10-те години с Дешан начело на Франция: обзор на една одисея

През лятото на 2012 Дидие Дешан пое кормилото на френския национален тим. Една декада по-късно легендарният баск продължава да предвожда „петлите“, а съвместното им приключение дотук бе живописно и завладяващо. Ето равносметката от него, както и повратните му моменти.

Красноречието и убедителността на статистиките  

С 63,85 % победи, Дешан се позиционира на второ място в ранглистата на френските селекционери (след Жак Сантини с 78,2 %). Сантини обаче води „Les Bleus“ едва в 28 срещи (между 2002 и 2004), докато ерата Дешан обхваща 129 мача (към настоящия момент). В двубоите на истината, тези на големи форуми, балансът на настоящия наставник е силно позитивен- 15 победи, 5 равенства и 3 поражения. Ставайки въпрос за големи форуми, именно баският специалист е единственият в историята, успял да изведе синята селекция до два поредни финала в надпревари от най-висок калибър- на Евро 2016 и на Мондиал 2018. Те носят на „петлите“ респективно сребро на континенталната сцена и световно злато две лета по-късно. Впоследствие към постиженията е добавена и Лигата на нациите, завоювана през 2021.     

2,01 средно на мач са отбелязаните голове, а допуснатите- 0,94. В над 60 от мачовете французите са запазвали вратата си суха.

Най-честите избраници и рекордьорите

100 – на толкова възлизат футболистите, играли за Франция под ръководството на Дешан, като 65 от тях са получили първата си повиквателна тъкмо от него. Откроява се трио от играчи с по над 100 срещи при действащия треньор- Антоан Гризман, Оливие Жиру и Юго Лорис. С 47-те си отбелязани гола за „петлите“, Жиру е най-резултатният реализатор в рамките на последното десетилетие. Гризу пък държи друг повече от внушителен рекорд- 65 поредни изиграни мача (от общо 108 на неговата сметка). „Малкият принц“ се отчита с 42 попадения и 31 асистенции- метрики, затвърждаващи стутуса му на крайъгълен камък във визията на Дешан.  

Внедряването на шампионския манталитет

За да си дадем максимално ясна сметка за работата, свършена от Дешан през годините, е достатъчно да се пренесем ретроспективно към моментното състояние на френския национален тим в периода 2010-2012, който предшества идването на DD. Мондиал 2010 представлява крупно фиаско, белязано от серия скандали с епицентър „Книсна“, а за 2-те си години начело на „петлите“ Лоран Блан съумява да надигне отбора, но до ниво четвъртфинали на Евро 2012, но по това време трикольорите не впечатляват нито с резултати (2 загуби, 1 равен и 1 победа на турнира), нито с игрови облик, нито с настроение или характер. Апатичността, завзела и играчи, и привърженици в тези времена, е всеобхватна.

Стъпка по стъпка обаче културата на победата започва да пуска корени при „Les Bleus“, а неин главен носител е роденият в Байон треньор, спечелил всички значими международни отличия като играч и вече имащ чудесна колекция трофеи и подвизи като наставник още при идването си начело на Франция (макар това да се случва в ранен етап от треньорската му кариера). Именно този ореол е една от ключовите характеристики в профила му. Със своята визитка, биография и издържана във времето харизма Дешан вдъхновява футболистите си и лесно печели респекта им. Неслучайно той се явява пълководец и към двете световни титли на Франция- първият път като капитан, вторият- като селекционер. Фигура-обединител, баскът съумява да изгради едно истинско семейство и здрав колектив, чрез което и да канализира потенциала на плеядата от ярки таланти и доказани звезди, налични за французите. Немалко страни така и не успяха да материализират в  трофеи блясъка си. „Петлите“ на Дешан обаче го направиха, а полетът им към още злато продължава.

Бележити мачове

Тук със сигурност всеки може да състави своя лична класация. Двубои кандидати не липсват. Франция-Аржентина (4:3) от Мондиал 2018 остава неподражаем по своя сюжет и зрелищност, Франция-Уругвай (2:0) от следващата фаза на същия турнир пък може да бъде считан за тактическа лекция. От своя страна, обратът срещу Белгия в Лигата на нациите през есента на 2021 от 0:2 до 3:2 с победно попадение в добавеното време представлява мощен емоционален момент в това култово регионално съперничество, както и вихрен спектакъл, оставил трайна следа. Можем да продължим с основание да изреждаме още запомнящи се по един или друг повод срещи. Ще се спрем на серия дуели, в които залогът беше от най-високо измерение. Често- откровено съдбовен.

Баражите с Украйна за Мондиал 2014

Бойното кръщене на Дешан като селекционер минава през тази двойна конфронтация с източноевропейската гарнитура. Завършила на втора позиция в квалификационната си група за Мондиал 2014 (след хегемона Испания, финиширал първи), Франция трябва да премине през ситото на баражите, ако иска да отпътува за шампионата на планетата в Бразилия. За целта е необходимо първо да премине успешно през украинската столица- място, от което селекция в синьо не пази особено добри спомени. Тази тенденция няма да се промени и в онази ноемврийска вечер на 2013, когато „петлите“ изглеждат прекомерно пасивни, безидейни и често апатични. Неутрализирайки левия фланг и обезличавайки Франк Рибери, домакините се справят отлично със стереотипните атаки на именития си съперник. А в минутите след 60-ата нанасят и своя двоен удар- първо Зозуля извежда тима си напред в резултата, а малко по-късно отново той е в епицентъра на събитията, бидейки обект на нарушение в пеналтерията, довело до точно изпълнена дузпа от страна на Ярмоленко.

Загуба с 2:0 в първия мач като гост е пасив, който до онзи момент не е преодоляван от нито един европейски национален отбор в историята на баражите. Точно 20 години след кошмара си от „Парк де Пренс“ срещу България, французите рискуват да пропуснат още един Мондиал, при това отново за сметка на източноевропейски отбор. На „Стад дьо Франс“ обаче „Les Bleus“ осъществяват на пръв поглед немислимото- излизайки тотално преобразени, те бързо възвръщат спокойствието и увереността си след ранен гол на Мамаду Сако. Натискът им се материализира и в изравнителен гол, дело на Карим Бензема, който прави така, че пасивът да е заличен още през първото полувреме. В хода на вторите 45-минути пада и 3-ти гол, отново дело на Сако, изненадващият топ реализатор на тази гала вечер. Битката приключва с класическо изражение, което осигурява по максимално драматичен начин виза на Франция за Световните финали. Кой знае, ако киевското крушение не бе преодоляно, Дешан може би нямаше да получи шанса да продължи да води селекцията си и да й донесе и втората звезда.

Финалът на Евро 2016

32 години след последния път, Франция отново е домакин на Европейско първенство и отново се изправя срещу Португалия, но този път в директна битка за трофея. Също както през 1984, „петлите“ влизат в ролята на фаворити не само заради това, че играят на своя почва, но и заради убедителността на извървения път- 5 победи, 1 равенство и отстраняване на действащия световен шампион Германия на полуфинална фаза.

Френската селекция диктува темпото на двубоя и създава сериозен брой опасни голови положения, които обаче или излизат в аут, или са отразени с вещина от Руй Патрисио, който става автор на забележителен мач. Най-близо до попадение са Антоан Гризман на няколко пъти, както и Муса Сисоко и Оливие Жиру. Най-чистата ситуация обаче идва в добавеното време на срещата, в минутите след 90-ата, тогава Андре-Пиер Жиняк от границата на малкото наказателно поле уцелва страничната греда. Така резултатът остава 0:0 и срещата влиза в продължения. „Селесао“ започва да придобива много по-заплашителен офанзивен план облик и посредством статични положения стига до няколко опасни ситуации, като Юго Лорис и напречният стълб възпрепятстват получаването на гол. Такъв обаче все пак пада и той е дело на влезлия като резерва нападател Едер (играещ тогава в Лил).

„Les Bleus“ не успяват да се отърсят от шока и да възстановят паритета. Така се стига до първи техен загубен домакински мач на голямо първенство и до първи голям трофей в историята на португалския национален отбор. Болката от загубения финал на „Стад дьо Франс“ на Евро 2016 от Португалия обаче сплотява още повече отбора и го прави по-зрял и по-подготвен за бъдещите битки.

Коронацията в Русия

Арена на дуела за златния трофей е Москва и добре познатият „Лужники“, а съперник- сензацията от Балканите- Хърватска. Хърватската формация влиза амбициозно и офанзивно в срещата, но французите са тези, които откриват резултата, макар това да се случва след автогол на Марио Манджукич при центриране от фаул на Антоан Гризман- гол, който доста наподобява на първия в срещата между двата тима от Евро 2004. Перишич обаче сравнително скоро възстановява равенството с мощен удар по диагонал, който опъва мрежата зад Юго Лорис. Подемът в играта на „шахматистите“ получава сериозно охлаждане в края на полувремето, когато отново Перишич е в ролята на главно действащо лице, но този път играейки с ръка в собствената пеналтерия, което води до дузпа, реализирана от Гризман. През тази първа част възпитаниците на Дешан се проявяват като убийствено ефективни, съумявайки да отбележат две падания без да имат удар в очертанията на вратата (с изключение на този при дузпата, разбира се).

В началото на второто полувреме капитанът Юго Лорис прави някои фамозни спасявания, съхранявайки аванса на тима си преди Пол Погба и Килиан Мбапе да нанесат в рамките на  само  6 минути съкрушителен удар по съперника си, покачвайки резултата до внушителното  4:1. Моментната разконцентрираност на Лорис, позволила на Манджукич и да намали резултата няколко минути по-късно, не е достатъчна на балканците да се върнат в мача и той приключва при този резултат.

Този дуел е най-ясната илюстрация на съчетанието от прагматизъм и резултатност, което френската селекция възплъщава. „Петлите“ се превръщат в отбора с най-ниско процентно владение на топката на финал от Световно първенство откакто подобна статистика се води от 1996 година насам, а в същото време са първият тим от 1956 година насам, който бележи цели 4 гола в редовното време на заключителния дуел за трофея. Зрялостта в играта на възпитаниците на Дешан ги прави втората най-млада селекция, стъпила на световния връх, бродирайки по този начин втората звезда върху екипите им.

А Изтокът завинаги придобива специален статут за тях.

Драмата с Швейцария на Евро 2020

Спиращ дъха със своя драматизъм и носещ сензационна развръзка, този мач със сигурност влиза в топ събитията на Еврофиналите. Започнал в схема 3-4-1-2, френският национален отбор изиграва кошмарно първо полувреме, след изтичането на което губи в резултата с 0:1. Схемата е прекроена от Дешан на 4-4-2, но в началото на втората част и този план е напът да рухне, след като Бенжамен Павар извършва нарушение, водещо до дузпа за „кръстоносците“. Юго Лорис обаче спасява и оставя тима си в играта, а рецитал на Карим Бензема носи обрат в рамките на само няколко минути. Далечният удар на Погба, спрял се в мрежата на Зомер, идва четвърт час преди края и изглежда сякаш е сложил точка на спора. Подобно становище обаче не споделят Арис Сеферович (оформил дубъла си) и Марио Гавранович, реализирал изравнителния гол малко след като друго попадение за швейцарците е отменено заради засада. За да е пълна лудостта, в заключителните абзаци на редовното време Кингсли Коман уцелва напречната греда и мачът влиза в продължения, където до промяна в статуквото не се стига. Така дузпите трябва да решат съдбата на двете селекции и в крайна сметка една от тях прави разликата- 5-ата, когато Ян Зомер спасява удара на Килиан Мбапе и оставя Франция за първи път от 2010 извън първите 8 на голямо първенство.

Тържествуването в Лигата на нациите

Няколко месеца след еврофиналите, „Les Bleus“ получават възможност да придадат положителен знак на 2021 посредством Лигата на нациите и нейния финал. Насреща в спора за трофея е младата и вдъхновена Испания на Луис Енрике. Първият един час от двубоя преминава с подчертано иберийско владение на топката, но без то да носи опасности. Такива не създават и французите. Следват обаче шеметен период- първо Тео Ернандес удря греда, а непосредствено след това Оярсабал се възползва от неточности на Кунде и Упамекано, за да даде аванс на „La Furia Roja“. 2 минути по-късно Карим Бензема бележи завършен шедьовър, за да разпали порив за обрат у „петлите“. Зародилият се устрем се конкретизира чрез открили се положения пред Килиан Мбапе. И ако в първия случай младокът не се възползва, то при втория, когато е изведен с чудесно подаване на Тео Ернандес, не греши и матира Унай Симон десетина минути преди края. В оставащото време пред действащите световни шампиони се отварят възможности и за трети гол, но главният герой в минутите до последния съдийски сигнал е Юго Лорис, който става автор на две брилянтни спасявания, прекършващи последните испански надежди за нещо повече.

Дебютният френски трофей от Лигата на нациите не само връща вкуса от победата, но и представлява първи успешен турнир с новата предпочитана схема на игра на Дешан – 3-4-1-2. Освен това той прави Франция първата футболна нация, имаща във витрината си пълна колекция от международни отличия- 2 Световни и 2 Европейски първенства, по един от Олимпийски игри и Купа Артемио Франки плюс 2 Купи на конфедерациите, а вече и Лига на нациите. След онази октомврийска вечер на практика започна и обратното броене до Мондиала в Катар, където Дидие Дешан ще води Франция в похода към третата звезда. Той знае пътя- все пак отдавна се е установил като символ на успеха в Хексагона. Вижте как.

Дидие Дешан – вечната емблема на френския триумф

Автор: Мартин Цветков