На прощаване: разбор на последния финал за Купата на Лигата

Една седмица след официалното възобновяване на футбола във Франция посредством финала за Купата на Франция, време бе да се изиграе и другата битка за трофей- Купата на Лигата. След четвъртвековно съществуване най-младата надпревара в Хексагона изживя последното си издание, а на прощаване получи правото на достойна лебедова песен- сблъсък между двата местни евробойци- Пари Сен-Жермен и Олимпик Лион. Какво характеризира дуела на „Стад дьо Франс“ и с какво ще се запомни той?

Спецификата на контекста

За причудливите условия на подготовка за френските отбори вече стана въпрос в материала, посветен на мача ПСЖ-Сент-Етиен, но същият мотив изигра своята роля и тук. Контролните срещи на двата тима трудно можеха рязко да възкресят игровия ритъм на столичани и лионци и паузата от над 4 месеца без официални двубои даде негативен отенък върху динамичността на срещата, а обстоятелствата за играчите се утежниха допълнително от атмосферните условия- двубоят стартира при 33-градусова жега. Освен всичко друго, обстановката на съоръжението в Сен-Дени бе безпрецедентна за турнира, тъй като за първи път заключителния мач се провеждаше при 5-хилядна публика (максималният брой допускани зрители поради избягване на масови струпвания). Всички тези фактори изискваха адаптивност, при това бърза. И двете формации я постигнаха , всеки по свой начин.

Пари Сен-Жермен

В отсъствието на контузения Килиан Мбапе Томас Тухел бе решил да замени предпочитаната си схема 4-4-2 (преливаща в 4-2-4) с 4-3-3-  друга негова добре позната постройка, която използваше преобладаващо през някои от есенните месеци на 2019. В нея изненади не липсваха- младият нидерландец Бакер отново бе предпочетен на левия бек, докато Курзава, по принцип действащ на тази позиция, този път бе преквалифициран като десен краен защитник. Друга съществена промяна бе изтеглянето на Маркиньос в халфовата линия, формирайки трио с Марко Верати и Идриса Гей.

Този нов облик на парижанската отбрана и полузащита имаше драстично по-нисък коефициент полезно действие по отношение на градежа на атаките и включванията в предни позиции в сравнение с игровата концепция, упражнявана в хода на изминалата кампания, както и в контролните срещи през лятото. Действащ в зона, където по-рядко може да използва левия си крак за центрирания, Курзава се включваше по фланга доста по-рядко от обичайното, а в средата на терена Гей и Маркиньос не съумяваха да спомагат максимално за пренасянето на топката по-навътре в половината на Лион- нещо, което бе затруднено и от високата преса, прилагана от „Les Gones“ през първото полувреме. Най-добре справящият се с нея определено бе Марко Верати- италианецът се нагърбваше със задържането на топката, изнасянето й и разпределянето й, като именно той бе най-сериозният източник на идеи и подавания към главното атакуващо действащо лице за тъмносините в този мач- Неймар.

Бразилецът, както вещае традицията, дезонираше от лявото крило на атаката, за да навлиза в сърцевината на терена, откъдето създаваше най-сериозните опасности за Антони Лопеш, главно посредством далечни изстрели. В среща, минала под знака на пасивността за Анхел Ди Мария и Мауро Икарди, останали в голяма степен изолирани от играта, при това във втори пореден официален мач, 222-милионната покупка на гранда от „Парк де Пренс“ отчетливо бе най-търсещият решения в предни позиции.  Именно той имаше възможността да донесе победата на тима си в заключителните минути на редовното време след включване в наказателното поле и удар с глава, но Лопеш отново остана непреодолима бариера. В период, в който останалите членове на „Фантастичната четворка“ или са контузени (какъвто е случаят на Мбапе), или са далеч от най-добрите си дни (Ди Мария и Икарди), а напусналият Единсон Кавани вече няма как са бъде сред обичайните заподозрени за ролята на спасител, Ней се обособява като естественият „Х“ фактор във фронта на атаката и срещу Лион даде заявка именно за това. Макар да не съумя да бъде решаващ посредством асистенция или гол в игровите минути (както бе седмица по-рано), южноамериканецът запази железни нерви при петата дузпа, която остави ПСЖ в играта, а в последствие спасяването на Навас и точният удар на Сарабия донесоха трофея.

Като цяло обаче в игрово отношение шампионите изпитват затруднения в конструирането на атаките, офанзивните действия не се осъществяват с характерния по принцип по-масиран брой играчи, а занижената скорост на действията още повече притъпяваше възможностите за създаване на чисти ситуации, особено срещу формация с трима централни бранители като лионската, при която пеналтерията бе отлично уплътнена. Ето защо главните положения бяха плод на изстрели извън нея.

Разбира се, говорейки за ПСЖ, с оглед наличният офанзивен потенциал, нормално е да се очаква повече по отношение на продукцията в атакуващ план, но би било несправедливо да се пренебрегне все по-продължителната серия от двубои без допуснат гол от столичани. Серия, получила своето продължение и срещу ОЛ. Истината е, че защитният вал на няколко пъти се пропука, но Кейлор Навас винаги се намесваше с вещина, затвърждавайки статута си на константа за първенците на Лига 1.

Едно нещо се набива на очи като тенденция във вече трети ключов за сезона на ПСЖ мач- при победите над Борусия Дортмунд с 2:0 в осминафинала в Шампионска лига, над Сент-Етиен с 1:0 във финала за Купата на Франция и над Лион в този за Купата на Лигата столичани съумяват да излизат невредими от срещи, в които изпитват своите трудности. Сякаш именно този по-обран облик, при който те са склонни и да приемат играта в своята половина през определени интервали от мачовете, е напът да направи сезона им още по-исторически. Защото при класиране в ТОП 4 на Стария континент, той би бил именно такъв. А в най-комерсиалния европейски турнир умението да съхраниш себе си, понякога дори и без да блестиш, е изковало не един и два подвига. Тестът „Лион“ бе преминат успешно. Предстои обаче този, наречен „Аталанта“, а той идва със заплашителното резюме от 98 гола в 38 мача от италианската Серия А. Сега вече ариергардът на 9-кратните шампиони ще трябва да е по-боеспособен отвсякога.

Олимпик Лион

3-5-2, често превръщаща се в 5-3-2- тази схема се оказа спасителният пояс за Лион в края на февруари и началото на март, когато само в рамките на седмица именно чрез нея бяха надвити и Ювентус, и големия регионален съперник Сент-Етиен. В подготвителните мачове Руди Гарсия също залагаше на нея, така че надали е бил сериозна изненада за някого фактът, че и за битката на „Стад дьо Франс“ изборът на родения в Немур наставник се спря именно на нея. Макар стартът на срещата да бе белязан от два опасни далечни изстрела на Неймар по посока на вратата на Лопеш, съотборниците на португалския страж не допуснаха да бъдат разклатени и останаха концентрирани и сигурни в собственото си наказателно поле без обаче да се затварят в него.

Дори напротив- през първата част те поеха риска да атакуват парижани още в тяхната половина, а устремът им се канализира най-вече по левия фланг, където Максуел Корне бе в ролята на динамо за атаките на тима си. Активността му бе отличаваща се, а още по-забележителното е, че въпреки по-рано споменатите специфики около липсата на игрови ритъм и тежки атмосферни условия, котдивоарецът съумя да издържи пълните 120 минути без да бъде заменян. Наясно, че Курзава оперира на непривичната за него зона вдясно, опитите за атаки именно оттам не бяха лишени от резон. Но в заключителната фаза липсваше качествен завършек, като това се дължеше както на изолираността на Муса Дембеле, така и на недостатъчната рационалност на отиграванията на Мемфис Депай. Нидерландецът обаче демонстрира ангажираност и активност по фронта на атаката, търсейки топката, правейки присъщите му финтове и пробвайки изстрели. Прясно завърнал се по терените след половингодишно отсъствие, той демонстрира настроение и жар, достойни за капитанската лента, която носи.

Както обаче се е случвало и в предходни официални мачове на Лион в схема 3-5-2 (5-3-2), главните опасности за съперника далеч не идваха само от двамата нападатели. Срещу ПСЖ те бяха плод на центрирани топки при статични положения (например Корне, Дембеле и Денайер имаха удачни възможности да се разпишат след корнери), както и на включвания от втора позиция на вътрешните халфове. Чрез скоростни дрибли и изстрели около границата на наказателното поле шанса си пробваха Усем Ауар и Бруно Гимараеш. Бившият играч на Атлетико Паранензе обаче все още е в процес на адаптация към по-дефанзивната роля, която е необходимо да изпълнява след напускането на Люка Тузар. Макар не всичко да бе изрядно, новосформираното трио в средата на терена, съставено от Гимараеш, Ауар и младия талант Максанс Какре (действащи пред бразилеца), изглежда обещаващо и несъмнено ще бъде разглеждано под лупа в задаващите се мачове. И няма как да е другояче, особено ако Гарсия продължи да разчита на същата тактическа схема.

Напълно в унисон с казаното по адрес на ПСЖ, неминуемо трябва да отбележим и непромокаемостта на Лион в ключовите мачове в тази конфигурация- и срещу Ювентус, и срещу Сент-Етиен, и срещу ПСЖ „Les Gones“ не допуснаха гол (респективно 1:0, 2:0 и 0:0 в редовното време). Гарсия предпочита да стабилизира защитния си вал, който дълго време бе лабилно звено, като насища центъра на защитата и центъра на халфовата линия. И това в огромна степен сработва, особено когато Марсело и Марсал са в настоящата си форма. Двамата бразилски бранители бяха на изключителна висота и с основна заслуга за тихата вечер на болшинството от звездите на ПСЖ. Всеки от тях се намеси по два пъти в критични ситуации в наказателното поле, пресичайки ключово подаване или блокирайки изстрела на съперник (нещо, което Марсело направи срещу Неймар, коригирайки по този начин неточност на съотборника си Джейсън Денайер).

Всички те обаче можеха да действат повече от спокойно, знаейки, че зад тях е Антони Лопеш. Оказал се титуляр в последния момент (след като титулярният страж в този турнир Чиприан Татарушану се контузи), ибериецът засвидетелства брилянтен рефлекс, плонж, гъвкавост, пласиране и отскок, позволили му да блокира всички опити за обстрел на вратата му. Демонстрира и навременност и отлична преценка при излизанията си, когато бе необходимо. Не успя обаче да се окаже решаващ при изпълнението на дузпите.

Уповавайки се на същото мъжество като в битката с местния хегемон, лионци ще потърсят и място в още по-тесен кръг от европейския елит, опитвайки се да затвърдят и в реванша стореното срещу Ювентус в първата партида от осминафиналния им сблъсък.  

В края на една ера

И така турнирът за Купата на Лигата вече е в историята. Неговият епилог бе драмата при изпълнението на дузпите, където редица удари бяха виртуозни, а в крайна сметка спасяването на Навас срещу Траоре се оказа решаващо. Впрочем, събитията от юлската вечер носят и своята символика- след като спечели първото издание на надпреварата през 1994-1995, ПСЖ тържествува и в последното такова, бидейки най-титулуваният клуб в състезанието с 9 отличия. Друга една дългогодишна тенденция също се затвърди- Лион да стига до заключителния мач, но да остава със сребърните медали-  – миналия петък вечер този сценарий се възпроизведе за пети път, докато спечеленият финал за клуба на Жан-Мишел Олас остава само един. В очакване на големите си предизвикателства на континенталната сцена, френските знаменосци през този сезон не просто дръпнаха завесата на сезон 2019-2020 в Хексагона, но обърнаха и цяла една глава от модерната история на местния футбол.

Автор: Мартин Цветков