Френският пир в ШЛ- как и защо два гранда от Лига 1 влязоха в ТОП 4 на Европа

Френският клубен футбол изживя легендарна седмица- за първи път в историята два местни представителя се класираха заедно сред най-добрите 4 на Стария континент. Събитията от провелите се в Лисабон четвъртфинали на Шампионска лига бяха ярък атестат за възхода на Лига 1 и за просперитета на нейните локомотиви ПСЖ и Лион. Какви са причините, довели до това двата тима да си извоюват място във финалното каре?

Новият манталитет- сплав от опит , характер и целеустременост

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/ChampionsLeague/photos/a.216747755038361/3863813130331787/?type=3&theater

Двойният пробив на формации от Лига 1 е производен на съвкупност от явления, като сред изпъкващите фактори осезаемо се забелязва промененият манталитет на френските отбори в големите двубои. Дълги години представителите на Хексагона, дори най златните поколения, и на Лион, и на ПСЖ, страдаха от липса на решителност в мачовете на истината. Това бе и основна спънка за невъзможността ОЛ да гарнира 7-годишната си хегемония в Лига 1 от първото десетилетие на новия век с място сред най-добрите 4 на Европа (направи го през 2010, но тогава доминацията на местна почва вече бе приключила). Парижани страдаха от същия синдром от 2012 година насам. В момента обаче виждаме два отбора, които не дават никакви признаци на неопитност и наивност. Точно обратното- те засвидетелстват характер, присъщ само на най-големите на континенталната сцена. Защото критични моменти далеч не липсваха.

Настоящият френски шампион бе в крайно деликатна ситуация още на осминафиналната фаза, когато се оказа в ролята на изоставащ след първия мач с Борусия Дортмунд. Необходимо бе да се демонстрира преобразено лице, чрез което да се преодолее така ограничаващата психологическа бариера на осминафиналите. И те издържаха теста с отличие- хладнокръвно, дисциплинирано, прагматично. Ако в тази конфронтация с „жълто-черните“ столичани сътвориха обрата си чрез цял един мач, срещу Аталанта времето, с което разполагаха, бе доста по-оскъдно, а негативното развитие на събитията до 90-ата минута заплашваше отново да хвърли сянка върху целия катарски проект. Именно това направи класирането на ПСЖ на полуфиналите толкова необикновено- фактът че с концентрирани усилия в заключителните минути на мача бе сътворен исторически обрат- сходен като сила на емоцията с тези, на които грандът от „Парк де Пренс“ ставаше жертва в последните години. Цяла една традиция се преобърна, а това е открояващ се аргумент за стойността на придобития опит и израстването на парижани.

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/PSG/photos/a.161135458297/10160412178493298/?type=3&theater

И ако обратите, които ПСЖ трябваше да прави, касаеха резултата на светлинното табло, Лион бе призван да обръща събития от още по-глобално естество. След шокиращото решения за преустановяване на френската Лига 1 и отреденото на „Les Gones“ 7-о място, перспективите за европейски футбол и през следващия сезон се оказаха значително стеснени, а отсъствие от континенталната сцена би било безпрецедентен случай от сезон 1996-1997 насам. Ето защо кампания 2019-2020 за „хлапетата“ придобиваше доста тъмни краски, а това бе допълнително утежнено от загубата с дузпи във финала за Купата на Лигата. Така в навечерието на големите си европейски битки Лион се оказа в позиция, при която трябва да обръща не просто резултат, а облика на целия си сезон.

Тази според мнозина скептици неосъществима мисия бе изпълнена брилянтно- в рамките на 9 дни ОЛ уверено елиминира два от големите фаворити за спечелване на Шампионска лига- италианския хегемон Ювентус на Кристиано Роналдо и внушителната голова машина на Пеп Гуардиола. А това се случи и благодарение на впечатляващата психическа устойчивост на лионци в крайно напрегнатите периоди. Срещу „Старата госпожа“ момчетата на Руди Гарсия допуснаха втория гол във вратата си в 60-ата минута, което означаваше, че ги очаква над половин час натиск и напрежение. Целият този времеви интервал обаче бе контролиран отлично и концентрацията на французите така и не рухна. Устойчивост бе демонстрирана и когато Манчестър Сити изравни в средата на второто полувреме чрез Кевин Де Бройне- момент, който не просто не сломи Лион, а го вдъхнови да потърси победата.

Качеството на физическата подготовка

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/olympiquelyonnais/photos/a.274466398971/10158432047368972/?type=3&theater

Осъщественото от Пари Сен-Жермен и Олимпик Лион обаче не би било факт, ако двата тима не бяха показали издръжливост в атлетичен план. Именно с това бяха свързани и основните опасения около френските отбори- как ще им се отрази рекордно дългата пауза от над 4 месеца без официални мачове, при положение че преките им съперници от останалите големи първенства вече имаха много сериозен игрови ритъм. С оглед на това, показаното и постигнатото в августовите мачове от представителите на Лига 1 представлява още по-голям подвиг. Защото те не само, че не рухнаха физически в заключителните етапи на двубоите си, а дори направиха решителната стъпка към полуфиналите именно в тези интервали на срещите.

 Лион съумяваше да държи топката далеч от опасните зони в последния четвърт час срещу Ювентус, а срещу Сити нанесе съкрушителния си удар чрез двата гола на Муса Дембеле в същия абзац от мача. ПСЖ пък упражни най-силния си натиск отново в минутите на финалните акорди срещу Аталанта, точно тогава паднаха и двете попадение за обрата. Ето защо качеството на физическата подготовка, извършена през летните месеци от Руди Гарсия, Томас Тухел и техните респективни щабове, заслужава истински адмирации.

Включването на жокерите от пейката- треньорските ходове, решили изхода на двубоите

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/ChampionsLeague/photos/a.216747755038361/3863994130313687/?type=3&theater

Приносът на двамата наставници обаче далеч не трябва да се лимитира до физическия аспект. Обект на критики за предходни свои решения и пасажи, Тухел и Гарсия имаха възможност да оставят следа в историята на своите клубове в рамките на една вечер за всеки от тях. И се случи тъкмо това. Защото именно коучингът на двамата специалисти в хода на двубоя и направените от тях смени се оказаха решаващи.

Килиан Мбапе внесе ударна доза скорост, пробивност инициативност по левия фланг след появата си срещу Аталанта в етап от мача, в който „бергамаските“ вече сериозно се задъхваха. Неговият устрем даде идеи и вдъхновение, а освен това изтощи допълнително един трудно издържащ физически отбор на италианците. Ключова смяна бе и влизането в игра на Ерик Максим Чупо-Мотинг, който всъщност донесе и гола на класирането.

Руди Гарсия от своя страна също направи мощен ход с включването в игра на Муса Дембеле през последния четвърт час. Френският нападател се превърна в Х фактора, отбелязвайки без да трепне и в двете ситуации, които се откриха пред него.

Възроден колектив x 2

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/CoupeDeLaLigueBKT/photos/a.3241228632605624/3243161649078989/?type=3&theater

В известен брой мачове ПСЖ оставяше впечатление, че понякога е отбор, който има тенденция да се разцепва на две по терена, допускайки твърде голямо разстояние между атакуващите футболисти и защитаващите такива, докато есенно-зимните неволи на Лион бяха свързани с неспособността на тима да гради стойностни атаки в колективен план, осланяйки се преобладаващо на индивидуални проблясъци, главно на Усем Ауар.

Демонстрираното срещу Аталанта и Манчестър Сити обаче бе в противовес с предходните проблеми. Силата на двата френски колектива бе отчетлива както в предвижването в блок по терена, така и в афишираното поведение, базирано на солидарност и сплотеност. Като символ на всичко това, големите звезди на двата отбора- Неймар и Мбапе за ПСЖ и Мемфис Депай за Лион, така и не успяха да се разпишат, но свършената от тях работа даде своя отенък върху продукцията на тимовете им. И ако Мбапе и Неймар все пак имаха възможност да заблестят със свои класически отигравания, Депай изпълняваше като главна своя функция тази да бъде първи защитник, пресирайки британците при изнасянето на топката. Защото колективът изисква и жертви…

Непоколебимите стражове

Източник на снимката:
http://www.main-opposee.com/keylor-navas-vs-anthony-lopes-paris-saint-germain-vs-olympique-lyonnais-finale-coupe-de-la-ligue-vendredi-31-juillet-2020/

Досегашните запомнящи се походи на френски отбори в Шампионска лига никога не са минавали без присъствието на вратар от висша класа- Фабиен Бартез, Бернар Лама, Юго Лорис, Даниел Субашич… Списъкът е дълъг.

Настоящият сезон не е изключение. В лицето на Кейлор Навас ПСЖ може да се осланя на най-солидната опора, която е имал между гредите в цялата катарска ера дотук. С реномето и авторитета на човек, вече покорявал Европа (с Реал Мадрид), костариканецът се явява липсващото парче от пъзела, след като в три поредни години тъкмо вратарски неточности струваха на ПСЖ ранни елиминации още в осминафиналната фаза. 

При Лион подобен казус не е стоял на дневен ред в обозримото минало. Перфектно допълващ работата на компактния защитен блок пред него, Антони Лопеш затвърждава все повече и повече имиджа си на надеждна крепостна стена, а поредната му порция класни намеси издигнаха статута му до клубна легенда, допринасяйки съществено за класирането на два европейски полуфинала (в Лига Европа през 2017 и в Шампионска лига през 2020).

Триумфът на двама славни президенти

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/pg/OLyonPlus/photos/?ref=page_internal

Прогресът на двата френски колоса към полуфиналната фаза от турнира на богатите няма как да бъде считан за изненадващ моментен проблясък, ако се проследят внимателно делата на Жан-Мишел Олас и Насер Ал-Келайфи. Последователността в идеите на двамата силни мъже винаги е била движена от един основен локомотив- амбицията да установят своите институции не просто сред големите, а сред водещите в Европа, макар и чрез различен икономически модел и политика. И ето, че дългогодишните проекти на двата най-мощни икономически клуба във Франция започват да дават своите плодове на континенталната сцена.

Но жаждата за успехи далеч не спира тук. Впрочем, тя не просто е прилика между двамата президенти, тя ги обединява. Неслучайно лионският бос сподели след тържествуването на четвъртфиналите, че следващата му битка е да издейства четвърта квота за Франция в Шампионска лига, заявявайки, че ще се бори за това рамо до рамо именно с катарския ръководител. С аргументи като тези от настоящия сезон, нищо чудно каузата им отново да се увенчае с успех.   

Автор: Мартин Цветков

253 коментара за “Френският пир в ШЛ- как и защо два гранда от Лига 1 влязоха в ТОП 4 на Европа

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »