Н’Голо Канте на 30 – изкуството да се изразяваш чрез действия
Силата не вдига шум, тя съществува и действа. В контекста на футбола надали има по-добро олицетворение на тази фраза от Н’Голо Канте. Вече с 30 навършени години зад гърба си, сърцатият полузащитник продължава да бъде верен на открояващия си образ. Кои са отличителните му характеристики и как са се формирали и доразвили те през трите десетилетия дотук? Да видим отблизо.
Изпитания и отговорности още като дете
Член на многодетно семейство на малийски емигранти (включващо 8 негови братя и сестри), Н’Голо (или просто „NG“, както става известен впоследствие) живее заедно с тях в Ил-дьо-Франс. Когато е едва 11-годишен той губи баща си. Така ролята му в семейството се променя- от него вече се очаква да отделя повече грижи и за другите и да израсне преждевременно. Но отговорността не му е чужда и в още по-ранните години- по време на Мондиала във Франция през 1998, когато е само на 7, той вече изкарва пари, събирайки пластмасови отпадъци от стадиони и фен зони, които впоследствие дава за рециклиране.
Енергично и дейно, младото момче е вдъхновено от голямото френско поколение в края на ХХ век, спечелило дубъл от Световно и Европейско първенство. И започва свой собствен поход към световния връх. Както знаем, и най-великите пътувания започват с една малка крачка. Първата такава е записването му в школата на Сюрен, футболен клуб, намиращ се относително близо до дома му. Там той отстъпва значително на връстниците си по габарити, което кара редица треньори и съотборници да са скептично настроени. Още тогава обаче демонстрира хъс, борбеност и несломимост, носещи му място в отбора и важна роля при при завоюването на редица детско-юношески турнири. При еуфорията от спечелените отличия обаче, той не напира като другите да куфее с купата- за него е важно да допринесе за нея като върши успешно задачите си на терена. Образцовият му и зрял профил кара хората в клуба да му поверят и задачата да обучава деца в школата. Същите спортно-техническите качества и поведенчески привички, демонстрирани в ранните години, остават негови верни съюзници в хода и на по-нататъшното му развитие.
Но за да се стигне до него, Канте търси прием в някои от силните школи във Франция- Лориен, Рен, Сошо а и в главната люпилня на таланти в Хексагона- академията „Клерфонтен“- навсякъде обаче среща откази да бъде приет заради по-дребния си ръст- точно както се случва и при неговия набор Антоан Гризман. И също както Гризу, тези повтарящи се откази не отчайват юношата- той продължава да разгръща таланта си и е забелязан от по това време втородивизионния Булон-сюр-Мер. Така през 2010 халфът увенчава края на тийнейджърството си с подписването на аматьорски договор с клуба от северния бряг.
Стремглаво нагоре
В края на първия сезон на френско-малийския футболист Булон-сюр-Мер изпада от Лига 2 и някои от водещите футболисти напускат отбора. Това е възможност за NG да се утвърди в първия състав и той я използва подобаващо, превръщайки се стратегическа фигура за тима си. Това му носи възхвали в местните медии, в това число и от „Франс Футбол“. Но тъй като в тези си години Канте все още не е направил скока си към професионалния футбол, паралелно със спортните си ангажименти, той учи и счетоводство, сдобивайки се и с диплома, позволяваща му да упражнява занаята.
Качеството на изявите му по терените обаче предизвикват интереса на Каен и младокът е привлечен в Нормандия през 2013. С червено-синия екип той печели промоция в Лига 1, бидейки главно действащо лице в средата на терена и попадайки в идеалния отбор на Лига 2 за сезон 2013-2014. Осъществява прехода към висшия ешелон на Франция с отличие, превръщайки се в едно от откритията на сезона, както и в играча с най-голям брой успешни шпагати в топ 5 първенствата на Европа (4,8 средно на мач).
Всичко това не остава незабелязано и отвъд Ламанша- английският Лестър успява да си гарантира услугите на Канте срещу 9 милиона евро. Оповестената цел е същата, която Н’Голо има и постига в Каен- оцеляване в елита. Но планът не само е преизпълнен, а надхвърля многократно и най-дръзките мечти- „лисиците“ сътворяват сензация без аналог в британския футбол и печелят титлата на „Премиър лийг“, а Канте е избран за най-добър играч на тима за шампионската 2016.
Още същата година следва трансфер в посока Челси за 35,8 милиона евро и тази сума мигновено носи своята възвращаемост- „сините“ от Лондон печелят Висшата лига, а Канте- втората си поредна титла на Англия. Безапелационните и постоянни игри на полузащитника му носят индивидуалния приз за най-добър играч на сезона в Премиър лийг. Както всяка индивидуална класация във футбола, и при тази е извънредно трудно за играч на неговата позиция да получи подобно всенародно признание. Но Н’Голо постига и това. С гранда от столицата френско-малийският играч продължава да колекционира трофеи и през следващите сезони- ФА Къп през 2018, Лига Европа през 2019. Но с друг един син екип той влиза в едно ново измерение.
Канте и „Les Bleus“- любов от пръв поглед
Повикан за първи път от Дидие Дешан през март 2016, NG моментално става неделима част от всеки следващ списък на селекционера. В това число и този за Евро 2016, на което Франция е домакин. Титуляр в срещите от първата половина на турнира, халфът пропуска поради наказание четвъртфиналната среща срещу Исландия и впоследствие отпада от стартовите 11 за заключителните две срещи, но при полуфиналната победа над Германия все пак се появява в игра, давайки своя принос за знаковия успех.
След сребърните медали от Европейското първенство ролята му във френската селекция се засилва и това води до статута му на твърд титуляр в единайсеторката на Дешан за Мондиал 2018. Именно там звездата му грее най-силно- той поставя рекорд за най-голям брой отнети топки от краката на съперникови футболисти (52), както и рекорд за най-голям брой пресечени подавания (20). Всичко това се случва съвсем скоро след като семейство Канте преживява трагедия и Н’Голо губи един от братята си (малко преди шампионата на планетата). Но крепкият дух и непоклатимата спортна форма му помагат да запази оптималната си кондиция в хода на турнира дори и след тези събития. Тандемът, който заформят с Пол Погба в средата на терена е повече от впечатляващ. Двамата се затвърждават като най-надеждната и балансирана двойка централни полузащитници по терените на Русия. Равновесието им е сътворено благодарение на взаимнодопълващите им се профили – Канте в ролята на по-защитно действащия играч, главно действащо лице при пресичането на подавания, при осъществяването на шпагати, при отнемането на топката и изнасянето й, докато Погба е с по-силен афинитет към включванията в по-предни позиции, с по-креативна роля при градежа на атаките на тима, но без да поема неоправдани рискове, които да застрашат установения баланс.
С неуморимата си активност в средата на терена, огромния покрит периметър и поставянето на началото на атаките на „петлите“, Канте става истински барометър за стабилността на тима си. Неслучайно спадът във формата му по време на финала срещу Хърватска е толкова разисквана тема. Но във френската футболна общественост дебат няма- с цялостното си дело в хода на надпреварата NG е сред главните фактори за световното злато на „петлите“. А и всенароден любимец. Неслучайно в негова чест се разпространява припев-римейк на популярния шансон на Жо Дасен „Шанз-Елизе“- във въпросната версия на песента Канте е възпетият герой. На български текстът би изглеждал/звучал приблизително така:
“Той е малък и мил,
но Лео Меси е разбил,
скоро ще е на „Шанз-Елизе“,
ооооо, Н’Голо Канте! „
Разбира се, препратката към световноизвестния парижански булевард е свързана с това, че именно там френските национали правят парадно шествие след спечелването на международни отличия. В този смисъл песента се оказва пророческа, тъй като Канте и съотборниците му преминават точно по това трасе- от Триумфалната арка до Елизейския дворец по време на празненствата си с купата от Мондиала.
Оттогава насам роденият в столицата сърцат футболист продължава да бъде фундаментален войн при формирането на състава на Дидие Дешан.
Знакови случки, куриозни ситуации и популярни шеги
Връщайки се отново към 16 юли и бързото шествие на френските трикольори по „Шанз-Елизе“ със златните медали, след приключването му (и след посещението при президента Макрон) играчите са свободни да се разотиват. Но ако обичайната процедура е футболист да бъде откаран от частен шофьор, то за Канте нещата са далеч по-опростени- той решава просто да си хване такси, за да се прибере и отдаде на заслужена почивка.
Говорейки за коли, имиджът на съвременния футболист като цяло е някак обезателно свързан със скъпите автомобили. Но това определено не е аспект, който би поблазнил Н’Голо Канте. Още като аматьорски състезател той е адресат на множество шеги и странни погледи поради желанието си да ходи на тренировки с тротинетка. Първата си кола купува под натиска на майка си и приятелите си- Рено Клио втора употреба, а по английските пътища го заменя за… Мини Купър. Дори шикозните БМВ-та, които собственикът на Лестър подарява на играчите след спечелването на титлата през 2016, не променят възгледите на френско-малийския халф и не запалват у него искрата към луксозното. Неговият предпочитан метод на придвижване впрочем е пеша. С оглед на физическата издръжливост, демонстрирана по терените, това всъщност не е никаква изненада.
Неслучайно популярен слоган из социалните мрежи гласи, че 70 процента от Земята е покрита от вода, останалата част- от Н’Голо Канте. Способността на биткаджията да бъде на точното място по зеления килим, е пословична. „Веднъж го видях да центрира сам на себе си и да бележи гол. Просто е навсякъде!“, казва шеговито треньорът му в Лестър Клаудио Раниери.
Друга пословична характеристика на първенеца на планетата е неговата скромност, а тя получава свое проявление и непосредствено след победния финал срещу Хърватия през 2018. Тогава всички играчи бързат да се нарадват на трофея и да се снимат с него. Но Канте, по подобие на случките от детските си години, не желае да изпъква на преден план, а оставя другите да държат купата и да позират с нея. В един момент съотборниците му забелязват това и му връчват отличието, за да може и той да се запечата от фотообектива.
Заслугите на халфа за просперитета на неговите отбори е безспорна. Пореден атестат за това и в същото време закачлив абзац е случката преди мача между Челси и Лестър, когато NG вече е част от лондончани. В коридорите към терена той минава да поздрави бившия си мениджър в Лестър Клаудио Раниери, а италианецът го приклещва през врата като с хватка от борбата, докато и двамата се смеят. Епизод, който казва много- от една страна за липсата на френския национал при „лисиците“, от друга- за чисто човешките отношения и уважение между играч и предходния му наставник.
Добродетелите на френския национал и в хуманен план са обилни. Едно от проявленията им- когато през януари 2019 аржентинският нападател Емилиано Сала изчезва вследствие на самолетна катастрофа при полет над Ламанша, масово футболни дейци изразяват подкрепата си чрез публикации в социалните мрежи, докато Канте финансира лично специализирани отряди, които да осъществят допълнително търсене в потенциалните периметри. А за това си начинание той не известява медии и не публикува постове- то излиза наяве впоследствие.
Господарят на центъра
Стилът на игра на Н’Голо Канте се характериза с изключителна мобилност в средата на терена, както и физическа издръжливост, позволяваща системно да се пробягва огромен брой километри във всеки мач. Тази неизчерпаема енергия е правилно управлявана и канализирана в пресечени противникови пасове, множество успешни шпагати, интелигентно отнемане на притежанието на топката и стартирането на контраатакуващи офанзивни акции. Въпреки ръста си от 168 сантиметра, Канте притежава висока ефективност в единоборствата, неговата жилавост, борбеност и бързина на реакцията често го правят непреодолима преграда за съперниците. Мечтаната подкрепа за всяка защитна линия, той представлява своеобразен събирателен образ на това, което се изисква от един дефанзивен халф. Неуморно пресиращ до последно, успява да осуети противниковите атаки и чрез навременност на действието- чрез чукване на топката в последния момент преди отправянето на подаване или изстрел например. След трансфера си в Челси той обогатява профила си и с още качества- развива умението да действа и по-предно разположен в халфовата линия, бидейки по-въвлечен в офанзивната част на играта, действията в половината на опонента, раздаването на подавания в последната третина, а и отбелязването на голове- с екипа на лондончани той има 11 (към 6 април 2021). Макар и поливалентен, той сякаш се чувства най-комфортно в схема с 2-ма вътрешни халфа, както отбелязва и Томас Тухел. Именно така завоюва и световния връх.
Но комплексността на профила му дава различни опции и на Дидие Дешан във Франция, и на Томас Тухел в Челси. Първият отдавна е заложил на NG като основен стожер, около когото отборът да еволюира. Немският специалист има същия стремеж на „Стамфорд Бридж“. И той започна ерата си брилянтно- с едва 2 гола, допуснати в 13-те първи изиграни мача- серия, за която ролята на Канте в дефанзивен план бе основоположна. И неслучайно именно в негово отсъствие бе регистрирана шокиращата домакинска загуба с 2:5 от Уест Бромич.
Стоящ далеч от медийните изяви, блясъка на прожекторите и социалните мрежи, скромният всеотдаен полузащитник обаче отдавна е привлякъл погледите към себе си, демонстрирайки нагледно, че към признанието и славата има и друга пътека. И че най-красноречивият изказ е този на действието. А Н’Голо го владее до съвършенство. Преди известно време президентът на Сюрен, родния му клуб, казва по негов адрес, че това е фигура, която надхвърля мащабите на футбола, че е пример и в чисто човешки план, допринасящ за образа на Франция като цяло. На фона на всичко случило се през 30-те години дотук, подобна оценка е извънредно точна и сега.
Автор: Мартин Цветков
