Доминация по парижански, епизод пореден

Окончателното преустановяване на френската Лига 1 вследствие на пандемията от коронавирус обуслови крайно класиране, което създаде буря от полемики във френското публично и медийно пространство. Нещо, което бе неминуемо с оглед на факта, че в последните 10 години 71 % от отборите в местния шампионат са променяли позициите си в таблицата в хода на заключителните 10 кръга. И ако при борбата за разпределението на евроквоти, както и при битката за оцеляване, разликите в точките изглеждаха преодолими, то въпросителни около шампионската корона практически не съществуваха. Това се дължеше на повече от убедителния начин, по който Пари Сен-Жермен извоюва своята 7-ма титла за последните 8 сезона. Тя е и общо 9-а в историята на клуба, което изравнява столичани с големия съперник Олимпик Марсилия на 2-рото място във вечната ранглиста по брой шампионски отличия на Хексагона, а вече само още една титла ги дели от рекордьора в това отношение Сент-Етиен. Що се отнася до сумарния брой спечелени трофеи обаче, ПСЖ е абсолютен лидер във Франция със своите 41. Последният такъв, а именно титлата на страната, представлява и своеобразен подарък за половинвековния юбилей, който клубът чества през 2020.

Тотално властване в ключовите статистически показатели

Пътят към поредното попълнение във витрината на парижани започна леко колебливо за техните стандарти и в първите 12 кръга бяха записани цели три поражения – от Рен, Реймс и Дижон. След това обаче играчите на Томас Тухел бяха безапелационни и не регистрираха нито една загуба в кръговете до края. Тази тяхна убедителност формира разлика от 12 точки с втория Олимпик Марсилия, а грандът от „Парк де Пренс“ дори е и с мач по-малко в сравнение с „фокейците“. Но броят на спечелените точки (68) е естественото следствие от доминацията на ПСЖ в почти всички ключови статистически показатели.

Както можеше да се очаква, шампионите бяха с най-високи нива по процентно притежание на топката (65,5 %), което редовно бе конкретизирано. Именно столичани бяха и отборът, отправил най-много изстрели по посока на противниковите врати (449), като над 50 % от тях бяха в очертанията, а дошлите от тях 75 гола направиха ПСЖ без конкуренция в класацията за най резултатна атака (втората най-силна, тази на Монако, е с цели 31 попадения по-малко). По отношения на точността на подаванията столичани също държат първата позиция с 89,9 % прецизност, както и тази за най-голямо количество изпробвани дрибли (728), най-много успешни такива (406), а също и най-много чисти мрежи цели- 14. И все пак, що се отнася до защитата, челната позиция по този показател (най-малко допуснати голове) не им принадлежи- тя е за една от приятните изненади на кампанията- Реймс.

Ярките индивидуалности

Фамозните постижения през сезон 2019-2020 трудно биха се осъществили без наличието на ярки индивидуалности, които постигнаха забележителни лични резултати. Килиан Мбапе, за когото това бе четвърта поредна титла (една с Монако и три с ПСЖ), за втори пореден сезон стана най-добър голмайстор на Лига 1 със своите 18 попадения. Толкова отбеляза и Висам Бен Йедер от Монако, но призът бе присъден на Мбапе, тъй като Бен Йедер има на сметката си повече попадения, отбелязани от дузпа, а това се случи е и в по-голям брой мачове.

Освен световния шампион с Франция обаче, още двама парижани се намират в ТОП 10 на водещите реализатори- Неймар и Мауро Икарди. Аржентинецът всъщност олицетворява успешния летен трансферен прозорец, който ПСЖ проведе през 2019, защото паралелно с привлечената от Интер звезда Кейлор Навас и Пабло Сарабия също бяха основни фигури за спечелването на титлата, блестейки с постоянство, което им отреди системно присъствие в стартовите 11 на Томас Тухел. Говорейки за най-често използвани играчи обаче, първенец е друг аржентинец- Анхел Ди Мария. Именно той е и най-добрият подавач във френския шампионат със своите 14 асистенции, извисили общия му брой такива с екипа на ПСЖ до умопомрачителните 87.

Действащите в по-задни позиции Марко Верати и Тиаго Силва гравираха още по-трайно имената си в историята на клуба от столицата, всеки от тях печелейки своята 7-ма титла.

Тактическа схема, съградена около „Фантастичната четворка„

Томас Тухел по презумпция е пословичен със склонността си да ротира различни тактически постройки и схеми на игра. Този негов профил се потвърди в пълна степен по време на дебютния му сезон на „Парк де Пренс“. През сезон 2019-2020 обаче немският специалист залагаше главно на две схеми – 4-3-3 и 4-4-2, като първата бе отчетливо преобладаваща през есенните месеци, докато класическата постройка 4-4 -2 бе силно предпочитана през декември 2019, както и през 2020. Свеждането до тези две формации на пръв поглед би могло да изглежда така сякаш парижани са станали по-малко гъвкави, но в действителност те свидетелстват за по-изясняващата се тактическа идентичност на отбора.

Неслучайно през 2020, макар да изпитваше известна несигурност в защитен план, в някои срещи отчетлива, ПСЖ постигаше фантастични резултати във всички турнири, в които бе замесен, именно залагайки на 4-4-2. Когато това се промени в прословутото гостуване в Дортмунд на Борусия, макар двубоят да бе в Шампионска лига, не в Лига 1, и Тухел заложи на 3-4-1-2, столичани изглеждаха дисбалансирани, смутени и неадаптирани към тази рязка промяна, а връщането към установената работеща тактика в мача реванш донесе своите плодове както като сигурност в играта, така и като постигнат резултат.

В 4-4-2 обособилата се „Фантастична четворка“, съставена от Килиан Мбапе и Мауро Икарди в атака плюс Неймар (отляво) и Анхел ди Мария (отдясно) по двата фланга, правеше истински фурор и се превърна в синоним на атакуваща мощ в световен мащаб. Неймар и Ди Мария разбира се разполагаха със свободата да дезонират от фланговете и да пренася своята техника и импровизация към по централната част на на атаката на парижани, увличайки със себе си противниковите бекове и освобождавайки потенциално по-големи коридори за включванията на крайните защитници. Това им придвижване позволяваше също да се озовават в удобни позиции за разигравания в триъгълници, а освен това ги приближаваше до Мбапе и Икарди, което улесняваше скоростното комбиниране между тях с ограничен брой докосвания. Впрочем, именно елементът скорост бе този който в най-голяма степен правеше разликата-скоростта на взаимодействия между играчите от „Фантастичната четворка“, скоростта на придвижването им и без топка, както и тази на дриблите им- тя остана неразгадаема за болшинството отбори в Лига 1, а клиничността на завършващите удари направи останалото.

Триумфът в първенството- прелюдия към предстоящите турнирни предизвикателства

Дори категоричността на спечелената титла и като цяло засилващата се хегемония на шампионатно ниво обаче не са способни да отговорят на въпроса дали реално Пари Сен-Жермен е надградил спрямо предходната кампания. Защото макар и класирани за финалите на двете национални купи, тези отличия все още не са спечелени, а знаем добре, че всичко различно от требъл би било считано за голямо разочарование. И най-вече- тест номер 1 за столичани, огромната цел и мечта- Шампионска лига, все още към днешна дата не е възобновила своя ход, а именно там в най-голяма степен ще стане ясно дали сезон 2019-2020 ще има желания от катарските собственици оттенък. В очакване на подновяването й обаче, узаконяването на поредната шампионска корона няма как да бъде банализирано. Чрез нея грандът от „Парк де Пренс“ продължава да задава все по-високи стандарти както за себе си, така и за цялата Лига 1.

Автор: Мартин Цветков