Олимпик Марсилия- 120 години по-късно

През август 2019 Олимпик Марсилия чества 120 години от създаването си. И ако сезон 2018-2019 далеч не предостави на клуба подарък по този повод (5-о място в Лига 1, ранни отпадания в двете национални купи, антирекорд в Лига Европа и липса на евроквота), а откриващият приятелски мач за сезона срещу Наполи на „Велодром“ също не зарадва местната общественост (загуба с 0:1), то представянето на южняците през сезона дотук вещае възможна награда в края му- завръщане в Шампионска лига и/или трофей. Защото към днешна дата марсилци са убедителни на втората позиция в първенството, на 8 точки от лидера ПСЖ, но и на 5 пред третия Рен, както и на цели 9 от първия непечелещ право на участие в турнира на богатите- Нант. По-рано през кампанията, на 10 ноември, „Велодром“ отпразнува по запомнящ се начин юбилея- с мащабна хореография, подобаваща обстановка и победа над съименника от Лион с 2:1.

За изминалите 12 десетилетия фокейците оставят траен отпечатък в развитието на френския футбол, както на местната сцена, така и на международната такава. Ето как.

Историческа значимост и постижения във Франция

Марсилци вдигат втората си Купа на Франция през 1926
Източник на снимката:
https://fr.wikipedia.org/wiki/Olympique_de_Marseille#/media/Fichier:L’Olympique_de_Marseille_re%C3%A7oit_la_Coupe_de_France_en_1926.jpg

Формиран през XIX век, ОМ се явява един от най-ранно създадените френски клубове, продължаващи да функционират и до днес. Средиземноморците печелят цели 3 издания на Купата на Франция през 20-те години на миналия век, когато носителят на трофея е наричан от френската преса „шампион на страната“, поради факта, че сформирано първенство все още няма. Това е най-доброто постижение за десетилетието, заедно с това на Ред Стар, който също завоюва 3 отличия. Марсилия е и сред участниците в първиия сезон на френския шампионат – 1932-1933. В хода на годините грандът от „Велодром“ регистрира рекордните за Хексагона 70 кампании в най-горното ниво на френския футбол (2019-2020 е номер 70).

Клубът от южния бряг е носител на 9 титли на Франция, разпръснати в 6 десетилетия (1937, 1948, 1971, 1972, 1989, 1990, 1991, 1992 и 2010), като несъмнено най-силната епоха е тази на Бернар Тапи в периода от края на 80-те и началото на 90-те години на XX век, Купите на Франция нарастват прогресивно до 10 (1924, 1926, 1927, 1935, 1938, 1943, 1969, 1972, 1976 и 1989), витрината на „Велодром“ е обогатена и от 3 поредни Купи на Лигата (2010, 2011 и 2012), както и от 2 поредни Суперкупи (2010 и 2011).

Историята помни и множество случаи, в които марсилци не са успели да стигнат до златните медали, но са били пряко замесени в битката за тях- към януари 2020, ОМ е рекордьор по брой вицешампионски места (11), както и по брой класирания в ТОП 3 на първенството (25), а също така има и 19 изиграни финала за Купата на Франция- повече от всеки друг клуб.

Успехи и следа в европейските клубни турнири

Бернар Тапи и Дидие Дешан повеждат клуба към покоряването на Европа през 1993
Източник на снимката:
https://www.facebook.com/OlympiqueMarseilleENG/photos/a.1910430295874887/1936417643276152/?type=3&theater

По настоящем Олимпик Марсилия все още е единственият френски представител, печелил Купата на Европейските шампиони или Шампионска лига (през 1993). Победата с 1:0 над Милан във финалния мач на „Олимпиащадион“ в Мюнхен остава емблематична за френския клубен футбол. Този триумф за вечността гравира звездата над клубната емблема, а след мача всеизвестният спортен всекидневник „L’Equipe“ излиза със заглавие на първа страница „LE JOUR DE GLOIRE“, „ДЕНЯТ НА СЛАВАТА“, правейки директна препратка към Марсилезата и подчертавайки революционната му значимост.

Всъщност, фокейците имат изиграни цели 5 големи европейски финала, което е най-добро постижение за френски клуб- 2 в Шампионска лига (1991 и 1993), 2 в Купата на УЕФА (1999 и 2004) и 1 в Лига Европа (2018).

През 2005 е завоюван по драматичен начин и летният турнир Интертото, в който Франция упражнява доминацията си през годините на провеждането му под егидата на УЕФА (между 1995 и 2008 цели 12 различни представителя на Хексагона тържествуват в надпреварата).      

Любопитен факт е, че тъкмо на марсилци принадлежи рекордът за най-голяма победа като гост в груповата фаза на Шампионска лига (0:7 срещу словашкия Жилина през ноември 2010).

 Люпилня на световни шампиони

Манданда, Товен и Рами позират на „Велодром“ с трофея от Мондиал 2018
Източник на снимката:
https://www.facebook.com/OlympiqueMarseilleENG/photos/a.1904879206429996/2112802085637706/?type=3&theater

Паралелно с постиженията си на отборно ниво, Олимпик Марсилия излъчва през годините и обилно количество ярки индивидуалности, които захранват френския национален отбор, а много от тях се превръщат и в първенци на планетата. Най-пресните примери за това са Стив Манданда, Флориан Товен и Адил Рами, които бяха част от 23-мата, окичили се със златни медали в Русия. Техният личен силен сезон с екипа на деветкратния шампион на Франция бе възнаграден с място в списъка на Дидие Дешан, а към тях се присъединява и Бенжамен Менди, който по това време е играч на Манчестър Сити, но прекарва 3 години от кариерата си в ОМ (между 2013 и 2016) преди да премине в Монако. Всъщност, самият селекционер Дешан поема юздите на „Les Bleus“ през 2012 след като преди това в рамките на 3 сезона води тъкмо провансалците. Връщайки се две десетилетия назад, ще открием сериозно присъствие на марсилски кадри и в шампионския отбор на Франция от Мондиал 98. Пряко селектирани от Олимпик са единствено Лоран Блан и Кристоф Дюгари, които по това време се състезават с екипа на средиземноморците, но основополагащи фигури като Дидие Дешан (от 1989 до 1994), Фабиен Бартез (от 1992 до 1995, а впоследствие и между 2004 и 2006), Марсел Десаи (през сезон 1992-1993) също носят тази фланелка, като дори вдигат с нея трофея от Шампионска лига. Това важи и за Ален Богосян, който се подвизава на „Велодром“ от 1991 до 1994.

Най-големите разочарования за клуба

Отпадането от Андрезьо за Купата на Франция през 2019

Дългогодишната история на ОМ обаче далеч не е маркирана само от подвизи и триумфи.

Най-сериозният трус за цялото съществуване на институцията си остава корупционната афера от 1993, когато е разкрито манипулирането на шампионатния мач срещу Валансиен. Както е добре известно, вследствие на това, клубът и изпратен в по-ниския ешелон на френския футбол. Непосредствено след написването на най-славната си страница- покоряването на европейския връх посредством трофея от Купата на европейските шампиони/ Шампионска лига, южняците трябва да преминат и през най-мащабния си кризисен период. А отърсването от него се случва неимоверно трудно и е съпроводено от цели 17 години, в които отборът не съумява да спечели нито един трофей.

Всъщност, макар Пари Сен-Жермен да е създаден през 1970, голямото съперничество между столичани и марсилци започва в средата на 90-те, тъкмо когато ОМ се завръща във френския елит и заварва нова водеща сила. В хода на годините, това противопоставяне преминава под различни етапи на доминация, но тази, на която ставаме свидетели от 2012 насам е без аналог- вече в 20 поредни срещи тимът от пристанищния мегаполис не стига до победа над големия си опонент, нещо повече- инкасирани са цели 17 поражения и едва 3 равенства, а някои от загубите са с най-обемните си мащаби въобще (като 1:5 на „Велодром“ през февруари 2017 и 4:0 през октомври 2019).

Звучните удари за фокейците обаче далеч не идват само от хегемона на изминалото десетилетие ПСЖ. В същия период от време, ОМ стана печално известен с неволите си в Купата на Франция срещу отбори, подвизаващи се в по-ниските нива на местния футбол. Най-шокиращото отпадане идва в осминафинална фаза от петодивизионния Каркфу през 2008. Скромният тим от околностите на Нант се налага с 1:0, поднасяйки една от най-големите сензации в близо вековната история на надпреварата. В началото на 2011 втородивизионният Евиан надвива по това време действащия френски шампион с 3:1, отстранявайки го от турнира още в най-ранна фаза. Година по-късно, южняците все още не са си извлекли поука и са елиминирани на четвъртфиналите от Кевили (представител на Насионал, третото ниво в йерархията френския футбол). Патилата на провансалците продължават през 2015 и 2019, когато са отстранени още в първия изигран мач от турнира респективно от Гренобъл (3:3 в редовното време и 5:4 след изпълнение на дузпи) и Андрезьо (2:0), като и двата отбора се изявяват в четвърта дивизия по време на въпросните мачове. Като прелюдия към тази черна поредица би могло да бъде считано домакинското отпадане от Геньон (Лига 2) още в зората на новото хилядолетие, през януари 2000. Всички тези сензации допринасят в огромна степен за формирането на специфичния чар и колорит на Купата на Франция, превърнала се в синоним на непредвидимост.

В международен план, ярко контрастирайки с постиженията си, Олимпик Марсилия държи и антирекордите за най-нисък точков актив на френски отбор в групова фаза на Шампионска лига (0 точки през сезон 2013-2014) и на Лига Европа (1 точка през сезон 2018-2019).

Настоящето- суша откъм трофеи и жажда за нова слава

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/OlympiqueMarseilleENG/photos/a.1904879206429996/2448431268741451/?type=3&theater

Историята на Олимпик Марсилия е богата и широкоспектърна, а в нея отчетливо изпъкват етапите на различните крайности. Крайности, които стихийно бързо успяват да се пренасят и в настроенията и нагласите на една огромна общност, която пулсира в ритъма на клуба от „Велодром“ в град, който е подчертано подчинен на фактора „емоция“.

От края на ерата „Тапи“ насам единствено Дидие Дешан успя да върне южняците към трофеите, повеждайки ги към цели 6. Но периодите на суша от 1993 до 2010 и от 2012 до настоящем са безкрайно дълги. Настоящето е все така лишено от нови придобивки в клубната витрина, а преустановяването на Купата на Лигата допълнително намалява възможностите за такива. След като цяло разочароващи първи 3 години на проекта на Маккорт, провансалците най-после изглеждат преоткрили боеспособността си да се борят за нещо сериозно. А 2020 започна обещаващо с победа над прекия преследвач Рен за първенството и отстраняването на два тима от по-долните дивизии за Купата на Франция (Трелисак и Гранвил). А победоносната серия всъщност стартира след ново крупно поражение от Пари Сен-Жермен от края на октомври- реакция, която е индикатор за характер. От такъв ще имат нужда възпитаниците на Вилаш-Боаш до края на кампанията, ако искат под една или друга форма да поднесат подарък, макар и позакъснял, за 120-ата годишнина на институцията.  

193 коментара за “Олимпик Марсилия- 120 години по-късно

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »