Как Жерар Улие остави своя вечен отпечатък върху футбола

За огромно съжаление още една знакова фигура за френския футбол загуби живота си през 2020. След Мишел Идалго, Пап Диуф и Робер Ербен с нас се прости и големият Жерар Улие. Силата на делото обаче е способна да направи една личност безсмъртна- такъв е случаят и на родения в Па-дьо-Кале ерудит. Нека видим как точно той изгради своя ореол по време на земния си път.

Във френския клубен футбол

Източник на снимката

Прясно завършил футболната си кариера като играч, Жерар Улие бързо се пренасочва към треньорския занаят, а любопитното е, че преди това е и учител по английски. Първият тим, който поема като наставник, е Льо Туке- отбор от по-ниските дивизии на френския футбол. Натрупаният там начален опит и добрите впечатления от свършената работата му носят пост на старши треньор във втородивизионния Ньо-Ле-Мин. той успява да изведе скромния северняшки тим до предверията на най-горното ниво, достигайки до бараж за влизане в Първа дивизия. Макар той да не се увенчава с успех, силната кампания на проспериращия треньорски кадър не остава незабелязана, особено в родния му Па-дьо-Кале. Ето защо следващото предизвикателство също е именно оттам и по-конкретно от традиционния местен Ланс. Резултатите не закъсняват- Улие съумява да изведе „Les Sang et Or“ до първото в историята им класиране за европейските клубни турнири. Именно първият сезон с тима от миньорския град става и най-успешният му там, отваряйки му вратите за ново изключително сериозно предизвикателство- треньорското кормило на Пари Сен-Жермен.

По това време отборът от френската столица тепърва е в процес на утвърждаване като ключов фактор във френския елит, бидейки управляван от амбициозния Франсис Борели. Жерар Улие се превръща в човека, донесъл първата в историята титла за ПСЖ през 1986. А това му гарантира и статута на първия треньор на парижани, имал честта да участва в Шампионска лига, макар там авантюрата да е кратка. Въпреки че през следващите сезони титлата не е защитена и ПСЖ бележи драстичен спад в класирането си, Улие си остава личността, проправила пътя на столичани към златните медали и към излаза на най-голямата европейска сцена. Неслучайно след напускането си на клуба, тъкмо на тъкмо на него е поверен поста на помощник треньор на френския национален отбор.

Жерар Улие бележи трайно историята и на друг голям френски клуб- Олимпик Лион. Той е начело на „хлапетата“ между 2005 и 2007 и в този времеви интервал ОЛ всява респект по европейските терени, надвивайки убедително Реал Мадрид на два пъти- с 3:0 и 2:0 на „Жерлан“. През сезон 2006-2007 Лион на Улие дори фигурира в топ 3 фаворитите за спечелване Шампионска лига според някои букмейкъри. Приключенията на „Les Gones“ в най-комерсиалния турнир обаче приключват на четвъртфинална и осминафиналната фаза в двата респективни сезона. Но на домашната сцена те затвърждават доминацията си, завоювайки 5-ата и 6-ата от общо 7-те рекордни поредни титли, а това е гарнирано и с две Суперкупи на страната (Трофея на шампионите). През сезон 2006-2007 е постигнат най-високият точков актив в историята на лионци- 84 пункта. Воденият от него тим остава един от най-мощните и доминиращи, с които ОЛ е разполагал през годините.

Във френския национален тим и Френската футболна федерация

Източник на снимката

Улие е начело на селекцията в синьо през 1992 и 1993. По това време „петлите“ са много далеч от настоящия си статут и тепърва търсят пробива си сред водещите футболни нации. Впрочем, в момента на назначаването си като национален селекционер Улие вече отлично познава обстановката в лагера на „Les Bleus“, тъй като в предходните 4 години е помощник-треньор на Мишел Платини.

Периодът му на националната скамейка обаче се оказва най-мрачният в цялата му кариера, тъй като именно под негово ръководство Франция допуска сензационните две поредни домакински загуби през есента на 1993 (2:3 от Израел и 1:2 от България с прословутия гол на Емил Костадинов в заключителните секунди на срещата), лишили „петлите“ от участие на Мондиал 1994. В резултат на това специалистът напуска поста си на селекционер, но остава на поста национален технически директор, чиито функции вече  изпълнява паралелно с останалите си ангажименти от 1989 нататък.

Именно в качеството си на такъв той участва дейно  в огромната реформа на френския футбол, гравитираща около подобряването на работата с младите- процес, който започва да дава своите плодове още през втората половина на 90-те. Начело на младежката формация на Франция до 18 години, той печели европейското първенство за тази възрастова група през 1996, а година по-късно триумфира с тима до 20 години на големия международен турнир в Тулон. През тези години под неговото ръководство израстват бъдещи световни звезди като Давид Трезеге, Никола Анелка, Микаел Силвестър и Уилям Галас. Бидейки важна част от структурата на Френската футболна федерация, той участва в покоряването на световния връх през 1998 на домашния Мондиал. Това е и годината, в която напуска Франция, за да поеме юздите на Ливърпул като треньор.

Завръща се обаче като национален технически директор в периода 2007-2010, но този период е белязан от разочароващи времена за френската национална селекция- отпадания в групите на Евро 2008 и Мондиал 2010. Застъпил се за оставането на Раймон Доменек след фиаското на континенталната надпривара, Улие е обект на серия от критики и в крайна сметка взима решение да напусне вследствие на драматичните събития от Световното в ЮАР, случили се по времето на този селекционер.

На Албиона

Източник на снимката

Огромна част от международната си слава Жерар Улие изгражда по време на престоя си на Острова и по-конкретно този в града Бийтълс. Той поема местния гранд Ливърпул, който обаче в тогавашния си вид е далеч от най-силните си години. Французинът съумява да възстанови блясъка на мърсисайдци както в Англия, така и на международно ниво, печелейки общо 6 трофея, като епично остава постижението му от сезон 2000-2001, когато завоюва цели пет отличия- Купата на УЕФА, Суперкупата на Европа, Купата на Футболната асоциация, Купата на Лигата и Къмюнити Шийлд. Той налага и развива в първия състав бъдещите клубни легенди Джейми Карагър и Стивън Джерард, под негово ръководство процъфтява и талантът на Майкъл Оуен.

През октомври 2001 проблеми със сърцето по време на мач от Висшата лига налагат спешна многочасова операция, а възстановяването от нея отнема месеци. Завръщането му на „Анфийлд“ представлява изключително трогателен и триумфален епизод от неговата биография, защото привържениците на „червените“ осигуряват емоционално кралско посрещане без аналог. Самият Улие винаги е говорил с открито умиление за този момент във всяко от интервютата си. Напуснал клуба през 2004, той оставя след себе си основи, които Рафаел Бенитес доразвива, за да покори Шампионска лига през 2005 след паметния обрат от 0:3 в легендарния финал с Милан.

Улие се завръща в Англия през 2010, подписвайки 3-годишен договор с Астън Вила, но здравословни проблеми го принуждават да преустанови дейността след година на поста. Като старши треньор, той води „виланите“ в техния 100-тен сезон в най-горното ниво на местния футбол и финишира на 9-о място в класирането.

Личност-фар

Източник на снимката

Прекратяването на треньорската му кариера обаче съвсем не е е синоним на оттегляне от футбола. През 2012 поема поста спортен директор на Ред Бул Ню Йорк, а впоследствие е назначен и с още по-стратегическа мисия- да е световен директор за клон „футбол“ на марката „Ред Бул“, допринасяйки за развитието на различните клубни проекти, които брандът има по света (в САЩ, Германия, Бразилия и Гана). Успоредно с това е и член на Надзорния съвет на френския Руан. Ерудираността на Улие го е превърнала и в ценен анализатор във френския медиен пейзаж, където често е бил канен да коментира възлови събития. През 2016 пък се завръща в Олимпик Лион като съветник на президента Жан-Мишел Олас, с когото работи до последно.

Улие издъхва в часовете след мача между двата клуба, с които постига най-големите си успехи във френския клубен футбол- ПСЖ и Лион. Сякаш този титаничен сблъсък бе призван да изпрати една стойностна и значима фигура.

Автор: Мартин Цветков

225 коментара за “Как Жерар Улие остави своя вечен отпечатък върху футбола

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »