Как лионският фурор в ШЛ стана символ на преобразяващата сила на турнира

През настоящата седмица стартира новият сезон на Шампионска лига, а той най-вероятно ще бъде белязан от своите уникални истории и клубни подвизи. Нека си припомним една красива одисея от приключилото през август предходно издание на престижната надпревара- тази на Олимпик Лион. Богата на непредвидимост, драма и героизъм, тя в пълна степен олицетворяваше магията на турнира. Кое всъщност направи европейската кампания на лионци толкова открояваща се и специална?

Емоционалното измъкване от най-оспорваната група

Сюжетът на лионската авантюра в турнира на богатите през сезон 2019-2020 бе повече от причудлив, а той започна ясно да се обособява като такъв още в груповата фаза. Попаднали в компанията на руския шампион Зенит, португалския такъв Бенфика и проспериращия немски Лайпциг, французите се бяха оказали в изключително равностойна и хомогенна група. Получилите се в нея резултати определено потвърдиха подобна теза. ОЛ се представяше на приливи и отливи, като любопитното бе, че в началния етап на сезона, който  бе истински критичен за „хлапетата“ (7 поредни мача без успех в Лига 1), те съумяха да взема 4 точки от първите си 2 мача под ръководството на Силвиньо преди бразилецът да бъде уволнен.

Истинската развръзка обаче предстоеше в заключителния кръг от груповата фаза. Лион се нуждаеше от домакински успех над вече класирания Лайпциг, за да може със сигурност да продължи в елиминационната фаза. До почивката обаче възпитаниците на Руди Гарсия изоставаха с 0:2, което ги вадеше от турнира. Събитията в другия мач обаче се стичаха благоприятно за 7-кратния френски шампион – в началото на второто полувреме Бенфика поведе на Зенит, а Ауар върна едно попадение за Лион.  Така в рамките на няколко минути цялата ситуация се промени драстично, защото при подобно развитие на събитията и равенството щеше да свърши работа на „Les Gones“, а те вече бяха само на гол от него. Бенфика спечели убедително своя мач (3:0), а ОЛ стигна до късен изравнителен гол, дело на Мемфис Депай. В заключителните минути на срещата обаче френският тим бе много близо до допускането на трети гол, като единствено самопожертвователните шпагати на Джейсън Денайер и Фернандо Марсал спасиха резултата.

По този начин отборът от „Групама Стейдиъм“ съумя да преодолее деликатната ситуация и да се озове в осминафиналната фаза. Вместо празненства обаче в минутите след края на двубоя се стигна до много сериозни конфликти между играчи и фенове вследствие на провокация към защитника Марсело от трибуните.

Крупните успехи в елиминационната фаза

Жребият отреди за съперник на осминафиналите италианския хегемон Ювентус, предвождан от Кристиано Роналдо. ОЛ спечели първата среща с 1:0, неутрализирайки напълно португалската суперзвезда на „бианконерите“, но трябваше да чака ответния мач цели 6 месеца поради ситуацията с пандемията. Когато дойде през август, той се явяваше единственият начин за лионци да спасят сезона си. Отбелязали ранен гол, те обаче допуснаха пълен обрат до средата на второто полувреме и така заключителният половин час от срещата се явяваше истинско изпитание за тях, при което обаче те проявиха достатъчна стабилност, макар да на липсваха и критични моменти като удара с глава на Кристиано Роналдо, профучал край вратата на Антони Лопеш.

И ако елиминирането на Ювентус представляваше подвиг, случилото се седмица по-късно срещу Манчестър Сити можеше да бъде квалифицирано като героизъм. В сблъсък, където „хлапетата“ бяха сочени за категорични аутсайдери, те изнесоха пълноценна продукция, чийто завършек бяха двете  попадения на резервата Муса Дембеле в заключителния четвърт час, донесли място сред най-добрите 4. Съдържанието на мача, фазата, на която се изигра, както и внушителният мащаб и спортна форма на елиминирания съперник направиха тази победа фаворит за приза „най-голям европейски мач на Лион“. И тя действително притежава всичко, за да носи подобно звание.

Лудите сценарии обаче не приключваха и тук. Прясно победил Барселона с умопомрачителното 8:2, немският колос Байерн Мюнхен всяваше страхопочитание из целия континент. В първите 15-ина минути на полуфинала срещу тях обаче момчетата на Руди Гарсия успяха да осъществят шокираща доминация, довела до 4 опасни голови ситуации, 3 от които чисти, само в този интервал от време. Фрапантните пропуски обаче струваха скъпо и впоследствие баварците взеха юздите на мача в свои ръце и го спечелиха с класическо изражение.

Извън топ 6 в класирането на Лига 1, но в топ 4 на Европа

Чудноватият характер на лионския пробив се дължеше и на факта, че сезонът на „хлапетата“ по никакъв начин не вещаеше подобно нещо. С най-ниско класиране в Лига 1 през XXI век (7-о място), Депай и компания бяха единственият отбор от финалната осмица в Лисабон, който завърши кампанията си извън топ 4 на домашното първенство. Контрастът в представянето и резултатите във вътрешния шампионат и тези в турнира на богатите бе показателен за това в каква степен Шампионска лига би могла да има преобразяващ ефект.

ОЛ се вписа и в още една любопитна графа- заедно с ПСЖ и Лайпциг, трите тима досега не бяха достигали до заключителния мач за трофея- единственият отбор от финалното каре с опит в това отношение бе Байерн Мюнхен, който в крайна сметка спечели надпреварата. Триумфът на баварците обаче не заличи впечатленията за един сезон, получил свеж полъх от нови футболни сили на горните етажи в турнира.

Прогрес на международната сцена още в първия сезон след голямата разпродажба

Източник на снимката

Достигането до призовата 4-ка представляваше изумително явление поради факта, че в изминалите два трансферни прозореца Лион загуби множество ключови фигури, които формираха ядрото на отбора. През лятото на 2019 от „Групама Стейдиъм“ си тръгнаха Ферлан Менди, Танги Ндомбеле и капитанът Набил Фекир, а обособилият се като ключова фигура в средата на терена Люка Тузар пък изигра последния си мач с екипа на „Les Gones“ през март.

Въпреки горчивината от кампанията в местния шампионат, събитията от Шампионска лига бяха показателни за успеваемостта на лионската трансферна политика, допълнена от богатството на местната школа. Най-отличаващият се символ на тази сплав бе заформилото се трио в средата на терена между продуктите на академията Усем Ауар, Максанс Какре и Бруно Гимараеш- трио, оказало се основен коз в схемата на „хлапетата“. Впрочем, трансферът на Гимараеш направи нещо, което можеше да се очаква след идването на Жуниньо като спортен директор- подчерта подсилването на бразилската жилка в отбора- 3 кариоки бяха твърди титуляри в елиминационната фаза- Гимараеш, Марсал и Марсело (Тиаго Мендеш се включваше като резерва). 3 бяха и главните действащи лица юноши на клуба в стартовите 11- Лопеш, Ауар и Какре.

Макар често да е напускан от най-големите си звезди, Лион отново демонстрира, че е способен да намира бързи решения, за да може тимът да продължава да бъде фактор. Осланяйки се на бразилската традиция в трансферите и на качествената връзка с клубната академия, Жан-Мишел Олас може да разчита и за в бъдеще на перманентен поток от нови стойностни кадри за първия отбор.

Метаморфозата на Руди Гарсия в Шампионска лига

Източник на снимката

Бързата адаптация към новия наличен кадрови потенциал и  извличането на максимума от него на континенталната сцена няма как да не бъдат причислени и на сметката на Руди Гарсия. Роденият в Немур наставник бе пристигнал край бреговете на Рона и Сона с доста притеснителната равносметка от едва 4 победи, 8 равенства и цели 12 поражения в Шампионска лига, натрупани в предходните му участия начело на Лил и Рома. Той обаче преживя своята лична трансформация именно в турнира на богатите, играейки важна роля и в трансформацията на Лион като отбор.

С един финал в Лига Европа с Марсилия (през 2018) и един полуфинал в Шампионска лига с Лион, Гарсия бе пряк архитект на два от най историческите френски клубни похода на новото време. Може би неочаквано за мнозина, стореното от него в Шампионска лига през сезон 2019-2020 изгради статута му на надеждна величина сред настоящите френски специалисти и го акредитира като спасител на първия сезон на Жуниньо в костюма на спортен директор.

По-прагматичен Лион = по-проспериращ Лион

Източник на снимката

Мисията му бе изпълнена успешно в най-комерсиалния европейски турнир и благодарение на неговата гъвкавост като треньор. Основен мотив в подкрепа на подобна теза бе изграждането на един облик с по-силен акцент върху защитната формация- нещо, което не е дотам характерно нито за Руди Гарсия като треньорска философия (съдейки от атакуващия афинитет на отборите му и в Лил, и в Рома, и в Марсилия), нито за Олимпик Лион като игрова такава (имайки предвид завета на поколението-хегемон във Франция, но и плеядите от офанзивни звезди, които през последвалите години правеха така, че стилът на тима да гравитира около тях).

Целта оправдава средствата, а качеството и грамотността в тактически план на дефанзивния вал на „хлапетата“ бяха основополагащи за неутрализирането на две от най-атомните атаки в света- тези на Ювентус и Манчестър Сити. В годините, когато Лион блестеше като една от най-мощните атаки на Стария континент (межу 2005 и 2007), на отбора не се удаваше да бъде достатъчно зрял и солиден в моментите на истината при съхраняването на аванс (например през 2005 срещу ПСВ или през 2006 срещу Милан). Този аспект сега бе значително подобрен (както междувпрочем и при предходното достигане на полуфиналите в ШЛ- през 2010 с Клод Пюел). Избраната схема 5-3-2 се оказа идеално пасваща на наличните бранители и халфове.

Низ от съдбовни мачове през няколко дни

Източник на снимката

Поради спецификата на формата, съобразен с обстоятелствата покрай пандемията, само в рамките на 12 дни Лион изигра 3 исторически за Хексагона мача, всеки от които от различен етап на елиминационната фаза на най-престижния клубен турнир. Подобен сгъстен цикъл бе без аналог в модерната история на турнира. Честотата на проведените двубои и тяхната значимост придадоха интензитет на емоциите, съпоставим единствено с този на Световните и Европейски първенства. Ролята на Лион в целия този динамичен абзац определено бе фундаментална, тъй като с отстраняването на два от големите фаворити Ювентус и Манчестър Сити само в рамките на 8 дни хлапетата осъществиха двоен ударен сюрприз за футболна Европа, сътворявайки епопея, която ще остане във фолклора на френския футбол.

А тя, в контраст с празните трибуни на стадионите, създаде предпоставки за сцени на луди пиршества по различни точки на Стария континент, като разбира се епицентърът им беше площад „Белкур“ в Лион, където един град почиташе своите герои до късните доби на августовите нощи.

Сезон 2019-2020- извор за бъдещето

Източник на снимката

Пътуването на Лион до топ 4 на Европа започна криволичещо и бе изпълнено с резки обрати. То в пълна степен олицетворяваше магията, правеща Шампионска лига толкова бленуван турнир. Противно на очакванията след похода до полуфиналната фаза, Лион съумя да съхрани болшинството от своите звезди. Сега те са призвани да класират отбора обратно в турнира на големите. А ако успеят да го направят, приказката от сезон 2019-2020 несъмнено ще е източник на пример и вдъхновение за нови подвизи.

Автор: Мартин Цветков

213 коментара за “Как лионският фурор в ШЛ стана символ на преобразяващата сила на турнира

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »