Най-доброто от сезон 2019-2020 в Лига 1

Френската Лига 1 се превърна в първото първенство от ТОП 5 на Европа, чието издание 2019-2020 няма да се доиграе. Официализирането на това решение трайно разбуни духовете в Хексагона, но то далеч не е единственото, което ще се запомни от изминалата кампания. Нека съпреживеем отново най-вълнуващите събития от календара на Лигата на талантите и видим как те формираха облика на един чудноват сезон.

ПСЖ – Страсбург 1:0

Два от френските представители в европейските клубни турнири се срещаха в горещия късен летен ден на „Парк де Пренс“, като това представляваше дебют за пристигналия от Реал Мадрид Кейлор Навас, както и за атакуващата звездна придобивка от Интер Мауро Икарди. И двамата впоследствие направиха забележителен сезон, който обаче стартира тъкмо от въпросния двубой. Но тази среща ще се запомни най-вече с нещо друго- завръщането на Неймар. Най-скъпият футболист в историята на футбола до последно бе обект на интензивни преговори между ПСЖ и Барселона относно сделка, която да го прати обратно в Каталуния. Самият бразилец утежни ситуацията неимоверно много, твърдейки в интервю през летните месеци, че един от най-хубавите му спомени е разгромът на Барса срещу парижани с 6:1, когато той самият носеше екипа на „блауграна“.

Поведението на Неймар доведе до вълна от бурни освирквания по негов адрес при съприкосновенията му с топката. Именно той обаче донесе победата на тима си след като в самия край на срещата, в 90-ата минута, чрез виртуозно акробатично изпълнение с гръб към вратата съумя да прати топката в мрежата на безупречния в този мач Матц Селс. Сюжет, сякаш писан точно от южноамериканския магьосник. Както обаче бяха предупредили феновете на гранда от столицата, пътят към примирието нямаше да бъде кратък. Но първата крачка към него бе направена именно тогава. При това по какъв начин само!

Монако – Марсилия 3:4

Сблъсъкът на южняшките гиганти на „Луи ll“ се състоя в 5-ия кръг и се превърна в истинско зрелище. Действайки с изчаквателна тактика, монегаските съумяваха да конкретизират много по-успешно атаките си през първата третина на двубоя и поведоха с 2:0 до 30-ата минута чрез дубъл на Висам Бен Йедер. Но неспособността им да менежират по-добре спадовете в играта си им коства скъпо и посредством два кратки времеви блока те инкасираха общо 4 попадения- 2 между 38-мата и 43-ата и 2 между 60-ата и 67-мата , чиито автори бяха Дарио Бенедето (на два пъти), Валер Жермен и Димитри Пайет. Четвърт час преди края обаче Кейта Балде върна един гол, правейки края на срещата също толкова непредвидим, колкото цялото й развитие преди това. В оставащите минути Стив Манданда направи виртуозни спасявания, с които съхрани преднината на тима си и в крайна сметка мачът завърши при този резултат.

Той означаваше, че клубът от Княжеството бележи антирекорд по допуснати голове след 5 изиграни кръга в цялата си история (14), а тенденцията намери своето продължение впоследствие, като „червено-белите“ финишираха чак на 16-а позиция по показател „защита“ в края на шампионата. Що се отнасяше до Марсилия, тимът на Андре Вилаш-Боаш за първи път през кампанията демонстрира силен характер и непримиримост- нещо, което впоследствие щеше да се окаже основоположно за достигането на званието „вицешампион“. Освен това Дарио Бенедето ознаменува успешното си начало с екипа на ОМ- с 3 гола в първите 4 мача то Лига 1 адаптацията му се случи с бързи темпове. И макар резултатността му през кампанията да не бе равномерно разпределена, той все пак осъществи много добър дебютен сезон.

Пълен анализ на сезона на Марсилия при Андре-Вилаш Боаш можете да прочетете ТУК.

ПСЖ – Реймс 0:2

Единственото поражение за ПСЖ на „Парк де Пренс“ бе допуснато срещу легендарния Реймс. Северняците със славно минало изнесоха образцов дефанзивен мач във френската столица, като сведоха до минимум пространствата пред своите домакини. Предизвикателството бе повече от сериозно, тъй като играчите на Томас Тухел една седмица по-рано бяха надвили Реал Мадрид с 3:0 на същия стадион, а няколко дни по-късно бяха спечелили и в Лион с 0:1. Реймс обаче умело обезличава офанзивната армада на парижани и ги наказва с 2 попадения, плод на ефективни контраатаки.

Демонстрирайки тактическа дисциплина, физическа устойчивост, отдаденост и солидарност, „червените“ изковаха най-значимата си победа през сезона, а именно тя им служеше като образец и вдъхновение за постоянството през кампанията, което бе възнаградено с първо класиране за европейските клубни турнири от 1963. Така с оповестяването на края на сезона тимът от Шампан получи повод да отвори бутилки от популярното регионално питие.  

Сент-Етиен – Олимпик Лион 1:0

Първото за сезона дерби на региона Рона-Алпи дойде в началото на октомври, когато и двата гранда бяха разтърсвани от сериозни кризи. Тази в Сент-Етиен вече бе довела до треньорска рокада- в седмицата на сблъсъка Жислен Прентан беше уволнен от функциите си на старши треньор и на негово място беше назначен…. Клод Пюел, бивш наставник на ОЛ, извел тима до ТОП 4 на Европа 9 години по-рано, но освободен от клуба през 2011 след разочароваща равносметка в Лига 1 (решение, пренесло конфликта между Пюел и лионския президент Жан-Мишел Олас на ниво съдебен спор, в крайна сметка спечелен от Олас). И докато при 10-кратните шампиони на Франция промяната на скамейката вече бе факт, тази в Лион зависеше именно от изхода на мача.

„Жофроа Гишар“ видя оскъдно откъм голови моменти дерби, в което развръзката настъпи в заключителния четвърт час. В 80-ата минута лионският краен бранител Лео Дюбоа се контузи, а 3-те смени за тима му вече бяха извършени и по този начин гостите се оказаха принудени да завършат срещата с човек по-малко. Именно през зоната на Дюбоа дойде центрирането на Риад Будебуз в 90-ата минута, което влезлият в игра малко преди това Роберт Берич засече с глава, носейки победата на „зелените“. Впрочем, непосредствено преди попадението Усем Ауар от ОЛ пропусна чиста голова ситуация.

Събитията от есенната вечер означаваха успешен електрошоков ефект за Сент-Етиен с назначаването на Пюел, както и 7-ми пореден мач без победа в Лига 1 за Лион- нещо, което сложи преждевременен край на ерата „Силвиньо“- бразилският специалист на свой ред бе освободен от длъжността си, а за заместник бе назначен Руди Гарсия.

Пълен анализ на Олимпик Лион при Силвиньо можете да откриете ТУК.

Лил – Бордо 3:0

Трудно е да селектираме един мач на Лил от кампанията- шампионатните двубои на северняците не бяха белязани от драматизъм, а и надали би могъл ясно да се открои конкретен двубой, който да се счита за  преломен момент в кампанията им. Това, с което те в крайна сметка достигнаха до европейска квота бе по-голямото им постоянство спрямо отборите зад тях. Но също така и способността им да се съвземат бързо от европейските разочарования. Именно това се случваше през есенния дял от сезона, когато играчите на Кристоф Галтие записаха 6 неприятни резултата във всеки един от мачовете си в Шампионска лига, но това не им попречи да запазят нивото си в Лига 1.

Такъв бе и случаят на 26 октомври- няколко дни по-рано те стигнаха само до равенство при домакинството си на Валенсия (при единствената им спечела точка в турнира на богатите), но на местната сцена изнесоха срещу Бордо най-убедителното си представяне в първенството. Класическият успех бе постигнат чрез доминация от край до край, преимущество в единоборствата и голова ефективност, конкретизирана от Бенжамен Андре, Юсуф Язъджъ и Лоик Реми (респективно в 22-а, 62-а и 91-а минута). Очакваният с голям интерес след пристигането си от Трабзонспор Язъджъ (който имаше трудна задача да замести Никола Пепе, продаден на Арсенал за рекордните 80 милиона евро) отбеляза първия си гол с екипа на „Les Dogues“ именно срещу „жирондинците“, а записа и две асистенции. Впоследствие тежка контузия му попречи да демонстрира до края на сезон дали е способен да оправдае вложените в него очаквания.

И макар да бе близо до ТОП 3, Лил все пак остана извън него след решението Лига 1 да не бъде подновявана. Президентът на клуба Жерар Лопес не скри огорчението си, окачествявайки случилото се като неприемливо. „През последните 10 сезона 71 % от отборите са променили мястото си в класирането по време на последните 10 кръга. Финалният спринт е благодатен за тези, които са най-добре подготвени физически. Регламентът не предвижда преждевременно преустановяване. Има го също така и явлението ПСЖ, печелещи по 2,7 точки средно на мач, тоест, отборите, които не са играли ответен мач срещу ПСЖ, имат 2,7 точки повече“. Макар да не стигна до завръщане в Шампионска лига обаче, Лил запази присъствие в горните етажи на таблицата, което само по себе си е впечатляващо, имайки предвид лятната разпродажбата от 2019.       

Рен – Тулуза 3:2

Сезонът бе започнал повече от обещаващо за Рен с 3 поредни победи в първите 3 кръга на шампионата. Но от края на август до края на октомври бретонците не регистрираха нито един успех в 10 продени двубоя от всички турнири, а това бе и гарнирано от напрежение в медийното пространство между спортния координатор на клуба Силвен Арман и старши треньора Жулиен Стефан. Впрочем, сблъсъкът с Тулуза в огромна степен се оказваше ключов за бъдещето на младия наставник.

И стартът бе летящ- 2 безответни попадения до 6-ата минута, дело на Мбайе Нианг и Адриен Юну. Рен обаче изпусна юздите на срещата и позволи на Тулуза да се върне в нея посредством голове в края на двете полувремена- на Матийо Досеви и Макс-Ален Градел. Жулиен Стафан обаче предприе 2 смени през втората част, които се оказаха определящи не само за развитието на мача, но и за целия сезон на „червено-черните“- Жордан Сиебачо и Ян Гбохо. Първият бе в основата на победния гол в 92-ата минута, а вторият- негов автор. 18-годишният Гбохо се бе появил в игра само минута по-рано. Играчите на тима от Северозапада демонстрирах желание и целеустременост да спасят наставника си, а делириумът на „Роазон Парк“ бе показателен за значимостта на този изстрадан успех. Той върна Рен на победния път и положи основите на възходящата линия, извела отбора до бронзовите медали.

ПСЖ – ОМ 4:0

От ноември 2011 Марсилия нямаше никакъв успех над големия си съперник от Париж, а на „Парк де Пренс“ негативната серия на „фокейците“ продължаваше вече почти десетилетие. В края на октомври се състоя единственото за този сезон издание на френското Класико, а шансовете в него да се измени тенденцията от предходните години бързо изчезнаха.

Мачът между двата гранда бе по-дисбалансиран отвсякога, като за първи път в историята парижани вкараха 4 попадения на своя опонент само в рамките на едно полувреме. Водени от вдъхновението на Марко Верати и Анхел Ди Мария при подаванията, както и от висшата класа на атакуващите си звезди Килиан Мбапе и Мауро Икарди (всеки от тях с по 2 гола) домакините демонстрираха най-добрия си футбол през първите 45 минути. Драстичното занижаването на темповете от тяхна страна през второто полувреме донесе красноречиво послание и символика- в други времена парижани биха мобилизирали всичките си усилия, за да достигнат до още по-изразителен успех срещу съперник, който вече има практически незаличимо изоставане пред себе си. Но този път те предпочетоха да спрат порива на вдъхновението си по средата, давайки нов ясен признак на окончателно променения облик на Класикото. Събитията от октомврийската вечер бяха ясен предвестник и за убедително завоюваната титла на парижани, общо 9-а в тяхната история, като вече само една ги дели от изравняване със Сент-Етиен на върха във вечната класация по шампионски отличия.

Пълен анализ на съвременния еднополюсен модел на противопоставянето между ПСЖ и ОМ вижте ТУК.

Олимпик Марсилия – Олимпик Лион 2:1

Домакините от средиземноморския пристанищен град избраха вечерта на френското Олимпико за пикова точка на честванията по повод 120-годишния юбилей на клуба. Поради тази причина бе сътворена забележителна хореография по трибуните, а настроението и атмосферата на „Велодром“ бяха напълно в унисон с бележитата годишнина.

Тази емоция се предаде и на играчите на ОМ, които, предвождани от Димитри Пайет, изиграха вдъхновено първо полувреме, трупайки 2 чисти гола аванс, дело именно на Пайет. Впрочем, една от звездите на Франция от Евро 2016 беше вероятно и най-мотивираният играч на терена, имайки предвид обтегнатите отношения, които бе имал с Руди Гарсия по време на периода на старши треньора в Марсилия. Сега обаче специалистът се завръщаше там, само че начело на Лион, а през второто полувреме бе необходимо да взима решения, които да изменят на 180 градуса развоя на мача. Това обаче така и не се случи, въпреки че „Les Gones” намалиха резултата чрез Муса Дембеле рано през втората част и въпреки че повече от половин час те играха с човек повече след червения картон на Алваро Гонсалес.

По този начин Руди Гарсия затвърди трудностите си срещу отбори от ТОП 3- в 18 такива мача специалистът е триумфирал едва веднъж. Марсилия от своя страна сложи край на продължителната си серия от шампионатни мачове без победа над ОЛ, датираща от 2013.

Денят на двубоя за съжаление ще се запомни и с инцидентите преди самия мач, когато ултраси на Марсилия атакуваха с камъни автобуса на Лион и изпочупиха стъклата му.

Лион – Рен 0:1

Срещата между двата евроучастника ще се запомни по ред причини. От гледна точка на Лион, това бе денят, в който местната футболна общност отдаваше почит на оттеглящата се клубна легенда Бернар Лакомб. 50 години по-рано той за първи път играе с екипа на ОЛ, а впоследствие пренаписва историята на институцията посредством половинвековното си дело (детайлен материал за него можете да откриете ТУК). Изпращането му е съпроводено с трогателна церемония. След приключването й обаче лионци се връщат към познати проблеми. Няколко дни по-рано тимът се бе класирал по драматичен начин за осминафиналите в Шампионска лига след домакинско равенство с Лайпциг, но вместо празненства вечерта бе белязана от скандали между привърженици и играчи след като бранителят Марсело бе окарикатурен от фен на трибуните.

Напрежението от тези събития даде своето отражение както на трибуните, където са издигнати нови послания по адрес на бразилеца, така и на терена, където Лион изигра един от най-невзрачните си мачове за сезона. И ако резултатът се явяваше теоретично поправим в следващите мачове, то други случки от вечерта щяха да оставят траен отпечатък върху кампанията на „Les Gones“- тежките контузии на Мемфис Депай и Джеф Рен-Аделаид. Двамата най-съзидателни играчи на лионци в предни позиции скъсаха предни кръстни връзки, което ги оставяше извън строя минимум до края на сезон.

Рен от своя страна демонстрира физическия ресурс да потърси победата и да я постигне в самия край на срещата- чрез Едуардо Камавинга в 89-ата минута. Така „червено-черните“ затвърдиха окончателно завръщането си на правия път, печелейки 4-а поредна победа в първенството и отправяйки ясно послание, че през кампания 2019-2020 ще са траен фактор не само в Купата на Франция, но и в Лига 1. А това се случи и посредством затвърждаването на статута им на черни котки за ПСЖ и Лион. Това бе тяхна 3-а поредна победа на „Групама Стейдиъм“, а преди това през сезона записаха и 3-а успех над ПСЖ в периода 2018-2019 (с 2:1 на „Роазон Парк“). Носейки същия дух и през първите месеци на 2020, бретонците стигнаха до първото в историята си класиране за Шампионска лига, финиширайки на 3-а позиция в оповестеното крайно класиране.

ПСЖ – Монако 3:3

Първият кръг от Лига 1 за 2020 вещаеше повече от любопитен двубой за своя кулминационна точка. И все пак- едва ли са били многобройни специалистите, очаквали подобен развой и краен резултат. Защото след титлата на монегаските от 2017 ПСЖ взе смазващо преимущество в сблъсъците между двата тима, а състоянието на Монако през кампания 2019-2020 с нищо не вещаеше, че бездната, разделяща грандовете, ще бъде намалена, дори и в рамките само на един мач. Новоназначеният испански наставник на „червено-белите“ Роберт Морено правеше своя дебют в Лига 1 и той се превърна в същинско бойно кръщене за него. Защото отборът му преоткри множество позагубени стойности в играта си, а те частично дадоха своята отплата и на светлинното табло.

Мачът изобилстваше от положения и пред двете врати, а зрителите станаха свидетели 2 пълни обрата и общо 6 попадения. Началото сякаш вещаеше спокойна вечер за парижани след като именно те откриха резултата още в 3-ата минута чрез Неймар, но Желсон Мартинш и Висам Бен Йедер обърнаха резултата между 12-ата и 15-ата минута преди домакините на свой ред да  отбележат още две попадения- едното бе автогол на Бало-Туре в 24-ата минута, а другото-реализирана дузпа от Неймар в края на полувремето (42-а). Шеметният ритъм от първото полувреме трудно можеше да бъде задържан и през втората част, но интригата в нея бе трайно присъстваща. Слимани донесе точката на монегаските, но при повече ефективност те можеха да мечтаят дори за нещо повече.

Грандът от Княжеството обаче стана първият отбор от Лига 1, успял да вкара 3 гола на „Парк де Пренс“ в катарската ера на ПСЖ. Истински вихрен сблъсък, който определено се откроява сред срещите от настоящата година.

Рен – Нант 3:2

Дербито на Бретан противопоставяше две формации, сътворяващи чудесен сезон, което породи и още по-високи очаквания към сблъсъка. И той не само ги оправда, но ги и надмина. Бившият наставник на Рен, опитният Кристиан Гуркюф,  се завръщаше на „Роазон Парк“, но вече начело на големия местен опонент. След края на срещата дори той призна, че в дългогодишната си кариера никога не е ставал свидетел на толкова луд сценарий. И той действително бе такъв.

След динамично първо полувреме, завършило без голове, втората част бе истински трилър. Автогол на Да Силва непосредствено след почивката дава аванс на гостите, но в 71-ата минута Рафиня реализира отсъдената за нарушение срещу Мбайе Нианг дузпа и изравни. Потърсили пълен обрат, домакините поеха риск, оставяйки повече пространства, а те бяха използвани от „канарчетата“ и преднината им се възстанови 9 минути по-късно чрез Моузес Саймън. Пикът на драмата обаче бе дълбоко в добавеното време, във финалните акорди- между 95-ата и 97-ата минута „червено-черните“ сътвориха немислимото, отбелязвайки 2 гола (посредством Бенжамен Бурижо и Рафиня), а второто попадение бе обстойно разгледано чрез системата ВАР преди да бъде валидирано и да прати в екстаз „Роазон Парк“- за пореден път този сезон.

Успехът бе 8-ми за Рен в последните 20 издания на това регионално съперничество (при едва 2 поражения и 10 равенства), което затвърди вече дългогодишната доминация на „Les Rouge et Noir“ в него.

Лион – Сент-Етиен 2:0

Юбилейното 120-о издание на регионалното дерби, противопоставящо съперници с най-голям брой титли (общо 17), бе динамично, емоционално и зрелищно. Сент-Етиен се намираше опасно близо до зоната на изпадащите, докато Лион се стремеше да остане в битката за местата, даващи право на участие в Шампионска лига. Впрочем, този сблъсък се проведе тъкмо в седмицата, когато „Les Gones“ изнесоха най-силния си мач за сезона, надвивайки италианския хегемон Ювентус с 1:0 именно в най-комерсиалния европейски турнир (обстоен разбор на срещата прочетете ТУК). Основоположно за този подвиг бе новосформираното трио в средата на терена, съставено от Люка Тузар, Бруно Гимараеш и Усем Ауар. В този си формат халфовата линия на ОЛ бе определящ фактор и за събитията на „Групама Стейдиъм“ срещу „зелените“, а два гола на Муса Дембеле в 27-ата и 95-ата минута донесоха на лионци реванш за поражението през есента. Мачът ще се запомни с високия си интензитет и темпо, сериозният брой създадени голови ситуации, чудесни вратарски спасявания, двата отменени гола заради засади, отсъдени след преглед на ВАР (на Люка Тузар и Карл Токо Екамби) и отвореността на интригата до последната минута.

Този резултат доближи още повече тима от „Жофроа Гишар“ до немислимото преди началото на сезона- местата под чертата. С преустановяването на сезона поради пандемията от COVID-19 обаче финална битка за оцеляване не се състоя и „Les Stéphanois“ съхраниха елитния си статут. Същото това прекратяване на първенството остави Лион в другия лагер- на фрустрираните, тъй като ОЛ се оказа лишен от едно от най-силните си оръжия през годините- финалния спринт в шампионата. По този начин за първи път от 1997 клубът на Жан-Мишел Олас няма да вземе участие в европейските клубни турнири. Начинът, по който се стигна до това обаче подбуди Олас да потърси правата на институцията си по съдебен път. През този сезон Лион блестеше в турнирните битки- полуфиналист за Купата на Франция, финалист в последното издание за Купата на Лигата (чието изиграване предстои да се уточни), както и осминафиналист в Шампионска лига (с отлични шансове за класиране). В Лига 1 обаче кампанията бе разочароваща и белязана от редица поражения във важните двубои. Триумфът над вечния съперник с 2:0 със сигурност е резултатът, за който на „Групама Стейдиъм“ ще си спомнят с най-топли чувства.

Ница – Монако 2:1

Дербито на Лазурния бряг се състоя в оказалия се последен изигран кръг- 28-ия, като той трябваше да бъде важен по отношение на амбициите на двата тима за получаване на европейска квота. И се оказа тъкмо така, при това много повече от очакваното. Южняшкото дерби по начало предлага горещи емоции на зрителите и това му издание не бе изключение. 

Висам Бен Йедер отбеляза 20-ото си попадение с екипа на монегаските, давайки аванс на тима си в 31-ата минута и ставайки най-добър реализатор на сезона във Франция заедно с Килиан Мбапе. Развръзката обаче предстоеше през второто полувреме, когато датският нападател Каспер Долберг изравни резултата, а драмата в заключителните минути бе пълна- първо Стеван Йоветич бе отстранен от игра в 86-ата минута и Монако остана с човек по малко, но въпреки това Александър Головин пропусна чудесна възможност да донесе трите точки на „червено-белите“ в 89-ата. Този неоползотворен шанс струва скъпо на тима му, тъй като в 3-ата минута от добавеното време отново Долберг оформи дубъла си в срещата, пращайки „орлетата“ на 6-ата позиция в класирането. А със спечеленият брой точки те в крайна сметка се оказаха класирани за Лига Европа. Първият сезон, откакто клубът стана собственост на британския милиардер Джим Ратклиф даде своите плодове и показа, че проектът в Ница ще е един от най-интересните за следене във френския футбол.

Автор: Мартин Цветков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »