Какво и защо да очакваме във френския футбол през 2020

2020 едва започна, а богатството от предстоящи явления, касаещи пряко френския футбол, е повече от привлекателно. Нека разгледаме 10 от най-очакваните събития и процеси, които ще бъдат обект на подчертано внимание през първата година от новото десетилетие.

Франция на Евро 2020 – към нов славен дубъл

Събитието с главно „С“ в календара на цялата година несъмнено ще бъде турнирът, в който ще се определи носителят на Сребърната амфора. А той ще бъде още по-специален за френския национален отбор, който влиза в надпреварата със статут на фаворит 2 години след спечелването на световната корона по терените на Русия. Препратките към близкото минало неминуемо назряват на преден план- 20 години по-рано селекцията в синьо се превърна в първия тим, спечелил последователно в рамките само на 24 месеца Мондиал и Европейско първенство. В края на XX и началото на XXI век Дидие Дешан стори това с капитанската лента на ръката, а сега е изправен пред предизвикателството да стори същото, но в ролята на селекционер, добавяйки още лаври към легендарния си статут. „Петлите“ ще преследват достигането на  6-и финал и извоюването на 4-и трофей от голям международен форум в рамките на последните 22 години, затвърждавайки доминантния си статут в най-значимите надпревари от края на миналия век насам.

Олимпийският турнир- към нови златни медали 36 години по-късно

Въпреки че йерархически е считан за намиращ се доста под Европейските и Световните първенства, Олимпийският футболен турнир си остава първото в историята международно състезание за най-популярния спорт и ще буди достатъчно сериозен интерес и през 2020 в Токио. Арена на изгряването или утвърждаването на множество млади звезди, тазгодишното издание на надпреварата изглежда идеално пригодено за настоящото изобилие от френски таланти в зората на кариерите си. Селекционерите имат право да повикат само 3-ма играчи над 23 години, а всички останали е необходимо да бъдат на или под тази възраст. Разбира се, най-силно желаният кандидат за това трио е Килиан Мбапе. Дали сгъстеният календар от ангажименти с Пари Сен-Жермен и с първия национален тим на Франция обаче ще позволят на 21-годишната сензация да вземе участие на Олимпиадата, предстои да разберем. Това обаче ще бъде само част от ребуса, който Силвен Рипол ще има да нареди, за да донесе на Франция първо олимпийски медал от 1984, когато „петлите“ печелят златото.

Пари Сен-Жермен в елиминационната фаза на Шампионска лига- ново десетилетие, нова надежда за пробив

С предстоящото 8-о поредно участие във фазата на директните елиминации парижани засвидетелстват впечатляващо постоянство и перманентен статут на член на континенталния елит. Предвид факта, че грандът от френската столица не бе участвал в турнира на богатите нито веднъж в периода между 2004 и 2012, промененото измерение на ПСЖ на европейската сцена е очевидно. Но с оглед на вложените умопомрачителни инвестиции, катарските ръководни фактори няма как да са доволни от неспособността на отбора да осъществи по-дълбок пробив, достигайки минимум полуфинал. 3-те последователни отпадания във фазата на осминафиналите, особено сценариите, при които се случиха две от тях (при загубата с 6:1 от Барселона и тази с 1:3 от Манчестър Юнайтед), внасят сериозна нота на напрежение в редиците на действащия френски шампион, а евентуална нова елиминация на същия етап много сериозно би компрометирала шансовете на Томас Тухел да продължи работата си на „Парк де Пренс“ и през следващия сезон. По ирония на съдбата походът на истината за столичани започва срещу Борусия Дортмунд, откъдето самият Тухел бе привлечен.

Олимпик Лион в елиминационната фаза на Шампионска лига- в търсене на импулс за преобразяване на сезона

За разлика от своите сънародници, лионци влизат в осминафиналната битка срещу италианския първенец Ювентус в позиция на тим, който определено не е фаворит. „Les Gones“ си възвърнаха редовните изяви в Шампионска лига от 2015 насам, записвайки участия в 4 от последните 5 издания на турнира, но са във фазата на директните елиминации за едва втори път в рамките на този времеви интервал, така че факторът опит не е на тяхна страна. Непостоянният облик на отбора в есенните мачовете от групата със Зенит, Бенфика и Лайпциг, както и 12-ата позиция, на която финишира ОЛ след изиграването на половината мачове от сезона в Лига 1, също не вдъхват оптимизъм. А за да е още по-тежка мисията на седемкратните първенци на Хексагона, тимът бе споходен и от тежки травми на двамата си най-креативни футболисти в офанзивен план- Мемфис Депай и Джеф Рен-Аделаид. При това положение януарският трансферен прозорец за клуба на Жан-Мишел Олас се очертава извънредно оживен и активен, като от качеството на привлечените футболисти в огромна степен ще зависи и готовността на отбора да сътвори подвиг срещу „Старата госпожа“.

Ще продължи ли революцията на Андре Вилаш-Боаш в Марсилия

2013- това е годината, в която Олимпик Марсилия за последен път записа участие в Шампионска лига, а основополагащ аспект в стартиралия през 2016 „Champions Project“ на Франк Маккорт бе именно редовното участие в тази надпревара. Фиаското от сезон 2018-2019 донесе мрачни облаци над южния бряг и надвеси сянката на съмнението около устойчивостта и перспективите на целия проект. Но идването на Андре Вилаш-Боаш през лятото донесе през първата половина от кампанията истински търсената промяна, която изведе гранда от „Велодром“ до убедително намиращ се на втора позиция с 8 точки аванс пред най-близкия преследвач Рен (с уговорката, че бретонците са с мач по-малко). Убедителни и постоянни, марсилци демонстрираха повече от обещаващи игрови аргументи, при това в отсъствието на големия си лидер Флориан Товен. Неучастващи в европейските клубни турнири през този сезон, те ще могат да се фокусират изцяло върху изявите си на местната сцена. С оглед на дълбоките кризи в традиционно преките конкуренти за място на подиума Монако и Лион, както и на обемния точков актив събран дотук, ОМ изглежда в най-добра позиция за атака на място в Шампионска лига, откакто Маккорт пристигна край Старото пристанище. А евентуална 2-ра позиция в крайното класиране би могла да преобърне тотално хода на целия проект на американеца.   

Роберт Морено в Монако- нов тласък за проекта или неоправдан риск

„Историята на Монако е пълна с млади наставници без опит, превърнали се впоследствие в големи треньори.“- така вицепрезидентът на Монако Олег Петров отговори на въпросите, свързани с краткото CV на Алберт Морено. И разбира се, в неговите думи има огромно количество истина, като най-яркият премер за това е Дидие Дешан, чийто път като старши треньор стартира тъкмо в Княжеството. 3-те последователни уволнения на млади треньори в рамките на по-малко то 15 месеца обаче сериозно разклатиха увереността на футболната общественост в последователността на проекта, като най-озадачаващо бе второто освобождаване от функции на Леонардо Жардим за същия период от време (в навечерието на Нова година). Ето, че навлизането в новото десетилетие е свързано и с нова глава във функционирането на един от най-знаковите представители на Лига 1- началото на работата на Роберт Морено на „Луи II“. Но дали това ще се окаже цяла нова епоха за „червено-белите“ или ще бъде още един мимолетен неуспешен експеримент- близкото бъдеще ще покаже. Защото монегаските вече демонстрираха нагледно в хода на предходното десетилетие, че са способни за кратки интервали от време да пренаписват историята- и то далеч не само в позитивен аспект.

Кой ще спечели последното издание на Купата на Лигата

26  години след провеждането на първото си издание, Купата на Лигата ще преустанови съществуването си през 2020- нещо, което придава особена значимост на тазгодишния турнир. А той вече навлезе в заключителния си етап- първата третина на януари бе белязана от изиграването на четвъртфиналните сблъсъци, а излъченият квартет от победители бе разпределен от жребия в полуфинални двойки Олимпик Лион-Лил (на „Групама Стейдиъм“) и Реймс-Пари Сен-Жермен на „Огюст Делон“. И Лион, и Лил не се представиха особено успешно в миналогодишните издания на състезанието, но все пак мачът за трофея не е толкова далечен спомен за тях- ОЛ взе участие във финала през 2014, а „Les Dogues“- в заключителния сблъсък 2 години по-късно. Пари Сен-Жермен, разбира се, остава големият фаворит за краен успех, но Реймс има защо да вярва в подвига, тъй като „червените“ от Шампан са един от 3-те тима, успели да победят настоящия шампион през новия сезон, при това на „Парк де Пренс“. Последният финал на надпреварата ще се състои на 4 април на обичайната арена- „Стад дьо Франс“, а участниците в него ще станат ясни съвсем скоро- на 21 и 22 януари.

Битката за подиума и разпределението на евроквотите- приравнени сили и минимални точкови разлики

В превюто на сезон 2019-2020 темата за възможната трансформация на облика на ТОП 3 в Лига 1 бе сред водещите, а първата половина от кампанията ни даде още поводи за размисъл в тази насока. Незадоволителните представяния на Лион и Монако, както и завръщането на преден план на ОМ обаче са само част от явленията, които видоизменят горните етажи на класирането. Рен прие предизвикателството да се превърне от отбор, специализиран в мачовете на директна елиминация (какъвто бе през миналия сезон) в колектив, способен да задържа серия от възходящи резултати и в рамките на шампионатния маратон. Лил бележи спад спрямо позицията, на която финишира миналата кампания, но въпреки това е на отлична позиция за нова атака на групите на Шампионска лига наесен. Важно е да се подчертае, че и двата състава са драстично променени в сравнение с миналия сезон след разпродажбите на звездите им през лятото, а постигнатите точкови активи са пореден комплимент за работата както на Жулиен Стефан, така и на Кристоф Галтие. Нант и Реймс също се представят значително над очакванията към тях, намирайки се респективно на 5-а и 6-а позиция по Коледа. Забележителен е фактът, че дистанцията между 3-ия Рен и 12-ия Страсбург е едва 6 точки, което означава, че при определено теоретично стечение на обстоятелствата отбор от втората половина на таблицата би могъл да се озове в зона Шампионска лига след развой на събитията от само 2 кръга. Тази близост между отделните тимове вещае шеметна пролетна фаза на Лига 1, където отсъствието на интрига около битката за титлата отново ще бъде компенсирана от непредвидимостта и завързаността на борбата за разпределение на местата, даващи право на участие в Шампионска лига и Лига Европа.

Предстоящите трансферни саги- традицията повелява

Както стана въпрос по-рано в статията, януарският прозорец се очертава да бъде с определящо значение за целия сезон в Олимпик Лион, като очакваните входящи трансфери ще бъдат следени под лупа. Спортният директор на клуба Жуниньо Пернамбукано изрази желанието си да бъдат привлечени трима нови състезатели- по един във всяка линия. Възлови обаче ще бъдат също разговорите с президента Жан-Мишел Олас и другия силен фактор по отношение на трансферите- Флориан Морис. ОЛ обезателно ще търси продажба на централния си бранител Марсело, чиито конфликти с една от основните групировки привържениците на отбора вече ескалираха сериозно, създавайки извънредно напрегната атмосфера на „Групама Стейдъм“. Евентуалните средства от негова продажба биха били важен елемент за сделките по закупуването. Но що се отнася до напускащи- Муса Дембеле, автор на 10 попадения в Лига 1, е обект на интерес от страна на някои английски тимове, начело с Челси, като името на голмайстора е твърде вероятно да е сред често спряганите за изходящ трансфер. Трудно е обаче да си представим Олас да даде зелена светлина за нещо подобно, имайки предвид всички неволи на отбора в атакуващ план към днешна дата.

Освен Дембеле, още двама състезатели имат същия брой голове във френския шампионат- Хабиб Диало от Метц и Виктор Осимен от Лил, като и в двата случая ще е предизвикателство пред северняшките клубове да устоят на очертаващите се оферти към тях. Осимен прояви част от потенциала си и в Шампионска лига, където отбеляза и 2 попадения, въпреки цялостното разочароващо представяне на отбора му. В случай че остане на „Пиер Мороа“ след януари и задържи темпото си на израстване и през пролетта, нищо чудно да се превърне в новата мултимилионна продажба през следващото лято, затвърждавайки все по-трайно установяващия се клубен модел под управлението на Жерар Лопес. Модел, гравитиращ около скоростното развитие на млади таланти и трансферирането им за колосални суми в клубове с по-сериозни бюджети.

Другите съществени трансферни дилеми по традиция са свързани с Пари Сен-Жермен, но в случая ще касаят целия офанзивен сектор на столичани, тъй като над всяка от звездите в него витаят съмнения от едно или друго естество. Килиан Мбапе играе третия си сезон с екипа на парижани, като до момента определено оправдава вложените в него средства и очаквания. Той обаче е силно желан от Реал Мадрид, а факторът Зидан не е никак невъзможно да се окаже решаващ. Сагата около Неймар и завръщането му в Барселона надали е отминала окончателно- до договорка по оста Париж-Каталуния така и не се стигна през последното лято, но с оглед на афишираното тогава силно желание за напускане от страна на бразилеца, трудно е да си представим, че през жарките месеци на 2020 то ще е отшумяло напълно, още повече и предвид факта, че на „Камп Ноу“ не бяха затворили вратата си за него. Изтичащият договор на топ реализатора в клубната история Единсон Кавани и ниската вероятност той да бъде подновен превръщат напускането му още през януари във все по-реална перспектива, като това би означавало край на цяла една легендарна епоха на „Парк де Пренс“. Колкото до опериращия на негово място Мауро Икарди- аржентинският стрелец е под наем този сезон с екипа на френския шампион, но с оглед на представянето му, окончателното му закупуване изглежда въпрос на време. Ключово обаче ще е сътвореното от него в периода януари-май, така че играта и личните му показатели ще бъдат следени изкъсо в хода на целия този период.

Любопитство буди и предстоящият летен трансферен прозорец за Ница- първият пълен такъв след закупуването на клуба от Джим Ратклиф. Макар да бе анонсиран като проект, чиито осезаеми резултати ще бъдат забележими от 3 до 5 години след старта му, стратегически за развитието на отбора попълнения би следвало да започнат да акостират на Лазурния бряг още от лято 2020.

Лига Европа наесен- пътят към реабилитирането

Стойността на втория по сила континентален турнир дълго време сякаш оставаше подценявана, но правото на директно участие в Шампионска лига, което придобива триумфиралият с купата, драстично повиши апетита към нея. Част от отбелязалите прогрес в турнира през последните сезони бяха френските отбори- Лион достигна полуфиналите през 2016-2017, а Марсилия се класира за финалния сблъсък година по-късно. Последвалите два сезона обаче определено не донесоха надграждане- Рен остана като единствен представител на страната в елиминационната фаза на сезон 2018-2019 и въпреки приятните впечатления, които остави, приключи участието си на осминафиналната фаза; през настоящата кампания пък нито един клуб от Хексагона не си издейства участие дори за етапа на 1/16 финалите. С оглед на затрудненията, които френските тимове изпитват при опитите за достигане на по-дълбок пробив в Шампионска лига, Лига Европа се явява отлична алтернатива, където да се трупат точки за ранглистата на УЕФА, за да се бетонира мястото в ТОП 5 първенствата на Стария континент. Така че преоткриването на силните игри и резултати в тази надпревара е жизнено необходимо за френския клубен футбол още през следващия сезон. Ето защо груповата фаза на турнира ще бъде следена с допълнителна доза изострено внимание  през есенните месеци.