Харакири по френски

В исторически план месец юли често е бил славен за Франция във футболно отношение. През това лято обаче той ще бъде време за размишления, анализи и равносметки, при това със силно изразена горчивина. Защото националната селекция претърпя най-сериозното си крушение за последното десетилетие- за първи път от 2010 насам отборът не е част минимум от най-добрите 8 на голямо първенство. Зад фиаското на „петлите“ на Евро 2020 стоят редица причини от разнородно естество.

Тактическото лутане и многото експерименти

Срещу Германия в първия кръг от груповата фаза продукцията на „Les Bleus“, макар да не бе перфектна, предоставяше изобилие от задоволителни елементи. Това обаче остана единственият успех за тях от четирите изиграни мача. Във въпросната среща световните шампиони действаха в схема 4-3-3, но уповавайки се на някои добре познати печеливши принципи от Мондиала в Русия- предоставянето на топката на съперника, опасните контри, цялостната защитна устойчивост и решителността в моментите на истината. Над всички тогава бе халфовата линия на тима, в която Н’Голо Канте, Пол Погба и Адриан Рабио изнесоха ослепително представяне. Всичко това сякаш вещаеше, че въпросната постройка ще е предпочитан избор на Дешан и нататък в надпреварата- именно тя бе предпочетена и срещу Унгария във втория двубой, което обаче не донесе желаното игрово лице и резултат. В мач номер 3 с Португалия бе върнато емблематичното за шампионското лято от 2018 4-2-3-1, при това с един вътрешен халф, действащ на фланга (Корентен Толисо)- точно по подобие на срещите по руските терени, където Толисо и Матюиди имаха същите функции. Липсата на прецизност в пеналтерията костваше на „петлите“ две дузпи, превърнати от Роналдо в попадения, но тимът извлече от двубоя точка, която се оказа носеща първото място в групата.

На осминафинала с Швейцария обаче схемата на игра бе тотално изменена спрямо предходните- 3-4-3 (можеща да се тълкува и като 3-4-1-2 заради ролята на Гризман от по-задна позиция). Крахът на тази тактика през първото полувреме доведе до ново прекрояване от страна на Дешан- този път в класическото 4-4-2, донесло несравнимо повече в атакуващ план, но не и повече гаранции в защита. За тактическа гъвкавост в контекста на един турнир би могло да се говори, ако с преустройването на състава си даден селекционер носи устойчиво преобразяване и обезпечава успеха на тима си. Но гореспоменатата една победа от четири възможни и постоянната смяна на подредбата, минала пред почти всички основни схеми от модерния футбол, говореха отчетливо за една неяснота, за едно изгубване в концепцията относно това какво реално отборът трябва да представлява като облик.

Тъжното за Франция е, че Дешан разполагаше с доказано работещата в мачовете на истината рецепта, но не й се довери. Постройката 4-2-3-1 с един по-защитно ориентиран вътрешен халф, изнесен на фланга (за която стана въпрос по-горе), бе тази, донесла световното злато, тя работеше безотказно и в срещите, когато трябваше да се играе на контраатака (срещу Аржентина, Белгия и Хърватска например), така и тогава, когато бе нужно да се преодолява по-добре групиран защитен противников блок (какъвто бе случаят срещу Уругвай). Недолюбван от мнозина заради често изчаквателния си принцип, този модел на конструиране на френския национален отбор вдъхваше сигурност, съхраняваше баланса между двете фази на играта, гарантираше надеждност и свеждаше до минимум потенциалните рискове.

Ротирането на всякакви алтернативни схеми и въвличането на повече играчи с офанзивни функции направи Франция по-зрелищна за неутралния зрител, но много по-уязвима. Всъщност, статистиката показва, че „Les Bleus“ са 3-тият отбор на Евро 2020 (до осминафиналната фаза включително) с най-много постепенни атаки (такива, включващи 10 или повече подавания)- явление, което сякаш сериозно контрастира в бързите контри, които сееха уплаха у съперниците на предходния голям форум. Поддавайки се струещото от футболната общественост в страната пресиране да се изповядва по-доминантен стил, „петлите“ загърбиха основен свой упорен стълб- отбранителния вал. За неговата пропускливост главни роли изиграха и конкретните избори на единици.

Неоправданите залози и пренебрегнатите козове  

За потенциални проблеми в отбраната на „петлите“ имаше известни наченки още в мача с Германия- в три от ситуациите, при изсипани топки в пеналтерията, се стигна до опасни положения и удари, макар и неточни, на Хумелс, Набри и Мюлер. Иначе казано, в центъра на защитата се забелязваше известна разконцентрираност на моменти, но фактът, че насреща бе „Маншафта“, правеше така, че да е почти немислимо да се очаква тотално владеене на положението и недопускане на никакви опасности пред вратата на Лорис. С течение на двубоите обаче пробойните се разширяваха прогресивно.

В мача с унгарците Бенжамен Павар сериозно разтревожи с цялостното си представяне на десния бек, а Преснел Кимпембе- с ненавременността си при подсигуряването. Уязвимостта на французите при контраатаки обаче се оказа бледнееща в сравнение с проблема при центрирани топки в пеналтерията- компонент, довел до 2 дузпи и респективно 2 попадения срещу Португалия и още 2 срещу Швейцария (при 1-вия и 2-рия гол на „кръстоносците“). В целия този низ от грешки и замесени лица може би е трудно да се пресеят открояващи се грешници. Но бидейки с пряка отговорност за изпускането на Фиола от Унгария за изравнителния гол на „маджарите“, за центрирането, довело до първия швейцарски гол, както и за нарушението, довело до дузпа, Павар се обуславяше като най-лабилното звено във френската защита и на практика единственото му задоволително представяне бе срещу немците. Кимпембе също надали ще остане с паметни лични моменти от първия си голям форум като титуляр- с нестабилна намеса при допуснатия гол на „Ференц Пушкаш“, той бе и човекът с пряка вина за 3-тото попадение във вратата на Лорис от осминафинала. Дори и отвъд допуснатите неточности с пряк отенък върху резултата, цялостните им изяви на Евро 2020 в никакъв случай не отговарят на стандартите за непоклатими титуляри в отбор световен шампион. А Дешан ги третира именно като такива. Защото в нито един момент той не се лиши от услугите им на терена в стартовата единайсеторка- въпреки представянето им.

А алтернативи не липсваха- на пейката останаха и Кюрт Зума, и Лео Дюбоа, които така и не записаха нито една минута на този турнир. Особено фрапиращ е случаят с десния краен защитник на Лион. Тъй като в сблъсъка с Швейцария Дешан не можеше да разчита и на двамата си леви бека, Ернандес и Дин, докато на десния фланг на отбраната бе разочароващият Павар. Дори и при така създалата се ситуация обаче Дюбоа не получи шанс за изява на нито един от двата фланга. Вместо това, като краен защитник трябваше да се изявява креативният халф Адриан Рабио.  

Друго решение с директен импакт върху елиминацията бе титуляризирането на Клеман Лангле- мястото на централния бранител на Барселона в групата на „петлите“ за Европейското само по себе си бе полемично, а поставянето му в сърцето на отбраната в мач от елиминационната фаза се оказа пагубно- след претърпения крах през първата част и пасивността при първия гол (въздушно единоборство, при което Лангле дори не отскочи), се стигна до смяната му още на почивката.

Пропуснатите смени и направените такива, като и подредбата при дузпите

Освен пренебрегването на Зума и Дюбоа, които потенциално можеха да стабилизират защитното звено, говорейки за смени, било то пропуснати или извършени, няма как да не споменем тази на Антоан Гризман непосредствено преди изтичането на редовното време в мача с Швейцария при резултат 3:2. Имайки предвид, че вероятността да се стигне до продължения не бе никак химерична, рискът с изваждането на опитен лидер и дузпаджия като Гризу изглеждаше неоправдан и се оказа тъкмо такъв, тъй като в минутите до края на редовното време, както и в 30-те на продълженията, празнината, оставена от него, и като обем работа, и като цялостно влияние, така и не бе запълнена, а по отношение на дузпите също определено имаше какво да даде (именно той бе щатен изпълнител и реализатор на 11-метрови удари на Евро 2016 и Мондиал 2018). Друг доказан голмайстор от бялата точка, Уисам Бен Йедер, така и не се появи в игра в минутите преди 120-ата.

Що се отнася до подредбата на изпълнители на дузпите, първите двама изглеждаха съвършено логични- Погба и Жиру- пословични със своите здрави нерви и хладнокръвие в повратните моменти, а в случая на Жиру- и опит при вкарването на наказателни удари. Ясно е, че когато каляската се обърне, пътищата са много. Но поверяването на 5-ия решителен удар на Мбапе трудно може да се определи като най-удачното решение, поради две причини. От една страна Килиан не получава шанс за изпълнение на дузпи нито в ПСЖ, нито в националната гарнитура, а освен това напрежението върху него като централна фигура неминуемо бе многократно по-силно в сравнение например с Маркюс Тюрам. Комбинацията от недостатъчен опит като дузпаджия, младост и тегнещо бреме превръщаха парижанина в изключително високорисков избор за изпълнител на решителния изстрел, който се оказа и фатален.

Липсата на решителност в двете наказателно полета, олицетворявана от две големи фигури

Правейки паралел с големите френски успехи от последните години и най-вече със световните финали, една от изпъкващите разлики е спадът в ефективността на две знакови личности в селекцията на Дешан- Мбапе и Лорис. Килиан отново сееше константна опасност за съперниковите врати с несломимата си скорост и многобройни дрибли, но качеството на завършващите му отигравания бе много далеч от установените от него самия норми- за 4-те изиграни мача той не съумя да се разпише в нито един случай (има на сметката си една асистенция към Бензема срещу Швейцария). Ситуациите, в които повече прецизност в заключителната фаза бяха  необходими, не липсваха- само в срещата с „кръстоносците“ той на 6 пъти стреля към вратата на Зомер, без обаче да уцели очертанията й нито веднъж (става въпрос, разбира се, за 120-те игрови минути, в тази статистика не влиза злополучната за него дузпа) и нито едно от 5-те му центрирания в мача на истината не се увенчава с успех. Коефициентът му при единоборства също се явява критичен- едва 2 от 8 успешни.  

Капитанът Юго Лорис на практика остави Франция в играта, спасявайки 11-метровия наказателен удар на швейцарците в началото на второто полувреме при резултат 0:1. Парирането на удари от бялата точка обаче не е специалитет на родения в Ница страж и това даде своето отражение при 5-те дузпи за тима на Владимир Петкович. Някои от изпълненията далеч не бяха безапелационни, но всяко от тях в крайна сметка се озова в мрежата. Смущаващи обаче са и показателите на Лорис в игровите ситуации- в рамките на изиграните двубои, в рамката на вратата му са отправени 14 точни изстрела, 8 от които са спасени, а цели 6 са се превърнали в гол. Така процентното съотношение на спасяванията възлиза на 57,14 % – твърде недостатъчно за лидер на фаворит за сребърната амфора.

Пренебрегването на притеснителните сигнали

Да, „петлите“ завършиха на първо място в групата на смъртта, финиширайки пред Германия, Португалия и Унгария. Но слушайки интервютата и пресконференциите на Дешан и играчите му в хода на турнира, човек оставаше с впечатление за едно оптимално задоволство и безкрайно бодряшки оптимизъм по отношение на показаното, смущаващите явления сякаш бяха загърбвани и игнорирани. А такива далеч не липсваха- неспособността на отбора да се представя еднакво добре в различни тактически подредби, криволичещата форма на някои състезатели, за които стана въпрос и по-горе, уязвимостта при контраатаки и отварящите се в някои ситуации зеещи периметри пред защитата, отчетливата лабилност при центрирания във френското наказателно поле, нерешеният въпрос с позицията на десния бек, индивидуалните грешки при ключови ситуации в пеналтерията, недостатъчната голова ефективност в предни позиции (на фона на създадените възможности)- всичко това индикираше ясно, че машината не е в пълна изправност, но в комуникациите си с медиите „Les Bleus“ демонстрираха прекомерно спокойствие относно състоянието си.

Статутът им на ярко изразен на хартия фаворит, увеличен от подсиленото журналистическото внимание, изглежда изигра лоша шега и за първи път в ерата „Дешан“ на голямо първенство бяха показани изрази на подценяване- не подценяване на съперниците, а на опасността, идваща от самата Франция. В резултат на това срещу Швейцария в още по-голяма степен се проявиха сериозна част от ахилесовите пети. А в мач на директна елиминация равенството нямаше как да бъде достатъчно на селекцията в синьо, както бе срещу Унгария и Германия. Може би ако тимът бе завършил групата си с по-сериозен точков актив, убедителният оптимизъм щеше бъде подплатен с една идея по-голяма доза основание. Но когато от позицията на световен шампион финишираш с 5 пункта след 3 мача- това определено не е най-мощният атестат за розово настояще.

Отсъствието на прагматизъм  

За цялото Световно първенство през 2018 Франция бе в позицията на изоставаща в резултата за 9 минути- през второто полувреме на мача с Аржентина при резултат 1:2. 9 минути за цял турнир! Във всички случаи, в които пък повеждаше в резултата, в крайна сметка печелеше и мача още в редовното време. Способността да удържа аванса си с прибиране и крепки колективни действия в отбрана бе основоположен за сядането на трона. Почти нищо от това обаче не видяхме на Евро 2020- в 3 от 4-те си мача Франция изоставаше в резултата и макар да стигаше до равенства във въпросните двубои, не бе налице умението да се затваря мач след направен обрат. В този аспект апотеоз бяха последните 10 минути на осминафинала с „кръстоносците“, когато бяха допуснати 3 попадения, 1 от които отменено заради засада. Ширещите се пробойни, липсата на синхрон между линиите, пасивността в единоборствата и отсъствието на характер дадоха своите плодове.

Всичко това правеше френския отбор да изглежда като пълен антипод на версията си от руските терени. А бидейки толкова различен, някак илюзорно бе да се очакват същите успехи. За липсващия прагматизъм има и друг фактор, който сякаш никой не отчита- отсъствието на Самюел Юмтити в центъра на защитата и на Блез Матюиди в халфовата линия- това, което те даваха на Франция във времето, когато носеха синята фланелка, бе барометър за стабилност и се вижда, че към днешна дата техни реални заместници все още не са налични.

Последствия и бъдещи перспективи

За разлика от друг път, Мондиалът след Европейското първенство ще бъде още следващата година, макар и в края й- през ноември и декември 2022 в Катар. За да си осигурят възможността да отпътуват далеч на изток и да защитават златото си, „Les Bleus“ първо трябва да минат през ситото на квалификационния цикъл, където пред тях идва на дневен ред предизвикателството да преоткрият себе си- тактически, структурно, мантално- всякак.

Големият въпрос е под чие ръководство ще стартира този процес- това на Дидие Дешан или това на Зинедин Зидан. В интервю след отпадането на Евро 2020 президентът на Френската футболна федерация Ноел Льо Грет сподели, че с Дешан предстои да прекарат един ден заедно в неформална обстановка, за да обсъдят мотивацията на специалиста относно бъдещето. Разбира се, уточни също, че селекционерът няма как да бъде уволнен. И в интерес на истината това е съвършено логично- за съжаление никой не е застрахован от това да допусне грешки, дори Дешан. Но цялостната му равносметка за 9-те години начело на националната селекция е внушителна и държи силна светлината в ореола му на футболна Фигура с главно „Ф“ в Хексагона. Фигура, която по всяка вероятност и най-добре знае как отново да върне синия локомотив на правилните релси.   

Автор: Мартин Цветков