Ярката следа на Бербатов във френския футбол

В навечерието на есента на 2019 Димитър Бербатов обяви официално, че прекратява своя футболен път като играч. Славна кариера, изпълнена с трофеи, рекорди и най-вече – трайни следи както на национално, така и на международно ниво. Радостта и просперитета, които Берба донесе на отборите, за които игра, оставят един запомнящ се и вдъхновяващ завет. Такъв бе той и в контекста на френския футбол.

Пристигнал в Монако под наем в последните възможни часове на януарския трансферен прозорец през 2014, българският нападател се превръща във водеща тема за всички френски медии, като сделката е с централна значимост за тогавашния период. В търсене на заместник на контузената колумбийска звезда Радамел Фалкао, ръководните фактори в Княжеството спират избора си на благоевградчанина, а впоследствие става ясно, че препоръката за него идва от Жозе Моуриньо. Реномираният португалски специалист е дал положителния си отзив за качествата на Бербатов на Луиш Кампош, негов сънародник и отговорник за трансферните удари на монегаските.

Ролята на опитен лидер във време на преход за Монако

Имайки авторитета на най-добър голмайстор в историята на българския национален отбор (заедно с Христо Бонев, по 48 гола ), най-добър голмайстор на Премиър лийг (заедно с Карлос Тевес, по 20 гола за сезон 2010-2011), както и на играч с достигнати 3 финала на Шампионска лига, плюс 2 завоювани титли на Англия и 3 Купи на Футболната лига, Димитър Бербатов акостира на Лазурния бряг със статута на доказана фигура в международния футбол. Именно тази осанка му отрежда функцията в Монако- ролята на опитен лидер, който да спомага за развитието на младите таланти и който да дава на отбора необходимата доза зрялост в процеса на израстването.

Всъщност българската звезда идва на „Луи II” в изключително деликатен момент от неговата прогресия. През 2011 монегаските изпадат в Лига 2, като свободното им падане продължава с пълна скорост и в по-ниския ешелон на местния футбол, което е на път да свлече гранда и до трета дивизия (Насионал). Тогава обаче руският бизнесмен Дмитрий Риболовлев закупува клуба и лансира цяла една нова епоха. Той успява да стабилизира „червено-белите“, като те спасяват статута си в дивизията за сезон 2011-2012, а през 2012-2013 печелят и промоция в Лига 1. Кампания 2013-2014 е тази, в която по това време седемкратните шампиони на Франция (по настоящем осемкратни) се завръщат в елита и трябва да се адаптират бързо към него.

С многомилионни покупки като Радамел Фалкао, Хамес Родригес и Жоао Моутиньо, клубът афишира високи амбиции. Необходимо е обаче да се осъществи приспособяването към Лига 1. Бербатов се присъединява към тима тъкмо в този период, макар вече да е изминал половин сезон в момента на пристигането му. Юношата на Пирин Благоевград способства скоростния напредък на монегаските, които финишират кампанията с впечатляващия актив от 80 точки и директна квота за груповата фаза на Шампионска лига още с първия си сезон след завръщането във френския елит. Осъществяването на този преход е възлово в целия проект на Риболовлев, тъй като той поставя основите на по-нататъшното развитие.

В тези години „червено-белите“ изобилстват от многообещаващи играчи в зората на кариерите си- като Лейвин Курзава, Фабиньо, Жофри Кондогбиа, Яник-Ферейра Караско, Бернардо Силва, Антони Марсиал. За да могат да разгърнат потенциала си обаче, те имат нужда от опитни фигури със сериозен стаж в големите битки. Такъв е Рикардо Карвальо в защитната линия, Жереми Тулалан в средата на терена, а в предни позиции призван да се нагърби с тази мисия е тъкмо Димитър Бербатов. Опитът в услуга на младостта- този принцип за градеж на състава остава силно застъпен и в последвалите години от проекта на руснака в Княжеството. Защото с Бербатов и компания моделът се оказва печеливш.

Катарският проект на Пари Сен-Жермен стартира още през 2011 и столичани така и не биват свалени от трона в периода януари 2014- май 2015 (когато българинът брани цветовете на гранда от Юга), но Монако регистрира отлично представяне в Лига 1 през този период, гарнирано с две директни класирания за Шампионска лига, където тъкмо с Берба в редиците си достигат до четвъртфиналната фаза на турнира през 2015, елиминирайки Арсенал на осминафинал и отпадайки от Ювентус вследствие на несъществуваща дузпа. Леонардо Жардим, който води отбора тогава, се справя с многобройните напуснали през лятото на същата година (в това число Бербатов) и използвайки вече установената печеливша комбинация от личности с рутина и огромни количества качествена младеж  извежда отбора до титла на Франция и полуфинал в Шампионска лига през 2016-2017.

Добавената стойност в атакуващ план

С червено-белия екип българският стрелец записва 8 асистенции и 23 попадения, от които 18 са в официални мачове. Неговата пребогата футболна визия, мигновената мисъл, комбинативността и бързата сработка със съотборниците от офанзивния сектор способстват осъществяването на ключовите подавания, а отбелязването на многобройните голове е плод на разнородни елементи от неговия изобилстващ футболен инвентар. Ето 10-те най-съществени:

  • Способността ловко да се освобождава от опеката на персоналния си пазач и да си издейства най-удобната позиция за засичане на топката във вратата;
  • Намирането на пространствата между отделните противникови бранители и вклиняването в тях;
  • Качественото придвижване без топка в наказателното поле и дори в малкото наказателно поле;
  • Отличният прочит на летежа на топката при центрирания към него;
  • Качеството на играта във въздуха- добре премереният отскок и точният завършващ удар с глава;
  • Отличните физически характеристики, благодарение и на които успеваемостта му в единоборствата е висока;
  • Хладнокръвието при владеенето на топката дори в ситуации, при които има повече от един съперников играч срещу себе си;
  • Елегантната, но в същото време рационална техника, чрез която с минимум движения елиминира максимално много противникова съпротива;
  • Бързото установяване на позицията на вратарите и клиничността на завършващия удар, който е насочван извън обсега им;
  • Спокойствието и прецизността при изпълнението на дузпи.

Най-знаковите голове с червено-белия екип

Неговият най-паметен се гол с фланелката на Монако със сигурност остава шедьовърът срещу Ница от 20 април 2014, когато от извънредно малък ъгъл в наказателното поле на „орлетата“ Бербатов отправя лек прехвърлящ удар с външен фалц в обратния ъгъл, матирайки защитниците пред него, както и вратаря Оспина. Съчетание от бърза преценка, гениално техническо изпълнение и рационална лекота, този гол илюстрира целия стил на игра на седемкратния носител на приза „Футболист на годината на България“ – нещо, което той самият споменава в книгата си „По моя начин“. Освен внушителната си ефектност, този гол донесе победата на монегаските срещу най-големия им регионален противник в дербито на Лазурния бряг.

Друго негово запомнящо се попадение със сигурност е това във вратата на Арсенал за 0:2 на „Емирейтс Стейдиъм“, което в огромна степен наклони везните в полза на гостите и в крайна сметка те се наложиха с 1:3, а впоследствие елиминираха „топчиите“. То идва след контраатака, стартирана от Фабиньо в центъра и разтелгена към Антони Марсиал, който пък прави ключовото подаване към Бербатов, пратил топката в мрежата въпреки скочилите на шпагат пред него бранители на „артилеристите“. Олицетворение на качеството на контраатакуващия футбол, изповядван от Монако, този гол носи и друга символика- тази на партньорството между Берба и Марсиал, което бе в основата на израстването на талантливия френски юноша. Допринесъл значително за летящия старт във футболния му път, Бербатов играе важна роля и при осъществяването на многомилионния трансфер на Антони в Манчестър Юнайтед (50 милиона евро трансферна сума плюс потенциално още 30 милиона евро под формата на бонуси), давайки своята лична препоръка.

Освен в Лига 1 и в Шампионска лига, рекордьорът по голове с националната селекция на България оставя отлични впечатления и в най-стария турнир в Хексагона- Купата на Франция, където през сезон 2013-2014 се разписва във всеки един от 3-те мача, в които взима участие (срещу Ница, Ланс и Гингам) и има водеща роля в пътя до полуфинала на надпреварата, но там, въпреки попадението си, Бербатов е заменен и монегаските са елиминирани на „Стад дьо Рудуру“ с гол в продълженията.

Специален играч със собствен стил

„През 18-те месеца, които прекара в клуба, Бербатов демонстрира своя талант, но също и своя голям професионализъм. Той e част от семейството на великите нападатели на Монако. Горди сме с това, което донесе на клуба е му желаем най-доброто занапред.“- така тогавашният вицепрезидент Вадим Василиев обобщи престоя на българския магьосник.

А в началото на епопеята си в Монако самият футболист заявява в интервю за клубната телевизия следното: „Бих искал да бъда запомнен като добър, специален играч, такъв, който действа със собствен стил, бележи голове и се забавлява на терена.“. За по-малко от година и половина на „Луи II” следата, която той успя да остави, е свързана тъкмо с такъв образ.

Автор: Мартин Цветков

207 коментара за “Ярката следа на Бербатов във френския футбол

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »