Половинвековният ПСЖ- една млада, но пребогата история

Класиран за пролетната фаза на Шампионска лига като победител в групата си, Пари Сен-Жермен изпраща подобаващо най-успешната година в своята история. Със спечелени всички възможни трофеи на домашната сцена и достигнат финал в най-престижната континентална надпревара столичани почетоха доблестно половинвековния юбилей, който честват през 2020. Кръглата годишнина е отличен повод да разгледаме наситеното с живот и събития 50-годишно съществуване на клуба от „Парк де Пренс“.

Най-богатата френска колекция от трофеи

През отиващата си 2020 парижани увеличиха сериозно броя на спечелените от тях отличия, достигайки до 43, след като завоюваха всичко на домашно ниво- титла, Купа на Франция и Купа на Лигата, а сезон 2019-2020 стартира със Суперкупа (Трофея на шампионите) след успех над Рен. Това е четвърти случай, в който ПСЖ обира пълната гама трофеи в Хексагона след 2015, 2016 и 2018, като преди това нито един отбор не го бе правил нито веднъж. С общия брой отличия във витрината си грандът от френската столица разполага с най-обширната колекция измежду всички клубове в страната.

5-те изминали десетилетия са белязани и от сериозно присъствие на европейската сцена, при това с множество участия в заключителните фази на различните турнири и финалните им карета. Парижани имат общо 6 участия на полуфинален етап в голяма надпревара от Стария континент, 3 европейски финала и 1 спечелен (Купата на носителите на купи през 1996). Към тези постижения можем да добавим и победата в традиционно доминирания от френските отбори летен турнир Интертото през 2001. Обособяването на цялата тази славна картина обаче преминава през доста етапи- нека ги проследим.

Основаването и първите знакови епохи

В края на 60-те години на XX век, след като представящите дотогава Париж в най-горното ниво на френския футбол вече не присъстват в неговия елит, назрява необходимостта столицата на Хексагона да се сдобие с нова сила, която да я представлява. С такава цел е създаден Париж ФК, който обаче остава съществуващ само на хартия, тъй като не разполага нито с отбор, нито със стадион. Този клуб се слива със съществуващия от 1904 Стад Сен-Жерменоа (подвизаващ се основно в по-ниските дивизии на страната), за да образуват през 1970 Пари Сен-Жермен.

Амбицията и очакванията, свързани с новосформираната институция, съвсем скоро са оправдани. Едва 4 години след основаването на ПСЖ тогавашният тим има за треньор най-резултатния френски нападател на Световни първенства- Жюст Фонтен. Открояващи се остават думите му в речта пред играчите преди мача на истината срещу Валансиен (за промоция в най-горното ниво), когато им казва: „Който иска да играе във Втора дивизия, да ми каже още сега да не го слагам в състава. Който иска да се изкачи в Първа дивизия- да излезе и да го покаже на терена“. По всичко личи че думите му са имали ефект, защото на свой терен столичани печелят с 4:2 срещу северняците и си обезпечават място във френския елит, откъдето така и никога не изпадат- постижение без аналог в наполеоновата родина.

Проправяйки си прогресивно път сред най-добрите в страната, парижани достигат до първия си трофей през 1982, когато надвиват Сент-Етиен на Мишел Платини във финала за Купата на Франция, а отличието е защитено година по-късно. Няколко години след това, през 1986, завоюват и първата си титла, предвождани от Жерар Улие като треньор и Луис Фернандес като капитан. Това е момент, който Ален Кейзак (президент на ПСЖ в периода 2006-2008) окачествява като „края на юношеството и навлизането в зряла възраст“ за клуба от „Парк де Пренс“, позовавайки се на това, че тогава институцията е едва 16-годишна, но също и на значимостта на първите златни медали в първенството като преломен момент в развитието.

Последните години на 80-те обаче далеч не са толкова бляскави, колкото столичната общественост си представя- нещо повече, те са кризисни. Но потенциалът на клуба не остава незабелязан от „Канал +“ и медийният гигант закупува ПСЖ през 1991. Това се оказва събитието, което впоследствие праща парижани в бленуваните висини.

Ерата „Канал +“ и трайното утвърждаване като водещ фактор в Европа

След като през 1993 Олимпик Марсилия става първи френски клуб, печелил Шампионска лига, а впоследствие слиза от европейската сцена поради корупционния скандал с Бернар Тапи, на преден план изплува нова движеща сила за френския футбол на международно ниво- ПСЖ. Между 1993 и 1997 те са неизменна част от европейския футболен елит. През 1993 отпадат на полуфинал срещу Ювентус в турнира за Купата на УЕФА, 1994 елиминирани на същата фаза от Арсенал в Купата носителите на купи, а през 1995-та отново на това ниво отстъпват на Милан, само че в Шампионска лига.

3-те поредни отпадания на полуфинали в 3-те различни големи европейски турнира пораждат ясната амбиция клубът не просто да направи силно представяне в Европа, а да завоюва отличие там. С тази цел през лятото на 1995 се прави мащабна селекция включваща доста нови попълнения, сред които Юри Джоркаеф, Патрис Локо, Бруно Нготи и Лоран Фурние. Голямата цел е постигната, тъй като в сезон 1995-1996 парижани завоюват Купата на носителите на купи, което отприщва всенародни тържества по Шанз-Елизе. През следващия сезон те отново достигат до финалния мач за същия трофей, но там са надвити от Барселона на Христо Стоичков с минималното 1:0.

Тимът от „Парк де Пренс“ материализирала силната си среда на 90-те години и с втората си титла във вътрешния шампионат. Началото на новия век обаче далеч не върви със същата успеваемост и в крайна сметка „Канал +“ продава собствеността на американския инвестиционен фонд „Колони Капитал“ през 2006, под чието управление не може да се каже, че ПСЖ се връща към силните си години, но все пак стига до 2 национални купи (1 Купа на Лигата и 1 Купа на Франция). Същинската трансформация обаче предстои съвсем скоро.

Катарската революция

През 2011 клубът е придобит от крупните катарски инвеститори „Катар Спорт Инвестментс“. Шейх Ал Тани и Насер Ал-Келайфи ясно заявяват стремежа си да направят Пари Сен-Жермен доминантна сила не само във Франция, но и на континенталната сцена. Устрем, подплатен и с умопомрачително финансиране. Ако дебютната знакова покупка на лято 2011 Хавиер Пасторе от Палермо за 42 милиона евро дава известни индикации за мощта на проекта, то последвалото лято 2012 я затвърждава в пълна сила, като тогава са привлечени в пакет две от най-горещите имена на световния футбол- Тиаго Силва и Златан Ибрахимович, превърнали се впоследствие и в клубни легенди. Същото важи и за подобрилия рекорда за най-скъп новодошъл играч през 2013 Единсон Кавани, който с 200-те си гола става най-добър реализатор в историята на ПСЖ.

В хода на годините досега колосалните суми за нови покупки стават неизменна част от повечето трансферни прозорци, но несъмнено пикът е през лятото на 2017 със сключването на сделките за Неймар (222 милиона евро) и Килиан Мбапе (145 милиона евро). Надали е учудващо, че и 10-те най-скъпи трансфера на столичани са осъществени именно в катарската епоха:

Неймар: 222 M€ (от Барселона през 2017/18)

Килиан Мбапе : 145 M€ (от Монако през 2017/18)

Единсон Кавани : 64 M€ (от Наполи през 2013/14)

Анхел Ди Мария : 63 M€ (от Манчестър Юнайтед през 2015/16)

Давид Луиш : 49,5 M€ (от Челси през  2014/15)

Тиаго Силва : 42 M€ (от Милан през 2012/13)

Хавиер Пасторе  42 M€ (от Палермо 2011/12)

Лукас Моура : 40 M€ (от Сао Пауло през 2012/13)

Леандро Паредес : 40 M€ (от Зенит Санкт-Петербург 2018/19)

Тило Керер : 37 M€ (от Шалке 04 през 2018/19)

Вложените средства поставят под лупа изявите на тима и всеки един неуспех придобива несравнимо по-силен международен отзвук. Сред най-фрапантните със сигурност се откроява митичната ремонтада на Барселона при 6:1 на „Камп Ноу“ (2017), както и причудливото отпадане от Манчестър Юнайтед с 1:3 на „Парк де Пренс“ в Шампионска лига (2019). Спечелените титли от Монпелие през 2012 и от Монако през 2017 също представляват сериозен удар парижани, имайки предвид чутовната разлика в бюджетите. Голямата болка на катарците обаче дълго време оставаше отсъствието на по-сериозен европейски пробив.

Двете пропуснати титли сякаш се явяват за столичния тим лъжици катран в кацата с меда, вземайки под внимание сумарния набор трофеи, завоювани в хода на катарската ера. Цели 25 от 43-те отличия в клубната витрина са спечелени именно между 2011 и 2020. В рамките на по-малко от десетилетие пластовете във френския футбол са пренаредени.

През тези години грандът от „Парк де Пренс“ става неизменна част от пролетната фаза на Шампионска лига, като дългоочакваният поход до мача за трофея се случва през лятото на 2020, придавайки на катарския проект съвсем нова стойност. Трофеят от Лигата на богатите обаче все още остава сакралният граал, чието търсене кара живота в клуба да пулсира.

Приносът към шампионските поколения на „петлите“

ПСЖ обогатява не само френския футболен пейзаж на клубно ниво, но и националния тим на страната. Разглеждайки триумфите на „Les Bleus“ на големи футболни форуми, ще открием в списъка с играчи футболисти, които или по това време са се състезавали за ПСЖ, или са минали през клуба в по-ранните години от своя път. Такива са Луис Фернандес и Доминик Рошто на Евро 1984, Юри Джоркаеф и Бернар Лама на Мондиал 1998, отново Лама, както и Никола Анелка на Евро 2000, а на Световното първенство в Русия през 2018- Алфонс Ареола, Преснел Кимпембе и Килиан Мбапе. Именно Мбапе е най-силно влияещият парижански фактор в националната селекция, продължавайки да твори история, при това още в началото на спортната си кариера.

В новото измерение

Със статут на перманентно разрастващ се международен бранд, ПСЖ завзема все по-мащабни нови територии по отношение на търговия и маркетинг. Всичко това се явява като естествено продължение на съчетанието от пъстра млада история и динамично напредващ съвременен прогрес, диктуван от катарските инвеститори. Прогрес, достигнал нова точка на развитие именно през юбилейната 2020. Тя узакони навлизането на столичани в цяла една нова орбита. Защото макар все още да пътуват към голямата си цел, към трона на Стария континент, най-висшият европейски елит ясно се обособява като техен естествен хабитат.

Автор: Мартин Цветков