Владимир Манчев и Лил- една взаимна любов, поставила ново начало

В края на февруари действащият френски шампион Лил отново попадна в светлините на прожекторите, представяйки се достойно срещу континенталния първенец Челси. Впрочем, през XXI век клубът от френския Север става все по-важен фактор, а за щастие в процеса има и български отпечатък- двете години на Владимир Манчев при „мастифите“ в началото на новото хилядолетие. Какво постигна родният нападател за този период и какво даде това на институцията от едноименния град? Да видим.

Контекстът на пристигането- градивен елемент в един изцяло нов проект

2002 е деликатна година за Лил. През април клубът е придобит от бизнесмена Мишел Сейду, който има желание да остави своя отенък върху развитието на клуба, а това започва символично и с нова емблема, както и нов талисман. Топлите месеци на същата година са белязани от раздяла с треньора Вахид Халилходжич, който прекарва 4 запомнящи се години в най-големия град от областта Нор-Па-дьо-Кале. Впрочем, през сезон 2001-2002 Лил представя Франция в Шампионска лига (което е и първо участие в историята в европейските клубни турнири), а в края на сезона на Лига 1 финишира в топ 5. Естествено, амбицията на новопристигналия силен фактор Мишел Сейду е отборът да продължи да е главно действащо лице в горните етажи на френския футбол. За тази цел обаче е заложено на доста промени, в това число и на треньорския пост, където е привлечен Клод Пюел, минава се и през подмяна на състава, изискваща обновена атака. На първо време е привлечен Ектор Тапиа, голмайсторът на чилийския шампионат.

Скаутите на французите обследват Южна Америка и за втора придобивка в нападение, но в крайна сметка изборът им се спира на острие от съвсем друг регион- Източна Европа, в частност- България. С 41 гола в 86 мача за ЦСКА, 24-годишният по това време Владимир Манчев попада в полезрението на братята Дюренси- футболни агенти, осъществили едни от големите успешни трансфери за северняците- тези на Абеди Пеле и Якоб Фрийс-Хансен през 90-те години. Ето защо ръководните фактори в Лил им се доверяват по отношение на пазарджиклията и е парафирана сделка на стойност 2,5 милиона евро- крупна сума за България. Самият играч узнава за интереса докато е на лагер с ЦСКА в Германия, а още на следващия ден отлита за съседна Франция. По това време се говори за интерес към него от страна на ПСЖ, Интер и Щутгарт. От Лил обаче се оказват най-убедителни.

2 години, богати на обрати… И на голове

Манчев е представен на местната публика по време на полуфинала от Интертото срещу Астън Вила. Адаптацията му обаче не стартира летящо. Езиковата бариера го възпрепятства да комуникира пълноценно с останалите, а преходът към много по-динамичния френски футбол не е лесен- това е и първи престой за българина отвъд граница. Кръговете се изнизват, 2 месеца от сезона вече са зад гърба на родения в Пазарджик нападател, а той все още не се е разписал за новия си тим. Напрежението расте, а при първия му мач като титуляр, при домакинската загуба с 0:3 от Ница, той получава и освирквания от привържениците.

Преломният момент идва на 11 септември 2002. В интервю за „lepetitlillois.com“ Манчев разказва как е бил вдъхновен от Клод Пюел. Старши треньорът го е отвел в отделна стая, където му е пуснал на видео касета със селекция от негови голове, реализирани с екипа на ЦСКА, и му казал: „Знам, че можеш да го направиш! Излез на терена довечера, казвай си, че ще се получи, не се замисляй прекомерно!“. Прийомът сработва- във въпросната вечер бившият нападател на „армейците“ бележи 2 гола срещу Пари Сен-Жермен на Роналдиньо, а те носят ценна победа с 2:1. До Коледа реализаторът се разписва още 4 пъти, а в пролетната фаза- само веднъж. Сумарният му актив обаче го прави най-добър голмайстор на отбора в един извънредно труден сезон, в който „мастифите“ финишират на 14-а позиция. Есенният дял на втората кампания (2003-2004) представлява истинска апотеоз на индивидуалния разцвет на Манчев. Езиковата бариера отдавна е преодоляна, периодът на вписване- също. На терена голаджията се изразява още по-убедително, бележейки 60 процента от попаденията на тима си до зимната пауза (12 пъти целта е поразена от него за въпросния период).

През януари обаче получава травма в коляното, която го вади в игра за 2 месеца, през които са пропуснати 8 двубоя. Тогава на сцената излиза заместникът му Мат Мусилу, разписал се на 6 пъти в споменатия абзац от време и донесъл на Лил 19 точки от 25 възможни (най-добро постижение за тим от Лига 1 в периода). Така Манчев е изместен в йерархията на нападателите, но това не му попречва да вкара още веднъж след завръщането си. Не му попречва и да привлече интереса на отбор от първенство, за което мечтае от малък- испанското. Леванте проявява инициатива по привличането му и тя се увенчава с успех- срещу 2,2 милиона евро валенсианци го придобиват в състави си през лятото на 2004.

Непосредствено преди това обаче Владо Манчев отпечатва името си в развитието на Лил и с принос при спечелването на турнира Интертото, донесъл на клуба международно отличие и участие в европейските клубни турнири и по-нататък през сезона. Възходът на „Le LOSC“ продължава и през сезоните след напускането на Манчев- 2-ро място през 2004-2005 и 3-то през 2005-2006.

Поглед през призмата на времето

https://twitter.com/losclive/status/1445660101562404871

Българинът се присъединява към северняците преди точно две десетилетия- период от време, достатъчен, за да си дадем още по-отчетливо сметка за постигнатото. За тези 20 години, не са никак много играчите на Лил, можещи да се похвалят с 20 попадения за само 2 сезона (при това говорейки само за Лига 1). В свои интервюта топ реализаторът споделя, че пази чудесни спомени и от отношенията си с феновете, и от тези с Клод Пюел, и от града като цяло. А коментарите и отзивите по негов адрес от страна на френските привърженици в онлайн пространството говорят за реципрочност.

Автор: Мартин Цветков