Легендата Бернар Лакомб- половинвековна история за всеотдайност и чест

Датата 15 декември 2019 завинаги ще остане знакова в клубната история на Олимпик Лион. Защото тъкмо тогава Бернар Лакомб, живата легенда и въплъщение на цяла една институция, взе своето довиждане с местната футболна общественост 50 години след първия му професионален досег с отбора на сърцето му. На 7 декември 1969, едва на 17-годишна възраст, той дебютира с екипа на ОЛ, а оттогава насам е пряко замесен в една или друга роля в развитието на клуба от Рон-Алп и превръщането му в гранда, който представлява днес. Една седмица след Празника на светлината, Лион изживя още едно емблематично събитие, отдавайки на „Групама Стейдиъм“ почит към делото на своя идол.

Шеметната кариера на най-резултатния френски голмайстор в историята на Лига 1

Източник на снимката: https://www.facebook.com/olympiquelyonnais/

Бернар Лакомб изиграва първия си мач с фланелката на „Les Gones“ по странно стечение на обстоятелствата- неговият голям идол от детството, Фльори Ди Найо, е с 40-градусува температура и няма възможност да вземе участие в мача срещу Ред Стар. Тогава изгрява звездата на Лакомб, който макар да е необходимо да изиграе мача на лявото крило, успява да отбележи гол и да впечатли с представянето си. В хода на годините той не само заформя чудесно партньорство на терена със своя кумир Ди Найо, но създават и устойчиво във времето приятелство.

Въпреки отличното си вписване на фланга обаче, Лакомб е в пика на силите и успеваемостта си тогава, когато действа на върха на атаката и тъкмо на тази позиция жъне лаври в течение на кариерата си. Умеещ да играе отлично и с двата крака, роденият във Вилфранш-сюр-Сон футболист се отличава с фамозни изстрели от воле с левия крак, несмутима увереност и внушителна прецизност на шутовете. Тези негови характеристики дават пряко отражение върху рекордите- със своите 255 гола той се превръща в най-резултатния френски голмайстор в историята на най-висшия ешелон на Франция. В цветовете на ОЛ регистрира 258 двубоя, в които се разписва цели 149 пъти, съумява да завоюва третата за клуба Купа на Франция през 1973, както и Суперкупата на страната през същата година. 

Източник на снимката: https://www.facebook.com/olympiquelyonnais/

След мощния му период от близо десетилетие като играч на Лион обаче идва шокиращо събитие, което трудно би могло да предначертае статута, който Лакомб има в клуба към днешна дата. През 1978 Олимпик едва се спасява то изпадане и изпитва сериозни финансови затруднения, които тласкат клуба към това да продаде най-конвертируемия си нападател на големия регионален съперник Сент-Етиен, който е с доминантен статут във френския футбол в рамките именно на 70-те години на XX век. При „Les Verts“ обаче той остава само за един сезон, след което е трансфериран в Бордо. Парадоксалното е, че с „жирондинците“ легендарният стрелец стрелец не успява да заблести с най-добрите си индивидуални постижения, но за сметка на това украсява значително витрината си с трофеи, печелейки 3 титли (1984, 1985 и 1987), 2 Купи на Франция (1986 и 1987), както и 1 Суперкупа (1986).  

Освен на клубно ниво на местната сцена, Бернар Лакомб оставя своя вечен отпечатък и върху френския национален отбор, където е селектиран 38 пъти и отбелязва  12 гола. След като на Мондиал 1982 получава травма, която го възпрепятства да разгърне потенциала си, на Европейското първенство 2 години по-късно е сред главните действащи лица, като в полуфиналния мач с Испания срещу него е извършено нарушението, което Мишел Платини превръща в гол от пряк свободен удар. Турнирът, на който „петлите“ са домакини завършва с триумф за тях. Това е и първата купа, спечелена от Франция на най-големите международни форуми. Бидейки на върха, голмайсторът от Рон-Алп решава да се оттегли от „Les Bleus“.

Преходът към следващите нива в клубната органиграма на Лион: чрез еволюция към революция

Източник на снимката: https://www.facebook.com/olympiquelyonnais/

В края на 80-те новопристигналият в Лион бъдещ емблематичен президент Жан-Мишел Олас, който управлява ОЛ и до днес, си поставя амбициозната цел да преобрази клуба, който по това време се подвизава във второто ниво на френския футбол. Целта е скоро той да е учстник и в Европейските клубни турнири- нещо, което в онези времена звучи практически немислимо. Визионерската стратегия на Олас обаче му позволява да се обгради с правилните хора, а в тази категория спада и Бернар Лакомб, който е назначен за спортен директор в периода 1988-1996, за старши треньор пък първоначално е назначен Раймон Доменек. Ходът дава резултат и „Les Gones“ не просто се изкачват и затвърждават в най-горното ниво на футбола в Хексагона, но действително успяват да се завърнат и в международните битки. През 1996 Лакомб приема още едно ново предизвикателство- след загуба със 7:0 от Оксер, Жан-Мишел Олас решава да уволни тогавашния наставник Ги Стефан и да възложи поста на досегашния си спортен директор. Това решение също се оказва удачно, тъй като ежегодната градация от година на година е налице- през сезон 1996-1997 отборът финишира на 8-мо място и се класира за турнира Интертото, през следващата кампания се изкачва до 6-тата позиция в таблицата, а през 1998-1999 и 1999-2000 дори се вмества на подиума, стигайки до бронзовите медали.

Източник на снимката: https://www.facebook.com/olympiquelyonnais/

Завишаващите се очаквания към Лион, богатата визия на Бернар, както и специфичното ежедневно напрежение, свързано с треньорския пост, дават своето влияние и през 2000 година е направена нова структурна промяна- Лакомб става съветник на президента, докато за старши треньор е назначен Жак Сантини. Стабилни основи вече са изградени от предшественика му на скамейката- ОЛ е утвърден в горните етажи на класирането, в подстъпите към върха. Не след дълго това се превръща в най-дългата хегемония, който историята на френския футбол е виждала- 7 поредни шампионски титли между 2002 и 2008, гарнирани и с Купа на Лигата през 2001, 2 Купи на Франция през 2008 и 2012 и 7 Суперкупи на Хексагона (2002, 2003, 2004, 2005, 2006, 2007 и 2012).

Основополагаща роля в тези успехи играе тъкмо Бернар Лакомб, чието съчетание от футболен интелект, нюх за откриване на таланти и мрежа от контакти му позволяват да доведе в Лион легендарния Жуниньо Пернамбукано, а също и фигури като Сони Андерсон, Едмилсон, Мухамаду Диара и Микаел Есиен.  

В тандем с Жан-Мишел Олас бележитият нападател от 70-те години издига клуба в ново измерение и на континенталната сцена, където Олимпик Лион записва участие в 23 последователни сезона, от които 16 пъти в груповата фаза на Шампионска лига, а в 12 от тези 16 случая се класира за пролетната фаза. Отборът достига и до 2 европейски полуфинала- в Шампионска лига през сезон 2009-2010 и в Лига Европа през сезон 2016-2017. През януари 2016 пък е открит ултрамодерният „Групама Стейдиъм“- синоним на още една нова глава от развитието на клубната институция.

Пример за търпение, постоянство и отдаденост

Източник на снимката: https://www.facebook.com/olympiquelyonnais/

 Промените, които Жан-Мишел Олас реши да осъществи в структурата на Олимпик Лион през лятото на 2019, изглежда не са никак случайни- за първи път от много дълго време насам бе открит постът спортен директор, на който преди време с успеваемост се изявява тъкмо Лакомб. Сега поверена на неговото най-значимото откритие- Жуниньо Пернамбукано,  тази отговорна позиция получава множество делегирани функции от самия президент- нещо, което самият той открито заяви.

Новото начало обаче е трудно- ерата Силвиньо на треньорската скамейка приключи преждевременно и безславно, а Руди Гарсия също все още е много далеч от това да възвърне блясъка на гранд. Раздиран от ожесточени открити конфликти между определени фенски фракции и фигури от отбора, бронзовият медалист от последните 2 издания на Лига 1 играе в обстановка на осезаемо напрежение, която също не способства изграждането на победния манталитет в колектива.Манталитет, който бе сериозно засегнат от напусналите лятото водещи кадри от всяко звено- Ферлан Менди, Танги Ндомбеле и Набил Фекир. В прощалния мач на Бернар Лакомб пък Лион загуби минимум до края на сезона двамата си най-съзидателни футболисти в атакуващ план- Мемфис Депай и Джеф Рен-Аделаид, които се контузиха тежко, скъсвайки предни коленни връзки.

И ако действително бурните времена раждат великите лидери, то моментът е повече от удачен в Лион да изпъкне новата вълна от такива, най-вече в офанзивния сектор на отбора. Едно е сигурно- светлата пътека на личния пример е оставена от Бернар Лакомб. Пример както от спортно-техническо естество, така и от мантално и поведенческо. Пример за това, че количествените натрупвания от правилна и последователна работа водят до качествени промени. Пример за всеотдайност, преданост и чест. Качества и достойнства, които са подтиквали лионската легенда да влага и във фондацията на ОЛ също толкова енергия и усилия, колкото и във всяка друга от поверените му мисии от 1969 година насам. И дори сега, вече официално оттеглил се, той отново ще остане ангажиран с клуба на сърцето си, бидейки президент на Асоциацията на бившите играчи на Лион.      

Източник на снимката: https://www.facebook.com/olympiquelyonnais/

206 коментара за “Легендата Бернар Лакомб- половинвековна история за всеотдайност и чест

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »