Пътуване във времето: българските футболисти във Франция през годините

Преди 6 години Димитър Бербатов бе избран за играч на месец април в Лига 1. След като той напусна Монако през лятото на 2015, нито един сънародник не е носил екипа на тим от френския елит. Връщайки се назад във времето обаче, можем да открием общо 21 българи, подвизавали се професионално по терените на Хексагона. Нека го направим, започвайки от най-скорошния- именно Бербатов, докато плавно стигнем до далечната 1937 и началото на българската следа във френския професионален футбол.

Димитър Бербатов в Монако

Голямата сделка на зимния трансферен прозорец през 2014 е тази, която осъществяват Фулъм и Монако в последните часове преди затварянето на януарското Меркато- чрез нея Димитър Бербатов се озовава в Княжеството, първоначално под наем. Вследствие на тежката контузия на тогавашния водещ нападател Радамел Фалкао, монегаските са в търсене на доказан реализатор, който да изземе диригентската палка в предни позиции и благоевградчанинът се оказва правилен избор. Той играе ключова роля в сезона на завръщането на Монако в Лига 1 (след 2-годишно отсъствие от френския елит). „Червено-белите“ са конкуренти на ПСЖ за титлата и финишират кампанията с актив от впечатляващите 80 точки, класирайки се директно за групите на Шампионска лига. Този сезон с основание е считан за крайъгълен камък в развитието на проекта на Дмитрий Риболовлев. Тогава в рамките на 12 мача в Лига 1 Бербо прави 4 асистенции и бележи 6 попадения, а едно от тях (срещу Ница) е удостоено от феновете на Монако с приза гол № 1 за клуба през XXI век.

7-кратният носител на наградата „Футболист на годината“ в България блести и в Шампионската лига, където през сезон 2014-2015 повежда Монако към класиране в ТОП 8 на Европа, като най-запомнящият се момент от кампанията му тогава е попадението, реализирано срещу Арсенал за 0:2 на „Емирейтс Стейдиъм“, което в огромна степен накланя везните в полза на монегаските за крайния успех и последвалото отстраняване на „артилеристите“ (срещата завършва 1:3). Те се представят отлично и в четвъртфиналите с Ювентус, но несъществуваща дузпа ги лишава от нещо повече в турнира.

Освен в Лига 1 и в Шампионска лига, рекордьорът по голове с националната селекция на България оставя отлични впечатления и в най-стария турнир в Хексагона- Купата на Франция, където през сезон 2013-2014 се разписва във всеки един от 3-те мача, в които взима участие (срещу Ница, Ланс и Гингам) и има водеща роля в пътя до полуфинала на надпреварата, но там, въпреки попадението си, Бербатов е заменен и монегаските са елиминирани на „Стад дьо Рудуру“ с гол в продълженията.

В периода януари 2014-май 2015 с червено-белия екип българският стрелец записва 8 асистенции и 23 попадения, от които 18 са в официални мачове. Играе ролята на опитен лидер и ментор в отбор, който изобилства от млади таланти и по този начин участва във формирането на цял един модел за градеж на отбор, който става характерен за Монако. Именно с този модел (опитни фигури, около които младите таланти да се развиват) Леонардо Жардим води Монако към титла на Франция 2 години след напускането на Бербатов.

Българинът участва със значителен принос и за осъществяването на многомилионния трансфер на Антони Марсиал в Манчестър Юнайтед (50 милиона евро трансферна сума плюс потенциално още 30 милиона евро под формата на бонуси),  давайки своята лична препоръка.

Пълен анализ на престоя на Бербо в Монако можете да прочетете тук.

Спечелилите промоция от Лига 2 в Лига 1 Христо Янев (с Гренобъл) и Емил Гъргоров (със Страсбург)

И двата трансфера се случват през лятото на 2006 от българския ЦСКА, а сходствата не свършват дотук- и двамата футболисти реализират общо по 6 попадения в съответните клубове, като броят на изиграните от тях срещи също е почти еднакъв- 50 за Янев и 51 за Гъргоров. Главното постижение от периода им са изкачванията от Лига 2 в Лига 1, за които спомогват- през сезон 2006-2007 за Страсбург и през сезон 2007-2008 за Гренобъл. Любопитното е, че Христо Янев и съотборниците му имат възможността да играят заключителните 3 месеца от въпросната кампания на новооткрития тогава „Стад дез Алп“, където и да отпразнуват крайния триумф с феновете си. Техничарят от Казанлък остава в отбора от алпийския регион до 2009, помагайки му да се утвърди в най-горното ниво на френския футбол през дебютния си сезон в него. Бившият му съотборник в ЦСКА пък се задържа в Елзас до 2010 (макар този период да включва наем при „червените“ от София през първата половина на 2008), но последните 2 кампании са в Лига 2.  

Владимир Манчев в Лил

Трансфериран от ЦСКА в Лил през 2002, роденият в Пазарджик нападател прекарва два сезона във френския Север, като и в двете кампании финишира с титлата „най-добър голмайстор“ на тима си. Особено впечатляващ е вторият му сезон, когато отбелязва цели 13 попадения за „Les Dogues“. И то при положение, че през февруари 2004 се контузва тежко и отсъства дълго от терените. Травмата обаче се отразява негативно на статута му на титуляр и в последвалия трансферен прозорец се насочва към испанската Ла Лига. Преди продажбата в Леванте Манчев печели през летните месеци на 2004 турнира Интертото с Лил, което предоставя на „червените“ шанса да продължат европейските си изяви и в турнира за Купата на УЕФА. Българският реализатор спомага за изграждането на силен отбор на Лил под ръководството на Клод Пюел. Този тим сериозно надгражда през сезон 2004-2005, когато завършва на 2-ра позиция в крайното класиране (след тогавашния хегемон Олимпик Лион) и се класира директно в груповата фаза на Шампионска лига. Манчев бележи общо 21 гола за северняците и оставя отлични спомени у местните привърженици.

Георги Иванов- Гонзо в Рен

Също през 2002 Георги Иванов се превръща в още един трансфер по оста България-Франция, бидейки продаден от Левски на Рен за крупните по това време 4,1 милиона евро. „Les Rouge et Noir“ имат новодошли ръководители и тогавашният генерален мениджър Пиер Дреоси си поставя за цел подсилването на състава, привличайки 4 национални състезателя на различни държави, между които и Петър Чех. Сред тях е и Гонзо, който по това време се намира в пика на кариерата си- двукратен носител на приза „Играч на сезона“ в България, веднъж най-добър голмайстор, трикратен шампион на страната, носител на 3 Купи и обещаваш атакуващ профил. Очакванията към него са да запълни празнината от липсата на класен нападател, която се отваря след напускането на Шабани Нонда 2 години по-рано.

Пловдивчанинът обаче така и не успява да се адаптира към френския футбол, като в 15-те изиграни срещи (12 в Лига 1, 2 в турнира за Купата на Франция и 1 за Купата на Лигата) не записва нито едно попадение, не е замесен и в създаването на голови ситуации и влиянието му върху играта е оскъдно. В 5 от първите 10 кръга таранът е титуляр, но незадоволителните игри и резултати на Рен в този период от време носят и треньорска смяна- Бержеро е освободен от функциите си и на негово място идва Вахид Халилходжич. Под ръководството на босненския специалист българинът започва като титуляр в едва 3 срещи между октомври и Коледа и постепенно губи окончателно шансовете си за място в състава. Георги Иванов-Гонзо се завръща в Левски под наем през 2003 , а през януарския трансферен прозорец на същата година бретонците привличат швейцарския стрелец Александър Фрай, който се превръща в търсения от тях реализатор.

Бронзовите медалисти от Мондиал ’94 Борислав Михайлов и Георги Георгиев в Мюлуз

Мюлуз представлява един от най-старите клубове- основан през далечната 1883, когато Елзас, неговият регион, все още е част от Германия. Това е един от първите професионални клубове във Франция- придобива този си статут през 1932 и участва в първото издание на местния шампионат в историята. В този североизточен френски град се изявяват и двама представители на златното българско поколение от САЩ 94- Борислав Михайлов и Георги Георгиев , бронзови медалисти от това Световно първенство.

В Мюлуз в продължение на 3 години те имат за треньор големия бивш национал на „петлите“ Бернар Женжини, който като играч е част от „магическия квартет“ в националната селекция на Франция (заедно с Мишел Платини, Жан Тигана и Ален Жирес) и също е полуфиналист от Мондиал (но ’82), както и европейски шампион от 1984. Двамата българи прекарват там няколко години и оставят прилична следа- Георгиев от 1991 до 1996, записвайки 114 мача и 23 гола, а Михайлов пази вратата на местния тим в 65 двубоя между 1992 и 1994. През целия този период от време Мюлуз се подвизава във второто ниво на френския футбол. В края на 90-те, когато двамата вече са напуснали Елзас, започва затъването на клуба, което е в ход и до ден днешен- „синьо-белите“ гравитират около четвърта и пета дивизия на френския футбол, оставайки далеч от професионалния статут. Георги Георгиев запазва топли отношения с ръководните фактори там и между 2004 и 2010 е част от местната детско-юношеската школа.

Йордан Лечков в Олимпик Марсилия

В средата на 90-те легендарният полузащитник вече е изградил звездния си статут, бидейки бронзов медалист с България от паметното американско лято на Мондиал 94, но също и чрез 4-те си години в Хамбургер, където се представя на висота, а в един от сезоните дори е избран за най-добър халф в Бундеслигата. Подобен профил се нрави на ръководните фактори на Олимпик Марсилия и те решават да го привлекат в редиците на тима си за сезон 1996-1997. Кампанията е специална за южняците, тъй като тя бележи завръщането им във френския елит за първи път от 1993, когато след корупционния скандал с Бернар Тапи те са изпратени в ниските нива на френския футбол. Ето защо новите трансфери и в частност Йордан Лечков са приемани като символ на надеждата за възраждане край Старото пристанище. И макар началото да е обещаващо, роденият в Сливен играч остава далеч от най-доброто си ниво в хода на сезона, а ОМ не успява да се завърне в Лига 1 с мечтания блясък, финиширайки извън първата половина на крайното класиране. Лечков си тръгва още през последвалото лято в посока Бешикташ, а в Марсилия оставя равносметка от 28 изиграни мача и 2 отбелязани гола.

Георги Димитров-Джеки и Георги Славков в Сент-Етиен

Рекордьорът по титли в Лига 1 (10) е водещата сила във френския футбол през 60-те години, както и през първата половина на 70-те, но през 80-те бележи регрес в изявите си, който води и до изпадане в по-долната дивизия. Димитров е привлечен в състава (идвайки от ЦСКА) за сезона на завръщането в най-горното ниво на френския футбол и дава своя принос за реадаптацията на „Les Verts“ към елита. През въпросния сезон там се подвизава и друг българин, също пристигнал от „армейците“- нападателят Георги Славков, който обаче се адаптира по-трудно и записва 16 срещи, в които така и не се разписва. След трансфера си от ЦСКА в Сент-Етиен през 1986 железният защитник Георги Димитров записва 2 сезона и 54 мача с екипа на „зелените“, успявайки да отбележи и 3 попадения, а и като цяло да остави отлични впечатления в гранда от „Жофроа Гишар“. И ако първата кампания е тежка за Сент-Етиен и те финишират на 16-а позиция, то градежът през втората е налице и тимът се изкачва до 4-ото място в крайното подреждане (през втория сезон единствено Димитров е част от отбора). Уважението и почитта на клуба към Джеки са толкова силни, че 32 години след последния му мач със зелената фланелка Сент-Етиен подсигурява сериозна финансова помощ за лечението на коварно заболяване, с което бившият бранител се бори през 2020.

Razbor-FR.com пожелава на Георги Димитров сила, кураж и бързо възстановяване!

Пламен Марков в Метц и Гренобъл

Направилият забележителна кариера с екипа на ЦСКА футболист (5-кратен шампион на България, 3-кратен носител на Купата на България и полуфиналист от КЕШ с екипа на „червените“ през 1982) сбъдва мечтата си да продължи изявите си в западен клуб, подписвайки през 1985 с Метц. До трансфера се стига изключително трудно поради съществуващите по това време ограничения за състезатели от Източна Европа. Освен това във френските клубове тогава съществува правило, според което в отборите не може да има повече от двама чужденци. В Лотарингия полузащитникът се адаптира бързо, записвайки 8 попадения още в дебютната си кампания, а сумарно прекарва 2 сезона, в които записва 69 мача и 10 гола.

Походът му по френските терени обаче продължава и в Гренобъл, където прекарва 3 години. По-любопитното е, че след първите няколко кръга на втория сезон, тъй като разочароващите резултати на тима ярко контрастират с амбициите на тогавашния президент Марк Брайон, взето е решение старши треньорът Кристиан Далже да бъде освободен, а на негово място като играещ треньор да се назначи… 31-годишният Пламен Марков. Това събитие се явява същинско върхово признание за качествата и интелекта на играча и той оправдава възложеното му доверие, стабилизирайки резултатите на отбора и утвърждавайки го в средата на таблицата в Лига 2. Най-голямото му постижение обаче несъмнено е налагането като титуляр на 20-годишния Юри Джоркаеф, на когото рано възлага и капитанската лента. Марков решава да се концентрира върху ролята си на треньор без да се възползва от опцията да играе, а мястото си на терена поверява именно на Джоркаеф. Този тласък е трамплинът за талантливия младеж към трансфер в Страсбург и звездна кариера, включваща световна титла от 1998 и европейска корона от 2000.

Административните трудности, свързани с получаването на призната треньорска диплома във Франция по онова време възпрепятства родения в Севлиево специалист да продължи дейността си на скамейката на Гренобъл и той се завръща като играч, но в края на кариерата си е съпътстван от множество контузии. Истински строител на топлите футболни отношения между Франция и Източна Европа във времената преди промените от 1990.

Първият (и засега единствен) българин, преминал в действащ френски шампион- Димитър Антонов (Клуб Олимпик Рубе-Туркоан) и първият български футболист в Хексагона Пенко Рафаилов (Страсбург)

Двукратният златен медалист със Славия Димитър Антонов става уникален с това, че е единственият към момента българин, привлечен от действащ шампион на френския елит. През 1947 Клуб Олимпик Рубе-Туркоан печели шампионската титла на Франция едва 2 години след основаването на клуба. За началото на последвалия сезон в северния град е привлечен вратарят на „белите“ от София. Носещ прякора „Гробаря“, той има в кариерата си и период във френския Юг, където пази вратата на Сет между 1953 и 1955. Визията му над играта го насочва и към треньорското поприще и през 60-те години става първи български наставник на тим от Хексагона- Кале.  

През далечната 1937 Пенко Рафаилов печели титлата на България с Левски, а непосредствено след това, през юни същата година, преминава в Страсбург, превръщайки се в първия българин, носил екипа на френски клуб. Близо двуметровият полузащитник прекарва в Елзас 12 месеца и отваря пътя на сънародниците към „Стад дьо ла Мено“, където в исторически план са играли най-много българи- 4-ма (Андрей Желязков, Емил Гъргоров и Димитър Рангелов също играят със синята фланелка доста десетилетия по-късно).      

Всички българи, играли в професионални френски клубове

Освен гореизброените 13 играча, други 8 също са част от най-различни тимове от Хексагона между 1937 и 2015. Това е пълният списък: