Малкият принц на френския футбол, покорил планетата

Навършил 30 години през март, Антоан Гризман ознаменува юбилея си с изкачване в реализаторската листа на френския национален отбор, като пред него по брой отбелязави голове вече има само 3-ма играчи- Мишел Платини, Оливие Жиру и Тиери Анри. Попаденията му за „петлите“ обаче са само част от широкоспектърния му портрет. Нека разгледаме неговата цялост.

Целеустременост и несломимост в ранните години  

Източник на снимката

Малкото русо момченце, взимащо автографи от звездите на „Les Bleus“, донесли на страната първите златни медали от Мондиал- тези моменти са запечатани от камерите в края на 90-те години. И разбира се, като болшинството деца от тогавашната генерация, Антоан също мечтае един ден да пожъне подобни лаври с екипа на родината си. 2 десетилетия по-късно този му блян ще стане реалност. Но пътят към това е доста трънлив в началото. Малкият мечтател разполага с неугасима страст към футбола- чичо му разказва как навсякъде е ходил с топка, дори се е случвало отивайки на училище да забрави раницата си, но не и коженото кълбо. Освен това още в ранна възраст изпъква с техниката си.

Но когато навлиза в тийнейджърските години и е време да направи скока към някоя от набелязаните школи из Франция, той получава повтарящи се откази. Оксер, Сошо, Сент-Етиен, Метц, Лион, Монпелие – един и същи сценарий се възпроизвежда отново и отново- крехката му физика спрямо връстниците му се оказва причината, поради която треньорите не взимат под крилото си Гризман. Ходът на събитията се обръща по време на един турнир в Париж, където представител на Реал Сосиедад- агентът Ерик Олатс, забелязва таланта на Гризу и предлага на баща му проби за Антоан в баския клуб. Чувайки каква е предисторията, той гарантира, че физическите габарити няма да бъдат сред критериите, които ще определят дали пробите са успешни или не.

Мачът, в който юношата се включва за Реал Сосиедад, се оказва победен за „синьо-белите“ именно чрез гол на французина, при това по най-малко очаквания начин- с глава. Показаното в испанския Североизток убеждава местните специалисти да привлекат в академията си Антоан. Така 13-годишният младок трябва да напусне семейството си в Макон, за да се пренесе и преустрои на нови земи- в Сан Себасиан, за да тренира и в Байон, за да живее и учи, преминавайки ежедневно френско-испанската граница по два пъти. Първоначалната адаптация протича трудно и често тийнейджърът изразява желание да се върне в родния си град. Семейството и приятелите му остават силни и знаейки, че е за добро, го подтикват да се върне в Сан Себастиан, за да продължи развитието си. И лека-полека това започва да се отплаща.  

Омайването на футболна Испания и изпъкването на преден план

Аклиматизиран към местната култура, научил езика и интегриран в колектива на школата, Гризман прогресивно си прокарва стълба към израстването, което в един момент го отвежда и до мъжкия отбор на Реал Сосиедад.  Рубиконът се оказва сезон 2009-2010, когато Гризман допринася за първото място на Реал Сосиедад в Сегунда Дивисион, което носи промоция в най-висшето ниво на испанския футбол, а не него лично му носи и първия професионален договор.

Съвместният възход на играч и клуб продължават, за да кулминират в сезон 2012-2013 и финиширането на 4-а позиция в крайното класиране- синоним на участие в Шампионска лига. Дотам се стига след 35 изиграни мача за Гризу, в които той се отчита с 11 гола и 5 асистенции. По ирония на съдбата пътят му към груповата фаза на Шампионска лига минава през град, в който е бил отхвърлен като юноша- баските се изправят срещу Лион. Именно там французинът прави така, че името му да отекне и в родината му. Негов гол с ножица дава на Реал Сосиедад преднина в резултата, която в последствие набъбва и се стига до 2 победи с по 2:0. Постоянството продължава и в хода на сезона, като атакуващият футболист завършва кампанията с 20 гола и 5 асистенции в 50 изиграни мача, което му отваря вратата към френския национален отбор, а също и към трансфер в Атлетико Мадрид през лятото на 2014.

В испанската столица той остава 5 години, в рамките на които се утвърждава окончателно като топ звезда от международен калибър. За този период от време успява да си изкове място сред най-добрите 5 голмайстора в клубната история със своите 133 гола в 256 мача, задминавайки легендата на „дюшекчиите“ Фернандо Торес. Гризман е с ключова заслуга при паметните европоходи на тима си- през сезон 2015-2016 отбелязва 7 гола, за да помогне на Атлети да достигнат до финал в Шампионска лига срещу градския съперник Реал Мадрид, а през кампания 2017-2018 блести с екипа на тима от „Уанда Метрополитано“ при достигането на финал в Лига Европа (игран в Лион), където бележи 2 гола при победата с 3:0 над сънародниците му от Олимпик Марсилия. Освен Лига Европа, с червено-бялата фланелка той печели Суперкупата на Европа през същата година, 2018, както и Суперкупата на Испания през 2014. Съвместната му работа с Диего Симеоне му помага да развие в себе си и качества в дефанзивен план- нещо, което се оказва повече от полезно за него и при изявите му с „петлите“.

В сърцевината на новото златно поколение на Франция

Източник на снимката

Авантюрата на родения в Макон футболист с първия отбор на селекцията в синьо започва през март 2014, но до това далеч не се стига безпроблемно. През началните месеци на 2014 той е в разгара на изключително силен в личен план сезон, но все още не е получил първата си повиквателна, което тласка на преден план въпроса за коя страна всъщност ще играе. Защото Португалия изявява интерес към това той да облече екипа на „Селесао“ и благодарение на родствената му връзка с иберийската страна, това тогава е възможно (дядо му е португалец). Допълнителни съмнения назряват покрай това дали Дидие Дешан е преодолял разочарованието си от необмислена постъпка на Гризу в по-ранен етап. Докато е част от младежкия тим на Франция до 19 години, голмайсторът и тимът му губят с 5:3 решителната битка с Норвегия и не се класират на Евро 2013 за тази възрастова група, но скандалът се разпалва по друга линия- само няколко дни преди решителния сблъсък със скандинавците Гризман и още няколко футболисти от тима организират нощно излизане, включващо пътуване от Льо Авър до Париж, а това е в тотален разрез с установения спортен режим. Случката бързо придобива гласност и въпросните играчи са отстранени от всички категории на националния отбор до януари 2014.

Два месеца след изтичането на наказанието селекционерът решава да гласува доверие на Гризу и го привиква за първи път в първия отбор на „Les Bleus”, за които предстои дебютен голям форум в ерата Дешан (като треньор)- Мондиал 2014 в Бразилия. Там Гризу записва участие във всички двубои, но често влиза от резервната скамейка, а така и не успява да запише гол или асистенция срещу името си. Франция отпада от бъдещия световен шампион Германия на четвъртфинал, а сълзите на младока след срещата трогват феновете в Хексагона. Те виждат в него близкото бъдеще.

И тези прогнози съвсем скоро се оправдават. На Евро 2016, на което Франция е домакин, именно Гризман е избран за най-добър играч на турнира, той е и негов най-добър реализатор със своите 6 гола. Сред тях са попадението за 1:0 в 90-ата минута срещу Албания в груповата фаза (при успеха с 2:0), двата гола при обрата срещу Ейре на осминафиналите, както и двата гола при победата 2:0 над действащия тогава първенец на планетата Германия на полуфиналите. 6 години след като става европейски шампион с Франция за младежи до 19 години, той не успява обаче да вдигне Сребърната амфора след като „петлите“ губят от Португалия на „Стад дьо Франс“ с 0:1.

Източник на снимката

Най-славната страница на Гризу с „петлите“ предстои. 2 години по-късно на Мондиала в Русия французите сядат на световния футболен трон, а тогавашната звезда на Атлетико Мадрид вкарва 4 гола, един от които на финала срещу Хърватска. Тъкмо той е избран за най-добър играч в мача за златото. В хода на турнира тогава Антоан изживява преобразяване на ролята си в националната селекция- вече освен реализаторски качества от него започва да се очаква и доста по-комплексна роля, включваща действия в по-задни позиции. Роденият в Макон футболист тогава е нагърбен с доста повече ангажименти в дефанзивен план и много по-често се прибира към центъра на терена с цел подпомагане на полузащитниците. В резултат на това той се озовава в наказателните полета на противниците чувствително по-епизодично в сравнение с Европейското първенство две години по-рано (3,5 отиграни топки в съперниковото наказателно поле средно на мач на Мондиала срещу 5,6 средно на мач на предходния голям форум). Огромното количество вложена от него енергия налага смяната му през вторите полувремена, за да имат възможност да се включат свежи сили от скамейката. При все това Гризман е замесен в цели 6 гола- 4-те отбелязани плюс 2 асистенции, а това е най-доброто постижение на френски футболист на Световни финали от 1958.  

Ситуацията в Барселона и новите цели

Акостирал в Каталуния със звучен трансфер през 2019, французинът преживя деликатен дебютен сезон с „блаугранас“, в който все пак отбеляза 15 попадения, ставайки 3-ти най-добър голмайстор през кампанията, но най-доброто му ниво така и не бе преоткрито на „Камп Ноу“ през въпросния сезон. А той бе смутен и за цялата институция като цяло и в края му не бе завоюван нито един трофей. Макар „лос кулес“ да продължават да минават през тежки времена и през 2020-2021, Гризман играе през новата календарна година все по-важна роля за тима си. С договор до 2024, не би било изненада, именно той да е сред призваните да възродят гранда- завръщането на Лапорта на президентското кормило със сигурност ще вещае подобни амбиции.

При трансфера си от Атлетико Мадрид в Барселона Гризу заяви, че не отива на „Ноу Камп“ заради възможността да печели повече трофеи, а за да опознае и овладее нова футболна философия и стил на игра. Именно от адаптацията му към този стил ще зависи развоя на бъдещето му.

С екипа на „петлите“ пък следваща цел е все по-назряваща на дневен ред- Евро 2020, което ще се проведе през лятото на 2021. Дидие Дешан загатва, че обликът на Франция вероятно ще е по-офанзивен спрямо този от Мондиала по руските терени. При това положение и при „Les Bleus“ Гризман може да се наложи да действа в неконтраатакуваща конфигурация- такава, при която отборът му владее топката и диктува темпото. Промяната в преобладаващия стил на французите обаче не би била толкова рязка, колкото тази, през която играчът трябваше да премине при прехода от Атлети към Барса. Освен това дали в схема 4-2-3-1, дали в схема 3-4-1-2, Дешан почти сигурно ще му повери позицията зад нападателя- а именно там коефициентът му на полезно действие е най-висок.  

Сериен голмайстор от хибридна порода

Сред многочислените попадения в кариерата на Гризи можем да окрием достатъчно примери за попадения от всякакво естество- както на пръв поглед по-обикновени, така и изключително зрелищни. Реализатор при дузпи и преки свободни удари, умеещ да се позиционира в пеналтерията, за да изпревари вратар или съперник и да довкара топката, светлокосият играч блести също и с фина техника, която не се свени да разгърне както в, така и около наказателното поле и да я увенчае с качествен завършващ удар. Противно на това, което може да се очаква от състезател с богат технически инвентар, Антоан няма склонност да се засуетява или да търси обезателно сложните отигравания- значителен е броят голове, отбелязани с едно докосване. Признава, че дрибълът не е негово силно качество, но това не хвърля сянка върху останалите му качества. Като сладък реванш за събитията от ранните си години, когато е отхвърлян от френските школи заради физиката си, той бележи прилично количество голове и с глава, съчетавайки качество на придвижването, на пласирането, на отскока и на нанесения удар.

Най-приковаващите погледа негови попадения са тези, в които взима бързо решение на импровизация- точно както попадението в световната квалификация срещу Украйна на „Стад дьо Франс“, което го изравни на 4-ото място в голмайсторската ранглиста на „Les Bleus” с Давид Трезеге. Неслучайно по време на Мондиал 2018 заявява, че играта в защита е ключова за Франция, тъй като в предни позиции всеки състезател може да предложи различно решение и да донесе гол по своя начин- Килиан Мбапе чрез ускоренията си на скорост, Оливие Жиру при центрирания, а самият Гризман- при луди хрумвания, които го съпътстват на моменти. Сплавта от тези импровизаторски умения и тактическата зрялост, изградена през 3-те десетилетия дотук, го утвърждава като надежда за продължаването на френския възход. Укрепва го и като мощен фактор в международния футбол като цяло.     

Автор: Мартин Цветков

226 коментара за “Малкият принц на френския футбол, покорил планетата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »