Франция – Белгия: съседското съперничество, тлеещо над 120 години

За да достигнат до схватката с Португалия, „петлите“ се сблъскаха с „червените дяволи“ на Евро 2024 в 76-ото издание на футболните битки помежду им. Един от най-често играните двубои на ниво национални тимове, антагонизмът между Франция и Белгия датира още от ранните години на миналия век и преминава през мачове с най-различен залог, в това число и такива, имали пряк отенък върху медали и купи. Впрочем, всеки от дуелите им във финалните фази на големи форуми е бил запомнящ се. Първият официален мач (приятелски) се състои през 1904, а малко над три декади по-късно противопоставянето се пренася и на световни финали.

На Мондиал 1938

Французите са домакини на третото в историята Световно първенство, а в среща от осминафиналната фаза се изправят срещу добре познатия си северен съсед. Мачът се провежда в парижкото предградие Коломб и след само 35 секунди игра „Les Bleus“ откриват резултата чрез попадение на Емил Венант. Това се превръща във втория най-бърз гол на Мондиал за времето си. Четвърт час по-късно авансът е удвоен благодарение на Жан Никола. Малко преди края на първото полувреме Хендрик Исемборг връща намалява изоставането на белгийците и връща надеждите им за обрат. В 69-ата минута обаче Жан Никола се разписва за втори път, накланяйки сериозно везните в ползва на синята селекция. Резултатът остава непроменен до края, 3:1. Така въпреки положителния си баланс в приятелските мачове срещу Франция дотогава „червените дяволи“ губят първата си конфронтация в мач от значим форум. Главният герой на мача, Жан Никола, прави чудесна кариера с националната фланелка и бележи общо 21 гола в 25-те си мача като трикольор. На четвъртфиналите на конкретния турнир пък „петлите“ отпадат от действащия тогава световен шампион Италия.

На Евро 1984

Франция е домакин на еврошампионата през въпросната година и вече е стартирала с победа участието си. Във втория мач от груповата фаза идва на дневен ред сблъсък с действащия континентален вицешампион Белгия. „Стад дьо ла Божоар“ в Нант чупи рекордите си по посещаемост и над 50 000 зрители стават свидетели на резултатен мач. Канонадата от попадения обаче е спохожда само едната от двете врати. В отсъствието на Мануел Аморос, френският селекционер Мишел Идалго решава да добави пети полузащитник в халфовата си линия – ход, който му носи търсените плодове и „петлите“ установяват трайно надмощие. През въпросната вечер Мишел Платини е във вихъра си, отбелязвайки хеттрик, като всяко от попаденията му пада по различен начин – едно от дузпа, едно от засечена рикоширала топка и едно с глава. Фантастичен мач прави и Ален Жирес, който разпределя огромно количество подавания и центрирания, а негов удар се превръща и в красив гол след двойно подаване с Жан Тигана. Сред реализаторите блесва и Луис Фернандес. Гръмкият успех над реномирания опонент дава на „Les Bleus“ бустерна доза настроение и самочувствие, върху които те сърфират до края на турнира и печелят и първия си голям трофей – сребърната амфора.

На Мондиал 1986

На шампионата на планетата в Мексико двете национални гарнитури се изправят една срещу друга в спор за третото място. Френският селекционер избира да заложи на стартова единайсеторка, в която не присъстват доста от обичайните титуляри, сред именитите играчи, останали на пейката, са Луис Фернандес, Ален Жирес и Мишел Платини. Въпреки умората от играните продължения в по-ранните елиминационни мачове (срещу СССР и Испания), белгийците влизат добре в срещата и реализират първия гол още в 11-ата минута. До края на полувремето обаче „Les Bleus“ стигат до пълен обрат след като Жан-Марк Ферери и Жан-Пиер Папен се оказват най-съобразителни пред гола. Най-трудното обаче далеч не е свършено. В 73-ата минута паритетът е възстановен от Нико Класен. Мачът отива в продължения, а там надделяват французите – в края на първото продължение Бернар Женжини бележи третото попадение във вратата на „червените дяволи“, а в 114-ана минута интригата на практика приключва, когато Мануел Аморос материализира отсъдената за тима му дузпа за 4:2.

Така за първи път от 1958 „петлите“ се класират на подиума на Мондиал. По това време именно тези две трети места (от 1958 и 1986) са най-високите постижения на синята селекция на световни финали. Шампионатът в Мексико се явява и последният голям форум за цяло едно изключително поколение, включващо Доминик Рошто, Максим Босис, Ален Жирес, Мишел Платини и Жан Тигана. Отнема десетилетие, за да може отново да се изгради боеспособен отбор, който да атакува топ класиране на значима надпревара.

На Мондиал 2018

Арена на полуфинала със съседите от Белгия е приказният Санкт-Петербург и новопостроеният стадион „Крестовски“. И „петлите“, и „червените дялови“ стигат до някои сериозни опасности, но двамата вратари се справят отлично. Юго Лорис осъществява фамозно спасяване срещу Тоби Алдервейрелд, който първоначално е с гръб към вратата и отправя изстрел завъртайки се. Въпреки ограничената видимост поради скупчените пред него футболисти, Лорис успява с плонж да избие топката, отиваща право до страничната мрежа мрежа на вратата му. Така Франция не се оказва в ролята на догонваща. В началото на второто полувреме неговият колега под отсрещната рамка Тибо Куртоа капитулира, когато Самюел Юмтити засича с глава центриране от корнер на Гризман и отпразнува това с танц, станал хитов във Франция.

Битката се води с изключително висок интензитет и емоционалност. Към края на двубоя капитанът на „петлите“ боксира далечен удар на Аксел Витсел, за да попари и последните надежди на „червените дяволи“.  В рамките на двубоя белгийците държат топката в преобладаващата част от времето (64 % към 36 %), но на практика доминацията им се изчерпва с този показател, тъй като по отношение на брой отправени изстрели Франция има предимство (19 срещу 9, от които 5 на 3 точни), а очакваните голове възлизат на 1,91 xG срещу 0,38 отново в полза на възпитаниците на Дешан. Паралелно с това селекцията от Хексагона запазва хладнокръвие във възловите моменти и си тръгва от бреговете на Нева като победител и финалист. Това определено е мачът, имащ най-голяма тежест в историческото съперничество между двете национални гарнитури дотук.

В Лигата на нациите през 2021

Само няколко месеца след разочароващото и за двата представителни тима Европейско първенство, Лигата на нациите представлява отлична възможност годината все пак да донесе положителни емоции и трофей. Пътят към това обаче минава през ново кръстосване на шпаги между добрите стари познайници, при това отново на фаза полуфинали, а арена е митичният „Сан Сиро“. Събитията от първото полувреме и по-конкретно заключителните му десетина минути вещаят сериозно крушение за „Les Bleus“. Първо Яник Ферейра-Караско съумява да изненада Юго Лорис и да открие резултата, а малко след това Румелу Лукаку се възползва от отлично подаване на Кевин Де Бройне, за да поеме топката, да преодолее Тео Ернандес и да удвои преднината на отбора си.

Франция преоткрива надеждите си за обрат в 62-рата минута чрез виртуозно изпълнение на Карим Бензема, който с елегантно завъртане и прецизен удар извън наказателното поле матира както намиращите се около него бранители, така и Тибо Куртоа. Защитата на „червените дялови“ вече е разколебана и това води до нова неточност в нея, в следствие на която е извършено нарушение в пеналтерията срещу Антоан Гризман. Мбапе конвертира дузпата в попадение. В оставащото половин полувреме и пред Мбапе, и пред Чуамени се откриват чудесни шансове за трети гол. Вместо това обаче такъв бележи Лукаку. Белгийският лагер вече празнува победата, но попадението се налага да бъде отменено поради засада. Събитията се пренасят в друга половина и Пол Погба уцелва греда и мачът си движи към равенство в редовното време. В 90-ата минута обаче крайните бранители ва „петлите“ правят разликата – Бенжамен Павар асистира на Тео Ернандес, който с плътен шут поразява целта за трети път.  Този двубой представлява вероятно най-драматичният епизод на това съперничеството на големи първества. В последвалият финал „петлите“ вдигат и първата си (и към момента единствена) купа от Лигата на нациите.

На Евро 2024

Ето че стигаме и до най-прясната конфронтация – тази от осминафиналите на настоящите еврофинали. И двата тима завършват на вторите места в групите си и това ги изправя едни срещи други още в първия двубой от елиминационната фаза. Френските медии тиражират информацията, че Дидие Дешан ще заложи на формация 4-4-2 във вид на ромб, но прогнозите не се сбъдват и селекционерът предпочита 4-3-3, възлагайки на Антоан Гризман трета различна позиция от началото на турнира, този път на десния фланг на атаката. Нито той, нито колегите му титуляри в предни позиции Мбапе и Тюрам съумяват да направят разликата, многобройните изстрели от далечна дистанция на халфове и бранители, включващи се от втора позиция също се се оказват неточни. Многобройните пропуски за малко да костват скъпо на „Les Bleus“ – в 83-ата минута пред Кевин Де Бройне  се открива най-чистата опасност на сметката на Белгия, но изстрелът на звездата е отразен от Майк Менян. Само две минути по-късно идва и развръзката – влезлият като резерва Коло Муани на свой ред пробва шанса си, а ударът му се отклонява от крака на Вертонген, след което се озовава във вратата на „червените дяволи“. Това се оказва и единственото попадение в срещата.

Въпреки 19-те отправени шута по посока вратата на Кастеелс, само 2 от тях са в очертанията, а серията, в която се намират „петлите“ от началото на турнира е прелюбопитна – след изиграването на първите 4 двубоя, нито един френски футболист не е успял да се разпише от игра (два автогола носят победите респективно срещу Австрия и Белгия, а попадението на Мбапе срещу Полша пада от дузпа). Не по-малко интересен и фактът, че за същия период от време синята селекция няма допуснато попадение от игра.

Сумарната равносметка в мачовете между двете съседни държави продължава да бъде с превес за белгийците (30 победи за тях, 27 френски и 19 равенства). Във всичките 6 мача но големи форуми обаче „петлите“ неизменно излизат победители.  

Автор: Мартин Цветков