Подвиг по лионски

Февруарската партида от осминафинални сблъсъци в тазгодишното издание на Шампионска лига бе закрита с един от най-силните мачове, които френски отбор е изигравал в надпреварата през последните години. Олимпик Лион опроверга многобройните скептици и надви италианския хегемон Ювентус с 1:0. С оглед на трудния месец, през който Руди Гарсия и неговите футболисти преминаха, а с оглед и на респектиращата форма, в която се намираше „Старата госпожа“, постигнатият отличен турнирен резултат действително може да бъде окачествен като подвиг. Ето кои бяха изграждащите го фактори.

Изборът на тактика и изпълнители

Схемата с 3-ма централни защитници (Джейсън Денайер, Марсело и Фернандо Марсал, който по принцип е ляв краен бранител) и двама халф-бекове на фланговете (Лео Дюбоа отдясно и Максуел Корне отляво), не е никак обичайна за Лион на Руди Гарсия, а експерименталният вид на тима се подсилваше в огромна степен и от факта, че триото в средата на терена Бруно Гимараеш-Люка Тузар-Усем Ауар за първи път играеше заедно. Впрочем, за капитана на бразилския олимпийски отбор това бе едва втори мач с екипа на ОЛ и той бе заел поста на дефанзивен халф. Тузар, който доиграва сезона във френския гранд преди да премине в Херта Берлин от лятото, бе получил по-необичайна роля, играейки в дясната централна зона пред Гимараеш. Вляво от него бе Ауар, който действаше в свои води. В предни позиции Муса Дембеле и Карл Токо Екамби са в процес на изграждане на взаимодействието помежду си след идването на камерунеца през зимния трансферен прозорец и в този мач получиха отличен повод да форсират процеса.

По времето на Бруно Женезио именно в схема 3-5-2, преливаща в 5-3-2 в защитен план, Лион успя да се противопостави на Барселона в миналогодишния домакински осминафинал от Шампионска лига, завършвайки 0:0 и демонстрирайки качествен дефанзивен облик. Силвиньо също използва тази същата схема като вид спасителен пояс, който конкретно в турнира на богатите сработи, позволявайки на лионци да вземат 3 точки от визитата си на Лайпциг. Ето че дойде ред и на Гарсия да използва същия способ. В търсене на правилната формула, роденият в Немур специалист реши да се опове на тестваното при гостуването на Метц няколко дни по-рано. Тогава именно в такава формация седемкратният шампион на Франция остави отлични впечатления. Макар да изглежда внасяща сигурност, тази схема всъщност бе доста рискова с оглед на рядкото й използване, новите фигури в нея и все още изграждащите се свръзки между играчи от отделните звена. Този риск обаче се оказа повече от оправдан и с него Гарсия нанесе първия си истински мощен ход като наставник на „Les Gones“.

В този си вид ОЛ успя да лимитира максимално пространствата пред атакуващото трио на Юве Куадрадо-Дибала-Роналдо посредством компактността на блока и насищането на зоната около пеналтерията. Насищане, което бе плод на отлично получилата се в този мач спойка между отбраната и халфовата линия. И неслучайно представители именно на тези две звена обраха лаврите от различните индивидуални класации след срещата (Бруно Гимараеш бе избран за играч на мача от феновете на Лион, Усем Ауар- играч на мача от УЕФА, а Лео Дюбоа, Фернандо Марсал и Люка Тузар попаднаха в идеалния отбор на УЕФА за първия осминафинален кръг).

Спокойната вечер за Антони Лопеш

Антони Лопеш по традиция е силно ангажиран с намеси и спасявания в този тип мачове, но във въпросната февруарска вечер в очертанията на вратата му не бе отправен нито един точен изстрел, което е показателно за качеството на свършената работа на съотборниците му. Португалският страж обаче се наложи на няколко пъти да излиза, за да се намесва, нещо, което направи отлично премерено и навременно, а в заключителните секунди боксира топка, насочена в опасна зона.

Надеждността на централната тройка защитници

Тройката централни защитници свърши чудесна работа, успявайки практически да херметизира наказателното поле на тима си. Денайер, Марсело и Марсал четяха играта удачно, мислеха с един ход напред, в почти всички случаи се придвижваха и се позиционираха там, където е необходимо, за да блокират пътя на топката. Господари във въздуха, те не позволиха центрираните топки нито от игрови ситуации, нито от статични положения да представляват опасности за Лопеш. В най-голяма степен е впечатляващо израстването на Марсело. През декември бразилецът преживя кошмарни дни на „Групама Стейдиъм“, бидейки въвлечен в открита война с една от водещите групировки местни привърженици. Конфликтът и медийният му отзвук бяха довели до решението му да напусне клуба през зимата, нещо, за което и спортният директор Жуниньо Пернамбукано говореше открито. Но два месеца и половина по-късно всичко изглежда преобразено и бившият играч на Бешикташ преоткрива най-доброто си ниво. По всичко личи, че именно схема с трима централни защитници, при която той е най-централно разположеният, е най-пригодима за профила му.

Приносът на бековете

След оповестяването на схемата непосредствено преди двубоя витаеха съмнения, че Лион ще оперира в 5-3-2 и така и няма да прелива в 3-5-2, от което ще пострада фланговата мощ на отбора (както се получи година по-рано срещу Барселона). Лео Дюбоа и Максуел Корне обаче засвидетелстваха огромен по обем физически ресурс, който им позволи да бъдат еднакво полезни и в двете фази на играта, давайки на тима си възможността често да бъде с числено преимущество срещу именития си съперник. Виждахме ги да се прибират дори в наказателното поле си поле при необходимост и да се намесват ключово, както и в комбинации по фланга- Дюбоа формираше триъгълник с Люка Тузар и Карл Токо-Екамби, а Корне още веднъж бе на висота в обезпечаването на левия фланг, където качеството му на взаимодействие с Ауар бе основополагащо. Именно то доведе и до центрирането при гола.

Новото доминиращо трио в средата на терена

Ключово за неутрализирането на италианския шампион бе печеленето на битката в средата на терена, а в тази зона от терена лионци блестяха в пълна степен. Първите стъпки на Бруно Гимараеш в клуба на Жан-Мишел Олас трудно можеха да са по-изразителни- той изигра втори пореден образцов двубой в рамките на няколко дни. 20-милионната покупка на ОЛ бе с най-голяма пробягана дистанция от всички, взели участие в срещата (12,71 км), държи и първата позиция по брой пресечени подавания (4), осъществени шпагати, както и по качество на подаванията в противниковата половина (27 от 28 или 96,4 процента). Бившият полузащитник на Атлетико Паранензе спечели 7 от 8-те единоборства, в които участва, бе главно действащо лице и при изнасянето на топката, както и вторият най-добър дрибльор в тима си. Обемът на свършената от него работа бе основен опорен стълб за стабилността на Лион срещу Ювентус и даваше необходимия импулс и на останалата част от халфовата линия да оперира на висота.

Макар да бе в по-предно разположена роля от традиционната си, Люка Тузар не пренебрегна дефанзивния си инстинкт, оказвайки съдействие на близкия до него халф-бек Лео Дюбоа. В зона, където атакува Кристиано Роналдо, тази им съвместна работа бе сред причините португалската суперзвезда да бъде обезличена. Тузар бе автор и на единственото попадение в мача, като се възползва от сериозен празен периметър, оставен около и в наказателното поле на „бианконерите“, за да навлезе от втора позиция в пеналтерията необезпокояван и прецизно да даде аванс на тима си, засичайки центрирането на Ауар отляво.     

Самият Усем Ауар спази традицията от този сезон да бъде източник на вдъхновение и значимост за тима си през тази кампания. След впечатляващите му изяви в пикови срещи като тези срещу Лайпциг в Шампионска лига, срещу Лил за Купата на Лигата и срещу Олимпик Марсилия за Купата на Франция, сега той прояви качествата си и на елиминационна фаза в най-голямото изпитание до момента. Умело уплътняващ зоната си и умеещ да лансира ключови подавания, любимецът на „Групама Стейдиъм“ изпълни функциите си и във февруарската галавечер.

Трудният мач за новосформираното атакуващо дуо

Колкото до нападателното дуо Дембеле-Токо Екамби, то се отличи с висока борбеност и ангажираност в колективните действия през първото полувреме, гарнирани с положението, при което привлеченият от Виляреал нападател уцели напречната греда. Той и Дембеле имаха редки случаи, в които да са на удобна стрелкова позиция, а когато шутираха им липсваше точност. През втората част останаха по-изолирани вследствие на отдръпването на Лион в по-задни позиции, а в случая на Токо Екамби се забелязаха и по-ранни признаци на умора, което и доведе до смяната му в средата на второто полувреме от Мартен Терие.

Ефектът на смените

Щеше да бъде трудно обяснимо, ако след качеството на първите 45 минути Руди Гарсия бе предприел смени на почивката. Но с оглед на обема физически ресурс и енергия, вложени в хода на двубоя, специалистът реши да освежи редиците на тима си в по-късен етап, заменяйки за заключителния четвърт час двамата си бекове Дюбоа и Корне. Целта бе това да внесе нови сили от фланговете, където бе пробягана сериозна дистанция, като това не променя структурата на центъра на отбраната и полузащитата. По този начин рискът бе сведен до минимум в етап от мача, когато Ювентус предприемаше финален натиск.

Отражение върху бъдещето

Последствията от този звучен успех биха могли да преобразят остатъка от сезона за Олимпик Лион и да придадат смисъл на една извънредно трудна кампания, в която седемкратните шампиони са все по-далеч от местата, даващи право на участие в Шампионска лига и през следващия сезон. При все това, през месец март ОЛ е замесен в битка на 4 фронта- освен вътрешното първенство и лигата на богатите, предстои полуфинал за Купата на Франция срещу Пари Сен-Жермен, както и финал срещу същия съперник за Купата на Лигата месец по-късно.

Използваната схема срещу Ювентус и изпълнителите й биха могли да се превърнат в приоритетен избор за Руди Гарсия в дългосрочен план при търсенето на постоянството. Защото посланието на спортния директор Жуниньо след мача бе красноречиво- подобни бляскави вечери е необходимо да станат навик. Времето ще покаже дали това е постижимо. Едно обаче е сигурно- с представянето си от сряда Лион отново доказа, че е способен в мачовете на истината на европейската сцена да се сплотява, да действа солидарно и да надскача себе си- тогава, когато никой не очаква това.

Конфронтацията с Ювентус е едва преполовена и реваншът ще бъде още по-тежко изпитание за играчите на Гарсия. Още повече, че двукратният носител на трофея от надпреварата вече демонстрира нагледно през миналата кампания, че е способен да заличава и по-сериозни пасиви, при това срещу дефанзивно образцов отбор като Атлетико Мадрид. Каквото и да се случи обаче, продукцията, изнесена от Ауар и компания на 26 февруари, ще остане сред най-запомнящите се и вдъхновяващи дела на представител на Лига 1, тъй като тя дойде на елиминационна фаза срещу гранд и фаворит за отличието, който се намираше във възходяща форма, разполагащ с Кристиано Роналдо, чиято серия от мачове с поредни отбелязяни голове възлизаше на 11.