Марко Верати – покорителят на френските клубни върхове

За първи път от над декада ПСЖ провежда сезона си без една своя фарова фигура – Марко Верати. Сърцатият полузащитник, поел в посока Катар, остави зад себе си образа на лоялен и всеотдаен боец, който прекрои стандартите за успех в Лига 1. Защото откъм трофеи постиженията му с екипа на столичани надскачат всичко досега познато. Нека видим как италианецът се превърна в централна личност за съвременния облик на френския шампионат като цяло и за парижани в частност.

Най-титулуваният играч в историята на ПСЖ и на Лига 1

Пристигнал едва 19-годишен на „Парк де Пренс“, обещаващият талант започва още в дебютния си сезон да получава доверието на Карло Анчелоти, стигайки до титлата в края на кампанията (2012-2013). А това е и първо шампионство за ПСЖ от 1994! В последвалото десетилетие Верати постоянно разширява колекцията от отличия, завоювани със столичния гранд, за да може в края на престоя му те да наброяват цели 30 – 9 титли на Франция, 9 Трофея на шампионите (Суперкупи), 6 Купи на Франция и 6 Купи на Лигата. Към днешна дата с подобно постижение не може да се похвали нито един друг футболист, подвизавал се (или подвизаващ се) в Хексагона. Освен това със своите 416 мача на сметката си той се нарежда на второ място по брой изиграни срещи с фланелката на ПСЖ (само на 19 зад рекордьора Жан-Марк Пилорже).

Роденият в Пескара халф е важен фундамент в катарския проект на шейх Ал Тани и изграждането на мащабна доминация във Франция. Атестат за ключовото му влияние в тима е фактът, че за изминалото десетилетие „Малкия бухал“ (както е прякорът на Марко) има средно по 60 отиграни топки на мач – нито един друг халф на столичани през този период от време не е с по-добри показатели. Верати се откроява и с асистенциите си – 56 на брой, което му отрежда и престижното 7-о място в ранглистата на най-добрите подавачи в клубната история. Също така никой в Париж не е постигал и повече победи от него – 295. В контекста на Лига 1 той е човекът с най-висок сумарен брой точни подавания за изминалите 11 пълни сезона, както и с най-висок сумарен брой точни подавания в противниковата половина. Неслучайно попада цели 7 пъти в идеалния отбор на шампионата (2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019) – това само по себе си е още един престижен рекорд. На континенталната сцена е част от множество паметни мачове, като допринася и за достигането на първи в историята на ПСЖ финал в Шампионска лига през 2020.

Неподправен стил на игра   

Верати обикновено е първият човек, оказващ помощ на отбраната – той уплътнява зоната пред централните защитници, пресира футболиста с топка и блокира изстрели. Има афинитет към шпагатите – те са обичан от него способ да прекъсва атаки.  Неотлъчен елемент от профила му са тактическите нарушения, често съпровождани от жълти картони (131 на брой за 11-те години от кариерата му в Париж). „Малкия бухал“ е основоположен и в зародиша на атаките за тима си – той е най-дейният участник в изнасянето на топката. Понякога това е съпроводено и с взимането на по-дръзки избори за отиграване. В никой момент не е крил склонността си да играе рисково – треньорите му също постепенно свикват с това. По време на съвместната им работа в Париж например Анчелоти му казва: „Марко, играй както прецениш, но ако загубиш топката, ще те убия“. 165-сантиметровият полузащитник често е този, който задава пулса в средата на терена чрез подаванията си. Чувства се комфортно в малките пространства, а умението му да задържа топката и да печели терен е друг много силен коз в инвентара му от умения. Ударите от далече и попаденията не са сред най-силните му качества, но въпреки това регистрира на сметката си 11 гола с екипа на столичани. Под ръководството на Лоран Блан Верати заформя заедно с Блез Матюиди и Тиаго Мота една силно открояваща се халфова линия, будеща възторг у редица парижани и до днес.         

За съжаление през годините често е преследван от контузии – цели 38 травми, принудили го да пропусне трицифрен брой срещи за тима си.        

Култови моменти и реплики

Времената в Париж съвсем не минават и без някои епизоди, предизвикали повсеместно забавление. Един от тях се разиграва в двубой срещу Бастия на „Парк де Пренс“, когато Аксел Нгандо от състава на гостите започва да печели терен и Верати се опитва да го догони, но усеща, че няма да успее и затова прибягва до радикални мерки – без да има и грам намерение да играе с топката, италианецът хваща футболиста на корсиканци за фланелката и се плъзга по колене докато не свали опонента си на земята. Домакинските привърженици го аплодират. След края на срещата се шегува, че всъщност е искал да свали гащетата на съперника си. Случката обаче не пробужда хумор у тогавашния треньор на ПСЖ Лоран Блан, който на пресконференция след мача подхожда критично към ситуацията.

Друга странна случка се разиграва в осминафинален мач срещу Реал Мадрид през 2019, когато италианецът влиза в игра на мястото на Андер Ерера, но камерите го улавят, че докато е на терена той все още дояжда част от храна. Действията му не остават незабелязани и от главния арбитър.

Непринуден и скромен, Верати не само не търси светлините на прожекторите, но не се притеснява да говори иронично за себе си. „Малко съм странен. Когато съм в своята половина от терена се чувствам сигурно. Когато съм по напред, невинаги знам какво да правя“. Броят ключови подавания и асистенции обаче ясно показват, че той е напълно наясно как да борави с топката и в по-предни позиции. А земното му поведение само благоприятства още повече любовта на привържениците. Тя бе ярко демонстрирана преди домакинския мач с Ница от 5-тия кръг на шампионата, когато бе организирана трогателна церемония по изпращането му. Такава, каквато несъмнено заслужава фигура с подобен ранг.

Автор: Мартин Цветков