Франция – Португалия: един легендарен шампионски дуел
Хамбург ще бъде поредната арена на едно епично съперничество – това между Франция и Португалия. Двете нации са се сблъсквали 5 пъти досега на големи първенства, а в 4 от случаите това е било на фаза полуфинал или финал. В очакване на следващата голяма битка между „петли“ и „мореплаватели“, нека си припомним бляскавата колекция от техни предходни конфронтации.
На Евро 1984 във Франция
На европейското първенство през 1984 година „Les Bleus“ и „Селесао“ се срещат на фаза полуфинали. Французите са домакини на надпреварата и записват многообещаващ старт с 3 победи и 10 отбелязани гола в груповата фаза. Португалците от своя страна преодоляват групата си с едва 2 вкарани попадения. Всичко това обуславя „петлите“ като безусловен фаворит. Събитията на терена обаче далеч не се припокриват с очакванията на масите. Двубоят все пак започва под диктовката именно на домакините, като при един пряк свободен удар Мишел Платини изненадващо предоставя изпълнението на левия бек Жан-Франсоа Домерг, който му се отблагодарява подобаващо и с прецизен изстрел открива резултата. Тимът на Мишел Идалго така и не успява да материализира множеството създадени впоследствие ситуации, като португалският страж Мануел Бенто записва поредица виртуозни спасявания. Оцелявайки в критичните си периоди, иберийците стигат до изравнителен гол чрез нападателя си Жордао четвърт час преди края, а редовното време приключва именно при резултат 1:1.
Същинската драма обаче предстои в продълженията, когато отново Жордао бележи за родината си, хвърляйки в смут болшинството привърженици на стадиона в Марсилия. Над Франция отново надвисват демоните на загубения по кошмарен начин полуфинал срещу Федерална република Германия на Световното две години по-рано. Разочарованието изглежда съвсем близо, когато Нене се откъсва сам срещу Жоел Батс при резултат 1:2, но вратарят на „петлите“ печели дуела, оставяйки тима си в мача. Предстоят вихрени минути между 115-ата и 120-ата. Целият френски отбор се втурва в атака, като двама бранители, заедно с Мишел Платини, са пряко замесени в отбелязването на изравнителния гол- Ивон Льо Ру и отново Жан-Франсоа Домерг. Навръх 27-ия си рожден ден Домерг оформя своя дубъл, като това остават единствените два гола на бека със синята фланелка- те обаче обезателно се запечатват във фолклора на футбола в Хексагона. Друг един рожденик от същия ден- Жан Тигана (навършващ 29) ознаменува отличния си мач със солова акция, завършила с асистенция от аут линията към Мишел Платини, който хладнокръвно овладява и реализира.
Именно тези две действия се бетонират сред най-емблематичните за целия турнир- изумителният рейд на Тигана след 120 минути интензивен футбол и победоносно вдигнатите ръце на Мишел Платини след отбелязването на гола за обрата- всичко това на фона на изпадналия в делириум „Велодром“. Чрез този си сюрреалистичен сюжет Франция се класира на първия в историята си финал на голямо първенство, а там вдига и първия си голям трофей- Сребърната амфора.
На Евро 2000 в Белгия и Нидерландия
Европейските финали в Белгия и Нидерландия добрите стари познайници се срещат в същия турнир на същата фаза (полуфинал) след 16 годишна пауза. Французите са със статут на действащ световен шампион от 1998, като тимът им е обогатен в офанзивен потенциал покрай разцвета на играчи като Тиери Анри, Никола Анелка и Силвен Вилтор. Мачът е равностоен, балансиран и двуостър, като португалците взимат аванс в резултата чрез Нуно Гомеш в 18-ата минута. Малко след почивката „петлите“ изравняват чрез комбинация именно на новозаформеното дуо в предни позиции Анелка-Анри. Въпреки високото темпо никой от двата тима не съумява да направи решителния ход и двубоят отива към продължения. Тогава обаче в заключителните минути Абел Шавиер засича с глава центриране от статично положение като единствено брилянтната намеса на Фабиен Бартез съхранява ремито и шансовете на Франция.
Мачът влиза в продължения, при които важи правилото за златния гол- всяка грешка може да е фатална. В центъра на събитията отново се оказва централния бранител на иберийците Абел Шавиер, но този път в собственото наказателно поле. Там той играе с ръка след удар на Силвен Вилтор, вследствие на което е отсъден 11-метров наказателен удар- само 3 минути преди да прозвучи последният съдийски сигнал и двата тима да пристъпят към изпълнение на дузпи. Зинедин Зидан обаче получава възможността да реши всичко само с една единствена дузпа. И той го прави безапелационно, пращайки топката в скобата на вратата на Витор Баия. Това негово действие всъщност е апотеозът на цял един фамозен мач от страна на плеймейкъра- до ден днешен именно този двубой е считан за най-добре илюстриращ гения му на футболния терен.
Така и втората полуфинална битка между двете селекции се превръща в спиращ дъха трилър, който получава развръзката си в заключителните минути. А там последната дума отново имат „петлите“. Сходствата с 1984 обаче не свършват тук. Победата над Португалия отново се оказва предвестник на триумф в турнира, защото във финалния мач е надвита Италия, при това с още по-луд сценарий.
На Мондиал 2006 в Германия
Полуфиналните конфронтации между „Les Bleus“ и „Селесао“ обаче не са приключили. Те прехвърлят противопоставянето си и на ниво Световни първенства, срещайки се на добре познатата фаза, но на Мондиал 2006. За португалците достигането на предпоследното стъпало е още едно доказателство за класата на тима след като две години по-рано той достига до сребърните медали на домашното Европейско първенство, а в хода на кампанията си по немските терени елиминира Нидерландия и Англия. Французите пък стартират изявите си изключително неубедително, регистрирайки равенства в първите си два двубоя от груповата фаза срещу Швейцария и Южна Корея. Макар и трудно, те съумяват да преодолеят групата, а впоследствие взимам скалповете на Испания и на действащия тогава световен шампион Бразилия, което рязко покачва увереността и самочувствието на „петлите“.
Така се срещат две селекции в изключително силен възход. „Мореплавателите“, вдъхновявани тогава от новоизгрялата звезда Кристиано Роналдо и опита на Луиш Фиго, играят амбициозно, печелейки сериозен превес в средата на терена и демонстрирайки офанзивните си намерения. Френската формация обаче, предвождана от вездесъщия Лилиан Тюрам и партньора му в центъра на защитата Уилиам Галас, действа отлично групирана в и около наказателното си поле, като това принуждава иберийците да се осланят на множество далечни удари и статични положения, при които обаче Фабиен Бартез се оказва непреодолима преграда.
„Петлите“ използват своя шанс в 33-ата минута, когато е отсъдена дузпа за нарушение на Рикардо Карвальо срещу Тиери Анри, а 11-метровият наказателен удар е превърнат в гол от Зинедин Зидан. Друг повратен момент в срещата е спасяването с приом от волейбола на Бартез при прекия свободен удар на Кристиано Роналдо в 77-та минута- ситуация, при която топката отива на главата на Фиго, но е пратена от него в аут. Финалният натиск на „мореплавателите“ не дава резултат и отборът на Раймон Доменек удържа победата си, валидирайки билета си за финалния мач в Берлин, където обаче губи злощастно след изпълнение на дузпи срещу Италия.
Успехът над иберийците отново е знаков за една открояваща се и паметна френска епопея. За времето си това всъщност се явява най-силният френски Мондиал след първия победен от 1998. Португалците също записват второто си най-добро Световно първенство, завършвайки 4-и (през 1966 са на 3-а позиция).
На Евро 2016 във Франция
32 години по-късно Франция отново е домакин на континенталната надпревара и отново се изправя срещу Португалия, но този път в директна битка за трофея. Също както през 1984, „петлите“ влизат в ролята на фаворити не само заради това, че играят на своя почва, но и заради убедителността на извървения път- 5 победи, 1 равенство и отстраняване на действащия световен шампион Германия на полуфинална фаза. Иберийците пък записват първия си успех в редовните 90 минути на мач от турнира именно в полуфиналния стадий, където надделяват над Уелс.
Още в 8-ата минута на финала на „Стад дьо Франс“ след съприкосновение с Димитри Пайет голямата звезда и техен капитан Кристиано Роналдо получава контузия. Стискайки зъби и получавайки необходимата медицинска помощ, той решава да се опита да продължи участието си в срещата, но бързо става ясно че това няма да може да се случи. Със сълзи на очи и под аплодисментите на 80-хилядното съоръжения изкусният майстор е изнесен на носилка, бидейки заменен от Рикардо Куарешма.
Френската селекция диктува темпото на двубоя и създава сериозен брой опасни голови положения, които обаче или излизат в аут, или са отразени с вещина от Руй Патрисио, който става автор на забележителен мач. Най-близо до попадение са Антоан Гризман на няколко пъти, както и Муса Сисоко и Оливие Жиру. Най-чистата ситуация обаче идва в добавеното време на срещата, в минутите след 90-ата, тогава Андре-Пиер Жиняк от границата на малкото наказателно поле уцелва страничната греда. Така резултатът остава 0:0 и срещата влиза в продължения. „Селесао“ започва да придобива много по-заплашителен офанзивен план облик и посредством статични положения стига до няколко опасни ситуации, като Юго Лорис и напречният стълб възпрепятстват получаването на гол. Такъв обаче все пак пада и той е дело на влезлия като резерва нападател Едер (играещ тогава в Лил).
„Les Bleus“ не успяват да се отърсят от шока и да възстановят паритета. Така се стига до първи техен загубен домакински мач на голямо първенство и до първи голям трофей в историята на португалския национален отбор.
На Евро 2020
Макар този път схватката да се състои в груповата фаза, тя вещае изобилие от ингрига и напеченост и очакванията напълно се оправдават. Първото полувреме е трудно за възпитаниците на Дидие Дешан, а това получава своето материализиране и на светлинното табло след половин час игра. Юго Лорис не преценява добре излизането си при статично положение и в опита си да боксира топката уцелва главата на Данило Перейра. Действието е санкционирано наказателен удар, който Кристиано Роналдо превръща в гол. Малко преди да изтекат 45-те минути обаче „петлите“ също получават право да изпълнят изстрел от бялата точка след нарушение срещу Мбапе. Карим Бензепа не греши и се разписва с националаната фланелка за първи път от близо 5 години (след дълго отсъствие от състава на трикольорите). Отново той оформя и дубъла си непосредствено след почивката, оползотворявайки чудесен извеждащ пас на Пол Погба. Серията от дузпи обаче продължава – този път Жюл Кунде предизвиква такава при игра с ръка в пеналтерията, а последвалото е римейк на ситуацията от първата част – отново Кристиано Роналдо и отново точно изпълнение. До края на срещата „Les Bleus“ стигат до чудесен шанс за трети гол, но Руй Патрисио се отличава с ефектно двойно спасяване срещу Погба и Гризман. Така ремито остава непроменено и и двата тима се класират за елиминационната фаза, където обаче са отстранени още на осминафиналите.
Автор: Мартин Цветков
