Как Лил завзе трона в Лига 1
Франция има своя нов футболен крал- Лил сътвори своеобразна революция, преустановявайки властването на ПСЖ и тържествува със златните медали в един луд сезон на Лига 1. Лаврите, пожънати от северняците, всъщност представляват закономерната награда за цял един образцово ръководен проект. А той резултира и в забележителни индивидуални и колективни постижения през настоящата кампания. Вижте кои са стълбовете на този исторически триумф.
Красноречието на цифрите
„Le LOSC“ завоюва своята 4-та титла, като тя преспокойно може да бъде квалифицирана като най-малко очакваната. Закономерността й обаче не буди полемика- дори самият Насер Ал-Келайфи, президентът на Пари Сен-Жермен, призна, че тя заслужено е на „Пиер Мороа“. А това се случи след най-високия точков актив в историята на „песовете“- 83 пункта- със 7 повече от последния им шампионски сезон (2010-2011). Преобладаващата част от тях (46) се дължат на изключителните резултати при гостуванията- цели 14 такива бяха спечелени и едва 1 поражение при 4 равенства. А за всичко това неимоверно много способства непромокаемата защита и непоколебимият страж Майк Менян- Лил има най-малко допуснати голове от всички отбори в топ 5 първенствата на Европа (23), а френският национален вратар е с най-много чисти мрежи (21) в рамките на настоящия сезон в същите тези големи шампионати. Златните медали бяха спечелени въпреки драстичната разлика в бюджетите на Лил и ПСЖ (147 милиона евро за клуба от Севера, 600 милиона евро за парижани) и в сумарната пазарна стойност на играчите на двата тима (297,5 милиона евро е тази на новите шампиони срещу 828,8 милиона евро за столичани). Зад това в огромна степен стои съграденото от описаните по-долу личности.
Заветът на Жерар Лопес и Луис Кампос и брилянтно вписалите се летни трансфери
За устойчивостта на проекта на испано-люксембургския бизнесмен може да се каже безмерно много- повече за него е налично в материала ТУК. В разгара на кампания 2020-2021 обаче, като гръм от ясно небе, Лопес реши да продаде собствеността на клуба, а напускането му бе съпроводено и от това на Луис Кампос- човека-катализатор за изкусно работеща трансферна политика. Като продукт от тяхната съвместна работа във френския Север през лятото на 2020 бяха акостирали Бурак Йълмаз (като свободен агент), Джонатан Дейвид (срещу рекордните за клуба 27 милиона евро) и Свен Ботман (за 8 милиона евро). Ботман, младият нидерландски централен защитник, бе с най-голям брой записани игрови минути с екипа на „песовете“ през сезона в Лига 1 и бе с основна заслуга за надеждността на отбраната чрез мощта си в единоборствата и бързо изградения синхрон с капитана Жозе Фонте.
35-годишният Йълмаз също направи истински фурор по френските терени- с 5 асистенции и 16 гола, той бе въвлечен в най-много попадения от всички играчи на „Le LOSC“, като 6 от отбелязаните му голове са в последните 6 кръга- свидетелство за непоклатимата му физическа форма. Турският нападател се изяви като истински лидер в мачовете на истината, повеждайки съотборниците си към обрат от 2:0 до 2:3 при гостуването на Лион (2 запомнящи се гола и асистенция), както и към разгромния успех над големия регионален съперник Ланс също при гостуване в заключителните кръгове (2 попадения при класическия успех с 0:3), а в последния мач срещу Анже в Нормандия отново той бе точен за 0:2, което даде мощен тласък към 4-тата титла. Партньорът му в атака Джонатан Дейвид имаше нужда от повече време за адаптация преди да се отприщи, но след като го направи, влезе в изцяло възходяща спирала, довела го до равносметка от 12 гола и 5 асистенции. Към тях се прибавя и приносът на пристигналия през летните месеци на 2019 Юсуф Язъджъ (7 попадения и 4 асистенции) и така офанзивната част от състава на северняците придоби желания облик и ефективност.
Всички тези новодошли играчи направиха така, че отсъствието на напусналите клуба през лято 2020 Габриел, Лоик Реми и Виктор Осимен (последният за 70 милиона евро в посока Наполи) да не се усети по никакъв начин- поредният атестат за умопомрачителната финансова рентабилност и спортна успеваемост на ходовете на дуото Жерар Лопес-Луис Кампос. Именно то бе в основата и на други едни предходни трансфери, оказали се мощни стратегически ходове.
Гласът на опита в услуга на младостта
Привличането през 2018 на европейския шампион с Португалия от Евро 2016 Жозе Фонте представляваше събитие, което вероятно не придоби заслужената гласност, но даде своето силно отражение върху възхода на „песовете“ през последните кампании. Възход, кулминирал и в титла. С капитанската лента на ръката, 37-годишният ибериец се намираше в чудесна физическа кондиция през шампионската кампания, координираше движението и подредбата на четворката в отбрана и се осланяше на богатия си опит при взимането на решения. Любопитното е, че той отдавна е преговарял за премия в случай на шампионска титла още при предходните ръководители, като заявява, че по това време хората са го мислели за луд. Но ето, че именно неговият шампионски манталитет, вярата в собствените сили и тези на екипа видимо са дали своите плодове.
Друг играч със сериозен опит представлява и бившият капитан на Рен Бенжамен Андре. Като футболист на бретонците той вече наруши една хегемония на ПСЖ- тази в Купата на Франция, след като поведе „червено-черните“ към победа във финала от 2019 именно срещу парижани, а през лятото на същата година дойде в Лил като заместник на трансферирания в Лион Тиаго Мендес. С ясно изразени лидерски качества, Андре пасна като дялан камък в сърцевината на халфовата линия и се утвърди като главен стожер във формацията на Галтие. А през настоящата кампания е и лидер по количество изнесени топки. 30-годишният французин бе ключов за прехода между двете фази на играта, а изгради и стойностно партньорство с по-младия Ренато Санчес, който пък блестеше с качеството на дългите си подавания.
Иначе казано, ако разгледаме отделните линии на Лил, ще забележим ясно, че във всяка от тях цари с еднаква успеваемост комбинацията от опит и футболна младост- Бурак Йълмаз (35 г.) и Джонатан Дейвид (21 г.) в предни позиции, Бенжамен Андре (30 г.) и Ренато Санчес (23 г.) в средата на терена, Жозе Фонте (37 г.) и Свен Ботман (21 г.) в центъра на защитата.
Кристоф Галтие- възродителят на слава
Всички гореспоменати свръзки надали щяха да станат реалност без ръководството на родения в Марсилия специалист. Шампион като помощник треньор в Лион от 2008, а впоследствие върнал Сент-Етиен сред водещите тимове в страната в периода 2009-2017 (включително и с Купа на Лигата от 2013), Галтие прибави истинска перла в короната си, покорявайки Хексагона начело на Лил. Постижението изглежда още по-значимо, когато си дадем сметка откъде реално започва- наставникът встъпва в длъжност на „Пиер Мороа“ през декември 2017, когато Лил е 18-и и се бори да не изпадне. Мисията е изпълнена, а през кампания 2018-2019 той е избран за най-добър мениджър във Франция след като води северняците до сребърни медали в Лига 1. Сезон 2019-2020 е прекратен преждевременно поради пандемията и „песовете“ не получават възможност да се борят докрай за място на подиума и на базата на импровизираното класиране остават закотвени на 4-тата позиция. Ето обаче, че година по-късно доказаха реалната си стойност по безапелационен начин, а Кристоф Галтие за 3 години и половина съумя да издигне клуба от предверието към Лига 2 до златни медали в Лига 1- сюжет, който вероятно е изглеждал фееричен дори и за най-оптимистичните фенове на „Les Dogues“.
В треньорската философия на Галтие в Лил класическата схема 4-4-2 заемаше съществено място- именно на нея той се уповаваше най-често в похода към първото място. Сгъстените линии и уплътняването на централната зона лимитираха драстично пространствата за съперниците, а тимът се справяше отлично при изсипаните топки в пеналтерията благодарение на силната игра във въздуха и на Фонте, и на Ботман, и на Менян. Понякога тимът му е бил критикуван поради недостатъчна зрелищност, но истината е, че двубои-спектакли с участието на Лил не липсваха, а в някои срещи на истината Галтие бе придал на възпитаниците си необходимата зрялост, за да взимат необходимото от ситуации, в които преките конкуренти се проваляха. Друга съществена характеристика в облика на северняците при специалиста бе качеството на прехода между фазите, както и ефективността на контраатаките. Неслучайно тимът бе значително по-опасен и резултатен при гостуванията си- тогава пред „песовете“ се откриваха много повече възможности да контраатакуват.
Като подход в отношенията си с играчите Галтие има имидж на човек, който е близък с футболистите си и е либерален към тях. Дори преди подновяването на подготовката за януарските мачове им бе отпуснал и по-дълга почивка след коледно-новогодишните празници. Умее да бъде търпелив- чака доста преди рекордно скъпият трансфер Джонатан Дейвид да се разпише за първи път, но бе уверен, че бъде ли преодоляна тази психологическа бариера при канадеца, той ще разгърне потенциала си. И това доверие се отплати. 54-годишният старши треньор обаче умееше да взима и трудни решения в обратната посока, стига да сметнеше това за необходимо- както, когато предпочиташе да оставя важен играч като Ренато Санчес резерва- но залогът отново бе печеливш. Главното е едно- в никой момент от сезона не се стигна до конфликт между треньор и играч(и) и духът на взаимен респект и солидарност бе налице. И именно този колектив изграден между Галтие и футболистите му бе фундаментален за златото.
Доминация в големите мачове с преките конкуренти
2020-2021 бе кампания, в която френската Лига 1 се оказа по-завързана отвсякога и няколко кръга преди края 4 тима бяха сгъстени в малък точков интервал, бидейки пряко въвлечени в битката за титлата- Лил, ПСЖ, Монако и Лион. Дори в последния кръг цели 3 отбора имаха шанс за трофея (всички изброени с изключение на Лион). В контекста на подобен сезон изходът от директните сблъсъци между кандидатите за върха бе извънредно решаващ. А в тези битки „песовете“ бяха на страхотна висота. Срещу парижани те записаха домакинско равенство без голове през есента преди да покосят именития си конкурент насред „Парк де Пренс“ в началото на април с 0:1. Северняците имаха предимство и в мачовете срещу Монако- 0:0 на „Луи II“ и победа с 2:1 на „Пиер Мороа“. Изключително драматични се оказаха двата дуела с Олимпик Лион- равенството на терена на Лил (1:1) дойде след като почти цялото второ полувреме лионци играха с човек по-малко след червен картон. В пролетната среща между двата тима обаче играчите на Кристоф Галтие, вдъхновени от Бурак Йълмаз, направиха паметен обрат от 2:0 до 2:3, с което започнаха все по-ясно да виждат образа на задаващата се титла.
Освен срещу грандовете, борещи се златото и призовите места, „Le LOSC“ бе безпощаден, при това в още по-голяма степен, и в други два знакови мача- големите регионални битки за Севера срещу Ланс. Там драма на практика липсваше- в първия сблъсък на лилска земя домакините разгромиха опонента си с 4:0, а ответния двубой, 2 кръга преди края на сезона, постигнаха нов убедителен успех, този път с 0:3, на „Феликс Болер“ в съседния им миньорски град.
Във всички тези гореизброени възлови мачове Лил трябваше да се справя с различен тип сценарий, но във всеки от случаите го направи с отличен и това даде своето пряко отражение в крайното класиране. Отборът показа, че е способен да се адаптира не само към ситуацията на терена, но и към тази извън него- когато през декември клубът смени собствеността и витаеха въпросителни около бъдещето, в никой момент играчите не позволиха тази огромна промяна да им се отрази по какъвто и да било начин- още един аргумент за безупречния фокус, който те имаха през изминалия сезон.
Лудият пир и преходът към следващата трансформация
Последният съдийски сигнал на стадион „Раймон Копа“ в Анже отприщи сцени на лудост по улиците и площадите на Лил, а те продължиха все така стихийно и на следващия ден, когато фенове и футболисти съвместно най-после се събраха заедно на живо, за да дадат израз на цяло едно цунами от емоции, трупани през 38-те кръга без публика. Това бяха и най-големите масови събирания на територията на Франция за 2021. Само няколко дни след разхлабването на мерките, свързани с пандемията, честванията из северния град сякаш представляват и символ на новото начало- това към завръщането към активен социален живот в Хексагона.
Едно своеобразно ново начало обаче предстои и за самия клуб- защото Кристоф Галтие вече официално обяви, че напуска Лил, а още преди него това стори друг важен стожер за титлата- вратарят Майк Менян. Напускащите по всяка вероятност няма да спрат дотук. Но Луис Кампос вече също го няма, за да намира скоропостижно нови перли. Жерар Лопес обаче остави бъдещето на „Le LOSC“ в ръцете на надежден човек- Оливие Летан, който като президент вече написа едни от най-златните страници в историята на друг клуб- Рен. Адаптацията му като президент на Лил мина повече от успешно през първата половин година. Оттук насетне пред него ще открият множество трудни избори за правене. Едно обаче е сигурно- управляваният от него клуб вече има съвсем друг статут и притегателната му сила оттук насетне е несравнимо по-голяма.
Автор: Мартин Цветков
