Как и защо Лион се завърна на масата на големите в Шампионска лига

Eлиминирайки италианския хегемон Ювентус, Олимпик Лион се завърна звучно в европейския топ 8, ставайки втори френски четвъртфиналист в тазгодишното издание на най-престижния клубен турнир. За да се присъедини към ПСЖ и на полуфиналите, седемкратният шампион на Лига 1 ще трябва да се разправи и с Манчестър Сити. Непосредствено преди битката с британците,нека разгледаме какво бе в сърцевината на историческия лионски подвиг и какво би могло да бъде основата за още по-крупен такъв.

Защитната тактика с подчертан акцент върху триотата в отбрана и в центъра

За достойнствата и успеваемостта на схемата 3-5-2 или 5-3-2 вече стана въпрос в предни материали, като тази формация  се оказа печеливша и в осминафинала реванш. Вероятно в противовес с болшинството очаквания,  французите започнаха по-дръзко и с поглед и към по-предни позиции през първите десетина минути на срещата (поведение, което демонстрираха и във финала за Купата на Лигата срещу ПСЖ седмица по-рано), като този им устрем се материализира посредством два пробива на Усем Ауар, довели до удар от далечна дистанция и дузпа, превърната в гол. Старши треньорът Руди Гарсия открито заяви, че попадение ще бъде търсено и игровото поведение на тима му действително говореше тъкмо за това. А главните опасности от Лион в офанзивен план идват именно по този път- чрез включвания в предни позиции на централните халфове.

Осланяйки се на добродетелите от играта си срещу ПСЖ, „Les Gones“ останаха верни на сходен стил – прибрана игра, нисък защитен блок, максимално лимитиране на опциите в и около наказателното поле чрез сгъстени линии на отбраната и полузащитата, като всичко това бе гарнирано и с агресивни и компактни действия в центъра на терена, които не позволяваха играта да бъде приета твърде навътре. Ето защо именно 5-3-2 отново се оказа най-удачният ход- той способства лъвският пай от отговорността да падне върху тройката централни защитници и тройката халфове, а именно на тези две триота в най-голяма степен се разчиташе да обезпечат надеждността в дефанзивен план- аспект, който все по-отчетливо е доминиращ във философията на Руди Гарсия като наставник на тима.

Един от аргументите за избора на тази формация от Гарсия е уязвимостта на централните бранители на ОЛ, най-вече на Марсело, при подавания в дълбочина. В настоящия си вид лионци рядко срещат подобен проблем, не се сблъскаха с такъв и на „Ювентус Стейдиъм“. Ниската линия на защитата не позволяваше  пасовете в коридор да бъдат реално осъществима опасност, а клиничната прецизност на Марсело, Денайер и Марсал в пеналтерията принудиха „бианконерите“  да търсят късмета си посредством далечни удари и статични положения. Впрочем, задачата на италианските шампиони се усложняваше допълнително от два други фактора- недостатъчно високото темпо което те самите налагаха, нещо, което бе напълно по вкуса на ОЛ, както и високият брой тактически нарушения, извършени от френските футболисти, които допълнително накъсаха ритъма на срещата. За втора поредна седмица европейски гранд в схема 4-3-3 не успя да преодолее защитния блок на седемкратния първенец на Хексагона (ПСЖ и Юве), като и в двата случая съперниците на лионци се уповаваха почти изцяло на индивидуалните качества на един свой състезател, респективно Неймар и Кристиано Роналдо, за да достигат до опасности. Този факт е показателен за способността на Марсело и компания да неутрализират в колективен план и най-опасните атакуващи формации на Стария континент.

Ясно обособеното лидерско ядро

В края на 2019 тимът на Руди Гарсия страдаше от липса на достатъчно количество изразени лидери в отделните линии, от което страдаше както облика на отбора, така и духа, царящ в него. Към днешна дата обаче всичко това изглежда коренно променено. Антони Лопеш, Марсело, Усем Ауар и Мемфис Депай сега се явяват диригентите в отделните звена, демонстрирайки постоянство, което обаче трябваше да мине през тестовете на големите мачове, повратната точка на които бе този с Ювентус. И обичайните заподозрени отговориха подобаващо- всеки по свой начин.

Какво да кажем за Лопеш? Годините минават една след друга, вече почти 6, а юношата на клуба не престава да бъде впечатляващ. Той превърна големите европейски вечери в свой специалитет, имайки пряко ключово въздействие във всички престижни резултати, които Лион записа през тези години- елиминирането на Рома в Лига Европа през 2017, последвано от достигане на полуфинал, победата и равенството срещу Манчестър Сити през миналия сезон в груповата фаза, равенството с Барселона в първия осминафинал през същата кампания, победата над Юве на „Групама Стейдиъм“ през февруари тази година, а сега и в реванша. В решителния мач срещу „Старата госпожа“ той за сетен път показа завидна пъргавина в предвижването си по голлинията, навременен отскок и котешки рефлекс, позволили му да стане автор на нова серия запомнящи се спасявания при ударите от далечна дистанция и преките свободни удари, които имаше да отразява. С най-дълъг стаж в лионските цветове от настоящите играчи в отбора и с фигура на обединител както на терена, така и в съблекалнята, а и пред медиите, 29-годишният португалец е гарант за лионските подвизи на континенталната сцена.

И ако неговата роля е добре позната вече доста сезони, то тази на Марсело представлява забележителна метаморфоза. Бразилецът бе епицентър на грандиозни скандали непосредствено след класирането на Лион за осминафиналната фаза, когато конфликтът му с групировка привърженици прерасна до бурна конфронтация съвсем близка дори до физическа саморазправа. Тогавашните събития вещаеха напускането на бранителя още през зимния трансферен прозорец- нещо, за което и спортният директор Жуниньо говореше открито на пресконференция. Времето обаче потуши всичко това, Марсело стабилизира изявите си, помири се с феновете и заяви, че оттук насетне има за цел достави своята следа в историята на клуба. И това далеч не бяха само думи- преобразеният южноамериканец стигна дори до капитанската лента в мача с Юве. Действащ като най-централно разположен от тримата защитници, той използва здравата си физика и позиционирането си като опорна точка, но далеч не разчита само на това. Срещу Ювентус той бе автор на 3 шпагата, всеки от които успешен, като конкретно този в 20-ата минута спаси сигурен гол и преспокойно може да бъде номиниран за най-прецизна намеса в турнира през този сезон. С подобрен прочит на играта, деен при пресичането на подавания и вече изградил отличен синхрон с Денайер и Марсал, Марсело изглежда по-процъфтяващ отвсякога в тази конфигурация.

Халфовата линия на Лион претърпя сериозни промени от една година насам- Танги Ндомбеле напусна отбора миналото лято, а Люка Тузар, който бе основен стожер в нея през сезон 2019-2020 също вече не е част от тима. В същото време Бруно Гимараеш и Максанс Какре все още имат едноцифрен брой мачове с екипа на ОЛ. Всички тези предпоставки неминуемо тласкаха на преден план детето на лионската академия Усем Ауар, който междувпрочем е и най-високо оценяваният като пазарна стойност футболист на тима. И неслучайно- той върши отлично дефанзивните ангажименти от работата си, но играе важна роля и при изнасянето на топката в предни позиции и включването в атаките на дрибъл, не се колебае и да стреля когато му се отвори възможност. Именно той бе в основата на силните начални минути на Лион срещу Юве, оказали се впоследствие решаващи. В златна футболна възраст, с вече натрупан международен опит, Ауар умее да преценява риска и да прави разликата и в двете фази на играта. Направи го и срещу италианския първенец, а сега пред него се задава изпитание, което вече е преминавал с отличен успех- Манчестър Сити на Пеп Гуардиола.

Колкото до Мемфис Депай, нидерландецът в интерес на истината все още търси оптималния си игрови ритъм след половингодишното си отсъствие от терените. Често изолиран от играта, той и партньорът му в атаката, било то Муса Дембеле или Карл Токо Екамби, в известен смисъл стават жертви на защитно ориентираната тактика. Но истинският лидер в предни позиции трябва да е способен да се окаже решаващ дори и пред него да се открие един единствен шанс, а бившият играч на Манчестър Юнайтед направи именно това. Със статут на титулярен капитан, Депай отлично въплъщава ролята, която му е поверена, дори когато необходимата цена за плащане да е лимитираната игра с топка за него и драстично намалените предпоставки със зрелищни отигравания.

Факторът Руди Гарсия и преоткритата мощ в големите мачове

Руди Гарсия пристигна в Лион с озадачаващата визитка от едва 4 победи в 24-те си мача като треньор в Шампионска лига, а начело на Олимпик Марсилия така и не успя да надвие представител на ТОП 3 от първенството. През 2020-а обаче тенденцията изконно се промени. ОЛ съумя да отстрани Лил в полуфинал за Купата на Лигата, да елиминира Олимпик Марсилия за Купата на Франция, да надвие Сент-Етиен в голямото регионално дерби и да изнесе 2 изключително силни мач срещу Ювентус, донесли място на тима му в ТОП 8 на Европа. По този начин Гарсия в голяма степен допринесе за променянето на имиджа си край бреговете на Рона и Сона и по всичко личи възвръща статута на Лион на отбор за големите мачове.

Към неговите ключови заслуги и няма как да не се причисли и откритието на Лион през този сезон- младият Максанс Какре. Едва 20-годишен, той бе дал индикации за своите качества още през лятото на 2018, но с изключение на някои епизодични появи така и не се появяваше по-трайно в стартовия състав на Лион преди идването на Руди Гарсия. Сега обаче, след напускането на Люка Тузар, той се вписва като натурална част от единайсеторката. Вече във втори голям мач след финала с ПСЖ Какре оставя отлични впечатления, като дори надгради над представянето си срещу парижани, внасяйки в играта си срещу Юве по-голяма доза твърдост и решителност в единоборствата. Покриващ огромен периметър и километраж, новата перла на местната академия изглеждаше в естествен хабитат там, където по презумпция се счита, че опитът е основополагащ- в Шампионска лига. Именно в такива вечери един играч издига себе си на следващото ниво. Талантът несъмнено го направи, а оттук нататък пред него предстои дори още по-трудното- да се превърне от приятна изненада в константа.

С поглед към върховете

С класирането си за финалния тур на турнира на богатите в Лисабон Лион осмисли един иначе безкрайно тежък сезон. Превръщайки се в първия френски отбор, съумял да елиминира Ювентус в европейските клубни турнири, грандът от „Групама Стейдиъм“ отново демонстрира ясно, че в мачовете на истината е способен да придобива ново измерение. И да твори подвизи тогава, когато предпоставките изглеждат най-малко. Така бе сторено и срещу Манчестър Сити, но в груповата фаза през 2018. Сега предизвикателството е още по-мащабно. Но служейки си с изпитаните рецепти от редките мачове през 2020, френският тим има своите реални шансове да се завърне и в още по-тесен кръг- във финалното каре на европейския елит.   

Автор: Мартин Цветков