Революция по бретонски, продължението

След като разгледахме детайлно причините, довели до титлата на Пари Сен-Жермен, както и до званието „вицешампион“ за Олимпик Марсилия, време е да обърнем внимание и на третия отбор, финиширал на подиума в Лига 1- Рен. „Червено-черните“ бяха автори на забележителна кампания, която финишираха с най-високо класиране в цялата си история. През лятото на 2019 проследихме как се стигна до революцията по бретонски, която донесе на клуба първи трофей от 48 години (Купата на Франция), както и най-доброто представяне в европейските клубни турнири (осминафинал в Лига Европа).

Именно в момента на тогавашния анализ, през август, след серията от три поредни победи на старта на френския шампионат се запитахме дали Рен, който беше специалист в турнирните битки през сезон 2018-2019, ще успее да постигне постоянство в новия шампионатен маратон. Бронзовите медали и  съпровождащото ги класиране за Шампионска лига дават красноречив отговор на този въпрос. Ето кое бе в основата на това постижение.

Солидността на защитния вал и надеждността на Менди под рамката на вратата

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/JeremyMorel15/photos/a.708319969215383/2614745565239471/?type=3&theater

Фактът, че Рен е на 2-ра позиция по най-малко допуснати голове (заедно с шампиона ПСЖ, по 24) е още по-значим поради това, че в сравнение със столичани, отбраната на бретонците много по-често бе подлагана на изпитание поради по-прибрания им стил на игра (а тимът от северозападния регион има и един изигран мач повече). При все това, Едуар Менди имаше да прави едва по 2,4 спасявания средно на мач, но се справяше с вещина, отразявайки 80 % от отправените в очертанията на вратата му удари, по който показател той се котира като 3-ти най-добър вратар в Лига 1. Съществени за дефанзивните действия на „червено-черните“ се явяваха шпагатите, чиито автори най-често бяха Едуардо Камавинга и Амари Траоре, както и успеваемостта в битките на втория етаж, където централният бранител Дамиен Да Силва се отличи с ¾ спечелени въздушни единоборства. Впрочем, привлеченият през зимата световен шампион с Франция Стивън Н’Зонзи записа едва 5 мача с екипа на тима от „Роазон Парк“ преди първенството да бъде преустановено, но остави чудесни впечатления именно по отношение на играта си с глава (бидейки 3-ти най-добър по този показател за тима си) и шпагатите, осъществявайки 100-процентова успеваемост при тях.     

Тактическите козове и новите звезди

Източник:
https://fr.wikipedia.org/wiki/Saison_2019-2020_du_Stade_rennais_FC

В тактическо отношение Рен остана подчертано контраатакуващ отбор. По-малкото процентно притежание на топката бе използвано оптимално добре, като атаката на тима далеч не бе от най-резултатите- едва 7-ма в първенството, но попаденията свидетелстваха за висока конвертируемост на създадените положения и позволяваха на „червено-черните“ да правят разликата, а защитната устойчивост вършеше останалото. Що се отнася до тактическите постройки, през сезон 2018-2019 Жулиен Стефан залагаше приоритетно на 4-2-3-1, докато през сезон 2019-2020 предпочитаната му формация бе класическото 4-4-2. Междувпрочем, тази постройка бе използвана и в миналата кампания, само че главно срещу грандовете като Олимпик Лион и Пари Сен-Жермен. Оказа се, че тя носи своите плодове и срещу тимове от средата и дъното на таблицата, превръщайки се основен тактически избор на младия специалист. Стефан използва също така 5-3-2 в началото на сезона (като по този начин бе надвит ПСЖ), както и 4-3-3 при най-изразителния успех за сезона- 5:0 срещу Монпелие в последния изигран кръг. Тези системи показаха, че съществуващите алтернативи не са никак неприложими и формацията на наставника може да се видоизменя тогава, когато е необходимо.

Това, което е любопитно да се отбележи обаче, е че между 7 март 2019 и 29 февруари 2020 стартовата единайсеторка на Жулиен Стефан не е била нито веднъж една и съща, което ясно свидетелства за съществуващата в Рен взаимозаменяемост, позволяваща ротация на състава, но без тя да нарушава неговия баланс. Тъкмо гореспоменатият фактор в съчетание с печелившите треньорски избори и адаптивност на Стефан позволиха на „Les Rouge et Noir“ да надградят в Лига 1 въпреки отпътувалите ключови футболисти през лятото. Тогава „Роазон Парк“ напуснаха капитанът Бенжамен Андре, направилият отличен сезон като действащ зад нападателя Хатем Бен Арфа, железният страж Томаш Кубек, както и Рами Бенсебани и Исмаила Сар.

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/staderennais/photos/a.416843261388/10157030251261389/?type=3&theater

Сред осъществените летни входящи трансфери и новопривлечени се откроиха с постоянството си през сезона вратарят Едуар Менди, опитният бранител Жереми Морел, както и закупеният за постоянно от Торино М’Байе Нианг, който се превърна и в най-добрия реализатор за тима със своите 10 попадения. Противно на това, което може да се очаква за нападател с неговите габарити, едва едно от 10-те попадения на М’Байе Нианг бе реализирано с глава. Бившото острие на италианския гранд Милан отбеляза всичките си голове в пеналтерията, демонстрирайки отлична ориентация в зоната на истината и чудесен нюх,  материализирайки по земя усилията на неговите съотборници от фланговите зони, откъдето най-често бе захранван с подавания.

Интересното е, че ключовите подавания, предшестващи головете, практически идваха от най-различни зони и изпълнители, неслучайно човекът с най-много асистенции (едва 2) е десният бек Амари Траоре. Всъщност, той е и най-използваният футболист от Жулиен Стефан със своите 28 изиграни мача. Неговата роля на десния фланг на защитата, както и тази на съотборника му Мауаса, опериращ на еквивалентната позиция отляво, бяха съществени за игровия план на бретонците, като в него техните центриранията бяха жизнено важен елемент. Ето защо „Франс Футбол“ включи и двамата футболисти в идеалния отбор на сезона в Лига 1, а там бе и халфът Едуардо Камавинга, превърнал се в голямото откритие на кампанията.

Факторът Едуардо Камавинга

Предпоставките за това бяха налице още през декември 2018, когато едва 15-годишен той стана най-младият футболист, подписал професионален договор с Рен. Няколко месеца след това, през април 2019, се превърна и в най-младия състезател, обличал професионално червено-черния екип. И ако през сезон 2018-2019 появите му бяха по-скоро епизодични, то в хода на кампания 2019-2020 развитието му бе експоненциално, като то стартира още с началните мачове в Лига 1 и Камавинга заслужено бе избран за играч на месец август във френската Лига 1.

Въпреки крехката си възраст младокът превърна големите мачове в своя запазена територия, бидейки избран за най-добър играч и при победата над Пари Сен-Жермен с 2:1, при равенството с Олимпик Марсилия (1:1), както и при престижната победа като гост над Олимпик Лион през декември. Именно тогава той записа и дебютния си гол като част от мъжкия състав, а Жулиен Стефан заяви, че след години е възможно да си спомним за този мач като за повратна точка в развитието на Камавинга. Вкарването на голове обаче не бе елементът, с който тинейджърът блестеше най-силно. Опериращ в сърцевината на полузащитата, той изпълняваше образцово ролята на дефанзивен халф във формация 4-3-3 и 5-3-2, а при 4-4-2 бе истински организатор на играта на тима си и в двете фази. Действащ на стратегически постове, изискващи сериозен опит, той изпълняваше поверените му отговорности с изумително хладнокръвие и прецизност. Интелигентността на придвижването му позволяваше да се позиционира между съперниковите линии, а начинът, по който поемаше топката, я насочваше в най-рационалната посока още с първото докосване. Умеещ да печели терен, той се открояваше със способността си да поема инициатива, пробивайки на скорост, когато види отворило се пространство.

При него обаче липсва характерната за играчите на тази възраст склонност да оставят дефанзивните си задължения на заден план. Точно обратното- с бързата си преценка и навременна ориентация той се оказваше най-солидната опора както за централните защитници, така и за халфовете около него. Мултифункционалният му профил бе основополагащ за качество на контраатакуващия футбол на бретонците.

Отбор за големите мачове и… за късните минути

Източник на снимката: https://www.facebook.com/staderennais/photos/a.416843261388/10157016532306389/?type=3&theater

Промененият манталитет и непримирим характер, за които става въпрос в анализа на сезон 2018-2019, бяха силно присъстващи и през скоро завършилата кампания. Освен тях, Рен засвидетелства и впечатляваща издръжливост, дължаща се на качествената физическа подготовка. Симбиозата от тези елементи бе сред главните причини да бъдат осъществени паметни обрати срещу Пари Сен-Жермен и Нант в два паметни спектакъла на „Роазон Парк“, както и да бъдат изковани безценни успехи в последните минути на домакинството срещу Тулуза и на гостуването в Лион. Към тези двубои няма как да не добавим и зрелището от турнира за Купата на Франция, където в спираща дъха драма възпитаниците на Жулиен Стефан се наложиха с 4:5 над Анже в Нормандия.

Сянката на съмнението

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/staderennais/photos/a.416843261388/10157027424631389/?type=3&theater

След един сезон, в който Рен формира облик на турнирен боец (2018-2019) и последвала кампания, в която качествата на тима бяха проявени подчертано в поддържането на шампионатния ритъм, въпросителните, които изникват, са свързани с това накъде ще бъде насочен фокусът през 2020-2021 и ще бъдат ли реално бретонците способни да балансират между ангажиментите си на местната и континентална сцена в случай, че се озоват в груповата фаза на Шампионска лига, преминавайки успешно ситото на баражите.

По-обширното съмнение обаче касае цялостното бъдеще на клуба след шокиращото отстраняване от президентския пост на Оливие Летан, който бе катализатор на събитията от последните 2 години. Резкият възход на „Les Rouge et Noir“ се случи именно през неговото управление, но по-нататъшното развитие на институцията от „Роазон Парк“ вече е в ръцете на Никола Олвек, който обаче тепърва ще трябва да се доказва във френския Северозапад. Едно е сигурно- състоянието, в което заварва клуба, може да се окачестви като революционно.

Автор: Мартин Цветков

215 коментара за “Революция по бретонски, продължението

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »