10-те причини, правещи септември 2020 специален за Франция

Едно безпрецедентно по съдържание футболно лято си отива, оставяйки обаче след себе си богата палитра от събития и емоции в европейския футбол. Финалните акорди на горещия сезон бяха белязани и от завръщането на голямата сцена на националните отбори, в това число и на световния шампион Франция. Кои бяха изпъкващите явления за „петлите“ през септември и по какъв начин те се отразиха на облика им- вижте тук.

Ново начало в новото нормално

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/equipedefrance/photos/a.209725312401541/4480058928701470/?type=3&theater

Септемврийският цикъл от мачове бе със знакова стойност, тъй като прекъсна рекордно дългата пауза в мачовете на ниво национални отбори. А това само по себе си представляваше едно своеобразно ново начало и възобновяване на футбола и на такова равнище. За съжаление темата с коронавирусът нямаше как да не даде своето отражение, при това не само заради безпрецедентно празните трибуни. Усем Ауар бе първият диагностициран с Covid-19 и съответно изолиран (за него това щеше да е дебютен сбор с „петлите“), като в последствие същото се случи и със Стив Манданда, както и със звездата Килиан Мбапе (в дните между двата мача с Швеция и Хърватия). За щастие състоянието на 3-мата футболисти бе стабилно и те бързо се завърнаха към игра за клубните си тимове.

3 поредни официални мача в схема 3-4-1-2

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/lequipedusoir/

След като бе изпробвана в последния изигран мач от ноември 2019 срещу Албания, схемата 3-4-1-2 бе предпочетена от Дешан и в двете срещи от Лигата на нациите. Предвид множеството направени експерименти, бихме могли да допуснем, че това също е част от тях. Но постигнатите успехи с нея и фактът, че в трети пореден официален двубой тя не е променяна дава индикации, че няма да е никак учудващо ако и за в бъдеще виждаме „петлите“ в подобна конфигурация.

В интервю след двата изиграни септемврийски мача селекционерът на „Les Bleus“ заяви, че отборът му има нужда да бъде поставен в трудни ситуации и че е необходимо да се мисли за това сега, а не през лятото на 2021, когато дойде време за Европейското първенство. Взимайки това негово изказване под внимание, може да се счита, че единственият французин с две световни титли желае селекцията му да бъде подготвена да отреагира на всякакви ситуации и потенциални непредвидени отсъствия на предстоящия континентален форум. А постигането на това преминава и през разработването и утвърждаването на новата тактическа схема. Един от хората, за които тя се явява най благодатна, е Антоан Гризман, получаващ много по-сериозна свобода на действие и пространство за творене. Ще бъде прелюбопитно да видим дали в следващите срещи формацията отново ще бъде така подредена или ще се върне добре познатото 4-2-3-1.

Експериментите със състава

Освен иновациите си по отношение на игровата система, селекционерът на „Les Bleus“ прилага доста ротации и с изпълнителите. За да придобием най-отчетлива представа, нека погледнем от кои единици бяха съставени отделните звена в стартовите единайсеторки за двете срещи:

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/equipedefrance/photos/a.209725312401541/4506842042689825/?type=3&theater
Източник на снимката:
https://www.facebook.com/equipedefrance/photos/a.209725312401541/4522209731153056/?type=3&theater

Разглеждайки различните сектори, ще констатираме, че в нито един от тях няма установена сработка между играчите. Резултатите по отношение на продукцията в известен смисъл бяха противоречиви, тъй като в двата мача на преден план блесна различен сегмент- срещу скандинавците това бе защитата тройка, демонстрирала обичайната за „петлите“ устойчивост (при това в мач, в който съперникът ги подложи на сериозен натиск), а срещу балканците се отличи чудесното взаимодействие на новосформираното офанзивно трио, съставено от Гризман,  Бен Йедер и Марсиал. Останали в изолация за известен период от мача, те демонстрираха впечатляваща скоростна комбинативност и разбирателство при играта с едно докосване тогава, когато действията бяха пренесени в техния периметър. Освен със зрелищност, всеки от тях се отличи и с пряко участие в попадения. Главните въпросителни витаят около облика на вътрешността на халфовата линия, където отсъствието на Пол Погба се усеща. С оглед на видяното, бъдещо дуо, съставено от Нголо Канте и Едуардо Камавинга изглежда като примамлива идея.

Дебютът на Дайо Упамекано

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/cff.hns/photos/a.360971557316620/3336231823123897/?type=3&theater

Сред любопитните явления през тази вълна мачове бе дебютната повиквателна на 21-годишния Дайо Упамекано. Дешан далеч не се ограничи само с включването му в групата, а му гласува доверие да изиграе пълни 90 минути и в двата двубоя. Може би по-слабо познат на широката аудитория, юношата на Еврьо и Валансиен беше завършил едва втората си професионална кампания на високо ниво, но тя бе истински запомняща се с екипа на Ред Бул Лайпциг и се ознаменува с бронзови медали в Бундеслигата и достигане до топ 4 на Шампионска лига- постижения, в които младокът изигра своята ключова роля. Играещ в схема с 3-ма централни защитници и в клубния си тим, той имаше по-голям шанс да се почувства в свои води поради избраната от Дешан формация на отбраната на Франция.

Мощният физически бранител премина през някои трудни моменти в изиграните пълни минути и не всичко бе перфектно, но трудно можеше и да се очаква подобно нещо с оглед на факта, че както срещу Швеция, така и срещу Хърватия играчите в ариергарда за първи път действаха един до друг. Именно синхронът между тях бе нещото, от което в най-голяма степен се очаква подобрение за в бъдеще. Но цялостната оценка за едно от откритията на сезона в европейския футбол може да бъде положителна и това едва ли е ще е последната повиквателна към Упамекано, а ако Дешан продължи да залага на формация с 3-ма централни бранители, шансовете му за титулярна позиция се покачват драстично, особено като се имат предвид по-колебливите игри на Клеман Лангле.

Дебютът на Едуардо Камавинга

Говорейки за открития на сезона, Едуардо Камавинга не просто може да бъде окачествен като такова, а дори не би било пресилено да го наречем и феномен. На едва 17 години, 9 месеца и 29 дни той се превърна в най-младия френски национал от 1914 година насам. Въпреки крехката си възраст вече се утвърди като един от най-отговорните и постоянни в изявите си играчи, бидейки в основата за историческия сезон на Рен, завършил с класиране за Шампионска лига. Така че очаквания към него не липсваха, но все пак можеше да има притеснения относно това дали няма да изпитва известно стъписване в играта си в големия дебют за световните шампиони. Нищо подобно обаче не се случи.

Влязъл в игра в 62-ата минута на сблъсъка с Хърватия, тинейджърът замени не кого да е, а Нголо Канте и оперираше със самочувствие и вещина, съпоставими с тези на именития му съотборник. Камавинга се вписа отлично, успявайки да динамизира халфовата линия на тима си чрез опростена игра, присъща на гениалните. Имащ на теория по-дефанзивни функции, не пропусна да даде своя принос и в предни позиции чрез пас към Антони Марсиал, довел до стопроцентова голова ситуация, а при едно от включванията си самият Едуардо не се поколеба да изпробва изстрел извън пеналтерията, който обаче бе отразен от хърватския страж. Прекарал на терена едва половин час, юношата на бретонския клуб остави своята следа в двубоя и определено даде заявка за нещо голямо със синята фланелка.

Умението на Дешан да реабилитира футболисти- примерът Адриан Рабио

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/Rabiot.Adrien/photos/a.954032061332071/3141664292568826/?type=3&theater

Завръщането на голямата сцена за френските национали бе белязано и от завръщането в техните редици на Адриан Рабио. Бившият полузащитник на ПСЖ и настоящ на Юве стана печално известен с отказа си да се подготвя с резервните състезатели на Франция за Мондиал 2018, като тогава това повлече и разочарованието на самия селекционер. Ето обаче, че 2 години по-късно Дидие Дешан отново прати повиквателна на младия играч, като го записа и в стартовия титулярен състав при гостуването в Швеция. С това си решение баският специалист отново потвърди, че при него предходни различия с играчи не оказват влияние върху решенията му от настоящето, стига поведението на съответния футболист да не поставя под угроза отношенията в колектива.

Връщайки се назад във времето, Димитри Пайет и Андре-Пиер Жиняк например имаха критични изказвания по негов адрес в Олимпик Марсилия, но това не попречи на последвалото изглаждане на отношенията и установяването на двамата играчи в националния отбор. Сходен е и случаят с Адил Рами, който въпреки публично изявеното си недоволство от отсъствието му сред трикольорите на Франция в крайна сметка се озова там, при това трайно. Роденият в Байон селекционер различава подривното поведение за колектива (каквато бе аферата около случая с Карим Бензема) от личната критика към него и недоволството на даден национал, че не е титуляр. В първия случай обратен път за играча няма, а във втория отношението на наставника не се изменя по никакъв начин.

Черната серия на Гризман от бялата точка

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/antoine.griezmann/photos/a.658315660848030/3581560485190185/?type=3&theater

Въпреки бляскавия мач на Гризман срещу Хърватия, темата с 11-метровите наказателни удари няма как да бъде подмината. Нарушения на правилата в пеналтерията на съперниците на „петлите“ се случват често и бялата точка е посочвана, но това далеч не е аспект, от който французите се възползва по най-добрия начин в последно време, тъй като щатният изпълнител, именно Гризман, се превърна в автор на мрачен рекорд- дузпата срещу Швеция бе 3-та поредна за него (след тези срещу Албания и Андора), което е най-негативната статистика за играч на „Les Bleus“ през XXI век.

Любопитното е, че всяка от дузпите бе изтървана по различен начин- спасяване на вратаря, удар в гредата и изстрел в аут. Дидие Дешан защити състезателя си и изтъкна факта, че при 11-метровите наказателни удари в мачовете на истината от  големите първенства Гризу е бил непоколебим и че няма да спре да му поверява изпълнението на дузпи и занапред. Въпреки това реализираният всичките cи бити  4 дузпи с националния екип Оливие Жиру сякаш става все по-силно изразен потенциален кандидат за ролята на щатен изпълнител- нещо, което той самият в прав текст е заявявал.

Франция-Хърватия с привкус на дежа вю

Несъмнено сред най-запомнящите се елементи от късния етап на това футболно лято бе сходството между двубоя Франция-Хърватия от Лигата на нациите и финала на Мондиал 2018- то бе внушително. Първото нещо, което бие на очи, разбира се, е същото цифрово изражение- 4:2. А до него се стигна след низ от доста други прилики. Голът, с който Хърватия поведе в резултата чрез Деян Ловрен силно наподобяваше на този на Перишич от преди две години- силен удар от лявата зона на дъгата на наказателното поле пратен ниско в обратния ъгъл. Цялостното поведение на Франция през първата част срещу бе крайно идентично с това от мача на „Лужники“- съумявайки да материализират оптимално създадените си ситуации, „петлите“ си осигуриха аванс на почивката (при това същия като този в Москва) въпреки трудните 45 минути. Допирните точки със събитията от 15 юли 2018 не спираха. Автоголът, който Хърватска си отбелязаха, попадението, дошло след статично положение (дебютно за централният бранител Дайо Упамекано), както и реализираната дузпа- всичко това наистина засяваше чувството за дежа вю.

Изкуството да побеждаваш при всеки сценарий

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/EURO2020/photos/a.245037635549090/3533104966742324/?type=3&theater

На последния голям форум, Мондиал 2018, французите засвидетелстваха главно умението да управляват развитието на мача тогава, когато водят в резултата (за целия турнир бяха в позиция на догонващи едва в рамките на 9 минути по време на осминафинала с Аржентина). Първия двубой в настоящото издание на Лигата на нациите също премина под подобен знак. Този с Хърватия обаче демонстрира, че „петлите“ са способни да реагират при всякакво стечение на събитията. След като близо половин час бяха в в ролята на изоставащи, те съумяха да обърнат резултата в своя полза само в рамките на няколко минути. Полученият изравнителен гол не ги стъписа и успяха да възвърнат преднината си, да я удържат, а впоследствие и да я увеличат, оставяйки впечатлението, че тази формация на световните шампиони действително умее да държи здраво юздите на двубои с всякакъв сюжет.

Френска и португалска доминация в групата

Източник:
https://en.wikipedia.org/wiki/2020%E2%80%9321_UEFA_Nations_League

Записвайки по 2 победи и в двата си мача както Франция, така и Португалия си осигуриха пълен актив от 6 точки, оставяйки далеч зад себе си Швеция и Хърватия в считаната предварително за най-заплетената група от Лигата на нациите. По този начин шансовете на скандинавците и балканците да станат победители в групата бяха сведени до критичния минимум. Всичко това е предпоставка за два титанични сблъсъка с определящо значение за крайния номер 1 в тази четворка- сблъсъци между две добре познати футболни сили на съвремието-  действащия световен и действащия европейски шампион.

Автор: Мартин Цветков

270 коментара за “10-те причини, правещи септември 2020 специален за Франция

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »