Ален Жирес- тъкачът на вълшебство

Вече на вълна подготовка за Мондиал 2022, Франция е устремена към нов поход до висините. А в този процес ключови са носителите на вдъхновение. Една личност, покриваща това определение, празнува 70-ия рожден ден през миналия август- неподражаемият Ален Жирес. Стожер на френското поколение, стигнало до големи пробиви на Световните първенства през 80-те, жирондинският техничар изгражда профил и кариера, превръщащи го в класическа фигура за най-великата игра. Ето защо.

Символ на жирондинския футболен просперитет

Дете на френския Югозапад, Ален е юноша на Бордо и развива тъкмо там футболните си заложби и в началните години, и като тийнейджър. 18-годишен прави първите си стъпки в професионалния футбол, продължавайки да работи усърдно за родния отбор. През 70-те години обаче Бордо не се намира в никак бляскав период, като към края на десетилетието по чудо избягва изпадането във втория ешелон. Отдадеността и постоянството на Жирес обаче го формират като незаменим фундамент за отбора.

Отбор, а и като цяло клуб, които минават в друго измерение в края на въпросното десетилетие и идването на Клод Без като президент. С Еме Жаке на треньорското кормило и Ален Жирес в сърцето на терена, аквитанците превръщат новопривлечените от Без играчи в боеспособен колектив. Нещо повече- трансформират се в локомотив на френския футбол през 80-те години. С екипа на „Les Marines et Blancs“ Жирес на два пъти става шампион на Франция (1984 и 1985), през 1986 пък вдига най-старото отличие в Хексагона- Купата на страната. Участва дейно и в приключението на тима в КЕШ през сезон 1984-1985, когато „жирондинците“ достигат до полуфиналите в турнира- тяхно най-добро постижение в надпреварата.

С изиграни 592 мача тъкмо Жирес е рекордьорът по брой записани срещи с морскосиния екип в цялата клубна история дотук. Освен с гореизредените трофеи, той изпълва всички тези двубои и с пищен обем попадения- 182, а те го обуславят като най-добър голмайстор за „жирондинците“ и до ден днешен. Краят на одисеята му като играч на „Шабан Далма“ обаче е неочакван, дори стъписващ- той решава да се присъедини към големия конкурент на Бордо от онова време- Олимпик Марсилия на Бернар Тапи. При „фокейците“ прекарва двата последни сезона на кариерата си, а те не преминават особено славно. По ирония на съдбата в едната от кампаниите, 1986-1987, Марсилия с Жирес в редиците си губи финал за Купата на Франция тъкмо от Бордо. Пътят, извървян на клубно ниво, обаче разкрива само една част от цялата картина.

Протагонист за френската селекция в европейски и световни епопеи

Макар да дебютира за „петлите“ още през 1974 (когато е на 22), бързоногият техничар реално започва да се налага като титуляр наближавайки 30-те си години. За Мондиал ’82 е във вихъра си. Бележи две попадения при успеха срещу Северна Ирландия с 4:1, а най-доброто от него предстои в митичния полуфинал в Севиля срещу Федерална република Германия. Първо инициира атаката, довела до дузпа за „Les Bleus“ (реализирана от Платини), после изпълнява статичното положение, което Мариус Трезор засича от воле за втория гол, а третият е дело на самия Жирес. Изпълнението му с десния крак е същински шедьовър, а то прави така, че резултатът да набъбне до 3:1. Маншафта обаче съумява да възстанови равенството и се стига до дузпи, където Жирес реализира своята. Но Дидие Сикс и Максим Босис не последват примера му и пропускат.

2 години по-късно, на Евро ’84, чийто домакин е Франция, „петлите“ са по-мобилизирани отвсякога за атака на първи голям трофей в историята си. И тази амбиция е подплатена със зрелищна игра, за която сериозно допринася и Жижи. Играчът на Бордо е мотор в градивен план за синята селекция. Автор е на забележителен мач срещу Белгия, спечелен с 5:0, където се отчита с гол и две асистенции. Прави открояващ се мач и при епичния обрат срещу Португалия на полуфиналите с 3:2 (след изоставане от 1:2 6 минути преди края). На този форум пълният път до триумфа е извървян- сребърната амфора е вдигната след победа с 2:0 над Испания, като Ален изиграва цял мач.

Последният си турнир с националната фланелка халфът изиграва през 1986 в Мексико. Въпреки че влиянието му върху играта отслабва, „Les Bleus“ с него в редиците си все пак стигат до бронзовите медали- най-доброто постижение на световни финали за тях до онзи момент.  

Жирес се помни трайно и с едно ярко тактическо явление, в което е градивен елемент през 80-те. В епоха, когато най-предпочитана и разпространена схема на игра е 4-3-3, Мишел Идалго налага във френския национален тим система с халфова линия от 4-ма. По-причудливото е, че успява да съчетае в нея изпълнители с изцяло офанзивна насоченост- Мишел Платини, Ален Жирес, Жан Тигана и Луис Фернандес (или Бернар Женжини), прочул се като „магическия квартет“. Идалго изгражда истинска синергия между тях, което е и в основата на атакуващия модел на „Les Bleus“, станал известен като „le beau jeu“ („красивата игра“). Подредбата им на терена наподобява ромб, на върха на който действа Платини.

Фантазия, приложена в действие

Игровият стил на Ален Жирес е грабващ със своето богатство, зрелищност и изразителност. Висок 163 сантиметра, той играе като офанзивен полузащитник и е същинско динамо за тимовете си в градивен план. С разнообразна и скоростна техника, обемен набор от финтове, неудържими многометрови дрибли,  въображение и визия в играта, жирондинецът е изключително труден за опазване от опонентите му. Чевръст и пъргав, той съумява да си пробие път дори и при ограничени пространства, дори и между няколко противникови играчи. Умението му да разпределя играта с премерени прецизни пасове, идващи често в най-неочаквания момент, матира множество халфови линии и отбрани. Владее изкусно и късите подавания, и тези от по-голяма дистанция. Но това да захранва колектива при конструирането на атаките е само една част от профила му. В завършващ план способностите му също са на ниво висш пилотаж, както го удостоверяват и статистиките му в Бордо (182 гола, най-добър реализатор в клубната история). Улавящ правилния момент да се включи от втора позиция, Жирес ротира завършващи удари с различен характер- прехвърлящи, елегантни, топовни… Точният му мерник се е проявява и при изпълнения на преки свободни удари.

Сред най-знаковите му голове могат да се откроят няколко. Този за 3:1 срещу Федерална република Германия обезателно е сред тях. Жирес е в основата на самата атака, в последствие тя е доразвита от Платини, Доминик Рощо и Дидие Сикс, за да се стигне до подаване към аквитанеца, който от границата на наказателното поле с мощен шут праща топката във вътрешната част на гредата, а оттам тя се отбива, за да влети ефектно в немската врата.

Вечна класика с неговата марка несъмнено остава и попадението, отбелязано срещу Ланс, когато около централния кръг овладява топката и собственоръчно елиминира почти целия тим на северняците преди да завърши соловия си рецитал с точен завършващ удар, спрял в мрежата.

През 1986 Бордо с Жирес в редиците си се изправя срещу Олимпик Марсилия във финал за Купата на Франция. „Les Marines et Blancs“ осъществяват обрат от 0:1 до 2:1, като вторият гол е колкото ключов, толкова и ефектен- той, разбира се, е дело на Жижи. Получил подаване от дясно, около точката на дузпата той има нужда точно от две докосвания- с първото овладява, а чрез второто прехвърля с финес вратаря на марсилци.

Отвъд пределите на терена   

Съвсем малко след прекратяването на състезателната си кариера Жирес е назначен за спортен директор в Бордо. След 2 прекарани години там приема да заеме същия пост, но в Тулуза, където остава също толкова. Тогава решава да се ориентира към треньорското поприще. На клубно ниво то включва два престоя в Тулуза (при единия от които извежда „виолетовите“ до промоция от Лига 2 в Лига 1), кратък престой начело на ПСЖ, както и пасаж в мароканския ФАР Рабат, където печели Купата на трона. Оттам насетне специалистът се насочва към това, което и до ден днешен се оказва голямата му страст след оттеглянето като футболист- кариерата като селекционер. Води най-различни национални гарнитури, включващи Грузия, Габон, Мали, Сенегал, Тунис, а вече и Косово (където работи в момента). Най-плодотворна се оказва работата му в Габон (където е постигнат впечатляващ напредък и тимът дори е близо до класиране на Мондиал) и Мали (където е достигнато трето място в Купата на африканските нации през 2012).

Автор: Мартин Цветков