ПСЖ – между горчивото шампионско шампанско и търсенето на нов път към европейските висини
Пари Сен-Жермен се окичи със златните медали от Лига 1 през последните два сезона (и в общо 7 от последние 8 издания на шампионата), а това е и клубът, който представлява трайно Франция в пролетната фаза на Шампионската лига. Парижани могат да се похвалят с постоянно присъствие в мачовете от елиминационната фаза на най-комерсиалния турнир от 2013 насам. Призвани да бъдат сред знаменосците на френския футбол на голямата международна сцена, напълно закономерно очакванията към тях и за кампания 2018-2019 бяха големи. Равносметката след края на сезона обаче се оказа горчива въпреки защитата на титлата.
Визия и облик при Томас Тухел
ПСЖ завърши предходния сезон (2017-2018) с нов требъл в актива си (титла в Лига 1, Купа на Франция и Купа на Лигата), но неспособността на тима да направи дълбок пробив в Шампионска лига коства на Унай Емери треньорския пост. С идването на Томас Тухел във френската столица се очакваше да стартира нова глава от развитието на тима от „Парк де Пренс“. Немският специалист се адаптира бързо към Франция, като доста рано стана ясно, че неговият отбор едва ли ще срещне реална конкуренция за първото място в първенството.
Достъпният и директен стил на изказ допринасяше за възприемането му от футболната общественост в Париж и местните медии, още повече, че наставникът винаги се изразяваше на френски и положи интензивни усилия езиковата бариера да не представлява никаква пречка на което и да е ниво от комуникацията. И резултатите бяха налице. При това не само от имиджова гледна, точка, а и спортно-технически.
С рекордния за историята на Лига 1 старт от 14 поредни победи армадата на Тухел изглеждаше внушително опустошителна, още повече, че в първите десет от тях бяха отбелязани по три или повече попадения. Отборите, които се очакваше да бъдат конкуренти на столичани за лидерската позиция, не само не успяваха да смогнат на темповете на ПСЖ, но и бяха жертви на тежки разгроми в преките мачове (Монако на два пъти бе покосен с 4:0 – в сблъсъка за Трофея на шампионите през лятото, а в последствие и в шампионатния мач на „Луи II“ със същия резултат), Лион пък инкасира поражение с 5:0 на „Парк де Пренс“ през октомври. Едва в началото на декември шампионите регистрираха първа загуба на точки. Отличното представяне на местната сцена бе съчетано и с успех в груповата фаза на Шампионската лига, където бе спечелено първото място в групата на смъртта (Ливърпул, Наполи и Цървена звезда).
Причините за този възход се криеха в няколко основни фактора. На първо място няма как да пренебрегнем заслугата на Унай Емери, който вече бе интегрирал в състава големите звезди Килиан Мбапе и Неймар, пристигнали през 2017, а и като цяло бе изградил свръзки и механизми в тима, които му позволяваха да действа с вече добре изглеждащ колективен облик, което само по себе си бе една чудесна основа за Томас Тухел.
Бившият наставник на Борусия Дортмунд обаче обогати парижани с още няколко ключови характеристики. Той успя да повиши агресивността на отбора си при загубване притежанието на топката- първите пет-шест секунди след този момент играчите упражняваха масирана и интензивна преса, имаща за цел бързото възстановяване на владението на коженото кълбо.
Чисто тактически Пари Сен-Жермен на Тухел притежаваше много по-богато разнообразие от схеми, в които се действа, което правеше тима непредвидим за противниците, а играчите придобиваха много по-широка универсалност и поливалентност. „След 16 изиграни мача в Лига 1 германецът вече бе използвал 26 футболисти и 5 различни тактически схеми.“, пише Маркус Кауфман в книгата си „Тухел: Да извисиш Париж“. Под негово ръководство грандът разполагаше със способността да маневрира умело дори в рамките на един двубой в зависимост от това какъв е сценария му и дали притежава топката или не. Например срещу Лион през есента столичани действаха нестандартно, използвайки силата на контраатаките си, нещо, което доведе внушителна успеваемост благодарение на скоростта и качеството на изпълнение на Неймар и Мбапе. При победата над Ливърпул пък столичани оперираха в система 4-4-2, когато не владееха топката и в 3-4-1-2 при овладяването й.
Друг съществен принос на родения в Крумбах специалист е внедряването на допълнителен обем млади футболисти в групата и налагането им в стартовата единайсеторка, като в най-голяма степен това важи за мачовете от френското първенство. Макар да разполага с една от най-силните школи във Франция през последните години, ПСЖ не се славеше като отбор, налагащ в първия състав свои играчи. В сезонът, през който Френската футболна федерация обяви именно парижани за школа номер 1 в страната (2018-2019), Тухел даде път на млади състезатели като Муса Диаби, Кристофър Нкунку, Антоан Бернед, Колин Дагба, Тимоти Уеа и Стенли Нсоки, като на Дагба и Диаби дори бе даден шанс и в Шампионска лига.
Важно решение от тактическо естество бе и позиционирането на Неймар като плеймейкър, нещо, което даде свобода на бразилската звезда и той я използва по най-удачния начин, записвайки на сметката си двадесет попадения и единадесет асистенции за първите си двадесет и три мача. Килиан Мбапе пък също се отплати подобаващо за възлаганото му доверие и завърши сезона като най-добър голмайстор и играч на Лига 1 (33 гола), борейки се до последно с Лионел Меси за Златната обувка.
Фиаското в осминафинала срещу Ман Юнайтед и последвалият завой на 180 градуса
Сезонът на ПСЖ обаче претърпя рязка метаморфоза след умопомрачителното отпадане в осминафиналната фаза на Шампионската лига от Манчестър Юнайтед (четвърто поредно на същия етап). То превърна действащия френски шампион в първия тим в историята, който е елиминиран от турнира след победа с 0:2 като гост. Две години след немислимата загуба с 6:1 на „Ноу Камп“ футболен Париж изживя съпоставим по мащаби кошмар, който за пореден път прекърши в ранен стадий устрема към европейските върхове. Груби индивидуални грешки на Тило Керер, Джанлуиджи Буфон и Преснел Кимпембе доведоха до невъобразимия сценарий, а шокът на футоблната общественост бе още по-силен поради факта, че гостите от Англия играха на „Парк де Пренс“ в експериментална формация от млади футболисти поради многобройните отсъстващи в редиците им.
Събитията от мартенската вечер далеч не останаха без последствия – горчивината от разочарованието така и не бе превъзмогнато. Фенските групировки публично порицаха поведението и манталитета на своите любимци, като дори стигнаха и до протестни действия, а спокойният Томас Тухел започна да губи търпение на пресконференциите, когато бе обект на множество въпроси, свързани с позицията на феновете. Убедителният успех с 3:1 в Класикото срещу вечния съперник Олимпик Марсилия само няколко дни след отпадането от Манчестър Юнайтед с нищо не спомогна за успокояването на обстановката в клуба и в последните десет кръга от Лига 1 ПСЖ инкасира четири поражения (сред които звучното 5:1 при визитата на Лил), загуби и във финала за Купата на Франция (което допълваше елиминацията на четвърфинална фаза в турнира за Купата на Лигата от януари).
Регистрираните резултати в периода март-май 2019 повдигнаха много сериозни въпросителни относно професионализма и отдадеността на множество играчи на столичния клуб, а напрежението, което съпътстваше ежедневието в клуба до края на сезона неминуемо водеше до размисли относно очертаващите се сериозни проблеми през лятото. За разлика от други години, този път треньорският пост не фигурираше сред застрашените.
Проблемните егота и липсващите фигури
В течение на времето ПСЖ получи сериозни удари от двете си най-високо котирани звезди – Мбапе и Неймар. На церемонията по награждаването за най-добър играч на Лига 1 световният шампион с Франция заяви, че би могъл да продължи бъдещето си както в Париж, така и другаде, което засегна огромна част от клуба и фенската му общост. Сагата на лятото обаче тепърва предстоеше и тя принадлежеше на Неймар. Бразилецът получи тежка контузия в началото на 2019, която го извадии от строя за три месеца и със сигурност бе сред съществените причини за краха на тима през този период. Слуховете за негово желание да напусне френската столица бързо бяха потвърдени косвено от думите на клубния президент Насер Ал-Келайфи, че никой не е принуждавал Неймар да идва в Париж, че той сам е взел решението си и че оттук насетне фокусът на френския шампион ще е насочен към привличането на играчи, които се припознават в проекта на ПСЖ.
Публичните изяви южноамериканеца в никакъв случай не опровергаваха вече създадените впечатления. Неявяването на старта на предсезонната подготовка и думите, че пази победата с екипа на Барселона над ПСЖ с 6:1 като един от най-хубавите спомени в кариерата си със сигурност изваждаха на преден план един проблем, който изглежда така и не бе решен в Пари Сен-Жермен – овладяването на еготата в многомилионната селекция. Аспект, който също се явява сериозна пречка в пътя към израстването на клуба и минаването му към следващото ниво в европейската йерархия. Това всъщност бе и едно от основните очаквания към Томас Тухел – да успее да установи подобрен ред и дисциплина, издигащи колектива над индивидуалностите.
Крайната равносметка по този параграф обаче не е никак положителна, а известни наченки за подобно нещо се появиха още наесен, когато за Класикото срещу Олимпик Марсилия на „Велодром“ извън титулярния състав бяха оставени Килиан Мбапе и Адриен Рабио (като дисциплинарна мярка във връзка със закъснение на двамата футболисти за разбора преди мача). Срещата обаче не се развиваше по вкуса на парижани и немският наставник пусна в игра през второто полувреме и двамата състезатели, като това се оказа ходът, който направи разликата и бяха отбелязани две попадения във вратата на Манданда. В стремежа си да демонстрира, че колективът взима превес над индивидуалнити фигури обаче, Тухел на практика постигна точно обратното- подчерта колко зависим е ПСЖ от някои свои възлови единици.
И ако Мбапе бе лесно, бързо и трайно реинтегриран като титуляр, то казусът с Рабио бе продължителен и шумен, като младият полузащтник така и не записа повече двубои с екипа на отбора от френската столица през месеците след зимната пауза, а в крайна сметка се стигна и до окончателната му раздяла с клуба. Празнината, която обаче зееше в средата на терена след неговото отстраняване и прекпратяването на състезателната кариера на Тиаго Мота, така и не бе запълнена.
Преквалифицирането на Маркиньос и Дани Алвеш като халфове пред защитата се оказваше удачно решение в отделни мачове, но така и не бе открита правилната трайна формула в тази зона от терена през пролетните месеци от кампанията, като дори се стигна дотам Тухел публично да разкритикува ръководните фактори в клуба относно неосъществени трансфери. През зимните месеци обаче бе привлечена аржентинската звезда на Зенит Санкт-Петербург Леандро Паредес, към когото имаше сериозни очаквания, но неговата адаптация в Париж не се случи с нужните темпове и старши треньорът на парижани не съумя да извлече от него потенциала, с който да реши ребуса в полузащитата си.
Трудностите с окомплектоването на състава бяха свързани и с огромния брой отсъстващи заради травми, като пикът бе в средата на април, когато броят контузени състезатели бе двуцифрен, а това само по себе си повдигаше въпросителни относно цялостната методика, касаеща физическата подготовка.
Време за равносметка и промени
През сезон 2018-2019 Пари Сен-Жермен запази короната си в Лига 1, но главното събитие от спортната година неминуемо ще остане покусителното поражение от Манчестър Юнайтед в осминафинала реванш от Шампионска лига, което отново подчерта всве още наличните към момента лимити на проекта в континентален мащаб. Нещо повече – губейки притежанието и на двете национални купи, клубът от френската столица на практика смекчи влиянието си и на местната сцена, давайки на отборите турнирни бойци ясни индикации, че доминантът в никакъв случай не е вече недосегаем.
Осъзнаващи тежестта на удара, който изминалата кампания представляваше за амбициите и имиджа на катарския проект в Париж, Насер Ал-Келайфи предприе драстични мерки през лятото, като замени на позицията спортен директор Антеро Енрике с добре познатия край бреговете на Сена Леонардо, за когото това е втори период в клуба.
Освен промяната в органиграмата обаче, босът започна да обръща в конкретни действия и думите си относно бъдещите попълнения в отбора. В резултат на това през месец юли на „Парк де Пренс“ акостираха играчи като Андер Ерера, Пабло Сарабия, Абду Диало и Идриса Гай, като трансферните суми са в диапазона 18-32 милиона евро за играч, а конкретно Ерера пристигна със свободен трансфер.
Разделите с Джанлуиджи Буфон, Дани Алвеш, Муса Диаби, Кристофър Нкунку и Тимоти Уеа подсилват създаващото се впечатление за новия профил футболисти, които се очертава да бъдат на фокус – играчи в златна футболна възраст, които вече разполагат с успешен опит в значим клуб, но не и със статус на световни топ звезди. Борбата за доказване и утвърждаване в първия състав, биткаджийският манталитет, отдадеността към каузата на проекта и игровата многофункционалност на терена са характеристиките, които са приоритетни за селекцията на ПСЖ във версия 2019, а може би и занапред. Бъдещето на прилаганата трансферна политика в по-дългосрочен план ще зависи в огромна степен от това дали Томас Тухел ще успее да наистина да накара ПСЖ да израстне, оповавайки се на арсенала от новопристигнали играчи.
