С какво спечелването на Лигата на нациите се вписва в развитието на Франция

По традиция летните месеци са тези, които генерират най-силните емоции на ниво национални отбори, но през тази година есента също ни снабди обилно с такива. След високоградусови сблъсъци „петлите“ завоюваха Лигата на нациите, а по този начин Франция стана първата футболна нация, имаща във витрината си пълна колекция от международни отличия. Там вече присъстваха трофеите от 2 Световни и 2 Европейски първенства, по един от Олимпийски игри и Купа Артемио Франки плюс 2 Купи на конфедерациите. Новоспечелената титла намира своето място и значимост за „Les Bleus“ по ред причини- ето кои.

Затвърждаване на доминацията срещу останалите големи сили

Освен че придава завършен вид на набора от купи, победата в Лигата на нациите затвърждава и статута на синята селекция като ключова мощ в международен план- златните медали от тази есен идват 3 години след покоряването на световния връх през 2018. По този начин Дешан и играчите му триумфираха в 2 от последните 4 състезания на ниво национални отбори.

А до крайния триумф в младия турнир на УЕФА се стигна след преборване на редица водещи сили на Стария континент. В групата си „петлите“ записаха 5 победи и едно равенство, а там бяха финалистът от Мондиал 2018 Хърватска, тогавашният действащ европейски шампион Португалия, както и Швеция. Във финалното каре пък бяха сломени съпротивите на Белгия (намираща се на първо място в ранглистата на ФИФА) и Испания, която елиминира настоящия първенец на Стария континент Италия. Трудно можем да си представим по-трънлив път, на практика единствено среща със селекцията на Манчини бе избегната. Но цялостният поход в Лигата на нациите засвидетелства едно- когато става въпрос за битки между водещи футболни сили, „Les Bleus“ плуват в свои води.

Възстановяване след Евро 2020 и връщане на победното трасе

Франция влезе на Евро 2020 в ролята на изявен фаворит и макар да спечели групата на смъртта (в компанията на Германия, Португалия и Унгария), тимът отпадна още на осминафиналната фаза от бойките швейцарци. Разочарованието бе огромно, а последвалите месеци насадиха устойчивото чувство за регрес у „сините“. Сумарната равносметка на Лорис и компания от последните 6 срещи възлизаше на 5 равенства (едното довело до отпадане с дузпи от „кръстоносците“) и едва един успех (в контролата с Финландия в Лион).

Събитията от Лигата на нациите спомогнаха за възвръщането на настроението и тонуса в колектива, укрепи неговата сплотеност. Неслучайно в свое интервю Пол Погба акцентира върху обстановката в съблекалнята на почивката на полуфинала с Белгия- именно там сякаш се е случило и началото на новия френски ренесанс. Защото при изоставане от 0:2 и крайно бозав облик през първите 45-минути, „Les Bleus“ се преобразиха изконно, за да преоткрият пътят към победите. Символ на възродената увереност няма как да не е Килиан Мбапе- след кошмарното Евро 2020, накарало го дори да мисли за оттегляне от националния отбор, сега именно той даде тон на триумфалния низ от френски голове, при това с хладнокръвно изпълнение от бялата точка- мястото, което само няколко месеца по-рано му донесе най-болезнения спомен в досегашната кариера.

Година преди Мондиала в Катар „петлите“ обезателно имаха нужда да оставят зад себе си бремето от фиаското на континенталния шампионат и да  подготвят защитата на световната си титла догодина. И мисията бе изпълнена.

Важен момент за статуса на няколко звезди

В чисто статистичски план, турнирът бе специален за няколко души. Грабвайки първия си трофей с националния отбор, Карим Бензема покачи броя си спечелени отличия на 27, ставайки най-титулувания френски футболист. Рекорд постави под друга форма и Антоан Гризман, или по-точно подобри своя собствен- с 57-и пореден изигран мач за Франция, Гризу отново се доказа като стратегически пункт в концепцията на Дешан. Той също така закръгли срещите си с националната фланелка на 100, влизайки в елитен клуб, вече наброяващ 9 френски легенди. Кота 50 пък мина Килиан Мбапе, ставайки най-млад френски играч с толкова висок брой срещи за синята селекция.

Една нова движеща сила- Карим Бензема

Октомврийските финални акорди на Лигата на нациите бяха отличителни и с фурора на Карим Бензема. При завръщането си сред „петлите“ стрелецът на Реал Мадрид тепърва имаше да се доказва с националната фланелка, а първите му 2 мача на Евро 2020 бяха откровено разочароващи. Оттогава насетне обаче игрите му за Франция са висш пилотаж, като във всеки от двубоите на международен турнир именно негови попадения и/или действия са в основата на осъществени обрати- по 2 гола срещу Португалия и Швейцария на еврофиналите и по 1 срещу Белгия и Испания в Лигата на нациите.

Последният турнир показа Бензема и в роля на лидер като поведение- той отстъпи на Мбапе правото да изпълни дузпата с „червените дяволи“, за да може младият му съотборник да се реабилитира, а при третия гол в същия мач не се изкуши да играе с топката, оставяйки Тео Ернандес да отправи победният изстрел. Комплексното му и интелигентно придвижване по терена, дейното му участие в конструирането на атаките, качеството и далновидността на раздаваните подавания, умението за игра с гръб към вратата плюс ефективността и ефектността на реализираните попадения правят от острието главно оръжие в арсенала на Дешан. Енергийният му и физически ресурс също е впечатляващ, особено с оглед на факта, че тази година навършва 34. Изглежда, че и по отношение на характер играчът е оставил подривните практики от миналото зад гърба си и вече осребрява позитивите от по-зрялата си версия. Лигата на нациите бе турнирът, в който той за първи път поведе Франция към титла и потвърди, че интеграцията му при световните шампиони е успешна.

Профилирането в нова схема на игра и противоречивите игрови последствия от нея

След триумфа на Мондиал 2018 във формат 4-2-3-1 Дидие Дешан експериментира с най-различни схеми на игра, но сякаш нито една не се обособи като подчертано прeдпочитан избор на специалиста. Лутането в тактическата постройка бе и сред причините за краха на Евро 2020. Там тестването на формацията 3-4-1-2 бе пагубен, но интересното е, че именно на тази конфигурация баският специалист продължи да залага и в Лигата на нациите. А по време на пресконференциите си  покрай мачовете от турнира той даде и сериозни индикации, че френският тим най-вероятно и занапред ще бъде подреждан най-често именно в 3-4-1-2.

В такъв вид обаче игровият облик все още е много далеч от завършения си вид. Ако в предни позиции триото Бензема, Мбапе и Гризман носи желаните резултати, не така стоят нещата в защитен план. Дешан все още търси оптимален вариант на тройката централни защитници, като никой от използваните не оставя трайни впечатления на готов играч за толкова отговорна роля. Рафаел Варан е далеч от най-добрите си дни с националната фланелка, Преснел Кимпембе (автор на чудесно прeдставяне във финала с Испания) изживя тежко начало на сезона, Жул Кунде често е в основата на получени голове или потенциални ситуации за дузпа, Люка Ернандес и Дайо Упамекано също не успяха да се предпазят от индивидуални грешки, водещи до попадения във вратата на Лорис. Не по-малко притеснително е положението и на двата бека- Бенжамен Павар и Тео Ернандес са активни и пробивни в атакуващ план, но не покриват надеждно зоните си в отбранителен план. Конкретно Павар към момента продължава да се ползва с протекциите на Дешан, но с оглед колебливостта в изявите му, селекционерът може би ще трябва да преосмисли възгледите си и да преразгледа опцията с Лео Дюбоа. Липсата на Н’Голо Канте пред отбраната понастоящем тежи много и Адриен Рабио в никакъв случай не разполага с еквивалентен профил, способен да я компенсира. С интерес ще се следи развитието с националната фланелка на младия Чуамени.

Но при всяко положение въпросителните пред Дешан, свързани с вида на дефанзивния вал, са многобройни и належащи. Няколко сантиметра спасиха „петлите“ от крушение срещу Белгия (при тънката засада на Лукаку при резултат 2:2), а с Испания Юго Лорис влезе в ролята на спасител. Така че Лигата на нациите индикира, че 3-4-1-2 ще е новият водещ модел при „Les Bleus“, но и показа, че е необходимо да изтече още доста вода докато се постигне гладкост в него.

Подсилването на френския и международен интерес към турнира

Лудите сценарии в мачовете на „сините“ и зрелищността на развоите им осезаемо способстваха за повишаването на популярността на Лигата на нациите в интернационален план като цяло, а и в самата Франция в частност. Генерираният заряд и шампионската радост са положителна индикация за прогреса, който надпреварата бележи от имиджова гледна точка. А тя може и в дългосрочен план да се окаже още един способ за французите да осребряват силното си поколение с допълнително количество запомнящи се мачове и трофеи. Така че спечелването на изминалото издание на този футболен форум не само намира своето място в историята на „Les Bleus“, но открехва и нови перспективи занапред.

Автор: Мартин Цветков