Големите регионални дербита на Франция

Шестият кръг на Лига 1 бе изобилстващ от битки за превъзходство в най-различни френски краища. Градските съперничества в страната световен шампион са извънредно редки на професионално ниво, но дуелите между клубове от съседни градове са нещо традиционно и наистина специално. Кои всъщност са тези емблематичните локални съревнования и кое реално ги е обособило като такива? За да разберем, ще се пуснем по футболната карта на Хексагона и ще се спрем на отделните й кътове.    

Ланс – Лил

Източник на снимката

Дербито на Севера е винаги с изключително силен заряд. На ниво градове то представлява класическото противопоставяне между аристокрацията и работническата класа. След Втората Световна война Лил се обособява като средище на буржоазията, а Ланс- на миньорското дело.

Във футболно отношение зараждането на противоборството също не идва много по-късно от Втората Световна война- през 1948 двата тима се срещат във финал за Купата на Франция. При резултат 2:2 Лил бележи победно попадение в последните минути, печелейки третия си пореден трофей в турнира. В течение на годините двата отбора имат своите пикови периоди, но те не се засичат. Което обаче съвсем не означава, че липсват обогатяващи фолклора събития. През 1997 Ланс надвива своя регионален опонент по време на финалните акорди на шампионата и обрича „песовете“ на изпадане в по-долната дивизия. Година след това на „Le LOSC“ не му стига точка, за да се завърне в най-горното ниво на френския футбол, докато тимът от миньорския град се окичва със златните медали в елитния ешелон. 2 месеца по-късно, през юли 1998, статутът на Ланс става още по-подчертано открояващ се в местното съперничество, тъй като клубът се явява първенец на страната световен шампион.

Времената обаче се менят- точно десетилетие след това рулетката се завърта и Лил е този, който праща своите съседи в Лига 2, побеждавайки ги на „Метропол“ в заключителните кръгове. Впрочем, през ХХI век доминацията на „песовете“ е осезаема- в него те печелят 2 титли (при нито една за Ланс), а през последните 15 години (2006-2021) нямаха загуба в Лига 1 от големия си опонент. Възлови точки при покоряването на Лига 1 през сезон 2020-2021 бяха именно двете победи над „Les Sang et Or“ („кърваво-златистите“) с 4:0 и 0:3. Серията обаче приключи в последния сблъсък помежду им (1:0 за Ланс на „Феликс Болер“). Срещата ще се запомни и с масовите ексцесии по стадиона-агитките на двата тима се замерваха със седалки и предмети, а от един момент насетне домакински привърженици щурмуваха терена, отправяйки се заплашително към сектора за гости. Положението в крайна сметка бе овладяно от органите на реда, но срещата бе прекъсната за около половин час. Епизод пореден на един митичен за Франция дуел.

Ница – Монако

Източник на снимката

Намиращи се на едва 20 километра една от друга, две от перлите на Лазурния бряг си оспорват не само върха за топ туристическа дестинация в региона, но и превъзходството във футболен аспект. Бидейки с общо дузина шампионски титли (8 за Монако и 4 за Ница), двата клуба имат силна историческа тежест. „Орлетата“ изковават всичките си 4 триумфа във френския шампионат през 50-те години на ХХ век, а Монако и Реймс с по 2 титли в началото на 60-те на практика преустановяват властването на Ница в Хексагона- факт, който, разбира се, подсилва съперничеството на местно ниво. Противопоставяне има и на ниво привърженици- тези на Ница се славят като бурни и пламенни (по-крайните фракции дори откровено анархични), докато любителите на „червено-белите“ имат репутацията на по-скоро сдържани. Шеги на тази тема по оста между двата населени пункта, естествено, не липсват. Съревнованието между феновете на „орлета“ и монегаски дори е присъстващо като мотив във френския комедиен филм „Les Tuche“. Хубавото е, че за разлика от други регионални дуели тук до сериозни масови боеве и/или запомнящи се ексцесии не се стига.

Хронологията на битките между клубовете пази някои бележити срещи. Оглавяващ класацията по драматизъм несъмнено е мачът от есента на 2004, когато след час игра Ница изостава с 0:3, но за по-малко от половин час съумява да осъществи пълен обрат и да спечели с 4:3. През януари 2017 пък тимът от „Луи II“ завоюва класическа победа с 3:0, която е знакова по пътя към титлата на Лига 1. Българската следа в Дербито на Лазурния бряг също е значима- през април 2014 Димитър Бербатов бележи истински шедьовър. Тогава от извънредно малък ъгъл в наказателното поле на „орлетата“ Бербатов отправя лек прехвърлящ удар с външен фалц в обратния ъгъл, матирайки защитниците пред него, както и вратаря Оспина. Съчетание от бърза преценка, гениално техническо изпълнение и рационална лекота, този гол и до днес е считан за един от най-красивите в историята на тези сблъсъци, а феновете на 8-кратния шампион го избраха и за най-хубав въобще за Монако през ХХI век (в интернет гласуване от 2020)

Дълго време смятан и за сблъсък на по-народния Ница срещу богатия съсед от Княжеството, към днешна дата дуелът изглежда доста по-балансиран откъм финанси след като клубът от „Алианц Ривиера“ бе придобит от британския милиардер Джим Ратклиф през 2019. Монако пък е собственост на руснака Димитрий Риболовлев, който също не щади средства. Така двете институции реално олицетворяват и значимостта на чуждестранните инвестиции във френския футбол от съвременна гледна точка.

Рен – Нант

Източник на снимката

Дилемата около принадлежността на Нант към областта Бретан открай време е ябълката на раздора по оста между града на Жул Верн и Рен. Защото в наши дни чисто административно Нант не е част от региона. Историята му обаче е тясно свързана с Бретан, а конкурирането с Рен за епицентър на местния импулс е пословично.

На фона на това е някак странно, че във футболен план доста години от това съперничество на практика минават по-скоро спокойно- показателен остава случаят от 1965, когато двата отбора празнуват в една и съща сграда отличията от сезона (титла на Франция за „жълто-зелените“ и Купа на Франция за „червено-черните“). Като цяло до началото на XXI век доминирането на Нант е ясно изразено- и като спечелени титли (8), и като походи в Европа, и като изградена инфраструктура, а и особено отчетливо- като показатели в преките двубои. Дълги години „канарчетата“ не познават вкуса на поражението от регионалния си съперник. Ето защо за много техни привърженици в продължение доста време по-очакваното и нагнетено дерби е това на Атлантика срещу Бордо. Статуквото обаче се изменя през новото хилядолетие и надигането на Рен като фактор в първенството. То съвпада и с регреса на Нант под управлението на Валдемар Кита. Така Рен често завършва пред Нант в класирането, стига до участия в Европа, до Купата на Франция през 2019, а успява да установи и властване в директните сблъсъци, стигайки до 14-годишна серия без поражение (от 2005 до 2019). Бившият клуб на Георги Иванов-Гонзо вече се явява нова водеща сила в Западна Франция и това придава на сблъсъците с Нант съвсем друг отенък. Ето защо те се затвърждават като едни от най-качествените регионални дербита.

Нанси – Мец

Източник на снимката

Градът Мец е с многовековна история, докато тази на Нанси е доста по-млада- това по традиция буди и приятелски шеги, и откровени полемики по оста между двете населени места- едните тласкат на преден план дългогодишните си традиции, а другите- фактът, че не живеят в миналото. Различия има и по отношение на ориентацията на градовете- от XI век нататък Мец се профилира във военната част и индустрията, а Нанси- в изкуството и културата. Съперничеството се изостря от 1918 нататък, когато Мец отново става част от територията на Франция (в рамките на предходните няколко десетилетия, от 1871 до 1918, е част от немската карта), а това завръщане прави конкуренцията за водещ център на Лотарингия ожесточена. Впрочем, двете населени места са на едва 47 километра помежду си.

Всичко това, разбира се, се пренася и на футболно ниво. Още повече, че от 1971 до 1984 и двата клуба се подвизават в първата половина на таблицата на най-висшето ниво на френския футбол, а това ги прави водещи генератори на фенска маса в областта. Чаят се подслажда и от организираната в 6 поредни сезона (от 1975-76 нататък) Суперкупа на Лотарингия- отличие, печелено 4 пъти от Нанси и 2 пъти от Мец. Отвъд този турнир обаче „драконите“ имат значително предимство по отношение на брой сезони, прекарани в елита. След 1984 реално пътищата на двата клуба не се пресичат чак толкова често, защото в доста сезони се разминават из различните дивизии. Когато обаче се срещат, бързат да покажат, че чувствата помежду им не са утихнали. Официалните профили на двата клуба си разменят добросъседски закачки посредством тагове и статуси. За съжаление обаче не всичко следва този тон- безредици и боеве между фенове на двата тима придобиват печална популярност и водят до забрани за пътувания на гостуващи агитки.

АК Аячо – СК Бастия

Източник на снимката

Остров Корсика познава най-различни конфигурации на локални дербита. Но два от клубовете са с най-сериозен стаж в най-горното ниво на Хексагона- СК Бастия (Спортинг Клуб Бастия) и АК Аячо (Атлетик Клуб Аячо). Фактът, че са се подвизавали често на най-голямата сцена във Франция и под светлините на най-силните прожектори, е обособил сблъсъка между тях като по-специален за Корсика. Нещо повече- той символизира и битката за надмощие в Острова на красотата както на ниво клубове, така и на ниво градове. Ако в исторически план Бастия е била обособена като водещия пункт там, то Наполеон I прехвърля статута на своеобразна столица към Аячо.

Както може да се предположи, още оттогава насам желанието за изпъкване и доминация спрямо съседите е огромно и от един момент насетне получава своето естествено продължение и във футбола. Съперничеството между СК Бастия и АК Аячо обаче се превръща в откровена вражда по време на един скандален двубой от пролетта на 2013. Тогава на стадион „Арман Сезари“ Бастия печели с 1:0, но резултатът остава на заден план- изключително груба игра и масово сбиване водят до рекордните 5 червени картона, а размириците се пренасят и по посока трибуните- към сектора за гости политат камъни, има и ранени. Президентът на Бастия пък прехвърля вината към гостуващите 450 фена на Аячо заради обилното количество пиротехника, вкарана от тях на съоръжението. Едно е сигурно- тогавашните събития създават допълнителен пламтящ и потенциално взривоопасен облик на и без това жаркото корсиканско дерби.

Бордо – Тулуза

Източник на снимката

Макар да се намират на около цели 240 километра един от друг, двата града и най-големите им клубове си имат свое местно дерби, което, разбира се, френските медии не пропускат да комерсиализират, промотирайки го като „Гаронико“ (или Дербито на Гарона- поради разположението на градовете по бреговете на едноименната река). През XVIII век Бордо, ситуиран при устието на реката, вливаща се в Атлантическия океан, е облагодетелстван от трансатлантическата търговия- ето защо градът процъфтява икономически, откроявайки се значително пред Тулуза. Розовият град обаче наваксва изоставането си през ХХ век най-вече чрез проектирането и производството на машини за въздухоплаване. Към ХХI век позициите на двата града изглеждат изравнени, но конкурирането за водещ пункт на Югозападна Франция си остава актуално.

То е такова и във футбола. Впрочем, там сякаш реалното съревнование започва доста късно, тъй като Тулуза по традиция е свързвана преди всичко с ръгбито, докато Бордо в исторически план има силно влияние върху френския футбол. В началото на новия век обаче футболното съперничество се изостря. В последния кръг на сезон 2006-2007 Тулуза, пред своя публика, надиграва местния си опонент с 3:1, обезпечавайки си място в топ 3 и участие в Шампионска лига. 7 месеца по-късно добрите познайници отново се срещат, вече през новия сезон, този път на „Шабан Далма“, където домакините от Бордо повеждат с 3:0, но „виолетовите“ се връщат в мача и изравняват преди да бъдат попарени от 4-то попадение за „жирондинците“. Драматичните мачове с висок заряд от 2007 дават на дербито съвсем ново измерение. То обаче води и до напрежение, ескалиращо във физическа саморазправа между фенски фракции на двата тима, довели до десетина ранени (през пролетта на 2008). Последвалият сезон пък, 2008-2009, се оказва силен и за двата представителя на Югозапада- Тулуза финишира 4-та, класирайки се за Европа, а Бордо става шампион, прекратявайки 7-годишната хегемония на Олимпик Лион.

Мартин Брайтуайт, настоящият играч на Барселона, най-добре знае колко са високи новите нива на съперничеството между двата клуба. Прекарал няколко години в розовия град, той имаше период в Англия преди да се завърне в Хексагона, присъединявайки се към… Бордо. Реакцията на феновете и футболната общественост в Тулуза не закъсня и възмущението към Брайтуайт бе изказано масово в публичното пространство.  

Лион – Сент-Етиен

Стигнахме и до най-бурния и силно изразен локален дуел. Причините той да бъде такъв са толкова много, че трудно биха могли да се резюмират в няколко параграфа- необходима е цяла отделна статия по темата- ето я и нея:   

Автор: Мартин Цветков

214 коментара за “Големите регионални дербита на Франция

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »