Лято 2019: равносметка и изходни позиции преди старта на Лига 1

Изминаха два месеца и половина, откакто завесите в Лига 1 бяха спуснати. Дългоочакваният старт на новото издание на френския шампионат е все по-близо, като реално от него ни делят броени часове. Късната пролет и преполовеното лято бяха белязани от задухването на нови ветрове в редица водещи клубове от Хексагона, като това неминуемо води към размисли относно възможните размествания на пластовете в горните етажи на класирането в Лига 1. Предсезонните подготовки на отборите с най-високи амбиции сякаш затвърдиха впечатлението, че обичайните заподозрени в борбата за челните места са с изравнени сили (с изключение на ясно изразения фаворит в лицето на Пари Сен-Жермен).

Трансферното лято и предсезонните подготовки

Слоганът „Лига на талантите“ получи пълноценното си потвърждение през сезон 2018-2019, когато множество млади звезди затвърдиха възходящото си развитие и се превърнаха в апетитна цел за клубовете  от други първенства. Вследствие на драстично растящите пазарни стойности на играчите от френското първенство бяха счупени рекордите за най-скъпи изходящи трансфери в Лион (Танги Ндомбеле в Тотнъм за 60 милиона евро плюс още 10 под формата на бонуси ), което е и най-скъпата покупка от гледна точка на клуба от Лондон), в Лил (Никола Пепе, за когото Арсенал също отдели най-сериозната сума в исторически план – 80 милиона евро), а и в Нант (Диего Карлос в Севиля срещу сумата от 15 милиона евро).

Споменатите по-горе сделки обаче представляват само една малка част от всички промени, които настъпиха в редиците на грандовете, а водените трансферни политики биха могли съществено да видоизменят игровия им облик.

Обновеният трансферен модел на ПСЖ

Разбира се, финансовите ресурси в Париж позволиха на настоящия първенец да не фигурира в списъка от клубове разпродаващи звезди. Нещо повече – със стремеж към оптимизация на трансферните си прицеси, столичани демонстрираха нов подход при избора си на попълнения. Както стана въпрос в статията „ПСЖ – между горчивото шампионско шампанско и търсенето на нов път към европейските висини“, с идването на Пабло Сарабия, Андер Ерера, Абду Диало и Идриса Гай осемкратните шампиони на Франция преориентираха своите приоритетите си към нов тип профили – играчи с установени качества и впечатляващи показатели в сериозни клубове, чийто статус обаче все още не е на отвърдени водещи звезди с световен мащаб. Те обаче практически дават на Томас Тухел точно тази добавена стойност и ширина на състава, от която немският специалист имаше нужда. Всеки от тях подсилва отделно звено на състава, като Сарабия например може да се похвали с цели 17 асистенции и 23 гола на сметката си с екипа на Севиля през миналия сезон (от тези 23 попадения 9 са с десния крак, въпреки че испанецът е левичар, което е само едно от много свидетелства за неговата универсалност). Идриса Гай пък бе главната цел на Леонардо през това лято и неслучайно – освен че изигра чудесна Купа на африканските нации, стигайки с тима си до сребърен медал, сенегалският полузащитник е в ТОП 3 на играчите с най-много спечелени единоборства в английската Висша лига- шампионат, пословично известен със своя интензитет във физическо отношение.

Иначе казано, сами по себе си, тези две попълнения говорят ясно за намеренията на силните фактори в Париж да запълнят дефицитите, които бяха налични в игрово отношение през пролетните месеци. И първите резултати са по-скоро задоволителни – Тиаго Силва и компания записаха в контролите си два успеха, две равенства (това срещу Интер бе последвано от загуба при изпълнение на дузпи) , а към тях прибавиха и рекордния за клуба девети Трофей на Шампионите (седми пореден).

Лято на рекордни продажби за Лил и Лион

Другите два тима от подиума във Франция, Лил и Лион, преминаха през десетина седмици на сериозно текучество на играчи и бяха най-силно замесени в сделките на сезона (поне до момента).

Освен мултимилионната продажба на Никола Пепе, Кристоф Галтие трябваше да се раздели и с Тиаго Мендеш и Юсуф Коне, които бяха закупени именно от Олимпик Лион, Рафаел Леао пък се пресъедини към редиците на италианския гранд Милан. Привличането на установен лидер като капитана на Рен Бенжамен Андре изглежда като силен ход, с който да бъде запълнена празнината в средната линия на терен след напускането на Мендеш. Останалите новопристигнали играчи все още нямат налична подобна визитка в Лига 1 (за да бъде заместен Пепе, осигурени бяха услугите на турския офанзивен футболист Юсуф Язиджи, който е с чудесно CV, само че не разполага с опит по френските терени), но успеваемостта на трансферите с марка Луис Кампос, както и отлична работа, която Галтие е способен да върши с младите състезатели, дават на северняците поводи за оптимизъм. С такъв обем и значимост на напусналите обаче ядрото на тима ще е необходимо да се изгражда наново, а това неминуемо ще отнеме време.

Напълно реципрочно е твърдението и по посока на ОЛ. Като добавка към рекордната стойност, срещу която Ндомбеле бе пуснат в Тотнътм, авантюрата си с „Les Gones“ приключиха и Ферлан Менди (закупен от Реал Мадрид срещу 48 милиона евро), както и капитанът Набил Фекир (трансфериран изненадващо в Бетис Севиля за 19,75 милиона евро). Акостиралите край бреговете на Рона и Сона футболисти бяха привлечени с ясната идея да изградят новата визия на Лион под ръководството на Силвиньо – отбор, опериращ преоблавадващо в схема 4-3-3, с ясно изразен афинитет към техниката и комбинативността. Отбор, при който градежът на играта и дори асистенциите са дело и на бранителите (неслучайно бе привлечен тъкмо Йоаким Андерсен от Самподория- датският централен защитник бе втори по ключови подавания на сметката си през изминалата кампания в Италия).

Способността на клубовете във Франция да се съвземат бързо след по-масивни кадрови промени е общоизвестна. Представянето и на двата тима в предсезонната подготовка обаче няма как да не буди въпросителни относно степента им на готовност за новия сезон. Лил регистрира 3 победи, 2 равенства, но и 2 загуби в двете си най-сериозни проверки срещу Селта Виго и Рома , докато бронзовият медалист от миналия сезон, въпреки спечеления трофей „Емирейтс Къп“ с победата над Арсенал, претърпя поражения във всеки от останалите си 4 контролни мача, инкасирайки общо 14 гола в 5 срещи. И докато в лагера на Лил Жерар Лопес побърза до успокои витаещите съмнения около тима му, то в Лион Жуниньо не спести критиките си към незадоволителното поведение на голяма част от играчите. Различните подходи в комуникацията из медийното пространство са налице, но и за двата случая е общовалидно впечатлението, че на фона на летните събития транзитният период към новото начало ще е по-скоро тежък, а наличното време за внасяне на корекции преди стартирането и на мачовете от Шампионска лига е малко повече от месец.

Марсилия и Монако по тихия път към прехода

Макар да преживяха катаклизмичен сезон 2018-2019, Олимпик Марсилия и Монако ще се стремят към своето възраждане през стартиращата в петък кампания. Периодът до 7 август в двата гранда от Юга мина по-скоро спокойно, което обаче само по себе си е в известен смисъл тревожно, тъй като не е съвсем ясно под каква форма ще се състои търсената метаморфоза спрямо пролетния вид на двата състава. 

И ако в клуба от Княжеството това явление изглежда обяснимо с оглед на големия брой завърнали се от контузии футболисти и факта, че това е първата пълноценна подготовка, която Леонардо Жардим ще успее да проведе със закупените през зимата футболисти (на стойност 138 милиона евро), то при марсилци настоящата ситуация е доста озадачаваща. Край Старото пристанище се очакваха множество промени още след края на предходния сезон, но в последвалите два месеца и половина съставът не се видоизмени съществено като единици. Ключовият входящ трансфер на Дарио Бенедето от Бока Хуниорс бе осъществен късно (непосредствено преди започването на новата кампания), а това лиши Андре Вилаш-Боаш от възможността да проведе с него подготвителните лагери. По-смущаващият фактор обаче са потенциалните продажби на най-конвертируемите футболисти на тима до края на на август (Флориан Товен, Морган Сансон и Бубакар Камара), които допълнително биха утежнили пъзела за нареждане за португалския специалист. Противоречивите резултати в контролните мачове (4 успеха и 3 поражения) все пак бяха гарнирани с по-скоро привлекателен игрови облик. Но неяснотата около това кои съставни елементи ще останат на „Стад Велодром“ и след приключването на трансферния период дава своя отенък.

Както стана въпрос по-горе, „монегаските“ ще могат да разчитат на мащабната си селекция от януарския трансферен прозорец (включваща доказани и опитни имена като Сеск Фабрегас и Налдо). В навечерието на заключителните кръгове на миналия сезон Леонардо Жардим бе казал, че играчите, с които разполага, нямат навика да се борят за спасяване на елитния си статут. И е твърде вероятно да има резон в думите му-необичайният конктекст, в който се развиваха събитията за „червено-белите“ през пролетните месеци, също бе сред причините на липсата на осезаем прогрес в резултатите на тима. Сега обаче високите амбиции отново са на дневен ред за разполагащия с над 200-милионен бюджет клуб, а звездите му ще трябва да докажат, че действително са играчи за големите мачове и сериозните цели. Привличането на две от ключовите фигури на Монпелие – Бенжамен Льоконт и Рубен Агилар, както и закупуването на Желсон Мартинш, дават допълнителна свежест на тима, а подчертано възходящата линия на развитие в предсезонната подготовка (и игрово, и като резултати) носи обнадеждаващи знаци за новото начало на „Луи II“. В своите летни мачове осемкратните шампиони на Франция регистрираха 4 победи, 1 равенство и 3 загуби, но в последните си 4 двубоя не допуснаха попадение и надвиха Валенсия, Порто и Сампдория. Остава обаче сериозно отворена възможността за напускане на водещия реализатор Радамел Фалкао, като подобен ход би могъл да има пряк импакт върху резултатността на тима.

Дебнещи от втора позиция

Въпреки напускането на Жан-Луи Гасе, финиширалият на четвърта позиция през миналата кампания отбор на Сент-Етиен има своите козове отново да бъде въвлечен в битката за разпределение на евроквотите. Макар бюджетът за тренсфери отново да бе скромен, „зелените“ направиха повече от любопитна селекция, в която се отличават имената на Риад Будебуз (привлечен от Бетис), Дени Буанга (от Ним), Серхи Паленсия (от Барселона), Заиду Юсуф (от Бордо), както и на перуанския национал Мигел Трауко (от Фламенго). Междувременно, подписалият с Арсенал Уилиям Салиба ще остане на „Жофроа Гишар“ през новия сезон под наем. С оглед на привличането на Будебуз, напусналият в посока Краснодар Реми Кабела би следвало да бъде заместен акуаратно. Към днешна дата обаче е налична необходимостта от подсилването на атаката. В случай че Жислен Прентан успее да изгради качествена колективна сплав, настоящата формация на „Les Stéphanois“ би могла да се възползва от евентуално непостоянство в изявите на някои от по-силно изразените фаворити и да търи дори място на подиума (през сезон 2018-2019 те бяха замесени в битката за ТОП 3 до предпоследния кръг).

Обект на по-високи очаквания ще бъдат и другите два евроучастника на Франция – Рен и Страсбург, които спечелиха респективно Купата на Франция и Купата на Лигата. Бретонците и елзасците засвидетелстваха отлично поведение в турнирните битки на директна елиминация, но в шампионатния маратон не съумяваха да бъдат достатъчно постоянни, в следствие на което завършиха на 10-а и 11-а позиция. През новия сезон календарът на Страсбург се очертава да е все по-пълен, а това ще бъде истински сериозен тест за ширината на състава и способността му да играе по два мача на седмица. Същото, разбира се, е валидно и за „червено-черните“, като освен това те ще трябва да се изправят и пред предизвикателството да заличат липсата на множеството напуснали основни играчи (Томаш Кубек, Мексер, Мехди Зефан, Бенжамен Андре, Хатем Бен Арфа). С оглед на всичко това не би било изненада, ако фокусът на двата прогресиращи френски клуба отново се насочи към националните купи, а защо не и към Лига Европа.

В навечерието на новия сезон

В продължение на дълги години ТОП 3 на Лига 1 ежегодно претърпяваше изменения на отборите, които го съставяха, като тази тенденция бе преустановена с трайното укрепване на подиума на Пари Сен-Жермен, Лион и Монако в продължение на няколко сезона. Лил обаче успя да промени статуквото през миналата кампания. Сезон 2019-2020 на френския шампионат ще бъде силно показателен за това дали отново са дошли времена, в които пластовете на горните етажи в класирането се разместват често. При всяко положение мащабните промени и участията в Шампионска лига за Лил и Лион биха могли да направят намирането на баланс за тях в Лига 1 труден, а Монако за първи път от много лета насам е в позицията на най-стабилен водещ клуб от гледна точка на текучество играчи. Заедно с „монегаските“, Марсилия и Сент-Етиен също разполагат със своите основания и аргументи да вярват в преобразяването на облика на върха в Лигата на талантите. Едно е сигурно- чакат ни вълнуващи и трудно предвидими девет месеца и половина с френския шампионат.