Олимпик Лион: 70-годишната легенда със съвременен разцвет

Прекарващ коледните и новогодишни празници като първенец в класирането на Лига 1, Олимпик Лион изпраща по удачен начин една забележителна 2020, в която си извоюва и място в топ 4 на Европа. Тези постижения украсяват достойно 70-годишния юбилей, който грандът от „Групама Стейдиъм“ чества именно през въпросната година. Празнуването му ни отваря удобна възможност да се вгледаме в ключовите етапи и събития от живота на „хлапетата“ и да проследим начина, по който те обогатяват трайно както френския, така и международния футбол.

Началото на едно епично съществуване

Източник на снимката

Официално създаден на 3 август 1950, Олимпик приема за свои червеното и синьото- цветовете и на самия град Лион, засвидетелствайки по този начин силната си регионална принадлежност. Стартът е впечатляващ и в първите си 10 официални мача тимът записва 9 победи 1 равенство, като в края на първия си сезон успява да си спечели изкачване в Първа дивизия. Следва обаче мигновено изпадане обратно във втория ешелон преди ОЛ да се завърне съвсем скоро във френския елит през 1954. А оттам насетне регистрира най-дългата за времето си серия от последователни години в най-висшето ниво на Хексагона 29 години (до 1983). 50-те години обаче минават без сериозни подвизи в най-горния етаж на френския футбол. Но отборът все пак се появява за първи път на европейската сцена- през 1958 срещу Интер в Купата на панаирните градове, където е отстранен от „нерадзурите“.

През 60-те обаче влиянието на „хлапетата“ се засилва драстично. Именно тогава е първата силна епоха за клуба от региона Рон-Алп- той печели 2 Купи на Франция в хода на тази декада, а още в първия си сезон в Купата на носителите на купи достига до полуфинал.

70-те са белязани най-вече от първото изкачване на ОЛ до подиума на местното първенство и новия триумф в Купата на Франция. Това десетилетие е ярко белязано от резултатността и виртуозността на три атакуващи фигури, превърнали се в легенди за клуба- Фльори Ди Найо, Бернар Лакомб и Серж Киеза, които и до ден днешен остават 3-мата най-резултатни голмайстора в историята на Лион въпреки плеядата класни нападатели играла след тях. През тези години техен съотборник е и Раймон Доменек. Финансовата криза в края на десетилетието обаче принуждава тогавашните ръководители да прибегнат то сериозна разпродажба, която драстично отслабва класата на тима и след няколко години на регрес той в крайна сметка се озовава във Втора дивизия. Там остава от 1983 до 1987 преди един човек да промени из основи всичко.

Визионерът-преобразител Жан-Мишел Олас

Източник на снимката

Амбициозният млад предприемач Олас става президент на клуба през 1987- длъжност, която продължава да заема и днес. Състоянието на ОЛ по онова време обаче е доста тежко- и икономически, и откъм резултати. На фона на това формулираната цел от новия управленски фактор звучи не просто смела, а за някои дори безразсъдна- той залага като амбиция до няколко години Лион да се завърне в европейските клубни турнири. Всичко сработва по план и тимът скоростно печели терен във Франция, което му позволява в началото на 90-те да се завърне и на континенталната сцена- точно по установения график.

Далновиден стратег, мислещ винаги с няколко хода напред, лионският президент продължава да гради камък по камък своята империя. В средата на 90-те, време, в което френският футбол е във възход, Олимпик Лион също оставя своята следа и в Европа, печелейки летния турнир Интертото и регистрирайки един от първите си знакови международни успехи в новата ера- двойната победа над италианския гранд Лацио. Нарастващите амбиции и глад за успехи и в местното първенство се отплащат и с резултати, които от година на година се подобряват и тимът се изкачва стъпало по стъпало в класирането през всеки следващ сезон.

Източник на снимката

Олас успява да привлече мощен спонсор в лицето на „Пате“ в края на 20-ти век, което драстично увеличава финансовите възможности на „Les Gones“ и те се превръщат постепенно във водеща сила на трансферния пазар на Хексагона. Знаков трансфер за началото на новата епоха е този на Сони Андерсон от Барселона за рекордните тогава за клуба 125 милиона франка (приблизително 20 милиона евро).

С него като капитан ОЛ вдига първия си трофей след 28 години пауза- Купата на Лигата, а това е само предвестник за безапелационната хегемония, която предстои. 7-те поредни шампионски титли на Лига 1 са постижение без аналог за времето си в 5-те големи европейски първенства. В Лига, където ежегодната смяна на шампиона дотогава е обичайно дългогодишно явление, ОЛ създава едно устойчиво и продължително властване, което и до ден днешен е неподобрено на местна земя. То е гарнирано и с 2 Купи на Франция, както и със 7 Суперкупи/ Трофей на шампионите (но от тях 1 Купа и 1 Суперкупа са спечелени реално са спечелени през 2012, малко след въпросния период). В Шампионска лига тимът става редовен участник в пролетната фаза на надпреварата, където се записват някои от най-бележитите резултати в клубната история.

Новото време

Източник на снимката

В годините непосредствено след слизането от трона Лион залага на скъпи входящи трансфери от други водещи френски грандове, както и от съседни първенства,  за да възстанови блясъка си, но златните медали в първенството така и не са преоткрити. Постепенно фокусът се измества към клубната академия и налагането на местни юноши в първия състав. Макар да остава силно застъпен, от един момент насетне този модел е обогатен и от плодовете на отличната работа на скаутското звено, което гарантира перманентен поток от класни попълнения, способни скоростно да заместват пълноценно разпродаваните звезди. Именно изкуството да открива и развива таланти е пословично за ОЛ.

Всички явления в живота на клуба от второто десетилетие на века (2010-2020) съвпадат с катарския разцвет на ПСЖ и Лион не съумява да си проправи обратно път към първото място, но редовно финишира в ТОП 3 на Лига 1 и твори паметни сезони в Европа. За зрелищата на Стария континент, вижте в следващия параграф. А по-детайлен анализ на различните тенденции в развитието на „хлапетата“ през настоящия век можете да откриете ТУК .

С Европа в сърцето- трайно присъствие, пъстри резултати и значими епопеи на международната сцена

Източник на снимката

С 270 изиграни мача в европейските клубни турнири към декември 2020, лионци са тимът, който най-често е представял Франция на континентални форуми, като полуфиналната фаза е достигната 4 пъти- 2 в Шампионска лига (2010 и 2020), веднъж в Лига Европа (2017) и веднъж в Купата на носителите на купи (1964). Както стана въпрос по-рано, ОЛ има във витрината си и трофея от Интертото, а също така и други сезонни отличия- „Пийс Къп“ (2007), „Купа Еузебио“ (2018) и „Емирейтс Къп“ (2019).

Както можем да видим, любопитното е, че 3 от 4-те полуфинала са достигнати между 2010 и 2020, последните 2- между 2017 и 2020- ясен знак за новия статус на тима в Европа. В хода на годините континенталните одисеи на ОЛ са огрявани от редица паметни резултати. Ето някои от най-отличаващите се:

Лион-Хамбургер 2:0 (сезон 1963-1964, 1/4 финал в Купата за носителите на купи и класиране за 1/2 финалите в ответния мач)

Лион-Лацио, победи 2:1 и 0:2 (1996, 1/16 финал в Купата на УЕФА и класиране за 1/8 финалите)

Лион-Байерн Мюнхен 3:0 (сезон 2000-2001, групова фаза на ШЛ)

Интер Лион 1:2 (2002, групова фаза на ШЛ)

Лион-Вердер Бремен, победи с 0:3 и 7:2 (2005, 1/8 в ШЛ и класиране за 1/4 финалите)

Лион-Реал Мадрид 3:0 (2005 в групите на ШЛ)

Лион-Реал Мадрид 2:0 (2006 в групите на ШЛ)

Ливърпул-Лион 1:2 (2009 в групите на ШЛ)

Лион-Реал Мадрид 1:0 (2010, 1/8 финал в ШЛ и класиране на 1/4 финалите в ответния мач)

Лион-Бордо 3:1 (2010, 1/4 в ШЛ и класиране на 1/2 финалите в ответния мач)

Лион-Рома 4:2 (2017, 1/8 финал в Лига Европа и класиране на 1/4 финалите в ответния мач)

Лион-Бешикташ 2:1 (2017, 1/4 финал в Лига Европа и класиране в ответния мач за 1/2 финалите)

Манчестър Сити-Лион 1:2 (2018 в групите на ШЛ)

Лион-Ювентус 1:0 (2020, 1/8 финал в ШЛ и класиране в ответния мач на 1/4 финалите)

Лион-Манчестър Сити 3:1 (2020, 1/4 финал в ШЛ и класиране на 1/2 финалите)

Анализ на тазгодишния поход до топ 4 на Стария континент можете да откриете ТУК .

Фабрика за таланти

Източник на снимката

Утвърждавайки се като една от водещите сили във формирането на млади кадри от школата, Лион захранва с качество както собствения си мъжки отбор, така и други големи тимове от топ 5 първенствата на Европа. Нека разгледаме някои от най-значимите имена, произлезли от академията на „Les Gones“:

Антони Лопеш, Самюел Юмтити ,Жан Джоркаеф, Раймон Доменек, Муктар Диакаби,

Усем Ауар, Максанс Какре, Максим Гоналон, Корентен Толисо,

Набил Фекир, Сидни Гову, Людовик Жюли, Рашид Гезал,

Антони Марсиал, Карим Бензема, Александър Лаказет, Фльори Ди Найо, Бернар Лакомб 

Приносът към големите поколения на „петлите“

Източник на снимката

Олимпик Лион допринася за някои от най-значимите успехи на френската селекция чрез кадри, минали през клуба в по-ранен етап на кариерите си или все още състезаващи се за него.

„Хлапетата“ са първия отбор, който Еме Жаке ръководи като старши треньор (1976-1980), а неговата кариера кулминира в спечелването на първата световна титла като селекционер на „петлите“ през 1998.

На Мондиал 2006, когато „Les Bleus“ достигат до сребърните медали, присъствието на лионци е най-осезаемо- тогавашният селекционер Раймон Доменек е бивш играч на ОЛ и старши треньор в първите години от ерата „Олас“, а сред играчите за големия форум са Ерик Абидал и Флоран Малуда (формиращи титулярния облик на левия фланг), както и Сидни Гову, Силвен Вилтор, Грегори Купе- всички те са част от златното поколение на Лион от тогавашните години. 10 години по-късно, на Евро 2016, бившият страж на „Les Gones“ Юго Лорис е капитан на тима, стигнал отново до сребърните медали, там е и юношата на клуба Антони Марсиал, както и Кристоф Жале.

През 2018 Лорис с капитанската лента на ръката вдига световната титла в Русия, а освен него там са и лионските юноши Самюел Юмтити, Корентен Толисо и Набил Фекир (който по това време се състезава за гранда от Рон-Алп и занася трофея от Мондиала на „Групама Стейдиъм“).

Еталон за качество в развитието на женския футбол

Източник на снимката

 От основаването си през 2004 до 2020 женският тим на Олимпик Лион установява доминация без аналог както във Франция (13 титли), така и в Шампионска лига, където печели цели 7 пъти трофея, 5 от които поредни. С висотата на практикувания футбол дамската формация на ОЛ промотира и разширява влиянието и развитието на женския футбол в световен мащаб, превръщайки се в образец. За тима се състезава и водещата международна звезда- норвежката Ада Хегелберг.

Значимостта на извървения път и следващият блян

Източник на снимката

Със системно подсилващо се международно реноме, все по-зачестяващи дълбоки пробиви в европейските надпревари и константно създаване на новоизгряващи местни звезди, Олимпик Лион представлява горд знаменосец на френския футбол. Устойчивата структура и икономически модел, изградени през 33-те години от управлението на Жан-Мишел Олас дотук, всяват край бреговете на Рона и Сона спокойствието, че бъдещето има всички необходими предпоставки да бъде светло и славно.

Постигнатото досега е показателно, че за харизматичния президент мечтите имат свойството да се превръщат в успешни проекти. Именно такъв е и настоящият дом на ОЛ- „Групама Стейдиъм“, първият френски стадион, построен изцяло с частни инвестиции и собственост изцяло на футболен клуб. Макар да е открит скоро, през януари 2016, той вече е бил арена на множество епични моменти. Един обаче все още се очаква- вдигането на шампионския трофей от Лига 1 именно там. Събитията от настоящия сезон придават на подобен сюжет все по-обозрими контури.

Автор: Мартин Цветков

204 коментара за “Олимпик Лион: 70-годишната легенда със съвременен разцвет

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »