Треньорската роля в европейските беди на ПСЖ- хронология на една смутна тенденция

От лятото на 2011 до пролетта на 2020 Пари Сен-Жермен е воден от цели 5 различни наставника. Честите промени, до които прибягват катарските ръководители на клуба, в огромна степен се дължат на неспособността на гранда от столицата да премине на следващия етап от развитието си, осъществявайки дълбок пробив в Шампионска лига. А наличието на таван в тази надпревара е пряко следствие и от серия дискусионни треньорски решения, оказали се впоследствие неоправдани рискове. В навечерието на осминафиналния мач реванш срещу Борусия Дортмунд, нека си припомним тактическите избори и произлизащите от тях явления, имали най-силен импакт върху парижани в елиминационната фаза на най-престижния европейски турнир.

Лоран Блан срещу Манчестър Сити при загубата с 1:0 на „Етихад“ през 2016

Пари Сен-Жермен излизаше на британска земя след трудния турнирен резултат от първия четвъртфинал (2:2 на „Парк де Пренс“). Измъчван от някои ключови отсъствия, Блан търсеше алтернативни решения за гостуването и подреди отбора в експериментална схема 3-5-2, която до този момент от сезона не бе използвана нито веднъж в Шампионска лига, а и като цяло бе неприсъща за парижани. Липсата на автоматизми и нетипичните роли на играчите възпрепядстваха столичани да разгърнат играта си.

Средата на терена изглеждаше объркана от новата конфигурация и така и не успя да вземе надмощие. В другите линии обаче нещата не стояха по-окуражаващо. Ходът с титуляризирането на Серж Орие в защита бе жест на великодушие от страна на тогавашния наставник (вследствие на обидни реплики към Блан, изречени от Орие във видео в социална мрежа, котдивоарецът бе изваден от състава за известно време като дисциплинарна санкция от клуба). Старши треньорът на френския шампион реши да реабилитира бранителя още в първия мач в Париж, но изборът му не се оказа печеливш. В мача реванш бързоногият защитник отново не успя да превъзмогне недостатъчната си игрова практика, както и новата защитна формация с 3-ма, в която трябваше да оперира. В предни позиции изключително трудно се стигаше до голови ситуации и цялостната продукция в офанзивен план бе крайно постна за контекста на мач, в който победата се явяваше най-реалният път към класирането на полуфинал. Тези трудности в огромна степен се обуславяха от ниското количество футболисти с атакуваща роля, които присъстваха в стартовите 11- Единсон Кавани, Златан Ибрахимович и Анхел Ди Мария. Последният пристан на надеждата- фланговете, също останаха тихи и слабо продуктивни, а извършените смени с нищо не промениха играта към осезаема промяна.

Унай Емери при крушението на „Камп Ноу“ с 6:1 през 2017

Станалата легендарна ремунтада на Барселона в реванша от осминафиналите бе резултат от колективна и повсеместна капитулация от страна на гостите. Макар играчите на парижани  да обраха сериозен дял от критиките след фиаското (вследствие на вълнообразен низ от индивидуални грешки и отсъствие на нужния характер за подобен тип изпитания), Унай Емери също носи своята обилна порция отговорност за немислимите тогава събития.

 Действащият френски шампион, имащ аванс от 4 чисти гола от първия мач, излезе в Каталуния с изключително ниско действащ защитен блок, с който прие трайно играта близо до вратата си и постави „блауграна“ в комфортната им зона, предоставяйки им владението на топката. Допуснал доброволно играта в половината си, грандът от „Парк де Пренс“ се озова в крайно непозната роля- тази на дълбоко пресирания отбор. И тъкмо задушаващата преса, упражнявана от Меси и компания, осуети изнасянето на топката от страна на парижани, внасяйки смут и припряност в действията им.

И въпреки търпяната категорична доминация, както игрово, така и като резултат (3:0 до 50-ата минута), играчите на Емери направиха огромна крачка към класирането, отбелязвайки така ценното попадение на чужд терен. Последвалите решения на наставника обаче дадоха своето отражение върху остатъка на двубоя. Баският специалист направи 3 решаващи за развитието на срещата смени- в 55-атата минута Анхел Ди Мария влезе на мястото на Лукас, в 75-ата- Серж Орие замени Юлиан Дракслер, а в 92-ата Гржегорж Криховяк смени Тома Мюние.

Появата на терена на креативния аржентинец внесе двуполюсна промяна- от една страна тя даде импулс на отбора в офанзивен план, довел до някои отлични възможности, но от друга страна именно той пропусна да отбележи попадение, с което практически да затвори срещата, а впоследствие извършва и нарушението, довели до първия от 3-те късни гола за каталунците. Въпросните попадения падат в 7-минутен период на тотален хаос за ПСЖ, а един от факторите за него бе допълнително разбитият синхрон в защитен план след появата на Орие и Криховяк. Именно първият от тях не успя да обезпечи опеката на Серхи Роберто при шестия гол, пратил в екстаз „Камп Ноу“.

Крахът за французите дойде и поради проблемен аспект, на който обаче Емери не съумя да обърне внимание своевременно- в заключителния половин час от мача топката практически не бе разигравана между централните защитници, нито между тях и вратаря Кевин Трап, а вместо това бе главно циркулираща между халфовете. В етап от срещата, когато парижани имаха добър аванс в резултата, те можеха да си позволят да разиграват коженото кълбо много по-често в задни позиции, карайки опонента си да прави значително повече курсове, които в тези късни минути биха били трудно осъществими и допълнително изтощаващи. Действайки с топката в средата на терена, столичани на практика сами се вкараха в силната за Барса зона и загубиха сериозно количество топки вследствие на масираната и агресивна преса в тази част на терена.

Трудностите се усилваха и от факта, че Емери остави на скамейката Хавиер Пасторе, лишавайки се от футболист, способен да задържа по-трайно топката. Именно в този аспект Дракслер бе изключително полезен, но след смяната му ПСЖ практически остана без решения.

Унай Емери при загубата с 3:1 на „Сантяго Бернабеу“ през 2018

Година след изживения кошмар, Пари Сен-Жермен отново срещаше на осминафиналите препядствие от Примера Дивисион- тогавашния действащ европейски шампион Реал Мадрид. Сблъсъкът в испанската столица протичаше отлично за парижани, но в средата на второто полувреме Емери направи смяна, която преструктурира защитния облик на гостите и се оказа определяща за развитието на ключовите събития от края на срещата. В 66-ата минута Единсон Кавани бе заменен от Тома Мюние, като белгиецът заигра на десния бек, а действащият на този пост дотогава Дани Алвеш бе преместен в халфовата линия. Преустройването разхлаби дясната зона на френската защита и именно оттам паднаха 2-ият и 3-ият гол. А при отбелязването на тези попадения сред главните действащи лица бяха 2-те смени, направени от Зинедин Зидан- влизанията в игра на Асенсио и Вазкез в 79-ата минута и прекрояването в 4-4-2. Треньорският дуел бе убедително спечелен от световния шампион начело на мадридчани.

Два от смелите избори на Унай Емери в стартовия състав също не дадоха желаните плодове- капитанът Тиаго Силва бе оставен на пейката, а за сметка на Ласана Диара в центъра на терена бе предпочетен Джовани Ло Селсо. Нито Преснел Кимпембе обаче, нито Ло Селсо успяха да внесат търсената стабилност.

Аспект, който бе възлов, но на който баският специалист така и не намери решение, бе поведението на ПСЖ при загуба на притежанието на топката. Пасивността при борбата и пресата за възвръщането й бяха компонент, който правеше тима уязвим. Именно там бе и едно от основните подобрения, които Томас Тухел внесе с идването си на „Парк де Пренс“ след като договорът на Емери не бе продължен.

Томас Тухел при загубата от Борусия Дортмунд са 2:1 на „Сигнал Идуна Парк“ през 2020

Немският специалист бе сред малкото незасегнати от критиките след немислимия крах от март 2019 срещу Манчестър Юнайтед (1:3 на „Парк де Пренс“, когато британският тим излезе в в извънредно неопитен и експериментален състав след 0:2 в първия мач). И сякаш с право- не толкова тактическите избори на Тухел бяха определящи за тези събития, а грубите индивидуални грешки на Тило Керер, Джанлуиджи Буфон и Преснел Кимпембе при 3-те гола.

Година по-късно обаче наставникът на парижани носеше лъвския пай от отговорността за допуснатото поражение в Дортмунд в първия осминафинал. Тухел стана пословичен във Франция със способността си да експериментира, съумявайки да прави състава гъвкав откъм тактически постройки, които да се изменят не само в хода на различните мачове, но дори и в рамките на един двубой. От началото на 2020 обаче парижани действаха отчетливо и константно във формация 4-4-2, в която, макар продукцията да не бе изпипана докрай, видими бяха автоматизмите между играчите и изградените свръзки, които даваха своите плодове и като резултати.

За завръщането си край „Жълтата стена“ обаче тимът бе нареден в постройка 3-4-3- за първи път от началото на сезона. Ход, който вероятно бе обусловен от ненадеждността на защитата на столичани в последно време и накъсания игрови ритъм на ключови в нея играчи. Ход, който се оказа неоправдан риск, тъй като уязвимостта на парижани не бе преодоляна, но като добавка към нея бе сериозно притъпена и съзидателната част от играта на столичани, които изглеждаха трудно адаптиращите се към новата конфигурация. Задачата се утежняваше неимоверно от едновременните отсъствия на Мауро Икарди и Единсон Кавани в предни позиции- и двамата бяха оставени извън стартовите 11, а така и не се появиха в никой момент от мача. Аржентинският голмайстор, макар да бележеше известен спад във формата си, оставаше сред ключовите елементи на шампионите през този сезон, а „Ел Матадор“ разполагаше с пребогат опит в подобен тип мачове, както и отлично моментно състояние. Тухел обаче се лиши доброволно и от двете звезди. В хода на второто полувреме, въпреки незадоволителния резултат и постната игрова продукция, те останаха на пейката, а тактическата схема на гостите така и не бе прекроена.

Дотук в катарската ера в Париж все още нито един старши треньор не съумя да изпълни програма минимум, класирайки гранда от столицата във финалната четворка, а тези неуспехи доведоха и до раздели със съответните специалисти. Томас Тухел обаче все още има един огромен коз на своя страна- опцията за поправителен изпит в сряда вечер срещу Борусия.