Френският Мондиал отпреди четвърт век – епопеята, тласнала цяла нация в нова орбита

25 години изминаха от лятото, в което „петлите“ за пръв път бяха коронясани като световни шампиони. В чест на годишнината златните медалисти се събраха отново, за да излязат заедно на терена със синия екип – както в доброто старо време. Стореното от тях в края на миналия век продължава да генерира вълнение във Франция и до ден днешен. За да стигнат до сакралния трофей, „Les Bleus“ преодоляват изпитания от най-различно естество и се справят с двубои, имащи всевъзможен характер. Нека разгледаме пълния път, донесъл им вечната слава.  

Навечерие, изпълнено с въпросителни, и тревожни първи стъпки

След 18-годишно отсъствие и 2 пропуснати форума на планетата (1990 и 1994) Франция се завръща на световни финали, бидейки домакин на шампионата. Сред местната футболна общественост тегнат съмнения и напрежение относно готовността на националната селекция да се представи на най-високо ниво. Две лета по-рано на Евро ’96 „петлите“ на Еме Жаке достигат полуфиналите, но отпадат от Чехия. Въпреки че поколението изглежда обещаващо, усещането е, че е бил пропуснат чудесен шанс за нещо много по-голямо на Европейското. Отборът видимо е много по-организиран и компактен след идването на Жаке, но френските медии са сериозно разтревожени от недостатъчната голова резултатност на тима в навечерието на шампионата на планетата.

Критиките на някои медии стигат твърде далеч и това създава високоволтова обстановка между селекционера и журналистите, а между него и ежедневникът „L’Équipe“ се заформя открита война. Тя се разразява още по-силно през май 1998 – само месец преди старта на надпреварата. На 5 май Жаке оповестява разширен списък от 28 играчи, което обаче означава, че 6-има от тях ще трябва да отпаднат, тъй като финалният списък е нужно да наброява 22-ма. „L’Équipe“ тълкува този епизод като липса на яснота около състава и липса на увереност, което генерира още материали с негативна насоченост по адрес на треньора. На 22 май е обявен окончателният състав за Световното, а в двете седмици след това се изиграват 3 контроли – равенство с Мароко 2:2 и минимални победи с по 1:0 над Белгия и Финландия. Тъкмо в този период става ясно, че титулярният избор за вратар ще падне върху Фабиен Бартез – нещо, което прави деликатна комуникацията с Бернар Лама.

В деня преди първия мач французите провеждат двустранна игра, в която едни срещу други се изправят титуляри срещу резерви. Титулярните 11 (които се очаква да започнат и срещу ЮАР) се представят крайно смущаващо във въпросното тренировъчно занимание, в играта им липсва ритъм, стиковка и настроение, а това повишава степента на напрежение преди откриващия двубой. Часът за него обаче настъпва и „Les Bleus“ посрещат ЮАР на „Велодром“. Още в началните етапи на мача синята селекция претърпява удар – титулярният нападател и топ реализатор на Лига 1 Стефан Гиварш се контузва и трябва да напусне терена. На негово място се появява Кристоф Дюгари, но при влизането му на терена отчетливо се чуват освирквания. Местните фенове са недоволни от многото му пропуски с фланелката на Олимпик Марсилия (където той се подвизава на клубно ниво) и не крият това. Положението не става по-добро и след първите ситуации, в които Дюгари е замесен – той първо пропуска чисто положение срещу стража на африканците, после допуска и още няколко неточности, едната от които води до пряк свободен удар пред френската врата. „Петлите“ остават невредими, а оттам насетне предстои и моментът на отприщването.

Към убедителна победа в групата

След перипетиите в началото тъкмо Кристоф Дюгари е човекът, който с глава бележи първия гол за Франция на турнира. Буйното му празнуване на попадението е показателно за важността, което то носи както за него самия, така и за целия отбор. Голямо бреме пада от плещите на атакуващия футболист и той заиграва много по-освободено, като асистира и за един от последвалите голове. Срещата приключва с класическо изражение – 3:0, а освен Дюга един от най-силно откроилите се е Тиери Анри. Едва 20-годишен, Анри попада сред избраниците на Жаке в последния момент и се оказва един от силните избори на селекционера.

Във втория мач съперник е Саудитска Арабия и именно младокът от Монако е основен двигател на убедителния успех с 4:0, разписвайки се на два пъти. Над разгрома и чудесната игра обаче надвисва сянката на един неочакван момент – Зинедин Зидан изпуска нервите си и извършва нарушение с бутоните срещу саудитски играч, за което получава червен картон. Санкцията налага той да пропусне не само последния мач от групата, но и осминафиналите, а това е сериозен проблем за „петлите“. В интервю след мача капитанът Дидие Дешан на свой ред не сдържа емоциите си и публично разкритикува Зидан, определяйки постъпката му като „непростима“. Впоследствие Дешан признава, че казаното е било грешка, но е бил твърде афектиран.

Обстановката около третия двубой също не минава без премеждия – Еме Жаке решава да приложи ротация в състави си, давайки шанс на играчи, които досега са получавали по-малко или никакво игрово време на турнира, сред тях е и Бернар Лама. Вратарят обаче отказва да играе. Това лишава Фабиен Бартез от възможността да получи мач почивка. Цялостно обаче в единайсеторката на домакините има много промени, но те не влияят негативно на представянето – въпреки следобедните жеги, в които се играе мачът, двата тима изнасят здрав сблъсък на „Стад Жерлан“ в Лион, от който „Les Bleus“ излизат победители с 2:1. С пълен актив от точки, голова разлика 9:1 и най-резултатната атака в турнира до момента, те гледат смело към фазата на истината – елиминациите.

Драматични сюжети по пътя към върха     

В осминафиналите опонент на „петлите“ е Парагвай – слабо познат отбор за масовата публика във Франция, вследствие на което домакините са силно фаворизирани и нямат право на грешка. Възпитаниците на Еме Жаке срещат крайно мобилизиран отбор срещу себе си, такъв, който играе мача на живота си и влага целия необходим физически ресурс. Южноамериканците затварят отлично подстъпите към вратата си, а в случаите, когато се стига до удари, Хосе Луис Чилаверт изглежда непробиваем. Не е изненадващо и че отсъствието на Зидан се чувства осезаемо. Редовното време приключва при резултат 0:0 и се влиза две продължения от по 15 минути, където важи правилото за „златен гол“.

Французите са изправени пред сериозна дилема – от една страна дузпите са нещо, което със сигурност биха искали да избегнат, от друга страна прекомерният натиск би могъл да оголи защитата им и да ги направи уязвими на контраатаки. Ето защо Марсел Десаи казва на Лоран Блан да пази зоната си и да не се включва в атаки на тима си. „Президента“ обаче не се вслушва в заръките на партньора си от центъра на защитата и все по-често се оказва дори в противниковата пеналтерия. И рискът се оказва оправдан – в 114-ата минута Пирес центрира отдясно, Трезеге сваля топката към Блан, който се оказва непокрит и бележи безценното попадение за тима си, хвърляйки „Феликс Болар“ в екстаз.

Четвъртфиналната фаза предоставя на „петлите“ предизвикателство от нов калибър – вицешампиона от Мондиал ’94 Италия. Цели 11 от 22-мата тогавашни френски национали се състезават за клубове от Апенините. За тях битката има още по-специфичен заряд. Впрочем, „битка“ вероятно е думата, която най-добре описва двубоя срещу „Скуадра адзура“ – той е изключително здрав и тактически. Неутрализирайки се взаимно, двете селекции резонно приключват редовното време при нулево реми. В хода на продълженията пред Роберто Баджо се открива огромен шанс за „златен гол“ – носителят на „Златната топка“ за 1993 отправя удар, който профучава на сантиметри от вратата на Бартез. Френската мечта е на косъм от това да рухне. Но домакините оцеляват, поне на първо време.

Оттам насетне дузпите трябва да определят победителя. Измежду изпълняващите Лизеразу първи пропуска, което хвърля в смут домакинските фенове на „Стад дьо Франс“. Фабиен Бартез обаче отразява още следващия изстрел (на Албертини) и не позволява Италия да вземе предимство. Останалите френски изпълнител са безпогрешни, а Луиджи Ди Биаджо нацелва напречната греда при последната пета дузпа за „адзурите“. Бартез е дотолкова отдаден на самия процес, че дори в първия момент не разбира какво реално се е случило. Едва когато вижда нахлуващите на терена негови съотборници от скамейката си дава сметка, че всъщност триумфът е факт и започва да празнува с останалите.

След 3 поредни загубени полуфинала (1956, 1982 и 1986), Франция отново е във финалното каре, надявайки се този път да преодолее въпросната фаза. Срещу Хърватия обаче трикольорите така и не успяват пълноценно да влязат в срещата през първото полувреме. Селекционерът Жаке държи разпалена реч на висок тон, гравитираща около липсата на придвижване в блок на френските национали и тяхната разпокъсаност по терена, оставяща на хърватите пространства за изява. Неговите думи и инструкции са продължени и от капитана Дидие Дешан.

Второто полувреме обаче стартира с грешка, произлизаща от нещо, на което баскът също акцентира в речта си като тревожно явление от първата част- позиционирането на Лилиан Тюрам на десния бек. Снажният бранител не успява да се изтегли навреме, за да е на линията на останали от защитата, като по този начин покрива засадата и позволява на Давор Шукер необезпокояван да получи топката и да матира Фабиен Бартез, давайки предимство на балканците. Тюрам обаче светкавично се реабилитира за неточността си, като още в минутата след подновяването на играта се включва в последвалата атака и е завършва с попадение. В средата на второто полувреме отново той се преборва за топка на ъгъла на хърватската пеналтерия, откъдето отправя силен и точен диагонален изстрел с неудобния си ляв крак, за да осъществи пълния обрат за домакините, а радостта си след гола отпразнува нестандартно- с жест, показващ учудване от качеството на завършващия удар. Защото това са първите два гола на Тюрам с националната фланелка, като те се впоследствие се оказват и единствените със синия екип за легендарния защитник.

Трудното за Франция във въпросния двубой обаче далеч не е отминало- централният защитник Лоран Блан е отстранен от игра в 74-ата минута, което го лишава от възможността да играе евентуалния наближаващ финал. Червеният картон означава, че селекцията на Жаке ще трябва да удържа аванса си човек по-малко в заключителните двайсетина минути. Напрежението достига връхната си точка в последните секунди на даденото от арбитъра 5-минутно продължение, когато Фабиен Бартез съумява да избие падащата точно под гредата му топка, неутрализирайки последната опасност в мача. За първи път в историята си „Les Bleus“ са на финал на Мондиал!

Голямата вечер

Там ги чака действащият първенец на планетата Бразилия. Сражението за най-ценния трофей започва равностойно, като и двете селекции има възможности да открият резултата. Със сериозен пропуск за Франция се отчита Стефан Гиварш. В средата на първата част Зидан се придвижва на близка греда и засича с глава центриране от корнер на Еманюел Пти, давайки аванс на синия отбор. Фабиен Бартез пък опазва френската врата в моментите на истината. Най-изпъкващато му изява е срещу Роналдо. Стражът излиза безкомпромисно срещу Феномена, за да го изпревари за топката около границата на наказателното поле и да спечели дуела. В заключителните моменти на полувремето се получава гол-близнак на първия – отново Зидан и отново на първа греда бележи с глава след изпълнение на корнер, но този път от другата страна. Асистенцията е на Юри Джоркаеф, а Франция прави гигантска стъпка към своя блян.

След почивката „кариоките“ се активизират и стигат до опасност, но Бартез отново се справя с Роналдо и парира негов удар от близка дистанция. Впрочем, звездата на „Селесао“ до последно е под въпрос за мача поради сериозно физическо неразположение. В 67-ата минута Марсел Десаи получава втори жълт и съответно червен картон за непремерен шпагат срещу Кафу. Въпреки числено намаления си състав, „Les Bleus“ все пак са близо до трети гол, с който да затворят мача, Дюгари обаче, останал очи в очи с Тафарел, стреля в аут. Малко след това южноамериканците уцелват напречната греда. В последната минута образцова контра, дирижирана от Дюгари и Патрик Виера, завършва с подаване към Пти, който оформя звучното крайно 3:0 и подпечатва вечната слава на това френско поколение! Милиони фенове заливат улиците на цялата страна, за да се отдадат на пищни пиршества, а ликовете на националните герои в синьо грейват на Триумфалната арка.

Факторът „Еме Жаке“ и триумфалната равносметка

Продуктивността в предни позиции често е била считана като ахилесова пета на водената от Жаке селекция. В месеца на истината обаче, между 12 юни и 12 юли, резултатността на трикольорите е меко казано убедителна- 15 попадения в 7-те изиграни мача! При все това, те се представят бляскаво и там, където това е по-очаквано- в защитен план, допускайки само 2 попадения за целия турнир. Наставникът адаптира схемата си на игра спрямо съперниците- в груповата фаза и осминафинала с Парагвай действа в 4-2-3-1, а в по-късните етапи, с Италия, Хърватия и Бразилия, добавя трети дефанзивен халф, преструктурирайки постройката в 4-3-3. Формирането на триото Дешан-Пти-Карембьо се оказва печеливш ход. Колкото до защитното звено, то не само е изтъкано от играчи, намиращи се в апогея на кариерите си (Тюрам, Блан, Десаи, Лизеразу + Фабиен Бартез), но носи и преобладаващата част от попаденията за „сините“ в елиминационната фаза- Блан и Пти се отчитат с по едно попадение, Тюрам с две, а двата гола на Зидан във финала падат при ъглови удари. Така след груповата фаза нито един офанзивен играч на „петлите“ не успява да се разпише от игра. Жаке съумява да изгради облик, който да обезпечава надеждност и в същото време да носи опасност посредством включвания от по-задни позиции и статични положения. Изгражда също и един обединен колектив, който само за няколко седмици израства неимоверно много и завзема световния трон, променяйки статута на целия френски футбол завинаги.

Автор на статията: Мартин Цветков