Обратите, сътворени от ПСЖ в Европа
Макар Пари Сен-Жермен често да е ставал жертва на драматични развръзки, столичани познават добре и другата страна на монетата. В зрелищни мачове те са съумявали да обръщат най-различни съперници на континенталната сцена, сред които откриваме Локомотив София и Парма на Христо Стоичков. Непосредствено преди гостуването в Мюнхен, където ще е необходим нов обрат за историята, нека разгледаме предходните случаи, в които френският тим е преобръщал ситуацията в своя полза.
Срещу Локомотив София през 1982
Въпросната година е завинаги гравирана като специална в еволюцията на ПСЖ. През пролетта й отборът тържествува с Купата на Франция след драматичен успех с дузпи над Сент-Етиен във финала. А четири месеца по-късно, на 15 септември, парижани изиграват и първия в историята си мач в европейските клубни турнири. Това се случва на българска земя – съперник в дебюта на континенталната сцена е Локомотив София. Дуелът е 1/16 финал в турнира за Купата на носителите на купи, а първият му епизод е на стадион „Васил Левски“ пред около 18 хиляди зрители. Срещата започва ентусиазирано за „железничарите“ и силният им старт е възнаграден с красиво попадение малко след изминаването на четвърт час игра. Центриране от корнер на Валери Дамянов е майсторски оползотворено от Петър Миланов, който се извисява във въздуха около точката на дузпата и с глава успява да матира стража Доминик Баратели. Малко след 30-ата минута капитанът на домакините Венцислав Арсов се контузва и трябва принудително да напусне терена. След почивката французите се активизират и стигат до някои опасности посредством Доминик Рощо и световния шампион от 1978 Освалдо Ардилес. И двамата обаче не успяват да се разпишат. Към края на срещата софийският тим също пропуска удобна възможност – Бойчо Величков е близо до това да порази целта, но ударът му минава в страни. Така крайният резултат остава непроменен – 1:0 за „червено-черните“.
Реваншът на „Парк де Пренс“ се развива изключително бурно. Французите бележат в ранните му етапи чрез Токо, заличавайки пасива от първия мач. В началото на второто полувреме обаче Марчо Богданов нанася сериозен удар по домакините, бележейки виртуозно от границата на пеналтерията така ценния гол на чужд терен. ПСЖ все пак връща аванса си в резултата благодарение на капитана Доминик Батне, но това все още не е достатъчно за прогрес към следващата фаза. Четвърт час преди края парижани са под угрозата от ранно отпадане. Тогава Владимир Лалов от българския тим получава втори жълт картон и е отстранен от игра. С 10 души „железничарите“ капитулират и ПСЖ се възползва оптимално от численото си преимущество – Н’Гом, Лемул и Токо реализират още три попадения, увеличавайки цифровото изражение до 5:1 и носейки на клуба първа победа в Европа. Пътят им тогава продължава до четвъртфиналите на турнира.
Срещу Реал Мадрид през 1993
Французи и испанци се изправят едни срещу други в четвъртфиналите на Купата на УЕФА през сезон 1992-1993. Първата среща на „Сантяго Бернабеу“ приключва при резултат 3:1 в полза на „Лос Меренгес“, което ги поставя в силова позиция преди реванша. На „Парк де Пренс“ обаче парижани излизат силно мобилизирани за обрат, като той придобива реални контури в 33-тата минута, когато Джордж Уеа засича с глава корнер, правейки така, че тимът му да се нуждае само от още едно безответно попадение. До такова се стига в 81-вата минута с мощно воле на Давид Жинола от границата на наказателното поле, а еуфорията на стадиона е такава, че вкусът на класирането вече е ясно доловим. Гостите се впускат в търсене на гол, който да ги прати в следваща фаза, но открилите се пространства са оптимално използвани от френския тим- образцово проведена контраатака се увенчава с трето пращане на топката във вратата на иберийците, дело на Валдо. Надали тогава са били мнозина тези, които са вярвали, че обратите в развоя тепърва предстоят. В началото на даденото от арбитъра продължение мадридчани оползотворяват статична ситуация, при която Иван Саморано изравнява общия резултат и изглежда праща мача в продължения от по 15 минути. Но в последните секунди ПСЖ на свой ред получава правото да изпълни статично положение, при което ударът на Антоан Комбуаре с глава става вечна част от френския футболен фолклор- бранителят матира „кралете“ и праща в екстаз трибуните. Години по-късно той споделя, че човек изпитва подобен момент веднъж в живота.
Срещу Парма през 1996
В четвъртфиналите от кампания 1995-1996 в Купата на носителите на купи тимът от Париж се сблъсква с Парма на Христо Стоичков. Първият дуел е на „Енио Тардини“ и през първата част именно пред Камата се открива една от първите стопроцентови голови възможности- българинът е изведен в дълбочина с отлично продаване и се отскубва сам срещу вратаря Бернар Лама, но губи дуела си със стража. Във въпросната вечер капитанът на парижани е безупречен в изявите си и прави един от най-силните си двубои с клубната фланелка. Дори той капитулира обаче в 58-ата минута, когато Стоичков бележи характерен за стила си гол чрез пробив отляво и точен изстрел в долния противоположен ъгъл. Това се оказва и единственият гол в мача.
Реваншът на „Парк де Пренс“ се играе при вдъхновяващи за французите обстоятелства- два дни по-рано Бордо е елиминирал Милан в турнира за Купата на УЕФА, а Нант също се представя отлично в Шампионска лига, класирайки се за полуфиналите. Търсейки нов италиански скалп и още един френски пробив в Европа, ПСЖ изнася мач, който и до ден днешен е считан за един от най-преломните моменти в историята на клуба, тъй като именно той в огромна степен показва, че столичани са достатъчно израснали, за да гонят първи свой европейски трофей. Освен Христо Стоичков, в редиците на опонентите им се открояват имената на Фабио Канаваро, Дино Баджо и на младия Филипо Индзаги. Предвождани от Раи, Патрис Локо и Паскал Нума, домакините откриват резултата от дузпа, но равенството бързо е възстановено след грешка на Бернар Лама, под чийто плонж минава удар извън пеналтерията. Имайки предвид качеството на италианските защити по това време, отбелязването на 2 безответни гола изглежда трудоемка задача. Но Патрис Локо и Раи се справят с нея, но за да направят вечерта за домакините незабравима. В заключителните минути Лама спасява последния шанс, открил се пред влезлия в игра Пипо Индзаги, за да подпечата паметния успех. Това е кампанията на парижани – те извървяват пълния поход до купата в турнира.
Срещу Галатасарай през пролетта на 1997
Действащ носител на трофея, ПСЖ защитава короната си през издание1996-1997 на КНК, а на осминафиналния етап има за съперник Галатасарай с Георге Хаджи в редиците си. Гостуването на „Али Сами Йен“ протича тежко и въпреки наваксването на пасив от два гола, в крайна сметка френският тим инкасира сериозно поражение – 4:2. Тогавашният президент на столичани Мишел Денизо не крие, че отпадане на тима му би имало значими финансови последствия, възлизащи на около 20 милиона франка. Иначе казано, обратът в ответния мач представлява топ приоритет за клуба от Париж.
И посланието е добре възприето от играчите. На „Парк де Пренс“ ПСЖ е непоколебим, което дава отражение още в 10-ата минута, когато Леонардо открива резултата, разпалвайки още повече надеждите на домакините. Не е нужно много време, за да може отново той да подплати отличното си представяне и с асистенция – негово центриране отляво при статично положение е засечено с глава от Дели Валдес. Във въпросната вечер Леонардо буквално е неудържим – бразилецът е в основата и на третия гол като пробива и асистира на Патрис Локо след около час игра. Двубоят не минава и без блясъка на друга „кариока“ – Раи, оформящ крайното 4:0 и подпечатващ билета за следващото ниво. В това издание на турнира ПСЖ стига до нов финал, където обаче губи от Барселона на Христо Стоичков.
Срещу Стяуа през лятото на 1997
Пари Сен-Жермен трябва да се бори за мястото си в груповата фаза на Шампионска лига, минавайки през ситото на предварителните квалификационни кръгове. В предверието на най-комерсиалния европейски турнир чака един балкански гранд – Стяуа Букурещ. В първия мач северните ни съседи надделяват с 3:2 в румънската столица. Това обаче не се оказва крайният резултат. ПСЖ използва в състава си Лоран Фурние, а той няма право да играе поради натрупани жълти картони от предни европейски мачове. На французите е наложена служебна загуба с 3:0 и шансовете за реванша на пръв поглед намаляват драстично.
В редиците на парижани обаче не се прокрадва и грам съмнение. Те изиграват всеобхватно като доминация първо полувреме на „Парк де Пренс“. Още във 2-рата минута Раи реализира от дузпа, а двайсетина минути по-късно засича с глава центриране от корнер на Леонардо от корнер. Пак Леонардо изработва и третия гол в 32-рата минута, асистирайки на Марко Симоне, който с красиво завъртане и прецизен изстрел прави резултата класически. Неуморим, неизчерпаем и необуздан, Леонардо дава и трето свое голово подаване – този път дълъг пас в дълбочина, който Флориан Морис превръща в четвърти гол още преди почивката. След почивката бразилският маестро продължава с рецитала си, центрирайки от статично положение, при което сънародника му Раи (по подобие на втория гол) бележи с глава на близка греда (5:0 и място в груповите на Шампионска лига). Четири асистенции на Леонардо и хеттрик на Раи – автентична бразилска футболна фиеста, направила дъждовната августова вечер в Париж вълшебна за домакините.
Срещу Борусия Дортмунд през март 2020
Жребият отрежда ПСЖ да се изправи срещу „жълто-черните“ в осминафиналната фаза на кампания 2019-2020, а първата битка е на „Сигнал Идуна Парк“, където Томас Тухел среща бившия си клуб. Именно негови решения се оказват в окото на циклон от критики във френската преса, особено след получилия се резултат- треньорът залага за първи път през сезона на експериментална схема 3-4-3 и оставя на резервната скамейка през всичките 90 минути двамата си южноамерикански голаджии Едисон Кавани и Мауро Икарди. Тимът му претърпява поражение с 2:1 и е притиснат до стената.
На „Парк де Пренс“ обаче столичани демонстрират съвсем различен подход и поведение, налагайки контрол над срещата от самото й начало и държейки го в хода на минутите. Въпреки трудностите в първата половина на първото полувреме да преодолеят защитния вал на „жълто-черните“, французите не се смущават и остават търпеливи. Не ги смущават нито някои епизодични пориви в предни позиции на немците, нито пропускът на Единсон Кавани в 25-ата минута. Домакините стигат до 2 попадения по повече от изненадващ път- Неймар открива резултата, засичайки центриране от корнер с глава (типаж гол, който е извънредно рядък за бразилската звезда), а преднината е удвоена чрез комбинация от между двата сюрприза в стартовите 11 на Тухел – мужду преместения като нападател Пабло Сарабия и включилия се в центъра на наказателното поле ляв бек Хуан Бернат. Устойчивостта на защитния вал обезпечава спокойствие през второто полувреме, обезвреждане на Ерлинг Холанд и съхраняване на преднината. По отношение на отбраната този мач се класифицира като един от най-качествените европейски двубои на елиминационна фаза за ПСЖ в катарската ера.
Срещу Аталанта през август 2020
На следваща фаза от същата кампания френският шампион излиза срещу Аталанта, но поради преустроения календар (покрай пандемията) четвъртфиналът трябва да се изиграе в един мач на неутрален терен (в Португалия). Марио Пашалич извежда бергамаските напред в средата на първото полувреме, а въпреки притежанието на топката, парижани не съумяват да стигат до конкретика и с всяка изминала минута отпадането става все по-обозрим сценарий. Влизанията в игра на Килиан Мбапе и Екик-Максим Чупо Мотинг обаче преобръщат хода на събитията, превръщайки тази среща в необикновена. В 90-ата минута камерунският нападател е диригент на атака, която завършва с асистенция на Неймар към Маркиньос, а по-малко от 3 минути по-късно самият Чупо Мотинг се разписва след пробив и голово подаване на Мбапе. Ако в конфронтацията с Борусия столичани сътворяват обрата си чрез цял един мач, срещу Аталанта времето, с което разполагат, е доста по-оскъдно, а негативното развитие на събитията до 90-ата минута заплашва отново да хвърли сянка върху целия катарски проект. Именно това прави класирането на ПСЖ толкова необикновено- фактът че с концентрирани усилия в заключителните минути на мача е сътворен исторически обрат. Той е възлов момент в похода на гранда от „Парк де Пренс“ до първия му финал в най-престижния клубен турнир.
Автор: Мартин Цветков