Фабиен Бартез на 50: искрящият образ на стража-победоносец
В началото на септември френският национален отбор възобнови квалификационния цикъл за Мондиал 2022 с мисъл за защита на титлата си.Настоящият период обаче не е от най-силните за „петлите“. За да преоткрият най-добрата си светлина, те биха могли да почерпят вдъхновение от великите си шампиони. А един от тях в хода на лято 2021 отпразнува своя половинвековен юбилей- Фабиен Бартез. Бележитата годишнина ни дава отличен шанс да разгледаме детайлно неповторимия образ на именития вратар.
Процъфтяване в розовия град
Роден на 28 юни 1971 в Окситания, Югозападна Франция, Фабиен прави първия си досег с футболния терен, когато е 7-годишен, а в най-ранния си етап дори съчетава това с друг спорт- ръгбито. Още в невръстните си години той се ориентира ясно към вратарската позиция, а талантът му е забелязан в тийнейджърството от Ели Боп. Именно той го привлича в школата на Тулуза. А там обещаващият младеж постепенно се шлифова като надежда. Това го води и до място в първия тим, само че като едва трети избор за кампания 1991-1992, когато тимът от розовия град бележи завръщането си във френския елит. И може би ако статуквото се бе запазило такова, историята щеше да бъде коренно различна. Съдбата обаче се намесва- другите двама вратари на Тулуза се контузват и между гредите застава Бартез.
Макар и зелен в големия футбол по това време, 20-годишният тогава играч оправдава гласуваното му доверие до такава степен, че при завръщането на обичайните два избора за вратар той съхранява позицията си на твърда част от стартовата единайсеторка. Двубоят, който в най-голяма степен му открехва портите към високите нива, е този срещу движещата сила на френския футбол по това време Олимпик Марсилия. Макар да инкасира два гола, той става автор на героично представяне, което кара Бернар Тапи да го привлече в звездния си състав.
Шеметният период в Олимпик Марсилия
В конкуренция с големия френски вратар Паскал Олмета, Бартез не е сигурен дали ще получи полагащия му се шанс за изява. Той обаче е налице- особено след травмата, която Олмета получава. Шампионският сезон във френския шампионат с екипа на OM е съпроводен и от първия (и засега единствен) френски триумф в Шампионска лига. Младежът е титуляр в мачовете на истината, в това число и в големия финал срещу Милан. На път за „Олимпиащадион“ Фабиен първо забравя ръкавиците си в хотела, а след това дремва в автобуса непосредствено преди мача. Въпросните сведения със сигурност не са неприсъщи за неподправения образ на Бартез- спокоен, ведър и приятно небрежен. Именно такъв той е способен да разведрява обстановката и да смъква напрежението от своите съотборници. Това се случва и в паметната мюнхенска вечер. В нея стражът е просто непробиваем. Така само 20 месеца след дебюта си в елита на френския футбол, той покорява Стария континент.
Намиращи се още в еуфория от шампионската шампанско, марсилци обаче са охладени от леден душ- прословутият корупционен скандал с главно действащо лице Бернар Тапи налага на клуба тежки санкции и отстраняване от най-висшето ниво на местния футбол. Новият любимец на „Велодром“ изразява благодарността си към клуба като остава с него в началото на този мрачен период. След изтичането на договора му през 1995 обаче настъпва време за нов тласък на кариерата, който идва от място, намиращо се близо до Марсилия.
Княжеството- трамплин към върховете
Привличането му на „Луи ll” резонно е съпроводено с крупни очаквания. Началото обаче не е от най-обещаващите- положителна проба за употреба на канабис, няколкомесечна забрана за игра и счупена китка са главните перипетии, поставящи под съмнение бъдещето на звездата с червено-белия екип. Роденият в близост до Пиринеите играч обаче намира в себе си нужния физически и ментален ресурс и с методична работа се преобразява, преоткривайки отново най-добрите си дни. С него под рамката Монако завоюва две титли на Хексагона. Силните игри за гранда от Княжеството проправят пътя му към подвизи и с националната фланелка, за които ще стане въпрос по-долу. Стремглавият възход на Бартез логично изостря интереса към него от страна на клубове като Милан и Манчестър Юнайтед. По настояване лично на принц Албер II обаче на стража е предложен договор без аналог за тогавашните стандарти на Монако (1 милион франка на месец- най-сериозното възнаграждение във френското първенство тогава), вследствие на който големият шампион е задържан на Лазурния бряг- поне за известно време.
Фабиен Бартез и „петлите“- заедно към вечната слава
„Le Divin Chauve“ („Божествения плешивец“), както става известен Фабиен, получава повиквателни за националната селекция още от май 1993, но дълго време остава резерва за сметка на Бернар Лама. За Мондиал 98, на който Франция е домакин, статуквото обаче се преобръща и Бартез заема титулярната позиция превръщайки се в последствие в единствения френски играч, изиграл всяка една минута от турнира. Турнир, на който той е избран за най-добър вратар с едва два допуснати гола. Така южнякът се превръща в съществен фундамент на поколението, пренаписало историята на френския футбол. Две години по-късно коронацията от световните финали е дублирана и от такава на континентално ниво- на Евро 2000 „Les Bleus“ извървяват извънредно драматичен поход до сребърната амфора, а Бартез е с главна роля в него с възлови спасявания в повратни моменти от последните два мача.
Победоносният цикъл е затворен и с победа в турнира за Купата на конфедерациите през 2001. Следват обаче години на отстъпление за златния вратар и Франция, изразяващи се в отпадане още в груповата фаза на Мондиал 2002 и в четвъртфиналната фаза на Евро 2004. Последният танц на „Le Divin Chauve“ с „петлите“ обаче е луд- заедно те стигат до нов финал на Световно първенство, този път загубен. Епопеята по немските трени от 2006 обаче окончателно гравира славния статут на Бартез във френския национален тим- с 2 златни и 1 сребърен медал от големи форуми, постиженията му са без аналог сред вратарите в историята на синята селекция.
Шампанско и сълзи през XXI век- разнородните преживявания в Манчестър, Марсилия и Нант
Споменатият период на затишие с националната фланелка в началото на новото хилядолетие се компенсира с тържествуване по английските терени. Станал част от Манчестър Юнайтед през 2000, Фабиен прекарва 3 години и половина на „Олд Трафорд“, печелейки 2 титли на Англия. С екипа на „червените дяволи“ той демонстрира контрастиращи изяви- от немислими спасявания до фрапантни грешки. Постепенно с времето Алекс Фъргюсън започва да залага на Тим Хауърд, което кара „Le Divin Chauve“ да мечтае за завръщане в Хексагона.
И той намира пристан на добре познат бряг- в началото на 2004 се завръща в Олимпик Марсилия първоначално под наем, а в последствие е и окончателно трансфериран обратно на „Велодром“, където остава до лятото на 2006. Вторият му период край Старото пристанище отново носи на провансалците знаменито приключение в Европа- достигане до финала за купата на УЕФА. Там вратарят получава дискусионен червен картон от главния арбитър Пиерлуиджи Колина, а това прави задачата на „фокейците“ извънредно трудна и в крайна сметка те губят от Валенсия с 0:2. По пътя си до мача за трофея обаче Фабиен и компания елиминират последователно Ливърпул, Интер и Нюкасъл, осъществявайки един от най-красивите френски походи в евротурнирите.
Напуснал Марсилия през горещите месеци на 2006 и оттеглил се от националния тим, Бартез търси ново предизвикателство, но в рамките на няколко месеца не успява да го намери и оповестява официално прекратяването на кариерата си. Съвсем малко след това обаче, още през същата година, преосмисля решението си след като е потърсен от Нант. Той става част от „канарчетата“, ала сезонът се оказва кошмарен както за него в индивидуален план, така и за отбора като цяло. „Жълто-зелените“ финишират на последно място, а Бартез е обект на нападки от страна на местните фенове и решава преждевременно да прекрати мисията си в клуба още преди кампанията да е приключила, аргументирайки се, че е разтревожен за сигурността си. Това са и последните му епизоди в качеството на професионален футболист. Уви, бляскавата му кариера не получава подобаващото й „довиждане“.
Стил извън всякаква рамка
Това е вратар, който разбива клишето, че за поста е необходим отчетливо по-висок ръст от средния- неговият е 180 см, като отличното му пласиране, бързите крака, скоростното придвижване и светкавичните реакции му позволяват да компенсира разликата в сантиметрите спрямо други големи вратари в международен план. Нещо повече- Бартез се откроява с ярка игрова идентичност.
Играта му с крака е сред подчертано силните елементи, като това се изразява и в качеството на подаванията при изнасяне, било то с къси пасове или далечни топки (стражът дори е правил последното или предпоследното подаване преди гол на големи форуми- например срещу Саудитска Арабия на Мондиал 1998 и най-вече- във финала на Евро 2000 срещу Италия). Силно открояваща го характеристика е обаче и играта с крака извън наказателното поле и именно това става негов патент. Фабиен си позволява рискове и импровизации, които често изглеждат граничещи с налудничевото, но в най-честия случай дръзкият вратар е постигал намисленото- да успее да финтира противниковия нападател и да даде начало на атака.
Действа безкомпромисно срещу нападателите и когато е от другата страна на барикадата и трябва да брани 7-метровата си врата- непоколебим и остър при скоковете и шпагатите си в краката на съперниците, той превръща този тип самоотвержени действия в неизменна част от стила си. Цялостно несъмнено може да бъде определен като зрелищен вратар. Истина е, че в определени периоди от кариерата си, най-вече в Манчестър Юнайтед, загубата на концентрация и подценяването на игрови ситуации нерядко му коства куриозни попадения. Но глобално погледнато кариерата на Бартез изобилства от акробатични спасявания, носещи изумление у феновете на най-великата игра.
Знакови спасявания в знакови битки
Любима територия на Бартез безспорно се явяват големите мачове- там той разгръща най-бляскавата си светлина. И неслучайно именно в тях се случват и някои от най-повратните намеси в кариерата му. Например във финала за Шампионска лига срещу Милан през 1993, при резултат 0:0, стражът на два пъти неутрализира Марко Ван Бастен в напечени ситуации. Впоследствие Базил Боли бележи за Олимпик Марсилия, а през второто полувреме човекът между гредите остава непреодолян при многобройните изсипани топки в наказателното му поле.
Във финала срещу Бразилия на Мондиал 98 една сериозна порция запаметени моменти също е свързана с него- най-вече онзи, в който излиза безкомпромисно срещу Феномена Роналдо, за да го изпревари за топка около границата на наказателното поле. А също и нова намеса срещу кариоката- спасяване на удар от границата на малкото наказателно поле. Двете изяви идват респективно при резултат 1:0 и 2:0, което в голяма степен обезкуражава бразилците и в крайна сметка „петлите“ се налагат с класическо изражение, макар да играят половината второ полувреме с човек по-малко след червения картон на Марсел Десаи. Впрочем, още на четвъртфиналната фаза от турнира „Le Divin Chauve“ вече е национален герой- след 120 минути игра и 0:0, именно той спасява дузпа на Албертини, което не позволява на „Скуадра адзура“ да дръпне напред в резултата след пропуснатия 11-метров удар на Лизеразу непосредствено преди това. Така психологическото предимство отива при французите и те излизат победители.
На полуфинал срещу Португалия на Евро 2000, в самия край на двубоя Фабиен Бартез прави виртуозно спасяване след като Абел Шавиер засича с глава центриране на Фиго. Тази намеса запазва равния резултат и праща мача в продължения, където „Les Bleus“ тържествуват. В директния сблъсък за трофея срещу Италия головете на Вилтор и Трезеге стават символ на късната драма, но преди тях не липсват напечени моменти и пред вратата на „петлите“, а в ролята на главния герой отново влиза стражът Бартез, който отразява с вещина удар на Алесандро Дел Пиеро от близка дистанция в наказателното поле. При това в ситуация, в която двамата са един срещу един. По подобие на мача с Португалия, стореното от вратаря отново позволява на трикольорите да оцелеят, за да може впоследствие да изковат победата.
Рекордите и пътят след тях
С цели 17 изиграни мача на световни финали, от които 10 без допуснат гол, знаменитият френски вратар може да се нарече властелин на чистите мрежи. Защото в 87-те си мача за Франция той съхранява врата си непоразена 51 пъти.
След като оставя незаличима диря в световния футбол на терена, южнякът се впуска и в нови амплоата. Работи за националния тим на „петлите“ като част от щаба на Лоран Блан в периода 2010-2012 (специализиран в работата с вратарите), за кратко изпълнява подобна длъжност и в Тулуза (2020-2021), а в промеждутъка се пробва и в попрището на ръководител в Люзенак (2013-2014).
Истински изпъкващото му и дългогодишно дело след края на кариерата като футболист обаче е съвсем друго и е свързано с пълноценното отдаване на страст отвъд зеления килим. Фабиен Бартез се впуска в спортния автомобилизъм, като печели редица състезания. Участва и в световноизвестните „24 часа на Льо Ман“, а освен това бившият страж на „Les Bleus“ заедно с бившия пилот от Формула 1 Оливие Панис основава и собствен тим. Живот на скорост- такъв, какъвто реално Бартез винаги е харесвал.
Автор: Мартин Цветков
