голям досег на Стоичков с Франция като професионален футболист. Това е и последният към днешна дата Мондиал, на който България присъства.

Две победи за Франция по пътя към световното злато (2016/2017, квалификации за Мондиал 2018)

3 месеца след достигането на сребърни медали от Евро 2016, французите приемат българските трикольори на „Стад дьо Франс“. И са засипани от студен душ още в началото на срещата, когато Михаил Александор реализира отсъдена дузпа. Мечтаното за възпитаниците на Петър Хубчев начало обаче не получава желаното от тях продължение- „петлите“ заформят вихрушка от голове, а техни автори стават Кевин Гамейро (бележещ първия си дубъл с националната фланелка), Антоан Гризман и Димитри Пайет. Мачът е белязан от странен рекорд- за първи път от около десетилетие „Les Bleus“ опитват цели 820 подавания- цифра, показателна за преимуществото им във владението на топката.

Ответният мач в София е доста по-завързан- българският тим действа много по-уверено и структурирано, не оставяйки на госта-фаворит пространствата, необходими за разгръщането на офанзивния потенциал на триото Мбапе-Гризман-Лаказет. Решаващо за крайния изход се оказва ранното попадение на Блез Матюиди още в 3-тата минута, което остава и единствено в срещата. Това е първа победа за селекцията в синьо на българска земя от 85 години (преди нея статистиката им е 6 поражения и 1 равенство). Ценният им успех спомага за завоюването на първото място в групата. А отличното представяне в квалификациите се оказва предвестник и за последвалата титла от Мондиал 2018 в Русия.   

Равносметка

В таблицата долу фигурира пълният списък с двубои между Франция и България. Сред тях се откроява и най-изразителната победа в това дългогодишно противоборство- 6:1 за „Les Bleus“ в контролен мач през далечната 1938, игран в Париж. София пък си остава едно от най-трудните места за гостуване за синята селекция. Колкото до общия баланс, той възлиза на 10 победи за „петлите“, 8 за „лъвовете“ и 4 равенства. Едно е сигурно- многобройните епизоди на това съперничество остават трайно гравирани в регистъра на класиките.     

Източник на таблицата

Автор на статията: Мартин Цветков

Вижте още

На прага на класирането- разбор на октомврийските евроквалификации на Франция

razborfr 56

Мисия изпълнена- разбор на септемврийските евроквалификации на Франция

razborfr 60

Доминация по парижански, епизод пореден

razborfr 55

69 коментара за “Франция – България – футболната ода, неподвластна на времето”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »