Анализи Френски клубен футбол 

Джонатан Клос и чудноватият поход до място сред „петлите“

razborfr 188 коментара

Със своите 29 години десният бранител на Ланс се превърна в най-възрастен футболист, дебютирал за френския национален тим след Стив Савидан (2008). Повиквателната от Дидие Дешан е награда за един изпъкващ сезон- Клос е защитникът с най-голям сбор от голове и асистенции в топ 5 първенствата на Европа (4 попадения и 9 подавания, довели до реализиране), той е и на подиума на бранителите от Лига 1 по навъртян километраж и брой пресечени подавания. Преди подвизите от настоящата кампания обаче севернякът минава през трънлив път и множество изпитания. Непримиримостта му обаче се отплаща. Нека проследим причудливото му футболно развитие.

Излизане от път без изход  

Източник на снимката

Роден и израсъл в Елзас, Джонатан от малък тренира в местния Страсбург, където минава през различните групи на детско-юношеския футбол. На 18 години обаче е уведомен, че няма да бъде задържан в клуба. Той самият споделя, че за него това е бил съкрушителен удар, тъй като не си е представял да играе другаде. Тогавашният период съвпада и с друго трудно за преодоляване събитие- родителите му се разделят. Баща му признава, че младокът е бил сринат по онова време от всичко случило се и не е виждал изход.

Оказва се обаче, че такъв има, макар на първо време да не изглежда обещаващ. Заиграва за аматьорския Пиеро-Вобан, състезавайки се в 5-ото и 6-ото ниво на френския футбол преди да премине от другата страна на река Рейн, обличайки екипа на немския Линкс, който обаче фигурира в сходни етажи от йерархията на играта- 5-а и 6-а дивизия. Следва завръщане в родината, този път в Раон-л’Етап, отново петодивизионен. Там играчът става автор на обещаващ сезон и си издейства трансфер в тим от Насионал- третия по сила ешелон на Хексагона. Тъй като обаче все още не е с професионален статут, в течение на годините Джонатан съвместява футбола с редица други дейности, набавящи му доходи, сред които работа в месарница, доставки и раздаване на флайъри. Нещата се променят в следващия сезон (2017-2018), когато той преминава в Кевили-Руан, парафирайки първия си професионален договор- това се случва, когато е 24 годишен. След края на същия сезон Франция печели Мондиал 2018. Кой да предположи, че по-малко от 4 години по-късно Клос ще бъде част от „Les Bleus“…

За да се стигне до този преломен момент от кариерата му обаче, е необходимо да се мине през още една задгранична авантюра- двугодишния престой във втородивизионния немски Арминия Билефелд. Френският защитник играе ключова роля за издигането на отбора си в Първа Бундеслига, бидейки пряко замесен в цели 15 попадения (5 гола и 10 асистенции в хода на сезона във всички турнири). Не заиграва обаче в немския елит, защото получава възможност да го направи в Хексагона. И прекосява обратно пътя до Северна Франция, който обаче този път го отвежда на „Феликс Болер“.

Експоненциален растеж с Ланс  

Клос пристига в миньорския град за сезона на завръщането на клуба в Лига 1. Скоростната адаптация на футболиста подпомага и реадаптацията на „Les Sang et Or“ към елита. Още през въпросната кампания десният бек се откроява с изявите си, афинитетът му към включванията в предни позиции също е ясно видим. А и доста често даващ плодове- с 6 асистенции и 146 отправени центрирания Джонатан се превръща в най-добрия подавач за тима си и най-често центриращ футболист измежду всички в шампионата. Отчита се и с 3 попадения. Постиженията се подобряват и през 2021-2022- както стана въпрос и в увода, към края на март равносметката на фланговия бранител възлиза на 4 гола и 9 асистенции плюс челните места по отношение на пробягани километри (над 300) и пресечени подавания.

Отвъд метриките, неговото влагане и ангажираност в мачовете го превръщат в изявен любимец на темпераментните привърженици. Скромен, усмихнат и здраво работещ, Клос създава образ, идеално припокриващ се с ценностите, изповядвани от местните. И неслучайно неговата повиквателна за френския национален отбор беше отпразнувана като титла за Ланс- и от съотборниците му в съблекалнята, и от целия стадион „Феликс Болер“. Неговият личен възход донесе гордост и празненства в северния град, пеене на Марсилезата, френски трибагреници по трибуните на мач от първенството, песни в чест на Джонатан Клос и еуфория без аналог сред играчите. Връзката между футболист и общност вече е повече от специална.

Бъдеще в синьо за един неуморен спринтьор, умеещ да бъде решителен

Източник на снимката

Да си набор ’92, дебютираш в елитна дивизия през 2020, а година и половина по-късно да си част от селекция-световен шампион- това може да се окачестви само като вдъхновение и пример. За това, че усилията и несломимостта се отплащат, а и че никога не е късно да започнеш изкачване. Волевите качества на Клос са дублирани и от физически такива. Непрекъснатото спринтиране по дължината на целия десен фланг изисква неимоверно количество енергийни ресурси, но при елзасецът то е налично в изобилие. Бързината му също е впечатляваща, а за прецизността на действията му в повратни моменти статистиките от по-горните параграфи говорят достатъчно.

Дебютирал за Франция срещу Кот д’Ивоар, впоследствие стартирал за първи път като титуляр срещу ЮАР, десният бек вече се настанява трайно в полезрението на Дидие Дешан, а месеците до Мондиала в Катар постепенно се топят. С оглед на факта, че състезателят е идеално пригодим към схемата 3-4-1-2 (предпочитана и от Дидие Дешан в националния тим, и от Франк Ез в Ланс), перспективата за предстоящи негови възлови изяви при „Les Bleus“ е реално обозрима.

Автор: Мартин Цветков

Вижте още

Френските клубове в Европа

razborfr 107

Еднополюсният модел на френското Класико

razborfr 94

Най-доброто от сезон 2019-2020 в Лига 1

razborfr 80

188 коментара за “Джонатан Клос и чудноватият поход до място сред „петлите“”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »