Стив Манданда- капитанът, превел Олимпик Марсилия през новата му история

14-годишен романс между играч и клуб- това далеч не е нещо, което да наблюдаваме често в модерния футбол. Ето защо специалната връзка между Стив Манданда и Олимпик Марсилия заслужава изострено внимание. Настъпи обаче време разделно за вещия вратар- той си взе довиждане с „фокейците“ и премина в Рен. Като завет той оставя на „Велодром“ спомена за личен пример-образец. Тъкмо като такъв стражът навигира южняците близо десетилетие и половина в ролята на лидер. Нека минем заедно през повратните моменти.

Изгревът на една епоха

През лятото на 2007 ОМ е в търсене на вратар, който да представлява качествена резерва на установения като титуляр Седрик Карасо. За да привлекат такъв, провансалците се насочват далеч на Север към Льо Авър. Любопитното е, че изначално интересът им е насочен към Джони Пласид, страж с повече игрова практика, подвизаващ се във втородивизионния по това време тим. 22-годишният Стив обаче попада в полезрението на Жозе Аниго, който предлага на тогавашния марсилски президент Пап Диуф да го трансферират на „Велодром“. До сделка се стига, но тя първоначално е под формата на едногодишен наем, последван от активирана клауза за закупуване.

В началото на сезон 2007-2008 титулярът под рамката на южняшката врата Седрик Карасо се контузва тежко, което налага дълго отсъствие от терените. Тогава на преден план се появява Манданда, дебютирал в августов следобед в Каен. Камерите още пазят моментите, в които тогавашният капитан Лорик Кана дава инструкции на младия вратар в тунела преди излизането на терена. Три години по-късно тъкмо Манданда ще сложи лентата на ръката си, за да я носи рекордно дълго време- от 2010 до 2016, а после и от 2019 до 2022. Това обаче съвсем не е единственият показател, по който роденият в Киншаса играч изпъква.

Преданост и последователност, изградили една достолепност

Манданда е човекът с най-голям брой изиграни мачове в историята на Марсилия- цели 613, той държи и клубния рекорд за изиграни мачове в европейските клубни турнири (101). Цели 5 пъти получава приза вратар на сезона в Лига 1, първи и към момента единствен страж с подобна колекция от отличия. Споменавайки отличия, такива не му липсват и на колективно ниво- през 2010 е ключова част от отбора, който завоюва титлата в Хексагона, прекратявайки 18-годишна суша за ОМ в първенството. На 2 пъти печели и Трофея на шампионите (Суперкупата на Франция, 2010 и 2011), 3 пък са случаите, в които вдига Купата на Лигата (2010, 2011 и 2012). Спомага за зачестилите появи на марсилци в Шампионска лига, печелейки с тях сребърните медали от шампионата в 5 от сезоните. На континенталната сцена се открояват походите до четвъртфиналите в ШЛ през 2011-2012, до финала в Лига Европа през 2017-2018, както и до полуфиналите в Лигата на конференциите през 2021-2022.

Впрочем, за целия този период от време, Манданда не е част от 9-кратния френски шампион само в една кампания- 2016-2017, когато пробва късмета си в Кристъл Палас преди да се завърне на „Велодром“ година по-късно. През останалото време между 2007 и 2022 стражът остава единствената константа в един динамично изменящ се пейзаж- текучеството на играчи е високо, сменят се 3-ма собственици, 5-има президенти и дузина старши треньори. Чрез постепенно нарастващ опит, спокойствие, зрялост в преценката на ситуациите и изграждане на отлични отношения с всички в клуба, Манданда се затвърждава като лидер-обединител, на когото марсилци да се уповават тогава, когато честите ветрове на промяната задухват край Старото пристанище. Крахове в колективното представяне и разочароващи равносметки също са били налични при средиземноморците. Но в никой момент „Il Fenomeno”, както е известен, не се е предавал, нито е бягал от отговорност. Премерен и тактичен в комуникациите си, през дългогодишния си престой той внася нужния нюанс омиротворяване в град и клуб, които по презумпция са силно подвластни на крайностите.

Някои от най-ярките мачове

При победите над Валансиен с 3:1 (през януари 2008) и над Ница с 2:4 през октомври 2017, както и при равенството с Лориен от март 2016 (1:1) Манданда се проявява с по 9 спасявания във всеки от двубоите, а сериозна част от тези намеси са с висока степен на трудност.

В началото на 2016 прясно откритият „Групама Стейдиъм“ за първи път е арена на Олимпикото между Лион и Марсилия. Домакините играят вдъхновено и не се свенят да отправят изстрели по посока на марсилската врата, но изявите на стража правят така, че срещата да приключи при „хикс“. След двубоя, докато Манданда дава интервю в микс зоната, край него преминава лионският президент Жан-Мишел Олас, който подхвърля шеговито на играча „Престани да бъдеш толкова добър, омръзна ни!“.

Вратарят играе важна роля и при победата над вечния опонент ПСЖ 0:1 на „Парк де Пренс“ от септември 2020, обезличавайки звездите на столичани и допринасяйки за първа победа на ОМ във френското Класико от 9 години.

Любопитен момент с негово участие се разиграва и при гостуването на Интер от осминафиналната фаза на Шампионска лига 2011-2012- „Il Fenomeno“ е човекът, правещ  асистенцията към нападателя Брандао за гола, който класира Марсилия напред. Това е един от едва няколкото случая в историята, когато вратар дава подаване, довело до попадение в мач от елиминационната фаза на ШЛ.

 Епилог

Дългогодишното плаване на ОМ с капитан Манданда приключи официално през през първата седмица на юли. Живот и здраве, септември месец той би трябвало да се завърне на „Велодром“, но вече с екипа на Рен. Феновете на домакините обаче със сигурност ще му подготвят емоционално посрещане, за да изразят признателността си за изграденото през годините. А пред самия Манданда перспективите като играч продължават да бъдат богати- той ще бъде част от един проспериращ и набиращ скорост проект, какъвто е този на „червено-черните“. Титулярно място и силни първи месеци с бретонците биха могли да му донесат и завръщане във френския национален отбор за Световното тази година. С 34 мача за „петлите“ зад гърба си, сребърен медал от Евро 2016 и златен от Мондиал 2018, „Il Fenomeno“ определено има с какво още да обогати авантюрата си при „Les Bleus“.

Автор: Мартин Цветков