„Петлите“ на Мондиал ’58: спектакъл, увековечен с бронз

Виртуалните ни срещи със значими френски генерации продължават. Следващата такава ни препраща към далечната 1958, когато Жюст Фонтен, Раймон Копа и компания се развихрят по шведските терени, за да издигнат синята селекция до топ 3 на световния футбол. Ето как.

Нагнетени настроения във Франция преди Мондиала

Обстановката в Хексагона преди заминаването за Скандинавия не е никак радушна и еуфорична. Разочарованието от Мондиал ’54 (където „Les Bleus“ отпадат в групата си) още не е превъзмогнато от местната общественост, а това си личи и в пресата. Но и не само. След края на контролен мач, част от подготовката за турнира, група фенове атакува автобуса на отбора и дори се опитва да го обърне, а по адрес на играчите се сипят обиди. Трикольорите обаче успяват да обърнат в своя полза целия този контекст на напрежение. Раймон Копа споделя: „В Швеция нямахме цел. Амбицията ни беше просто да накараме скептиците да замълчат. Критиките ни се отразиха благодатно. Всеки искаше да покаже на какво е способен“.

Победното излизане от групата

След близо 3-седмичен подготвителен стаж французите изглеждат добре адаптирани към шведския климат. Първият тест е с изключителна значимост- Парагвай. Макар крайният резултат 7:3 да предполага успех, постигнат бързо и с лекота, това далеч не е така. Южноамериканците на два пъти повеждат в резултата (за 0:1 и 2:3), като в началните етапи на второто полувреме имат аванс. Оттам насетне обаче „петлите“ включват на висока предавка и завихрят истинско голово шоу, довело до оформянето на крайното цифрово изражение. С хеттрик се отчита Фонтен, а Пиантони, Висниески и Копа добавят по един гол.

Във втория мач „Les Bleus“ срещат стар познайник- Югославия. Тъкмо балканците са тези, които слагат прът в колелата на Франция по време на предходния Мондиал 4 години по-рано. В Швеция нещата не изглеждат много по-различно до към 86-ата минута- дотогава резултатът е 1:2 за западните ни съседи, но Жюст Фонтен изравнява резултата. Впрочем, във въпросния двубой френският тим се представя на пръв поглед доминантно, но възстановява паритета едва в края на двубоя. Вярва също така, че пълният обрат е възможен и го търси с всички сили. Това обаче е съпроводено със съответните рискове- при една контраатака Веселинович бележи трети и победен гол за Югославия.

В двубоя на истината опонент е Шотландия. Първо Копа бележи за 1:0 преди британците да получат право да изпълнят дузпа, която обаче среща греда. Преди почивката Фонтен не пропуска да отбележи дежурния си гол, за да даде спокойствие на тима си. За сметка на това втората част далеч не може да се характеризира като спокойна. Френският голмайстор на свой ред уцелва греда, а в 67-ата минута шотландците намаляват резултата. В оставащото половин полувреме обаче френската отбрана удържа фронта и се поздравява с успех. Финиширали с равен брой точки с Югославия, „петлите“ са победители в групата заради по-добрата си голова разлика.

Голеади с разнообразен привкус в елиминационната фаза

Франция се озовава на четвъртфиналната фаза, където има за препятствие коравия тим на Северна Ирландия, изковал класирането си само 2 дни по-рано. Синята селекция, от своя страна, разполага с 4 дни за възстановяване. На терена островитяните удържат нулевото равенство почти цялото първо полувреме преди Висниески да разпечата вратата им. Оттам насетне през втората част французите влизат в реализаторски ритъм- Жюст Фонтен на два пъти и Роже Пиантони придават на резултата изражение, което да отрази игровата доминация.

Идва на дневен ред полуфиналът с Бразилия. Градусите на възторженост са толкова силни, че популярният френски вестник „L’Equipe“ организира самолет, който да транспортира на шведска земя родители и съпруги на футболистите от националния тим. През първото полувреме предвожданият от Албер Бато и Пол Никола тим се представя на висота срещу звездния си опонент. За първи път от началото на турнира „кариоките“ допускат гол, за да може на почивката резултатът да е 1:1. Повратният момент от първата част обаче не е свързан с гол, а с травма. Жонке получава контузия, която го принуждава да напусне терена, а тогавашният регламент не позволява извършването на смяна. Така европейският представител се оказва в извънредно сложна ситуация- да играе около час с човек по-малко. Това оказва своето влияние. Окрилени от Гаринча, Марио Загало и Пеле, южноамериканците бележат канонада голове след паузата. Крайният резултат възлиза на 5:2, а за него 17-годишният Пеле допринася в най-голяма степен, оформяйки хеттрик.

Последният сблъсък, този за третото място, е срещу шампиона от предходния Мондиал Западна Германия. Преди срещата Жюст Фонтен се опитва да убеди селекционерите си да дадат шанс на резервите да запишат поне един мач. Получава обаче отказ, тъй като Пол Никола е категоричен, че иска да излезе с най-обиграния си и оптимален състав, за да спечели бронза. На двама души обаче за жалост се налага да отсъстват- Жонке (заради контузията си от полуфинала) и Пиантони (заради проблеми с апендицита). Цялостта на изиграния двубой сякаш олицетворява целия турнир на „Les Bleus“- помпозна мощ и резултатност в предни позиции и пропускливост в защитен план. Първият елемент обаче е този, който натежава срещу немците и е регистрирана гръмката победа с 6:3, в която Копа и Дуи бележат по веднъж, но над всички е Фонтен, нанизал цели 4 попадения. Драма в този мач няма- Франция стига безапелационно до бронза. А при завръщането си в Хексагона трикольорите са посрещнати на летището в Париж като герои. И основание.

Стълбовете на успеха 

Огневата сила в атака, за която стана въпрос по-горе, е подплатена и с най-добро постижение за тогавашната надпревара- 23 гола на сметката на „петлите“. Цели 13 от тях са дело на Жюст Фонтен. Този рекорд (за най-много отбелязани голове от футболист в рамките на един Мондиал) остава недостижим и до ден днешен. И това при положение, че Фонтен не е човекът, на когото по онова се възлагат дузпите и преките свободни удари. Споделя, че за него тайната на добрия нападател е в диалога с подавачите. А в това отношение изградената свръзка за световните финали е на висота. Впрочем, топ реализаторът претърпява операция на менискуса само няколко месеца преди форума на планетата. Скоростното му възстановяване и навлизане в оптимална форма буди възхищение. Въпреки това първоначално мястото на Фонтен сред избраниците не е никак сигурно. Тогава обаче, по време на подготовката за надпреварата, неговият съотборник в Реймс Рене Билар се контузва, което превръща именно Жюст във фаворит за поста. Останалото, както се казва, е история.

Друг важен фундамент в онзи състав на Франция е отличната стиковка между играчи, формиращи ядрото- Доминик Колона, Робер Жонке, Арман Пенверн, Жан Венсан, Роже Пиантони и Жюст Фонтен се познават отлично, тъй като по същото време са съотборници в Реймс (водещия френски клубен отбор по онова време, както и един от водещите на международната сцена). Всички те печелят заедно и домашното първенство, и Купата на страната. Единият от двамата селекционери на „петлите“ през 1958, Албер Бато, води паралелно и Реймс, така че пренасянето на същото качество на игра и изисквания и в националната селекция се случва по естествен път.

В целия този процес идеално се вписва и Раймон Копа, който преди трансфера си в Реал Мадрид прекарва славни години именно в Реймс, познавайки отлично работата с гореспоменатите фигури. Симбиозата се случва и със синия екип. До такава степен, че Копа да стане автор на забележителен Мондиал и да получи приза за играч номер 1 на турнира.

Автор: Мартин Цветков