Франция и Европейските първенства
С паметни участия на редица форуми, с мачове, превърнали се във вечни класики, с фигури, белязали трайно историята на турнира – френският национален отбор несъмнено има обилен принос към съкровищницата на еврофиналите. Ето и конкретиката.
Сред 4-те най-успешните нации в турнира
Между 1960 и 2021 Франция записва 10 участия на еврофинали. За този период от време „Les Bleus“ изиграват общо 43 срещи, сред които 21 победи, 12 равенства и 10 поражения, а сумарната голова разлика е 69:50. „Петлите“ достигат минимум топ 4 в цели 5 турнира – през 1960 и 1996 отпадат на полуфиналите, през 2016 са сребърни медалисти, а континенталната титла е вдигната през 1984 и 2000. Толкова са отличията и на италианците, а към днешна дата единствено Германия и Испания имат повече трофеи в надпреварата (по 3). За последните 40 години френската селекция пропуска един единствен еврошампионат – този през 1988.
В основата на първото Европейско първенство
С главна роля за създаването на турнира изиграва французина Анри Делоне, който дълги години упорито работи по идеята. Когато през 1954 е основана УЕФА, той става неин генерален секретар. Уви, година по-късно издъхва, но делото е продължено от сина му Пиер Делоне и първото в историята първенство на Стария континент става факт между 1958 и 1960. В състезанието вземат участие 17 тима, сред които и „Les Bleus“, а форматът е доста по-особен спрямо настоящия – играят се единствено елиминационни мачове, като до полуфиналите сблъсъците са в два мача (с домакинство и гостуване), а от полуфиналната фаза битките са в един двубой. Домакин на финалната четворка е Франция. През 1958 „петлите“ надвиват Гърция на осминафиналите след успех със 7:1 и равенство 1:1 на реванша, година по-късно преодоляват убедително и следващия си опонент Австрия – успехи с 5:2 и 2:4. Така синята селекция се класира за топ 4 и на полуфинала се изправя срещу Югославия. Четвърт час преди края домакините водят с 4:2, но само в рамките на 4 минути рухват тотално и допускат немислимите 3 гола. Така се стига до отпадането им, а въпросният мач до ден днешен остава най-резултатният в елиминационната фаза на Европейските първенства. Впоследствие трикольорите губят и битката за бронза срещу Чехословакия.
Магическият квартет и недостижимият Платини през 1984
Едно ярко тактическо явление е градивен елемент за синята селекция през 80-те и то кулминира на домашния еврошампионат. В епоха, когато най-предпочитана и разпространена схема на игра е 4-3-3, Мишел Идалго налага във френския национален тим система с халфова линия от 4-ма. По-причудливото е, че успява да съчетае в нея изпълнители с изцяло офанзивна насоченост- Мишел Платини, Ален Жирес, Жан Тигана и Луис Фернандес (или Бернар Женжини), прочул се като „магическия квартет“. Идалго изгражда истинска синергия между тях, което е и в основата на атакуващия модел на „Les Bleus“, станал известен като „le beau jeu“ („красивата игра“). Подредбата им на терена наподобява ромб, на върха на който действа Платини.
Впрочем, през 1984 триумфът конкретно на Платини е всеобхватен. На Апенините вдига Скудетото с бяло-черния екип, а на международната сцена тържествува в Купата на носителите на купи и Суперкупата на Европа. За шеметния сезон 1983-1984 на торинци къдрокосият магьосник допринася неимоверно със своите 37 гола в 52 мача. Статутът му за Франция навлиза в ново измерение в хода на Евро ’84, провеждащо се тъкмо в Хексагона. „Платош“ бележи 9 гола в 5 мача, сред които 2 хеттрика. Трите му попадения срещу Югославия падат с ляв, с десен крак и с глава. Той се явява и решителната фигура, която да направи разликата в моментите на истината в края на надпреварата. В спиращия дъха полуфинал на „Велодром“ срещу Португалия Платини бележи в 119-ата минута победния гол за 3:2, а във финала с Испания на „Парк де Пренс“ отново той, този път от пряк свободен удар, реализира скъпоценния за „петлите“ първи гол. С него домакините си издействат аванс, запазващ се до последните минути на срещата, когато Белон оформя крайното 2:0 и „Les Bleus“ превземат футболна Европа. След подобен сезон „Златната топка“ резонно отива при френския капитан, а втори в класацията е съотборникът му в националната селекция Жан Тигана.
Впечатляващият Бернар Лама през 1996
1996 несъмнено е най-силната година в кариерата на Лама. Освен че вдига като капитан на ПСЖ Купата на носителите на купи, той е и човекът, който е с главна роля за класирането на Франция на полуфиналите на Евро ’96, правейки отлични представяния в хода на двубоите и не допускайки попадение в 240-те изиграни минути в елиминационната фаза. И срещу Нидерландия, и срещу Чехия срещите приключват при 0:0 и се стига до дузпи. При конфронтацията с „лалетата“ Лама отразява удара на Кларънс Зеедорф от бялата точка и праща тима си във финалното каре. Но там „Les Bleus“ този път отстъпват при дузпите и отпадат от чехите. Въпреки това именно френският вратар е избран за номер 1 на турнира.
Тримата тенори от 2000
На Евро 2000 Франция стига до трофея след като отбелязва 13 попадения за 6 мача, а 7 различни играчи успяват да се разпишат. Чудесната успеваемост в предни позиции обаче е само върха на айсберга във френската игра.
Футболът в тогавашните времена не се характеризира с висока и агресивна преса, на която да са подложени централните защитници при изнасянето на топката. Този фактор благоприятства и без това имащия елегантен стил Лоран Блан, като именно от него често започва градежа на френските атаки. Успоредно с това Президента оправдава прякора си и с опит и авторитет координира действията на отбраната, формирайки сработен тандем с друга легенда- Марсел Десаи.
Що се отнася до халфовата линия, макар тя да претърпява различни модификации, Дидие Дешан остава константа- опериращ в зоната пред Блан и Десаи, той е незаменим в покриването на периметър и обезпечаването на защитната сигурност на „петлите“, а лидерските му качества, съчетани с визията и далновидността в играта му, допринасят неимоверно за организирания облик на една понякога видоизменяща се халфова линия. Профилът му се обогатява от този на Патрик Виера, който осъществява прехода в по-предни позиции, като по този начин се формира отлична взаимнодопълняемост между тях.
Несъмнено фамозен турнир изиграва и Зинедин Зидан. Епичната 10-ка на „Les Bleus“ демонстрира пълната палитра умения, отредила му място сред най-великите футболисти. Получил свободата да твори, Зизу меко казано не разочарова, блестейки най-силно срещу Дания, Испания и Португалия, като второто полувреме от полуфиналния сблъсък с мореплавателите е това, което в най-голяма степен олицетворява гения му. Владеещ до съвършенство изкуството на първото докосване и овладяването на топката, плеймейкърът използва брилянтния си дрибъл на скорост и неизчерпаемия си ресурс от финтове, за да преодолява съперници и да печели терен, а фантазията в погледа му над играта позволява да открива всички възможни (а и на моменти изглеждащи невъзможни) опции за подавания към съотборниците в предни позиции. Главен архитект на френските атаки, Зидан е основен генератор на подавания към подвижните нападатели на селекцията в синьо. Хладнокръвието и прецизността му в преки свободни удари и дузпи гарантира на Франция надеждна опора и в това отношение.
Фурорът на Антоан Гризман през 2016
На Евро 2016, на което Франция е домакин, именно Гризман е избран за най-добър играч на турнира, той е и негов най-добър реализатор със своите 6 гола. Сред тях са попадението за 1:0 в 90-ата минута срещу Албания в груповата фаза (при успеха с 2:0), двата гола при обрата срещу Ейре на осминафиналите, както и двата гола при победата 2:0 над действащия тогава първенец на планетата Германия на полуфиналите. 6 години след като става европейски шампион с Франция за младежи до 19 години, той не успява обаче да вдигне Сребърната амфора след като „петлите“ губят от Португалия на „Стад дьо Франс“ с 0:1. Френският поход, предвождан от Гризу, обаче остава запомнящ се и обединяващ цялата нация-домакин.
Драматични сюжети
Франция – Португалия (1984)
На европейското първенство през 1984 година „Les Bleus“ и „Селесао“ се срещат на фаза полуфинали. Французите са домакини на надпреварата и записват многообещаващ старт с 3 победи и 10 отбелязани гола в груповата фаза. Португалците от своя страна преодоляват групата си с едва 2 вкарани попадения. Всичко това обуславя „петлите“ като безусловен фаворит. Събитията на терена обаче далеч не се припокриват с очакванията на масите. Двубоят все пак започва под диктовката именно на домакините, като при един пряк свободен удар Мишел Платини изненадващо предоставя изпълнението на левия бек Жан-Франсоа Домерг, който му се отблагодарява подобаващо и с прецизен изстрел открива резултата. Тимът на Мишел Идалго така и не успява да материализира множеството създадени впоследствие ситуации, като португалският страж Мануел Бенто записва поредица виртуозни спасявания. Оцелявайки в критичните си периоди, иберийците стигат до изравнителен гол чрез нападателя си Жордао четвърт час преди края, а редовното време приключва именно при резултат 1:1.
Същинската драма обаче предстои в продълженията, когато отново Жордао бележи за родината си, хвърляйки в смут болшинството привърженици на стадиона в Марсилия. Над Франция отново надвисват демоните на загубения по кошмарен начин полуфинал срещу Федерална република Германия на Световното две години по-рано. Разочарованието изглежда съвсем близо, когато Нене се откъсва сам срещу Жоел Батс при резултат 1:2, но вратарят на „петлите“ печели дуела, оставяйки тима си в мача. Предстоят вихрени минути между 115-ата и 120-ата. Целият френски отбор се втурва в атака, като двама бранители, заедно с Мишел Платини, са пряко замесени в отбелязването на изравнителния гол- Ивон Льо Ру и отново Жан-Франсоа Домерг. Навръх 27-ия си рожден ден Домерг оформя своя дубъл, като това остават единствените два гола на бека със синята фланелка- те обаче обезателно се запечатват във фолклора на футбола в Хексагона. Друг един рожденик от същия ден- Жан Тигана (навършващ 29) ознаменува отличния си мач със солова акция, завършила с асистенция от аут линията към Мишел Платини, който хладнокръвно овладява и реализира.
Именно тези две действия се бетонират сред най-емблематичните за целия турнир- изумителният рейд на Тигана след 120 минути интензивен футбол и победоносно вдигнатите ръце на Мишел Платини след отбелязването на гола за обрата- всичко това на фона на изпадналия в делириум „Велодром“. Чрез този сюрреалистичен сюжет Франция се класира на първия в историята си финал на голямо първенство, а там вдига и първия си голям трофей- Сребърната амфора.
Франция – Италия на Евро 2000
В прекия дуел за сребърната амфора двете формации излизат с офанзивни намерения и чудесен футбол от самото начало. Още в ранните минути Тиери Анри е близо до откриването на резултата, но ударът му среща страничната греда на Франческо Толдо. Деметрио Албертини и Дидие Дешан пробват късмета си с удари от далечна дистанция, които обаче минават над вратата. В края на полувремето Юри Джоркаеф пропуска може би най-чистото положение, открило се пред французите. Анри играе много силен мач за тима си и отбраната на „Скуадра адзура“ често се вижда принудена да го спира с нарушения.
През второто полумвреме Италия е тази, която успява първа да порази целта. Франческо Тоти дава пас с пета към Песото, чието центриране отдясно преодолява Марсел Десаи достига до своя адресат Марко Делвекио, а той от упор праща топката във френската врата. Малко след това Дел Пиеро излиза очи в очи с Бартез, но ударът му излиза в аут. Треньорът на „петлите“ прекроява тактическата постройка на 3-4-3, вкарвайки в игра Робер Пирес плюс Силвен Вилтор и Давид Трезеге. Атаката на „Les Bleus“ се динамизира допълнително и пред вратата на Франческо Толдо са създадени редица опасности, с които той дълго време успява да се справи.
В 83-ата минута пред Италия се отваря мач бол, след като Алесандро Дел Пиеро отново се озовава на ситуация един срещу един с Фабиен Бартез, но френският страж с вещина отразява шута от близка дистанция в наказателното поле. Това спасяване оставя възпитаниците на Льомер в мача. Оттам насетне диригентската палка изземат влезлите от скамейката. Буквално в последните секунди на двубоя Трезеге печели въздушното единоборство с Канаваро, за да свали топката към Вилтор, който изравнява резултата и праща финала в продължения. Въодушевена от развитието на събитията, „Les Bleus“ търсят открито и златен гол, чрез който да бъдат коронясани. Натискът им дава резултат – при една от ситуациите Робер Пирес прави истински слалом по левия фланг, за да предостави ключовото подаване към Трезеге, чийто мощен шут прави Франческо Толдо безпомощен. По този начин Франция се превръща в първата нация, успяла за по-малко от 24 месеца да спечели световна титла, последвана от европейска (в тази последователност).
Франция – Англия на Евро 2004
Двете национални гарнитури попадат в една група на Европейското в Португалия и се изправят един срещу друг още в първия кръг. Към края на първото полувреме Франк Лампард се отскубва от опеката на Микаел Силвестър и засича с глава центриране на Дейвид Бекъм. Пред „трите лъва“ се появява отлична възможност да затворят мача в 71-вата минута, когато отново Силвестър се оказва в епицентъра на събитията, спъвайки в наказателното поле Уейн Рууни, а за нарушението е отсъдена дузпа. Зад бялата точка застава Бекъм, чийто силен шут в долния ъгъл обаче е отразен от Фабиен Бартез. Така стражът оставя „петлите“ в играта. Конкретни наченки, че ще се случи нещо повече обаче сякаш липсват. Мачът влиза в добавеното си време, когато Емил Хески фаулира Клод Макелеле в зоната около дъгата на пеналтерията. Прекият свободен удар е изпълнен от Зидан, а ударът му поразява ъгъла, пазен от Дейвид Джеймс- резултатът е изравнен. Но това все още не е всичко. В заключителните секунди Стивън Джерард решава с рискован пас да върне топката назад към вратаря си, подаването обаче е пресечено от Тиери Анри, който е препънат от Джеймс. Зизу оползотворява и този златен шанс, бележейки уверено за 2:1. Осъщественият обрат в Лисабон представлява един от класическите мачове на Европейските първенства и със сигурност има своето обособено място в дългогодишната история на съперничеството между двете големи футболни нации.
Франция – Швейцария на Евро 2020
Спиращ дъха със своя драматизъм и носещ сензационна развръзка, този мач със сигурност влиза в топ събитията на еврофиналите.
Започнал в схема 3-4-1-2, френският национален отбор изиграва кошмарно първо полувреме, след изтичането на което губи в резултата с 0:1. Схемата е прекроена от Дешан на 4-4-2, но в началото на втората част и този план е напът да рухне, след като Бенжамен Павар извършва нарушение, водещо до дузпа за „кръстоносците“. Юго Лорис обаче спасява и оставя тима си в играта, а рецитал на Карим Бензема носи обрат в рамките на само няколко минути. Далечният удар на Погба, спрял се в мрежата на Зомер, идва четвърт час преди края и изглежда сякаш е сложил точка на спора. Подобно становище обаче не споделят Арис Сеферович (оформил дубъла си) и Марио Гавранович, реализирал изравнителния гол малко след като друго попадение за швейцарците е отменено заради засада. За да е пълна лудостта, в заключителните абзаци на редовното време Кингсли Коман уцелва напречната греда и мачът влиза в продължения, където до промяна в статуквото не се стига. Така дузпите трябва да решат съдбата на двете селекции и в крайна сметка една от тях прави разликата- 5-ата, когато Ян Зомер спасява удара на Килиан Мбапе и оставя Франция за първи път от 2010 извън първите 8 на голямо първенство.
Три години по-късно „петлите“ се завръщат в елиминационната фаза на континенталния форум с амбицията този път да стигнат до третото си отличие в турнира.
Автор: Мартин Цветков
